Дело C-76/08

Комисия на Европейските общности

срещу

Република Малта

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Допустимост — Опазване на дивите птици — Директива 79/409/ЕИО — Пролетен лов — Забрана — Дерогация от системата за защита — Условие относно липсата на „друго задоволително разрешение“ — Оправдани правни очаквания“

Решение на Съда (втори състав) от 10 септември 2009 г.   I ‐ 8216

Резюме на решението

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Право на иск на Комисията — Дискреционно упражняване

   (член 226 ЕО; член 9 от Директива 79/409 на Съвета)

2. Околна среда — Опазване на дивите птици — Директива 79/409 — Дати на откриване и закриване на лова — Дерогации

   (единадесето съображение и член 7 от Директива 79/409 на Съвета)

1.  Член 9, параграф 3 от Директива 79/409/ЕИО относно опазването на дивите птици, изменена за 2004—2006 г. с Регламент (ЕО) № 807/2003, и за 2007 г. с Директива 2006/105/ЕО, няма за действие и впрочем не би могъл да има законосъобразно за предмет подчиняването на възможността за Комисията да предяви иск за неизпълнение на задължения от държава членка на представянето от разглежданата държава членка на предвидения в него годишен отчет. Обратно, член 9, параграф 4 от Директивата задължава Комисията да осигурява непрекъснато последствията от прилагането от държавите членки на разрешените в член 9, параграф 1 от Директивата дерогации да не са несъвместими с нея на базата на наличната за Комисията информация, и „по-специално“ на годишните отчети, визирани в посочения член 9, параграф 3.

   Освен това да се подчини образуването от Комисията на производство за установяване на неизпълнение на задължения на предварителното предаване на отчет от засегнатата държава членка, би било от естество да засегне ролята на Комисията на пазител на Договора, по силата на която само тя е компетентна да вземе решение за образуването на това производство и за мотивите, поради които искът трябва да бъде предявен.

   (вж. точки 22 и 23)

2.  Сред няколкото условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да могат държавите членки да се възползват от системата за дерогации, посочена в член 9, параграф 1 от Директива 79/409/ЕИО относно опазването на дивите птици, изменена за 2004—2006 г. с Регламент (ЕО) № 807/2003 и за 2007 г. с Директива 2006/105/ЕО, е и липсата на друго задоволително разрешение. Това условие не е изпълнено, когато периодът на ловуване, открит въз основа на дерогация, съвпада, без това да е необходимо, с периодите, през които Директивата цели да установи особена защита. Такава нужда по-конкретно не е налице, ако мярката, разрешаваща ловуването въз основа на дерогация, има за цел само да удължи периодите за ловуване на някои видове птици на територии, вече обитавани от тези птици през периодите за ловуване, определени в съответствие с член 7 от Директивата. Такава необходимост не е налице и когато разглежданите видове действително присъстват през есента на териториите, открити за пролетен лов, дори когато те са в чувствително по-малък брой, отколкото през пролетта, доколкото този брой не е пренебрежимо малък.

   Само констатацията, че разглежданите видове действително присъстват през есента на териториите, открити за пролетен лов, обаче не е достатъчна, за да се приеме, че съществува „друго задоволително разрешение“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата. Всъщност, като използва израза „друго задоволително разрешение“, общностният законодател няма за цел да изключи ползването на дерогацията, предвидена в член 9, параграф 1, буква в) от Директивата, щом като би съществувала някаква възможност за ловуване през разрешените по силата на член 7 от Директивата периоди за откриване, а има за цел да разреши дерогирането от тази разпоредба само доколкото е необходимо, тъй като предлаганите през тези периоди възможности за ловуване, в конкретния случай през есента, са дотолкова ограничени, че е нарушено търсеното от Директивата равновесие между защитата на видовете и някои дейности през свободното време

   От разпоредбите на член 9 от Директивата, които се позовават на строгия контрол на посочената дерогация и на избирателния характер на улова, както впрочем и на общия принцип на пропорционалност, обаче е видно, че дерогацията, от която възнамерява да се възползва една държава членка, трябва да е съразмерна на нуждите, които я оправдават. От това следва, че констатацията за липсата на друго задоволително разрешение, т.е. както е в настоящия случай, за недостатъчните възможности за ловуване през есента, далеч без да открива неограничена възможност за разрешаване на ловуването през пролетта, това откриване се разрешава само доколкото то е строго необходимо и доколкото не са застрашени другите преследвани от Директивата цели, по-конкретно, ако съществува гаранция, че популацията на разглежданите видове се запазва на задоволително равнище и че при липсата на такава гаранция използването на птици във всички случаи не би могло да се разглежда като благоразумно и следователно като представляващо приемливо използване по смисъла на единадесето съображение от Директивата.

   (вж. точки 49—51, 54—59)