Дело C-141/08 P

Foshan Shunde Yongjian Housewares & Hardware Co. Ltd

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обжалване — Търговска политика — Дъмпинг — Внос на дъски за гладене с произход от Китай — Регламент (ЕО) № 384/96 — Член 2, параграф 7, буква в) и член 20, параграфи 4 и 5 — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Право на защита — Антидъмпингово разследване — Предоставени на предприятията срокове за представяне на становища“

Заключение на генералния адвокат г-жа E. Sharpston, представено на 14 май 2009 г.   I ‐ 9151

Решение на Съда (първи състав) от 1 октомври 2009 г.   I ‐ 9177

Резюме на решението

1. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита — Разгласяване на окончателната информация от Комисията до предприятията — Изпращане на предложението на Комисията за окончателни мерки до Съвета по-малко от десет дни след посоченото разгласяване — Нередност

   (член 20, параграфи 4 и 5 от Регламент № 384/96 на Съвета)

2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Антидъмпингова процедура — Право на защита — Решение на Комисията, с което се отказва статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, при неспазване на срока, предвиден в член 20, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 — Възможност за отмяна на посоченото решение при доказване само на вероятност за различно решение при липсата на посоченото процесуално нарушение

   (член 20, параграф 5 от Регламент № 384/96 на Съвета)

3. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Разследване

   (член 2, параграф 7, буква в) от Регламент № 384/96 на Съвета)

1.  За да спази член 20, параграфи 4 и 5 от основния антидъмпингов регламент № 384/96, когато предвижда увеличаване на антидъмпинговото мито спрямо посоченото в първата окончателна информация, Комисията е длъжна да съобщи това на засегнатите предприятия, като им изпрати нова окончателна информация, както и да изчака изтичането на срока, предвиден в параграф 5 от тази разпоредба, преди да изпрати предложението си за окончателни мерки на Съвета, така че да предостави на тези предприятия възможност да изложат становището си.

   Подобно тълкуване не само следва от систематичния контекст, в който се вписва посочената разпоредба, но е необходимо и за да се гарантира, че евентуалните становища на заинтересованите страни се вземат предвид действително и непредубедено. Всъщност самият факт, че Съветът вече е бил сезиран с предложение за окончателни мерки, сам по себе си може да повлияе върху последиците, които биха могли да произтекат от тези становища. Накрая, с цел гарантиране на правото на защита на засегнатите предприятия евентуалните трудности на институциите при спазване на предписаните от основния антидъмпингов регламент № 384/96 срокове не следва да водят до нарушаване на сроковете. Тъкмо обратното, задължение на институциите, и по-специално на Комисията, е да държат сметка за ограниченията от наложените с посочения регламент срокове, като същевременно спазват правото на защита на засегнатите предприятия.

   Въпреки това неспазването на предвидения в член 20, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 десетдневен срок би могло да доведе до отмяна на спорния регламент само доколкото съществува възможност поради тази нередовност административната процедура да доведе до различен резултат, който конкретно засяга правото на защита на жалбоподателя.

   (вж. точки 74, 76, 78, 79 и 81)

2.  Зачитането на правото на защита във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с увреждащ акт, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да било правна уредба относно процедурата. Този принцип налага адресатите на решения, които засягат чувствително техните интереси, да бъдат в състояние да изложат надлежно своето становище.

   Зачитането на този принцип е от съществено значение в антидъмпинговите процедури. За да се отмени решение на Комисията, с което се отказва статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, и което е взето при неспазване на срока, предвиден в член 20, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент № 384/96, засегнатото предприятие не е длъжно да доказва, че решението е щяло да има различно съдържание; достатъчно е само да докаже, че такава хипотеза не е напълно изключена, след като предприятието е щяло да може да се защити по-добре, ако не е било допуснато това процесуално нарушение.

   (вж. точки 83—85, 89, 91, 93 и 94)

3.  Ако в хода на антидъмпингова процедура Комисията установи, че противно на първоначалната ѝ преценка дадено предприятие отговаря на установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния антидъмпингов регламент № 384/96 критерии за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, нейно задължение е да извлече съответните последици, като осигури спазването на предвидените в посочения регламент процесуални гаранции.

   В този смисъл Комисията може да промени позицията си, когато установи, че посочените в тази разпоредба материални критерии още в началото са били изпълнени. Всъщност в светлината на принципите на законност и добра администрация последното изречение от член 2, параграф 7, буква в) от основния антидъмпингов регламент не може да бъде тълкувано в такъв смисъл, че да задължава Комисията да предложи на Съвета окончателни мерки, които биха възпроизвели — в ущърб на засегнатото предприятие — грешка, допусната в първоначалната преценка на посочените материални критерии.

   (вж. точки 111 и 112)