Дело C-264/08

Belgische Staat

срещу

Direct Parcel Distribution Belgium NV

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie)

„Митнически кодекс на Общността — Митническо задължение — Размер на сборовете — Членове 217 и 221 — Собствени ресурси на Общностите — Регламент (EО, Eвратом) № 1150/2000 — Член 6 — Изискване за „вземане под отчет“ на размера на сборовете преди уведомяването на длъжника за него — Понятие за дължима сума“

Решение на Съда (втори състав) от 28 януари 2010 г.   I ‐ 736

Резюме на решението

1. Собствени ресурси на Европейските общности — Последващо събиране на вносни или износни сборове

   (член 217, параграф 1 и член 221, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

2. Собствени ресурси на Европейските общности — Последващо събиране на вносни или износни сборове

   (член 217, параграф 1 и член 221, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета и член 6 от Регламент № 1150/2000 на Съвета)

3. Собствени ресурси на Европейските общности — Последващо събиране на вносни или износни сборове — Изискване за „вземане под отчет“ на размера на сборовете преди уведомяването на длъжника

   (член 221, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

4. Собствени ресурси на Европейските общности — Последващо събиране на вносни или износни сборове — Изискване за „вземане под отчет“ на размера на сборовете преди уведомяването на длъжника

   (член 217 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

5. Собствени ресурси на Европейските общности — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове — Изискване за „вземане под отчет“ на размера на сборовете преди уведомяването на длъжника

   (член 217, параграф 1 и член 221, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

6. Собствени ресурси на Европейските общности — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове — Изискване за „вземане под отчет“ на размера на сборовете преди уведомяването на длъжника

   (член 221, параграфи 1 и 3 и член 236, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2913/92 на Съвета)

1.  Член 221, параграф 1 от Регламент (EИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него „вземане под отчет“ на размера на сборовете, които трябва да бъдат събрани, съставлява „вземане под отчет“ на посочения размер на сборовете, както то е определено в член 217, параграф 1 от посочения регламент.

   (вж. точка 17; точка 1 от диспозитива)

2.  „Вземането под отчет“ по смисъла на член 217, параграф 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, трябва да се разграничава от вписването на размера на сборовете при осчетоводяване на собствените ресурси, посочено в член 6 от Регламент (EО, Eвратом) № 1150/2000 за прилагане на Решение 94/728 относно системата за собствени ресурси на Общностите. Тъй като член 217 от Регламент № 2913/92 не налага практически правила за „вземане под отчет“ по смисъла на тази разпоредба, нито следователно и минимални технически или формални изисквания, това взeмане под отчет, което може да се осъществи с вписването на размера в акт за установяване на митническо нарушение, трябва да бъде извършено така, че да се гарантира вписването от компетентните митнически органи на точния размер на дължимите по силата на митническо задължение вносни или износни сборове в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, именно за да позволи вземането под отчет на съответните суми да бъде установено със сигурност, включително и по отношение на длъжника.

   (вж. точки 18—20, 22—25; точка 2 от диспозитива)

3.  Член 221, параграф 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че уведомяването по подходящ начин на длъжника от митническите органи за размера на вносните или износните сборове, които трябва да бъдат платени, може да бъде надлежно извършено само ако размерът на тези сборове е бил предварително взет под отчет от посочените органи. Този хронологичен ред на дейностите по вземане под отчет и по уведомяване за размера на сборовете всъщност трябва да се съблюдава, за да не се създаде различно третиране на длъжниците и да не се застраши освен това хармоничното функциониране на митническия съюз.

   Впрочем държавите членки не са длъжни да приемат специални процесуални норми относно реда и условията, при които длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на посочените сборове, след като за това уведомяване могат да бъдат прилагани вътрешноправни процесуални норми с общо приложение, гарантиращи подходяща информация за длъжника и позволяващи му при пълна информираност да осигури защитата на своите права.

   (вж. точки 26—30; точка 3 от диспозитива)

4.  Общностното право допуска националният съд да се основе на свързана с декларацията на митническите органи презумпция, според която „вземането под отчет“ на размера на вносните или на износните сборове по смисъла на член 217 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността е било извършено преди уведомяването на длъжника за този размер, при условие че са спазени принципите на ефективност и равностойност.

   Естествено при липса на общностна правна уредба в дадена област, във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от непосредственото действие на общностното право, доколкото при прилагане на принципа на равностойност тези правила не са по-неблагоприятни от правилата относно сходни съдебни производства по вътрешното право и при прилагане на принципа на ефективност не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред. Тези съображения важат и относно правилата за доказване, по-специално относно правилата за разпределяне на тежестта на доказване, приложими в съдебните производства по спорове относно нарушаване на общностното право.

   Ето защо, за да гарантира зачитането на принципа на ефективност, ако по конкретно дело националният съд установи, че възлагането на длъжника на митническото задължение на тежестта на доказване на липсата на вземане под отчет на това задължение може да направи невъзможно или изключително трудно това доказване, по-специално поради това че то се отнася до данни, с които е невъзможно длъжникът да разполага, този съд е длъжен да използва всички процесуални средства, с които разполага по силата на националното право, сред които фигурира възможността да разпореди необходимите мерки за събиране на доказателства, включително представянето на документ или на доказателство от една от страните или от трето лице.

   (вж. точки 32—36; точка 4 от диспозитива)

5.  Член 221, параграф 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че уведомяването за размера на сборовете, които трябва да бъдат събрани, трябва да бъде предхождано от вземане под отчет на тези сборове от митническите органи на съответната държава членка и че при липса на вземане под отчет в съответствие с член 217, параграф 1 от същия регламент, тези сборове не могат да бъдат събрани от посочените органи, които обаче запазват възможността да извършат ново уведомяване за същите сборове при спазване на предвидените в член 221, параграф 1 от посочения регламент условия и на действащите към момента на възникване на митническото задължение правила за давността.

   (вж. точки 37—39; точка 5 от диспозитива)

6.  Дори вносните и износните сборове да остават „дължими“ по смисъла на член 236, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, независимо че длъжникът е бил уведомен за тях, без те предварително да са били взети под отчет в съответствие с член 221, параграф 1 от същия регламент, вярно е също, че ако такова уведомяване вече не е възможно, поради факта че определеният с член 221, параграф 3 от посочения регламент срок е изтекъл, длъжникът по принцип трябва да може да получи обратно тази сума от държавата членка, която я е събрала.

   При липса на общностна правна уредба в областта на възстановяване на недължимо платени данъци във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от общностното право, доколкото посочените правила, от една страна, не са по-неблагоприятни от правилата относно сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност), и от друга страна, не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективност).

   (вж. точки 40—47; точка 6 от диспозитива)