Дело C-221/08

Европейска комисия

срещу

Ирландия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 95/59/EО — Данъци, различни от данъците върху оборота, които засягат потреблението на промишлено обработен тютюн — Член 9, параграф 1 — Свободно определяне от производителите и вносителите на максималните цени за продажба на дребно на техните продукти — Национална правна уредба, налагаща минимална цена за продажба на дребно на цигари — Обосноваване — Закрила на общественото здраве — Рамкова конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна“

Резюме на решението

1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци, различни от данъците върху оборота, които засягат потреблението на промишлено обработен тютюн

(член 9, параграф 1 от Директива 95/59 на Съвета, изменена с Директива 2002/10)

2. Държави членки — Задължения — Надзорна функция, възложена на Комисията — Задължение на държавите членки

(членове 10 EО и 226 EО)

1. Държава членка, която налага минимални цени за продажба на дребно на цигарите, не изпълнява задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59 относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия, изменена с Директива 2002/10, тъй като този режим не позволява да се изключи при всички положения възможността наложената минимална цена да засяга конкурентното предимство, което някои производители или вносители на тютюневи изделия биха могли да извлекат от по-ниската себестойност на продукцията. Всъщност такъв режим, който освен това определя минималната цена спрямо средната цена, прилагана на пазара за всяка категория цигари, може да доведе до премахване на разликата в цените на конкурентните продукти и да доведе до доближаване на тези цени към цената на най-скъпия продукт. Следователно посоченият режим засяга гарантираната от член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 95/59 свобода на производителите и вносителите да определят максималната цена за продажба на дребно.

Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна не може да се отрази на съвместимостта или несъвместимостта на такъв режим с член 9, параграф 1 от Директива 95/59, доколкото тази конвенция не налага на договарящите страни никакво конкретно задължение от гледна точка на ценовата политика в областта на тютюневите изделия и само описва възможните решения, за да бъдат взети предвид свързаните със здравето национални цели относно контрола на тютюна. Всъщност член 6, параграф 2 от тази конвенция се ограничава да предвиди, че договарящите страни приемат или оставят в сила мерки, които „могат да включват“ прилагането на данъчни политики и „където това е приложимо“, на ценови политики спрямо тютюневите изделия.

Държавите членки не могат да се позовават на член 30 ЕО, за да обосноват нарушение на член 9, параграф 1 от Директива 95/59 с оглед на целта за закрила на живота и здравето на хората. Всъщност член 30 ЕО не би могъл да се тълкува в смисъл, че разрешава мерки, различни по естество от посочените в членове 28 ЕО и 29 ЕО количествени ограничения при вноса и износа, както и мерки с равностоен ефект.

Въпреки това Директива 95/59 не е пречка държавите членки да продължат да водят борба с тютюнопушенето, която се вписва в целта за закрила на общественото здраве.

(вж. точки 45, 46, 50, 51 и 57; точка 1 от диспозитива)

2. Държава членка, която не предоставя информацията, необходима за изпълнението от страна на Европейската комисия на задачата ѝ за контрол за спазването на Директива 95/59 относно данъците, различни от данъците върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия, изменена с Директива 2002/10, не изпълнява задълженията си по член 10 ЕО.

(вж. точка 62; точка 2 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

4 март 2010 година(*)

По дело C‑221/08

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 22 май 2008 г.,

Европейска комисия, за която се явяват г‑н R. Lyal и г‑н W. Mölls, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Ирландия, за която се явява г‑н D. O’Hagan, в качеството на представител, подпомаган от г‑н G. Hogan, SC, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на втори състав, изпълняващ функцията на председател на трети състав, г‑жа P. Lindh, г‑н A. Rosas, г‑н U. Lõhmus и г‑н Ал. Арабаджиев (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,

секретар: г‑жа R. Şereş, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 юни 2009 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 октомври 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че:

– като е наложила минимални и максимални цени за продажба на дребно на цигари, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия (OВ L 291, стp. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 5), изменена с Директива 2002/10/EО на Съвета от 12 февруари 2002 г. (OВ L 46, стp. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 41, стр. 78, наричана по-нататък „Директива 95/59“), и

– като не е предоставила информацията, необходима за изпълнението на задачата на Комисията във връзка с контрола за спазването на Директива 95/59, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 10 ЕО.

Правна уредба

Общностна правна уредба

2 Съображения 2, 3 и 7 от Директива 95/59 имат следното съдържание:

„(2) като има предвид, че целта на Договора [за ЕО] е установяване на икономически съюз, в рамките на който има [практически осъществима] конкуренция и характеристиките на който съвпадат с тези на местния пазар; и че относно обработения тютюн постигането на тази цел предполага прилагането в държавите членки на данъците, които оказват влияние върху потреблението на продукти от този сектор, да не нарушава условията на конкуренция и да не възпрепятства свободното движение в рамките на Общността;

(3) като има предвид, че относно акцизите хармонизирането на структурите трябва да има за резултат, по-специално, конкуренцията между различните категории тютюневи изделия, принадлежащи към една и съща група, […] да не се нарушава от облагането с данъка, и [по този начин да води до отваряне] на националните пазари на държавите членки;

[…]

(7) като има предвид, че [императивните изисквания на] конкуренция[та] предполага[т] система от свободно формирани цени за всички групи тютюневи изделия“.

3 По силата на член 2, параграф 1 от тази директива:

„За тютюневи изделия се считат:

а) цигари

б) пури и пурети

в) тютюн за пушене

– фино нарязан тютюн за свиване на цигари,

– друг тютюн за пушене;

както е определено в членове от 3 до 7.“

4 Член 8 от Директива 95/59 гласи:

„1. Цигарите, произведени в Общността, и тези, внесени от страни, които не са членки, [се облагат с] пропорционален акциз, начислен на основата на максималната цена на дребно, включваща митническите задължения, и [със] специфичен акциз, начислен върху единица продукт.

2. Ставката на пропорционалния акциз и [размерът] на специфичния акциз следва да са еднакви за всички цигари.

[…]“

5 Съгласно член 9, параграф 1 от тази директива:

„Всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което преработва тютюн в тютюневи изделия, подготвени за продажба на дребно, се счита за производител.

Производителите или ако е уместно, техните представители или упълномощени посредници в Общността и вносителите на тютюн от страни, които не са членки, имат правото свободно да определят максималната цена на дребно за всеки техен продукт за всяка държава членка, в която въпросните продукти се [пускат в употреба].

Втор[ата] [алинея] обаче не може да затруднява прилагането на националните правни системи относно контрола върху нивата на цените или [съблюдаването] на задължителните цени […], при условие че те са съвместими с правото на Общността.“

6 Член 16 от посочената директива предвижда:

„1. [Размерът] на специфичния акциз върху цигарите се определя[, като се вземат предвид] цигарите от най-разпространената ценова група съгласно наличната на 1 януари всяка година информация, като се започне от 1 януари 1978 г.

2. Специфичният компонент на акциза [не] може да [е] по-малък от 5 % или по-голям от 55 % от сумата на общата данъчна тежест в резултат на натрупването на пропорционалния акциз, специфичния акциз и данъка върху оборота, налагани върху тези цигари.

[…]

5. Държавите членки могат да налагат минимален акциз върху цигарите, продавани на цена, по-ниска от продажната цена на дребно за цигарите от най-търсената ценова категория, при условие че този акциз не надвишава размера на акциза, налаган върху цигарите от най-търсената ценова категория.“

7 Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за сближаване на данъците върху цигарите (OВ L 316, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 11, стр. 180), изменена с Директива 2003/117/EО на Съвета от 5 декември 2003 година (OВ L 333, стp. 49; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 27), определя ставките и минималните размери на общия акциз, с който се облагат цигарите.

8 С Решение 2004/513/ЕО на Съвета от 2 юни 2004 г. (OВ L 213, стp. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 35, стр. 223) Рамковата конвенция на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна, подписана в Женева на 21 май 2003 година (наричана по-нататък „Конвенцията на СЗО“), е одобрена от името на Общността. Член 6 от тази конвенция, озаглавен „Ценови и данъчни мерки за намаляване търсенето на тютюн“, има следното съдържание:

„1. Страните признават, че ценовите и данъчните мерки са ефективно и важно средство за намаляване на употребата на тютюн от страна на различни групи от населението, в частност от младите хора.

2. Признавайки суверенното право на държавите да установяват собствената си данъчна политика, всяка страна ще отчита националните си цели за обществено здраве, отнасящи се до контрола на тютюна, и ще определя и следва подходящи мерки, които могат да включват:

а) прилагане на данъчна политика и където това е приложимо, на ценова политика спрямо тютюневите изделия по начин, позволяващ постигането на намаляване на употребата на тютюн, […]

[…]“

Национална правна уредба

9 По силата на член 2, параграф 1 от Закон № 27/1978 за тютюневите изделия (контрол на рекламата, спонсорството и насърчаването на продажбите) от 1978 година (Tobacco Products (Control of Advertising, Sponsorship and Sales Promotion) Act 1978, No 27/1978) министърът на здравеопазването може да приема правилници с оглед на контрола и регламентирането на рекламата на тютюневи изделия, на спонсорството и на всяка друга дейност, която има за цел или може да насърчи продажбите на тютюневи изделия.

10 Съгласно член 2, параграф 2, буква i) от този закон споменатите правилници могат да предвиждат „забрана на продажбата на тютюневи изделия на цени, толкова по-ниски от тези, на които в съответния момент се продават тютюневите изделия от подобен вид или естество, че според министъра [на здравеопазването] продажбата на по-ниски цени представлява форма на насърчаване на продажбите“.

11 Правилникът за тютюневите изделия (контрол на рекламата, спонсорството и насърчаването на продажбите) от 1991 година (Tobacco Products (Control of Advertising, Sponsorship and Sales Promotion) Regulations 1991, S.I. n° 326/1991, наричан по-нататък „правилникът от 1991 година“) допълва правната уредба в тази област, като същевременно отменя Правилника за тютюневите изделия (контрол на рекламата, спонсорството и насърчаването на продажбите) от 1986 година (n° 2) (Tobacco Products (Control of Advertising, Sponsorship and Sales Promotion) (No 2) Regulations 1986, S.I. n° 107/1986, наричан по-нататък „правилникът от 1986 година“). Член 16 от правилника от 1991 година, който отговаря на член 18 от правилника от 1986 година, предвижда:

„1) Тютюнево изделие от определена марка не може да се продава на дребно на по-ниска цена от тази, на която в друг случай може да се продаде изделие от тази марка.

2) Тютюнево изделие от определена марка не може да се предлага за продажба на дребно на по-ниска цена от тази, на която в друг случай може да се продаде изделие от тази марка, като на определени лица се раздават купони или сходни документи.

3) Във връзка с продажбата или покупката на дребно на тютюневи изделия не може да се използват ваучери, точки за подаръци, купони, премии, жетони или подаръци (включително подаръци, представляващи тютюневи изделия).“

12 Член 17 от правилника от 1991 година, който отговаря на член 19 от правилника от 1986 година, гласи:

„1) Въвежда се обща забрана за продажба на дребно на тютюневи изделия на цена, за която при упражняване на предоставените му с член 2, параграф 2, буква i) от Закона [за тютюневите изделия от 1978 година] правомощия министърът на [здравеопазването] е приел, че продажбата на този продукт на такава цена представлява форма на насърчаване на продажбите.

2) Становището на [този] министър по параграф 1 от настоящия член се съобщава писмено на заинтересованите лица.“

13 През 1986 г. министърът на здравеопазването издава пояснителен меморандум (Memorandum of Clarification) във връзка с правилника от 1986 година. Първото изречение от точка 2 от частта от този меморандум, отнасяща се до член 19 от правилника от 1986 година, има следното съдържание:

„Средната претеглена цена на всички цигари от всяка категория, продавана от дружествата членове на [Irish Tobacco Manufacturers Advisory Council] [Консултативен комитет на производителите на ирландски тютюн], се изчислява въз основа на нетния обем на продажбите франко склад на всяка марка за предходната година към 31 декември, от една страна, и на препоръчителната цена за продажба на дребно, приложима в момента, в който се определя средната претеглена цена за всяка категория, от друга страна.“

14 Според първото изречение от точка 3 от същата част от посочения меморандум „форма на насърчаване на продажбите е налице, ако препоръчителната цена за продажба на дребно на дадена марка цигари е с повече от 3 % по-ниска от средната претеглена цена за нейната категория“.

Досъдебна процедура

15 Тъй като счита, че ирландското законодателство относно продажбата на тютюневи изделия е несъвместимо с член 9, параграф 1 от Директива 95/59, на 23 октомври 2001 г. Комисията изпраща на Ирландия официално уведомително писмо.

16 На 27 юли 2002 г. Комисията изпраща на тази държава членка и искане за информация относно приложимото ирландско законодателство.

17 Тъй като приема, че отговорът на Ирландия от 4 септември 2002 г. на официалното уведомително писмо не съдържа исканата информация, на 1 октомври 2002 г. Комисията изпраща на тази държава членка ново искане за информация, което остава без отговор.

18 Вследствие на това, съответно на 17 октомври 2003 г. и на 9 юли 2004 г., Комисията изпраща на Ирландия официално уведомително писмо и мотивирано становище, в които прави извода, че като не е предоставила исканата информация, тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 10 ЕО. С това мотивирано становище посочената държава членка е поканена в срок от два месеца, считано от получаването на споменатото становище, да вземе необходимите мерки, за да изпълни тези задължения.

19 На 10 декември 2004 г. ирландското министерство на здравеопазването и децата изпраща на г‑н Medghoul — директор по въпросите на данъчното облагане и на митническия съюз в Комисията — писмо, в което е представено накратко приетото непосредствено преди това ирландско законодателство в областта на общественото здраве и тютюнопушенето, като се подчертава все пак, че това законодателство е оспорено пред ирландските юрисдикции и следователно все още не е влязло в сила. Към момента, в който изтича срокът, определен в мотивираното становище от 15 декември 2006 година, споменато в точка 21 от настоящото решение, посоченото законодателство все още не е влязло в сила.

20 По искане на Комисията на 10 февруари 2005 г. се провежда среща между последната и ирландските власти.

21 На 10 април 2006 г. Комисията изпраща на Ирландия официално уведомително писмо, а на 15 декември 2006 г. — ново мотивирано становище, в които тази институция поддържа, че с въвеждането на система на максимални и минимални цени за продажбата на дребно на цигари тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59. С посоченото мотивирано становище тя е приканена да вземе необходимите мерки, за да се съобрази с него, в срок от два месеца, считано от получаването му.

22 Ирландия отговаря на това мотивирано становище с писмо от 15 януари 2007 г., като твърди, че спорното национално законодателство е необходимо за закрилата на общественото здраве.

23 При това положение на 29 юни 2007 г. Комисията изпраща допълнително мотивирано становище. Тъй като с оглед отговорите на Ирландия на тези мотивирани становища тя счита, че положението остава незадоволително, Комисията предявява настоящия иск.

По иска

По твърденията за нарушение на член 9, параграф 1 от Директива 95/59

Доводи на страните

24 Въз основа на информацията, с която разполага, а именно съдържащата се в протокола от срещата на 10 февруари 2005 г. информация, Комисията смята, че по силата на спорното ирландско законодателство и с оглед на практиката на ирландските власти за продажбата на дребно на цигари са определени, от една страна, минимални цени, доколкото е забранено да се прилага цена, по-ниска с повече от 3 % от средната претеглена цена на цигарите от съответната категория, и от друга страна, максимални цени, доколкото е забранено да се превишава посочената средна претеглена цена с повече от 3 %. Тази система имала за резултат ограничаване на свободата на производителите и на вносителите да определят максималните цени за продажба на дребно на техните продукти и следователно противоречала на член 9, параграф 1 от Директива 95/59. Както другите сходни национални режими, разгледани от Съда, посочената система представлявала пречка за продажбата на цигари на цена, по-ниска от определената от съответната държава членка. Този извод не се оборвал от член 9, параграф 1, трета алинея от Директива 95/59.

25 Спорният режим на минимални и максимални цени не се оправдавал също и от целта за закрила на общественото здраве, посочена в член 30 ЕО. Всъщност от Решение от 17 април 2007 г. по дело A.G.M.-COS.MET (C‑470/03, Сборник, стp. I‑2749) по-специално следва, че въпрос, който е бил предмет на хармонизация, не може да бъде разглеждан от гледна точка на разпоредбите на първичното право, които допускат изключения от основните свободи.

26 Във всеки случай държавите членки могли да гарантират достатъчно високи цени за продажба на дребно на тютюневи изделия, доколкото това е необходимо за борбата с тютюнопушенето, посредством общо увеличение на нивото на облагане на тези изделия, но също и чрез специфично увеличение, като се придаде тежест на различните съставни части на акциза и се определи минимален акциз. Директивите относно облагането на цигарите оставяли на държавите членки свободата да приспособят това облагане към техните собствени приоритети.

27 Комисията счита освен това, че член 9, параграф 1 от Директива 95/59 е съвместим с Конвенцията на СЗО. От една страна, в резултат на тази конвенция не възниквало задължение за договарящите страни да прилагат минимални цени. От друга страна, тя не предоставяла на държавите членки противопоставимо на Общността право да избират между прилагането на данъчни политики и прилагането на ценови политики, тъй като този въпрос се отнасял до вътрешното функциониране на Общността.

28 По отношение на Препоръка 2003/54/ЕО на Съвета от 2 декември 2002 година за предпазване от тютюнопушене и за инициативи за подобряване контрола на тютюна (OВ L 22, 2003 г., стp. 31), на която се позовава Ирландия, доколкото в тази препоръка се говори за „подходящи мерки относно цената на тютюневите изделия, за да се предотврати употребата на тютюн“ [неофициален превод], Комисията смята, че изложеното в тази препоръка не е задължително и че във всеки случай то не може да се тълкува като подбуда за нарушаване на член 9, параграф 1 от Директива 95/59.

29 Освен това съображенията във връзка с общественото здраве не били съвсем чужди на хармонизирането на акцизите върху тютюневите изделия.

30 Ирландия изтъква, че нито спорната национална правна уредба, нито пояснителният меморандум от 1986 г. предвиждат забрана за превишаване с повече от 3 % на средната претеглена цена за всяка категория цигари. Следователно не били наложени максимални цени. Ирландия признава, че в това отношение протоколът от срещата на 10 февруари 2005 г. не отговаря на действителното положение.

31 Тази държава членка поддържа освен това, че член 9, параграф 1 от Директива 95/59, който предвижда, че производителите и вносителите на тютюневи изделия определят свободно максималната цена на дребно за техните продукти, не споменава минималните цени и следователно не забранява налагането на такива минимални цени. Налагането на минимална цена възпрепятствало производителите и вносителите да определят максимални цени само в технически и изцяло изкуствен смисъл. Освен това, за разлика от други разгледани от Съда национални режими, ирландският режим имал за цел единствено борба с продажбата на тютюневи изделия на ниски цени.

32 Ирландия смята, че за настоящия случай не е приложима съдебната практика, посочена от Комисията в подкрепа на нейния довод, че в случая не може да се прави позоваване на член 30 ЕО. В своето Решение от 19 октомври 2000 г. по дело Комисия/Гърция (C‑216/98, Recueil, стp. I‑8921) Съдът приел, че член 30 ЕО и особено целта за закрила на живота и здравето на хората по принцип може да оправдае определянето на минимални цени за продажбата на дребно на тютюневи изделия. Държавите членки обаче разполагали с широко право на преценка относно необходимостта и уместността на мерките, целящи закрила на общественото здраве. В това отношение спорната ирландска правна уредба отговаряла на критерия за пропорционалност. Тя била резултат от легитимен политически избор между определянето на минимални цени и увеличаването на данъчната тежест.

33 Ирландия поддържа също, че данъчните мерки сами по себе си не представляват достатъчно средство за постигане на целта за закрила на общественото здраве, състояща се в изключването на продажбата на цигари на ниски цени. Резултатът от тези мерки бил несигурен, тъй като производителите могли да решат да компенсират увеличението на акцизите. Освен това тази държава членка не можела да се бори ефективно с продажбата на цигари на ниски цени чрез облагането с минимален акциз, без да пристъпи към общо увеличение на данъчната тежест за всички цигари — тежест, която вече била много голяма в Ирландия. В допълнение, увеличаването на нивото на акциза би довело до увеличаване на опасността от контрабанда.

34 Пропорционалността на ирландския режим за определяне на минимални цени спрямо тази цел се потвърждавала от точка 7 от Препоръка 2003/54, както и от член 6, параграф 2, буква а) от Конвенцията на СЗО. Що се отнася до споменатата препоръка, Ирландия поддържа, че макар препоръките да не представляват задължителни мерки, те все пак могат да бъдат взети предвид, когато могат да изяснят тълкуването на общностното право. По отношение на Конвенцията на СЗО тази държава членка изтъква, че макар тя да не налага задължението за прилагане на система от минимални цени, тя задължава договарящите страни да регулират цените за продажба на дребно на тютюневи изделия или чрез данъчни политики, или чрез ценови политики, в зависимост от най-подходящото разрешение. Ирландия приела, по силата на правото си на преценка, че ценовите политики представляват подходящо допълнение към данъчните ѝ политики.

35 Накрая, Ирландия твърди, че Директива 95/59 се основава на цел, свързана с конкуренцията, и че не отчита съображенията, свързани с общественото здраве. Във връзка с това неотдавна самата Комисия предложила изменения на тази директива (предложение за директива COM(2008) 459 окончателен), голяма част от които имали за цел да се намали употребата на тютюн. Тя признала също, че съществуващият общностен режим не позволил да се избегнат съществените разлики в цените между държавите членки и че тези разлики довели до контрабанда, както и до много големи трансгранични покупки, което нарушавало конкуренцията на пазара на тютюна, изразявало се в загуби за бюджета на държавите членки, прилагащи относително високо равнище на данъчно облагане, и освен това застрашавало постигането на свързаните с общественото здраве цели.

Съображения на Съда

36 В самото начало следва да се напомни, че от съображение 3 от Директива 95/59 следва, че тя се вписва в рамките на политика за хармонизиране на структурите на акциза върху тютюневите изделия, имаща за цел да се избегне нарушение на конкуренцията между различните категории тютюневи изделия, принадлежащи към една и съща група, и по този начин да се осъществи отварянето на националните пазари на държавите членки.

37 За целта член 8, параграф 1 от тази директива предвижда, че цигарите, произведени в Общността, и тези, внесени от трети страни, се облагат във всяка държава членка с пропорционален акциз, начислен на основата на максималната цена на дребно, включваща митническите задължения, и със специфичен акциз, начислен върху единица продукт (Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 19).

38 Освен това от съображение 7 от Директива 95/59 следва, че императивните изисквания на конкуренцията предполагат система от свободно формирани цени за всички групи тютюневи изделия.

39 В това отношение член 9, параграф 1 от тази директива предвижда, че производителите или ако е уместно, техните представители или упълномощени посредници в Общността и вносителите на тютюн от страни, които не са членки, имат правото свободно да определят максималната цена на дребно за всеки техен продукт, за да се гарантира, че конкуренцията между тях е ефективна (Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 20). Тази разпоредба цели да гарантира, че определянето на данъчната основа на пропорционалния акциз върху тютюневите изделия, а именно максималната цена за продажба на дребно на тези изделия, се подчинява на едни и същи правила във всички държави членки. Тя цели също, както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, да запази свободата на посочените по-горе оператори, която им позволява да се ползват ефективно от конкурентното предимство, произтичащо от евентуално по-ниска себестойност на продукцията.

40 Налагането на минимална цена за продажба на дребно от публичните власти обаче при всички положения води до невъзможност определената от производителите и вносителите максимална цена за продажба на дребно да бъде по-ниска от тази задължителна минимална цена. Следователно правна уредба, налагаща такава минимална цена, може да наруши конкурентните отношения, като попречи на някои от тези производители или вносители да се възползват от по-ниската себестойност на продукцията, за да предложат по-атрактивни цени за продажба на дребно.

41 Ето защо система на минимални цени за продажба на дребно на тютюневи изделия не може да се приеме за съвместима с член 9, параграф 1 от Директива 95/59, доколкото тя не е организирана така, че при всяко положение да изключва засягането на конкурентното предимство, което някои производители или вносители на такива изделия биха могли да извлекат от по-ниската себестойност на продукцията, и следователно да изключва нарушение на конкуренцията (вж. Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Франция, C‑197/08, все още непубликувано в Сборника, точка 38 и Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Австрия C‑198/08, все още непубликувано в Сборника,точка 30).

42 В светлината на тези принципи следва да се разгледа спорната национална правна уредба.

43 Тази правна уредба налага на действащите на ирландския пазар производители и вносители минимална цена за продажба на дребно на цигари, която отговаря на 97 % от средната претеглена цена, прилагана на този пазар за всяка категория цигари.

44 Комисията обаче не е доказала, че този режим налага на производителите и вносителите максимална цена за продажба на дребно на цигари.

45 Следва все пак да се установи, че този режим не позволява да се изключи при всички положения възможността наложената минимална цена да засяга конкурентното предимство, което някои производители или вносители на тютюневи изделия биха могли да извлекат от по-ниската себестойност на продукцията. Напротив, както отбелязва Комисията в съдебното заседание, без Ирландия да направи опровержение по този въпрос, такъв режим, който освен това определя минималната цена спрямо средната претеглена цена, прилагана на пазара за всяка категория цигари, може да доведе до премахване на разликата в цените на конкурентните продукти и да доведе до доближаване на тези цени към цената на най-скъпия продукт. Следователно посоченият режим засяга гарантираната от член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 95/59 свобода на производителите и вносителите да определят максималната цена за продажба на дребно на техните продукти.

46 Що се отнася до Конвенцията на СЗО, както отбелязва генералният адвокат в точки 50 и 51 от заключението си, тази конвенция не налага на договарящите страни никакво конкретно задължение от гледна точка на ценовата политика в областта на тютюневите изделия и само описва възможните решения, за да бъдат взети предвид свързаните със здравето национални цели относно контрола на тютюна. Всъщност член 6, параграф 2 от тази конвенция се ограничава да предвиди, че договарящите страни приемат или оставят в сила мерки, които „могат да включват“ прилагането на данъчни политики и „където това е приложимо“, на ценови политики спрямо тютюневите изделия.

47 Не може да се изведе никакво конкретно указание относно използването на системи на минимални цени и от Препоръка 2003/54, която впрочем няма задължителна сила. Всъщност пасажът, на който се позовава Ирландия, само изразява идеята, че високите цени на тютюневите изделия водят до намаляване на потреблението.

48 Във всеки случай, както следва от точка 41 от настоящото решение, Директива 95/59 допуска ценова политика, стига тя да не е в противоречие с целите на споменатата директива, а именно целта да не се допуска нарушение на конкуренцията между различните категории тютюневи изделия, принадлежащи към една и съща група.

49 Ирландия изтъква също, че спорният режим на минимални цени е оправдан от целта за закрила на живота и здравето на хората, предвидена в член 30 ЕО. Според тази държава членка увеличението на нивото на данъците не би могло да гарантира достатъчно високи цени на тютюневите изделия, тъй като производителите или вносителите биха могли да компенсират това увеличение, като се отказват от част от техния марж на печалба, дори като продават на загуба.

50 В това отношение следва да се отбележи, че член 30 ЕО не би могъл да се тълкува в смисъл, че разрешава мерки, различни по естество от посочените в членове 28 ЕО и 29 ЕО количествени ограничения при вноса и при износа, както и мерки с равностоен ефект (вж. в този смисъл Решение от 27 февруари 2002 г. по дело Комисия/Франция, C‑302/00, Recueil, стp. I‑2055, точка 33). В настоящия случай обаче Комисията не се позовава на нарушение на тези разпоредби.

51 Въпреки това Директива 95/59 не е пречка Ирландия да продължи да води борба с тютюнопушенето, която се вписва в целта за закрила на общественото здраве.

52 Не би могло да се поддържа и че тази цел не е взета предвид в рамките на тази директива.

53 Всъщност, както се посочва в съображение 7 от Директива 2002/10, последният акт за изменение на Директива 95/59/ЕО, чийто член 9 обаче остава непроменен, Договорът за ЕО, и по-конкретно член 152, параграф 1, първа алинея ЕО, изисква при определянето, както и при изпълнението на политиките и дейностите на Общността да се осигури високо ниво на защита на здравето на хората.

54 В същото съображение се уточнява още, че нивото на данъчното облагане е един от основните фактори при формирането на цената на тютюневите изделия, която от своя страна оказва влияние върху навиците за тютюнопушене на потребителите. Съдът също вече е постановил, че когато става въпрос за тютюневи изделия, данъчното законодателство представлява важен и ефикасен инструмент за борба с употребата на тези продукти, а в резултат на това и за закрила на общественото здраве (Решение от 5 октомври 2006 г. по дело Valeško, C‑140/05, Recueil, стp. I‑10025, точка 58) и че целта да се гарантира определянето на високи цени за тези продукти може да бъде преследвана по подходящ начин чрез облагане на тези продукти с по-високи данъци, тъй като увеличението на акцизите рано или късно трябва да се прояви в увеличение на цените за продажба на дребно, без това да засегне свободното определяне на цените (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 31).

55 Освен това, ако държавите членки желаят да премахнат окончателно всяка възможност за производителите или вносителите да компенсират, дори временно, отражението на данъците върху цените за продажба на дребно на тютюневите изделия, като ги продават на загуба, за тях ще бъде възможно по-конкретно да забранят продажбата на тютюневи изделия на цена, по-ниска от сбора от себестойността на продукцията и всички данъци, като същевременно позволят на производителите и вносителите да се ползват ефективно от конкурентното предимство, произтичащо от евентуално по-ниската себестойност на продукцията (вж. Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 53 и Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Австрия, посочено по-горе, точка 43).

56 От всички изложени по-горе съображения следва, че искът на Комисията трябва да се уважи в частта относно твърдението за нарушение, свързано с налагането в Ирландия на минимални цени за продажба на дребно на цигари, но трябва да се отхвърли в частта относно твърдението за нарушение, свързано с налагането в тази държава членка на максимални цени за продажба на дребно на цигари.

57 Ето защо следва да се приеме, че като е наложила минимални цени за продажба на дребно на цигари, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59.

По твърдението за нарушение на член 10 ЕО

Доводи на страните

58 Според Комисията по силата на член 10 ЕО държавите членки имат задължението да улесняват осъществяването на нейните задачи, по-конкретно като изпълняват направените от нея в рамките на процедури по нарушения искания за информация. Като не предоставила информация за приложимото ирландско законодателство въпреки исканията на Комисията от 27 юли и от 1 октомври 2002 година, Ирландия не изпълнила задълженията си по посочената разпоредба. Всъщност отговорът на тази държава членка от 4 септември 2002 г. на официалното уведомително писмо от 23 октомври 2001 г. не съдържал исканата информация. Освен това Ирландия не отговорила нито на официалното уведомително писмо от 17 октомври 2003 г., нито на мотивираното становище от 9 юли 2004 г. На последно място, с писмото си от 10 декември 2004 г. Ирландия не изпълнила задълженията си в областта на сътрудничеството, като се има предвид, че последното писмо е изпратено повече от две години след отправените до нея искания за информация.

59 Ирландия изтъква, че на 30 май 2002 г. Министерството на здравеопазването и децата предало на г‑н Medghoul копие от текстовете, посочени в искането за информация на Комисията. На 4 септември 2002 г. тази държава членка отговорила както на официалното уведомително писмо от 23 октомври 2001 г., така и на искането за информация на Комисията. Накрая, с писмо от 10 декември 2004 г. ирландските власти представили националното законодателство, прието непосредствено преди това. Следователно Комисията била отлично запозната с ирландското законодателство. Поради това Ирландия оспорва твърдението, че не е изпълнила задълженията си по член 10 ЕО.

Съображения на Съда

60 От член 10 ЕО следва, че държавите членки са длъжни да сътрудничат добросъвестно на всяко разследване, предприето от Комисията по силата на член 226 ЕО, и да ѝ предоставят цялата искана за тази цел информация (вж. Решение от 13 юли 2004 г. по дело Комисия/Италия, C‑82/03, Recueil, стp. I‑6635, точка 15 и цитираната съдебна практика).

61 В момента, в който изтича срокът, определен в мотивираното становище от 9 юли 2004 година, което се отнася до нарушение на член 10 ЕО, Ирландия все още не е предоставила исканата информация, въпреки че е била поканена няколко пъти. Всъщност от преписката се установява, че едва с писмото от 10 декември 2004 г. ирландските власти са представили накратко действащото към този момент национално законодателство в областта на общественото здраве и тютюна.

62 Ето защо следва да се приеме, че като не е предоставила информацията, необходима за изпълнението от страна на Комисията на задачата ѝ за контрол за спазването на Директива 95/59, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 10 ЕО.

По съдебните разноски

63 По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. В съответствие с параграф 3 от този член Съдът може да разпредели разноските или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания. При все това и въпреки че част от иска е отхвърлена, следва да се приеме, че в основната си част искът на Комисията е основателен. При тези обстоятелства следва Ирландия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1) Като е наложила минимални цени за продажба на дребно на цигари, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 9, параграф 1 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 година относно данъците, различни от данъка върху оборота, [с които се облага] потреблението на тютюневи изделия, изменена с Директива 2002/10/EО на Съвета от 12 февруари 2002 г.

2) Като не е предоставила информацията, необходима за изпълнението от страна на Европейската комисия на задачата ѝ за контрол за спазването на Директива 95/59, изменена с Директива 2002/10, Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 10 ЕО.

3) Отхвърля иска в останалата му част.

4) Осъжда Ирландия да заплати съдебните разноски.

Подписи

* Език на производството: английски.