—

за Umweltanwalt von Kärnten, от г-н U. Scheuch, Landesrat,

—

за Alpe Adria Energia, от адв. M. Mendel, Rechtsanwalt,

—

за Европейската комисия, от г-н J.-B. Laignelot и г-жа B. Kotschy, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 2003/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година (ОВ L 156, стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 8, наричана по-нататък „Директива 85/337“).

2

Запитването е отправено в рамките на жалба на Umweltanwalt von Kärnten [омбудсман за околната среда на Каринтия] (наричан по-нататък „Umweltanwalt“) срещу Kärntner Landesregierung [правителство на провинция Каринтия] по повод на приетото от последното на 11 октомври 2007 г. решение (наричано по-нататък „спорното решение“) с адресат дружеството Alpe Adria Energia SpA (наричано по-нататък „Alpe Adria“).

3

В съответствие с първото съображение от Директива 85/337 тя има за цел предотвратяване на замърсяването и на всякакво друго засягане на околната среда, като определени публични и частни проекти се подлагат на предварителна оценка относно въздействието им върху околната среда.

4

Както е видно от петото съображение от нея, посочената директива въвежда за тази цел общи принципи за оценяване на въздействието върху околната среда с оглед допълване и координиране на процедурите за издаване на разрешение, на които се подчиняват публичните и частните проекти и за които има вероятност да окажат въздействие върху околната среда.

5

Съгласно осмото и единадесетото съображение от Директива 85/337 проекти от определен вид имат значително въздействие върху околната среда и те трябва по правило да подлежат на систематично оценяване, за да се отчита грижата за опазване на човешкото здраве, за допринасяне чрез по-добра околна среда за по-добро качество на живот, за осигуряване поддържането на разнообразие на видовете и репродуктивната способност на екосистемата като основен ресурс за живот.

6

Член 1, параграф 1 от Директива 85/337 предвижда:

„Настоящата директива се прилага при оценка на въздействието върху околната среда на такива обществени и частни проекти, за които се предполага, че биха оказали значително въздействие върху околната среда.“

7

Член 2, параграф 1 от тази директива е формулиран по следния начин:

„1.   Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат [значително] въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на [разрешение] за предприемачески дейности и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в член 4.“

8

Член 4, параграф 1 от посочената директива гласи:

„[…] проектите от класовете, изброени в приложение I, подлежат на оценка в съответствие с членове от 5 до 10.“

9

Член 7, параграф 1 от Директива 85/337 предвижда:

„Когато държава членка установи, че един проект има вероятност да има [значително въздействие] върху околната среда в друга държава членка, или ако държавата членка, която има вероятност да бъде засегната в значителна степен, поиска, то държавата членка, на чиято територия е предвидено да се проведе проектът, изпраща на засегнатата държава членка във възможно най-кратък срок, и не по-късно от информирането на нейната собствена общественост, inter alia:

и дава на другата държава членка разумен срок, в който да покаже дали тя желае да участва в процедурите по вземане на решение по околната среда, посочени в точка 2 от настоящия член.“

10

Приложение I към тази директива споменава в точка 20 от него „строителство на надземни електропроводи с напрежение 220 kV и по-високо и с дължина над 15 km.“

11

Член 11, параграф 7 от федералната конституция (Bundesverfassungsgesetz, наричана по-нататък „BVG“) предвижда, че след изчерпване на способите за правна защита по административен ред на равнище провинция Umweltsenat е компетентен относно решението за оценката на въздействието върху околната среда по отношение на проекти, при които трябва да се очакват значителни последици върху околната среда.

12

Съгласно посочения член Umweltsenat е независим орган, състоящ се от председател, съдии и други членове с юридическо образование, създаден към компетентното федерално министерство. Учредяването на Umweltsenat, неговите задачи и производството пред него се уреждат с федерален закон. Неговите решения не могат да бъдат да бъдат отменяни или изменяни от по-висшестоящата инстанция и е възможно да бъде подадена жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд).

13

Член 20, параграф 2 от BVG е формулиран по следния начин:

„Ако федерален закон или закон на провинция учреди колегиален орган, призван да се произнася като последна инстанция, чиито решения не подлежат на отмяна или изменение по административен ред и в чийто състав е включен най-малко един съдия, останалите членове на този колегиален орган също не се подчиняват на указания при упражняването на своите функции.“

14

От правилото, съгласно което на Verwaltungsgerichtshof се предоставя компетентност по принцип да се произнася по жалби срещу решенията на различните административни органи, член 133, параграф 4 от BVG предвижда изключение при случая, когато в конкретна област това правомощие е делегирано на независим орган. Umweltsenat е един от тези органи.

15

Член 1 от Федералния закон от 2000 г. относно Umweltsenat (Umweltsenatsgesetz 2000, наричан по-нататък „USG 2000“) предвижда:

„(1)   Към федералното министерство на земеделието, горите, околната среда и управлението на водите се създава Umweltsenat.

(2)   Umweltsenat се състои от 10 съдии и 32 други членове с юридическо образование.

[…]“

16

Член 2 от USG 2000 предвижда, че членовете се назначават от федералния президент по предложение на федералното правителство за срок от шест години. Освен това федералното правителство е обвързано с определени предложения за назначаване.

17

Съгласно член 4 от USG 2000:

„Членовете на Umweltsenat са независими при упражняване на функциите си и не са обвързани от никакви указания.“

18

Член 5 от USG 2000 предвижда:

„Umweltsenat се произнася в производствата по обжалване относно въпроси, попадащи в първи и втори раздел от Закона [от 2000 г.] за оценка на въздействията върху околната среда [(Umweltverträglichkeitsprüfungsgesetz 2000), (BGBl. 697/1993, последно изменен с BGBl. I, 149/2006, наричан по-нататък „UVP-G 2000“)] […]“

19

Член 6 от USG 2000 гласи:

„Решенията на Umweltsenat не могат да бъдат отменяни или изменяни по административен ред. Възможно е да бъде сезиран Verwaltungsgerichtshof.“

20

Съгласно член 2, параграф 2 от Закона за оценка на въздействието върху околната среда (Umweltverträglichkeitsprüfungsgestez 2000) (BGBl. № 697/1993, изменен последно с BGBl. I 153/2004, наричан по-нататък „UVP-G 2000“), Закон за транспониране на Директива 85/337 в австрийското право, дефиницията на „проект“ е както следва: „изграждане на инсталация или всякаква друга намеса в околната среда или ландшафта, включително всяка мярка, свързана в пространствено или материално отношение с подобна намеса“.

21

Член 3, параграф 1 от UVP-G 2000 предвижда, че:

„Съгласно разпоредбите, които следват, проектите, […] изброени в приложение I, […] трябва да бъдат подложени на оценка за въздействието върху околната среда. За проектите, изброени в колони 2 и 3 от приложение I, се прилага опростената процедура […].“

22

Член 3, параграф 7 от UVP-G 2000 предвижда:

„По искане на кандидата за проекта, на съдействащ орган или на омбудсмана за околната среда [Umweltanwalt] органът трябва да установи дали за даден проект трябва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда съгласно настоящия федерален закон и коя цел от изброените в приложение I или в член 3а, параграфи 1—3 е осъществена с проекта. Това установяване може да бъде направена и служебно. Решението следва да се приеме с уведомление в срок от шест седмици както на първа, така и на втора инстанция. Качеството на страна притежават кандидатът за проекта, съдействащият орган, омбудсманът за околната среда [Umweltanwalt] и засегнатата община. Преди да бъде взето решението, трябва да се изслуша органът за планиране на водните ресурси. Съдържанието на решението по същество, включително основните мотиви, се оповестяват по подходящ начин от органа или се осигурява достъп на обществеността до тях. Засегнатата община може да подаде жалба срещу решението до Verwaltungsgerichtshof. Омбудсманът за околната среда [Umweltanwalt] и съдействащият орган са освободени от задължението за възстановяване на разходи.“

23

Приложение I към UVP-G 2000 обхваща проектите, които в съответствие с член 3 от UVP-G 2000 задължително се подлагат на оценка за въздействието върху околната среда. Те са разпределени в три групи (колони). Проектите от първите две групи (колони) трябва във всички случаи да бъдат подложени на оценка за въздействието върху околната среда, когато са достигнати установените прагове и са изпълнени предвидените критерии. Проектите от третата група (колона) трябва да се разглеждат във всеки отделен случай, щом е достигнат посоченият минимален праг.

24

Приложение I, точка 16, буква a) от UVP-G 2000 посочва в колона 1 „надземни електропроводи с напрежение от най-малко 220 kV и с дължина от най-малко 15 км“.

25

Приложение I, точка 16, буква б) от UVP-G 2000 споменава в колона 3, „надземните електропроводи в защитени зони от категория A [специална защитена зона] или Б [алпийски район] с напрежение от най-малко 110 kV и с дължина от най-малко 20 km“.

26

От акта за преюдициално запитване е видно, че Alpe Adria е италианско предприятие, което желае да изгради надземен електропровод с напрежение 220 kV и с номинална мощност 300 MVA, за да свърже мрежата на италианското предприятие Rete Elettrica Nazionale SpA с мрежата на австрийското предприятие VERBUND-Austrian Power Grid AG.

27

За тази цел с писмо от 12 юли 2007 г. Alpe Adria иска от Kärntner Landesregierung да приеме на основание член 3, параграф 7 от UVP-G 2000 констативно решение относно строежа и експлоатацията на този проект. На австрийска територия проектът включва надземен електропровод с приблизителна дължина 7,4 km и превключвателна станция, която предстои да бъде изградена във Weidenburg, като електропроводът стига до границата, преминавайки през долината Kronhof и през Kronhofer Törl. На италианска територия дължината на проектирания електропровод е приблизително 41 km.

28

В спорното решение Kärntner Landesregierung констатира, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда на посочения проект, доколкото в австрийската си част той не достига предвидения с UVP-G 2000 праг от 15 km.

29

Kärntner Landesregierung добавя, че по силата на член 7 от Директива 85/337, ако даден проект може да има въздействие върху околната среда в друга държава членка, държавите членки, на чиято територия е предвиден проектът, били длъжни да включат тази друга държава членка за участие в процедурата по оценка на въздействието върху околната среда. Този член обаче визирал само проектите, изцяло разположени на територията на една държава членка, а не трансграничните проекти.

30

Ето защо при липсата на специална разпоредба в Директива 85/337 относно трансграничните проекти всяка държава членка трябвало да преценява дали даден проект попада в приложение I към тази директива, като се позовава единствено на националното си право.

31

Kärntner Landesregierung посочва по-нататък, че от своя страна UVP-G 2000 не съдържа никаква разпоредба, по силата на която при наличие на трансгранични електропроводи или на какъвто и да било проект за електропровод следвало да се взема предвид цялата инсталация.

32

На 18 декември 2007 г. Umweltanwalt подава до Umweltsenat жалба за отмяна срещу спорното решение.

33

При тези обстоятелства Umweltsenat решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли Директива 85/337 […] да бъде тълкувана в смисъл, че дадена държава членка е длъжна да предвиди задължителен контрол върху видовете проекти, изброени в приложение I към [посочената] директива, а именно в точка 20 („Строителство на надземни електропроводи с напрежение 220 kV и по-високо и с дължина над 15 km“), също и що се отнася до инсталация, планирана върху територията на две или повече държави членки, ако обуславящият задължителния контрол праг (в конкретния случай дължината над 15 km) несъмнено не е достигнат от частта от инсталацията, която се намира на нейна територия, но в замяна на това този праг е достигнат, дори надвишен, ако се вземе предвид частта от планираната инсталация, разположена върху територията на съседната държава членка или съседните държави членки?“

34

В самото начало следва да се провери дали Umweltsenat е юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО и следователно дали преюдициалните му въпроси са допустими.

35

Според постоянната съдебна практика, за да прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО — въпрос, уреден единствено от общностното право — Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постояннодействащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим (вж. Решение от 30 юни 1966 г. по дело Vaassen-Göbbels, 61/65, Recueil, стp. 377, 395 и Решение от 18 октомври 2007 г. по дело Österreichischer Rundfunk, C-195/06, Сборник, стp. I-8817, точка 19, както и цитираната съдебна практика).

36

В това отношение е необходимо да се отбележи, от една страна, че от разпоредбите на член 11, параграф 7, член 20, параграф 2 и член 133, параграф 4 от BVG, както и от разпоредбите на членове 1, 2, 4 и 5 от USG 2000 следва по безспорен начин, че Umweltsenat отговаря на критериите, свързани със законоустановеността, с постояннодействащия и задължителен характер на органа, с прилагането на правни норми и с независимостта на такъв орган.

37

Следва да се подчертае също, както отбелязва генералният адвокат в точки 58 и 59 от заключението си, че производството пред Umweltsenat гарантира възможността да обжалват на всички, участвали в административното производство, както и на споменатите в UVP-G 2000 институции. Съдебното заседание се провежда по служебен почин или по искане на страните и всяко заинтересовано лице може да бъде представлявано от адвокат. Решенията на Umweltsenat се ползват със сила на пресъдено нещо, трябва да бъдат мотивирани и се обявяват в открито заседание.

38

От друга страна, следва да се констатира, че разпоредбите на USG 2000 и на UVP-G 2000 във връзка с разпоредбите на член 133, параграф 4 от BVG гарантират състезателния характер на производството пред Umweltsenat, който се произнася, прилагайки общите норми на Закона за административното производство (Verwaltungsverfahrensgesetz).

39

Предвид изложеното по-горе Umweltsenat следва да се счита за юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО, поради което неговият преюдициален въпрос е допустим.

40

Alpe Adria поддържа, че повдигнатите въпроси относно общностното право конкретно в настоящото дело имат само хипотетично значение. Всъщност те не отговарят на обективна необходимост за разрешаването на спора по главното производство и не са свързани с въпросите, които запитващата юрисдикция трябва да реши.

41

В това отношение следва да се напомни, че според постоянната практика на Съда само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (вж. Решение от 5 март 2009 г. по дело Apis-Hristovich, C-545/07, Сборник, стр. I-1627, точка 28 и цитираната съдебна практика).

42

Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. Решение по дело Apis-Hristovich, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика).

43

В конкретния случай обаче от Съда се изисква да предостави на запитващата юрисдикция насоки за тълкуване на Директива 85/337, с цел да ѝ позволи да прецени дали по силата на общностното право разглежданият проект е предмет на предвидените с тази директива процедурни задължения дори когато националното право не предвижда такива процедурни задължения по отношение на същия проект.

44

При тези условия преюдициалното запитване следва да се приеме за допустимо.

45

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 85/337 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че визиран в точка 20 от приложение I към тази директива проект като строителството на надземни електропроводи с напрежение 220 kV или по-високо и с дължина над 15 km, трябва да бъде подложен от компетентните органи на дадена държава членка на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, дори и този проект да е трансграничен и само отсечка с дължина по-малка от 15 km да е разположена на територията на тази държава членка.

46

Като начало следва да се отбележи, че проект, който се отнася до строителството на надземен електропровод с напрежение 220 kV, с номинална мощност 300 MVA и с дължина 48,4 km, се причислява към проектите, които се посочени в точка 20 от приложение I към Директива 85/337 и които следователно трябва задължително да бъдат подложени на оценка относно въздействието им върху околната среда в съответствие с член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 от тази директива.

47

Ето защо, за да се отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, следва да се провери дали посочената директива трябва да бъде тълкувана в смисъл, че това задължение се прилага и за трансграничен проект като разглеждания в главното производство.

48

Необходимо е да се напомни, че според постоянната съдебна практика разпоредба от общностното право, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейската общност, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. Решение от 19 септември 2000 г. по дело Linster, C-287/98, Recueil, стp. I-6917, точка 43 и Решение от 4 май 2006 г. по дело Barker, C-290/03, Recueil, стp. I-3949, точка 40).

49

В това отношение член 2, параграф 1 от Директива 85/337 предвижда задължение за държавите членки да подлагат на оценка проектите, които по-специално поради своя характер, мащаби или местонахождение могат да окажат значително въздействие върху околната среда.

50

Съдът вече е установил, че що се отнася до задължението за оценка на въздействието върху околната среда, Директива 85/337 има разширено приложно поле и широкообхватна цел (вж. Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Kraaijeveld и др., C-72/95, Recueil, стp. I-5403, точки 31 и 39).

51

Следва да се подчертае също, че Директива 85/337 предвижда обща преценка на въздействието на проектите върху околната среда (Решение от 25 юли 2008 г. по дело Ecologistas en Acción-CODA, C-142/07, Сборник, p. I-6097, точка 39 и цитираната съдебна практика) независимо от факта, че евентуално става дума за трансграничен проект.

52

Още повече държавите членки трябва да прилагат Директива 85/337 по начин, който напълно отговаря на изискванията, които тя налага, като се взема предвид основната ѝ цел, която съгласно член 2, параграф 1 от нея се състои в това преди издаването на разрешение проектите, които по-специално поради своя характер, мащаби или местоположение могат да окажат значително въздействие върху околната среда, да бъдат подложени на оценка относно тяхното въздействие (вж. в този смисъл Решение по дело Ecologistas en Acción-CODA, посочено по-горе, точка 33).

53

Освен това Съдът е приел, че целта на Директива 85/337 не може да бъде заобиколена чрез разделянето на един проект и че липсата на отчитане на съвкупните последици от няколко проекта не трябва да води на практика до освобождаването на всички проекти от задължението за оценка, след като, взети заедно, те биха могли да окажат „значително въздействие върху околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 85/337 (вж. в този смисъл Решение по дело Ecologistas en Acción-CODA, посочено по-горе, точка 44).

54

Следователно проекти, визирани в приложение I към Директива 85/337, разположени на територията на няколко държави членки, не могат да избегнат прилагането спрямо тях на тази директива единствено поради мотива, че последната на съдържа изрична разпоредба, отнасяща се до тях.

55

Такова освобождаване сериозно би накърнило преследваната с Директива 85/337 цел. Нейното полезно действие всъщност би било сериозно застрашено, ако за произнасяне по въпроса дали даден проект е обект на задължението за оценка на въздействието му върху околната среда компетентните органи на държава членка можеха да не вземат предвид частта от проекта, която предстои да бъде осъществена в друга държава членка (вж. по аналогия Решение от 16 септември 2004 г. по дело Комисия/Испания, C-227/01, Recueil, стp. I-8253, точка 53).

56

Както посочва генералният адвокат в точка 81 от заключението си, тази констатация се потвърждава от текста на член 7 от Директива 85/337, който предвижда междудържавно сътрудничество, когато даден проект може да окаже значително въздействие върху околната среда в друга държава членка.

57

Що се отнася до обстоятелството, че разположената в Австрия отсечка е с дължина по-малко от 15 km, следва да се уточни, че това обстоятелство само по себе си не може да освободи този проект от процедурата по оценяване, предвидена с Директива 85/337. Съответната държава членка ще трябва да извърши оценка на въздействието върху околната среда на такъв проект на собствената си територия, като вземе предвид конкретните последици на посочения проект.

58

С оглед на изложените по-горе съображения член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 85/337 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че проект, визиран в точка 20 от приложение I към посочената директива, като строителството на надземни електропроводи с напрежение 220 kV и по-високо и с дължина над 15 km, трябва да бъде подложен от компетентните органи на дадена държава членка на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда, дори и този проект да е трансграничен и само отсечка с дължина по-малка от 15 km да е разположена на територията на тази държава членка.

59

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: