1. Обжалване — Правни основания — Недостатъчни или противоречиви мотиви — Допустимост — Обхват на задължението за мотивиране
(член 225 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
2. Длъжностни лица — Възстановяване на разноски — Командировани национални експерти — Дневна надбавка
(член 3, параграф 2 EО)
3. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания
(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
1. Въпросът дали мотивите на дадено решение на Първоинстанционния съд [понастоящем Общия съд] са противоречиви или непълни, е правен въпрос и като такъв той може да бъде повдигнат в рамките на производство по обжалване.
В рамките на производството по обжалване Съдът проверява по-специално дали Първоинстанционният съд се е произнесъл надлежно по всички изложени от жалбоподателя доводи.
Въпреки това задължението на Първоинстанционния съд да мотивира своите решения не би могло да се тълкува като включващо задължението да отговаря в подробности на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако той не е достатъчно ясен и точен.
(вж. точки 39—41)
2. Принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано.
Решение на Първоинстанционния съд, в което се утвърждава критерият за брачен статус като един от правилните и подходящи критерии за определянето на размера на получаваните дневни надбавки и се приема, че към момента на искането за командироване жалбоподателката не е била дискриминирана спрямо командирования национален експерт — несемейно лице, доколкото правният ѝ статус на омъжена жена е различен от този на несемейно лице, не дискриминира семейните лица спрямо несемейните лица, които живеят във фактически съюз.
Всъщност определянето на условията за отпускане на надбавките на командированите национални експерти е въпрос, който Комисията решава при упражняване на дискреционна власт. Освен това принципът на недопускане на дискриминация или на равно третиране би бил нарушен само ако член 20, параграф 3, буква б) от решението на Комисията от 30 април 2002 година относно условията за работа на националните експерти съдържаше произволно или явно несъответстващо на целта на тази разпоредба разграничение. В това отношение Комисията изплаща надбавката, за да обезщети неудобствата и разходите, претърпени от командирования национален експерт поради отдалечаването му от мястото му на пребиваване. Член 20, параграф 3, буква б) от посоченото решение се основава на презумпция, според която такъв експерт трябва да се справя с по-малко неудобства, когато към момента на искането за командироване съпругът му пребивава в мястото на командироване.
Макар в някои отношения фактическите съюзи и законните съюзи като брака да разкриват сходства, те не могат задължително да доведат до приравняването на тези два вида съюз.
Дори ако в изолирани случаи от установяването на обща и абстрактна правна уредба трябва да последват непредвидени неудобства, законодателят не може да бъде упрекнат, че прибягва до категоризация, при положение че тя не е дискриминационна по природа предвид целта, която преследва. Същият извод се налага а fortiori при обстоятелства, в които при тези изолирани случаи се стига до непредвидени предимства.
(вж. точки 70—73, 75, 78 и 81)
3. Първоинстанционният съд е длъжен да отхвърли като недопустимо искане на жалбоподател, при положение че съществените фактически и правни обстоятелства, на които това искане се основава, не изпъкват по логичен и разбираем начин от неговата искова молба или жалба, тъй като липсата на подобни обстоятелства в исковата молба или жалба не може да се санира с представянето им в съдебното заседание.
(вж. точка 104)