1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Проверка на съвместимостта на държавна помощ с общия пазар — Изключване
(член 234 EО)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Данъчни предимства, предоставяни на трудово-производителните и работническите кооперации — Включване — Условия
(член 87, параграф 1 EО)
1. Макар в рамките на производство съгласно член 234 ЕО Съдът да не може да се произнася по съвместимостта на норми от вътрешното право с правото на Съюза, нито да тълкува национални законови или подзаконови разпоредби, той все пак е компетентен да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени тази съвместимост за решаването на делото, с което е сезирана.
По-специално компетентността на Комисията да прецени съвместимостта на дадена помощ с общия пазар не представлява пречка за националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване до Съда по отношение на тълкуването на понятието „помощ“. Така Съдът може по-конкретно да даде на запитващата юрисдикция насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да определи дали дадена национална мярка може да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на посоченото право.
(вж. точки 34 и 35)
2. Данъчни освобождавания, предоставяни на трудово-производителни и работнически кооперации съгласно национална разпоредба, предвиждаща определени данъчни предимства, представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО само доколкото са изпълнени всички условия за прилагането на тази разпоредба, а именно, на първо място, финансирането на подобна мярка от държавата или чрез ресурси на държава членка, на второ място, селективният характер на посочената мярка, и на трето място, въздействието на последната върху търговията между държавите членки и произтичащото от тази мярка нарушаване на конкуренцията. В конкретния случай е задача на националната юрисдикция да прецени по-специално дали данъчните освобождавания, предоставяни на трудово-производителните и работническите кооперации, имат селективен характер, както и дали могат евентуално да бъдат обосновани от естеството или от общата структура на националната данъчна система, в която се вписват, като по-специално установи дали разглежданите в главните производства кооперативни дружества фактически се намират в сходно положение с това на другите оператори, учредени в правно-организационната форма на юридически лица със стопанска цел, и ако това действително е така, дали предвиденото за посочените кооперативни дружества по-благоприятно данъчно третиране е, от една страна, присъщо на основните принципи на приложимата в съответната държава членка данъчна система, а от друга страна, дали е в съответствие с принципите на съгласуваност и пропорционалност.
(вж. точки 43 и 82 и диспозитива)