1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Връзка с конвенциите, отнасящи се до специфична област — Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(съображения 6, 11, 12 и 15—17 и член 17 от Регламент № 44/2001 на Съвета)
2. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Международно споразумение, което не обвързва Общността — Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(член 267 ДФЕС; член 71 от Регламент № 44/2001 на Съвета)
1. Член 71 от Регламент (ЕО) № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че правилата за съдебната компетентност, признаването и изпълнението, предвидени в конвенция, отнасяща се до специфична област, каквито са правилото за висящ процес, закрепено в член 31, параграф 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), подписана в Женева на 19 май 1956 г. и изменена с протокол, подписан в Женева на 5 юли 1978 г., и това за изпълняемостта, закрепено в член 31, параграф 3 от тази конвенция, се прилагат, при условие че осигуряват висока степен на предвидимост, улесняват доброто правораздаване и позволяват да се сведе до минимум възможността за едновременни производства и че осигуряват, при условия, които са поне толкова благоприятни като предвидените от посочения регламент, свободното движение на съдебните решения по граждански и търговски дела и взаимното доверие в правосъдието в рамките на Съюза (favor executionis).
Всъщност, макар че целта на член 71 от Регламент № 44/2001 е да се спазват нормите, които са приети със специална конвенция поради особеностите на дадена специфична област, това не променя факта, че прилагането на такива норми не може да нарушава горепосочените принципи, които са залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела и чието спазване е необходимо за стабилното функциониране на вътрешния пазар, което е самата причина за съществуване на Регламент № 44/2001. Всъщност член 71 от този регламент не може да има обхват, който противоречи на принципите, залегнали в основата на правната уредба, от която той е част. Следователно в обхваната от този регламент област като автомобилния превоз на стоки прилагането на разпоредбите на специална конвенция като CMR не е възможно, ако води до резултати, които са по-малко благоприятни за стабилното функциониране на вътрешния пазар от резултатите, до които водят разпоредбите на посочения регламент.
(вж. точки 48—51 и 56; точка 1 от диспозитива)
2. Съдът не е компетентен да тълкува член 31 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), подписана в Женева на 19 май 1956 г. и изменена с протокол, подписан в Женева на 5 юли 1978 г. Всъщност само когато и доколкото Съюзът е поел правомощията, упражнявани по-рано от държавите членки в областта на приложение на несключена от Съюза международна конвенция, и когато поради това разпоредбите на тази конвенция водят до обвързване на Съюза, Съдът е компетентен да тълкува такава конвенция. Не би могло обаче да се твърди, че предвидените от CMR правила за съдебната компетентност, признаването и изпълнението обвързват Съюза. Напротив, от тълкуването на член 71 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва, че в рамките на Съюза тези правила могат да се прилагат само при спазване на принципите, залегнали в основата на посочения регламент.
(вж. точки 62 и 63; точка 2 от диспозитива)