1.

В настоящото дело Cour de cassation (Франция) поставя на Съда въпроси относно тълкуването на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 ( 2 ).

2.

Целта на тези въпроси е да се определи дали френска или унгарска юрисдикция е компетентна да се произнесе по развода между съпрузи, които обичайно пребивават във Франция и притежават и двамата както унгарско, така и френско гражданство.

3.

Тези въпроси се поставят във връзка с признаването във Франция на решение за развод, постановено от унгарска юрисдикция. Това решение е постановено преди влизането в сила на Регламент № 2201/2003 и във връзка с процедура, образувана преди присъединяването на Република Унгария към Европейския съюз. В съответствие с приложимите преходни разпоредби прилагането на Регламент № 2201/2003 в тези случаи зависи от това дали юрисдикциите на държавата членка, в която е постановено решението, са били компетентни съгласно този регламент.

4.

Член 3, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 („Обща компетентност“) гласи:

„Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла [другаде в текста: фактическа раздяла] на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата членка:

5.

Член 19, параграфи 1 и 3 от Регламента урежда по следния начин случаите, в което е налице повече от едно висящо брачно производство:

„1.   Когато делата за развод, законна раздяла или унищожаване на брака между същите страни са заведени пред съдилища в различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на първия сезиран съд.

[…]

3.   След установяване на компетентността на първия сезиран съд, съдът, пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност [другаде в текста: „се десезира“] в полза на първия сезиран съд.

[…]“

6.

Член 21 от Регламента урежда признаването на чуждестранни решения; в него се уточнява следното:

„1.   Решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специални процесуални действия.

[…]

3.   Без да се засягат разпоредбите на раздел 4 от настоящата глава, всяко заинтересовано лице може, в съответствие с процедурите, предвидени в раздел 2 от настоящата глава, да подаде искане решението да бъде или да не бъде признато.

[…]

4.   Когато искането за признаване на решение е повдигнато като съпътстващ [другаде в текста: „обуславящ“] въпрос пред съд в държава членка, този съд може да се произнесе с решение по въпроса.“

7.

Член 22 от Регламента предвижда, наред с другите, и следните основания за непризнаване на решения, които са постановени по искове за развод:

„[…]

[…]“

8.

В съответствие с член 24 от Регламента обаче не може да се провери компетентността на юрисдикцията в държавата членка на произход. В частност свързаният с обществения ред критерий по член 22, буква a) от този регламент не може да бъде приложен по отношение на правилата за компетентност, посочени в членове 3—14 от Регламента.

9.

Член 64, параграфи 1, 3 и 4 от Регламент съдържа следните преходни разпоредби:

„1.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат само към производства, които са образувани, документи, които са официално изготвени или вписани като автентични правни инструменти, и към спогодби, сключени между страните след датата на неговото влизане в сила в съответствие с член 72.

[…]

3.   Решенията, издадени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент по производства, образувани след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1347/2000[ ( 3 )], се признават и изпълняват в съответствие с глава III от настоящия регламент, при условие че се отнасят до развод, законна раздяла или унищожаване на брака или родителска отговорност за децата на двамата съпрузи по повод на тези брачни производства.

4.   Решенията, издадени преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, но след датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1347/2000 по производствата, образувани преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1347/2000, се признават и изпълняват в съответствие с разпоредбите на глава III от настоящия регламент, при условие че се отнасят до развод, законна раздяла или унищожаване на брака или родителската отговорност за децата на двамата съпрузи по повод на тези брачни производства и че компетентността се основава на правилата, които съответстват [на] тези, предвидени или в глава II на настоящия регламент или Регламент (ЕО) № 1347/2000 или от конвенция, сключена между държавата членка, издала решението [другаде в текста: „държавата членка на произход“], и държавата членка, до която е адресирано [другаде в текста: „държавата членка, където се иска признаване“], и която конвенция е била в сила към датата на образуване на делото.“

10.

Съгласно член 72 от Регламент № 2201/2003 същият влиза в сила на 1 август 2004 г. и се прилага от , с изключение на членове 67, 68, 69 и 70, които се прилагат от

11.

По същество Регламент № 2201/2003 възприема съдържанието на заменения от него Регламент № 1347/2000 ( 4 ). Текстът на член 2 от Регламент № 1347/2000 е еднакъв с текста на член 3 от Регламент № 2201/2003. Съгласно член 46 от Регламент № 1347/2000 същият влиза в сила на 1 март 2001 г.

12.

От своя страна, Регламент № 1347/2000 до голяма степен възпроизвежда нормите на съставената на основание член K.3 от Договора за Европейския съюз Конвенция за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела от 28 май 1998 г. ( 5 ) (наричана по-нататък „Конвенция Брюксел II“). Поради това посочената конвенция дори не влиза в сила. В процедурата по приемане на Регламент № 1347/2000 Съветът на Европейския съюз взема предвид обяснителния доклад по тази конвенция на професор A. Borrás ( 6 ) (наричан по-нататък „докладът Borrás“) ( 7 ).

13.

Г-н Laszlo Hadadi (Hadady) (наричан по-нататък г-н Hadadi) и г-жа Csilla Marta Mesko, по съпруг Hadadi (Hadady) (наричана по-нататък г-жа Mesko) са унгарски граждани. Те сключват брак в Унгария през 1979 г. и емигрират във Франция през 1980 г. През 1985 г. те придобиват и френско гражданство. Г-жа Mesko твърди, че в периода 2000—2004 г. многократно е била жертва на насилие от страна на съпруга си. На 23 февруари 2002 г. г-н Hadadi предявява иск за развод пред съда в Пеща (Унгария). Г-жа Mesko посочва, че е узнала за това производство едва шест месеца по-късно. С влязло в сила решение от посоченият съд постановява развода.

14.

От своя страна, на 19 февруари 2003 г. г-жа Mesko сезира Tribunal de grande instance de Meaux (Франция), брачно отделение, с иск за развод с произнасяне по въпроса за вината. С определение от брачното отделение обявява иска за недопустим. Г-жа Mesko подава въззивна жалба пред Cour d’appel de Paris (Франция), който отменя определението на първоинстанционния съд. Cour d’appel мотивира решението си, като приема, че решението за развод на унгарската юрисдикция не може да бъде признато във Франция и че следователно искът за развод, предявен от г-жа Mesko, е допустим.

15.

Г-н Hadadi подава касационна жалба срещу решението на Cour d’appel de Paris; с решение от 16 април 2008 г. Cour de cassation отправя на основание членове 234 ЕО и 68 ЕО преюдициално запитване до Съда, като поставя изложените по-долу въпроси:

16.

В производството пред Съда становище представят г-н Hadadi, г-жа Mesko, френското, чешкото, германското, полското, словашкото и финландското правителство, както и Комисията на Европейските общности.

17.

Предмет на главното производство е предявеният от г-жа Mesko иск за развод. Изглежда, че предпоставката за допустимостта на нейния иск е бракът да не е вече разтрогнат с решение на юрисдикция на друга държава членка, което френските юрисдикции се длъжни да признаят. Следователно при проверката на допустимостта на иска за развод, предявен пред френските юрисдикции, признаването на унгарското решение за развод от 4 май 2004 г. се явява обуславящ въпрос.

18.

В това отношение следва да се уточни, че член 21, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 се основава на принципа на признаване. Съгласно член 24 от посочения регламент липсата на компетентност на юрисдикциите на държавата, в която е постановено решението, по правило не е основание за непризнаване.

19.

Разводът обаче е поискан и постановен в Унгария преди Регламентът да стане приложим. Ето защо признаването на решението за развод по силата на Регламента е възможно само в приложение на преходните разпоредби. Правилно запитващата юрисдикция прилага в това отношение член 64, параграф 4 от Регламент № 2201/2003, който урежда решенията за развод

20.

Съгласно член 72 от Регламент № 2201/2003 релевантните разпоредби на този регламент са приложими от 1 март 2005 г. Регламент № 1347/2000 влиза в сила на Що се отнася обаче до Република Унгария, датата, която в това отношение следва да се вземе предвид, е , тъй като съгласно член 2 от Акта за присъединяване ( 8 ) едва от тази дата достиженията на общностното право обвързват и са приложими в новите държави членки. Г-н Hadadi предявява иск за развод на , тоест преди датата, от която в Унгария се прилага Регламент № 1347/2000. Впоследствие, на , е постановено решението за развод, тоест след като Регламент № 1347/2000 влиза в сила в Унгария и преди Регламент № 2201/2003 да стане приложим.

21.

Г-жа Mesko наистина поддържа, че е узнала за това производство едва шест месеца след неговото образуване. Тя обаче не твърди, че г-н Hadadi е пропуснал да предприеме действията, необходими за връчването на съответните документи, нито че поради това унгарската юрисдикция не следва да се счита за сезирана на тази дата в приложение на член 16 от Регламент № 2201/2003. От друга страна, от преписката е видно, че г-жа Mesko се е явила в производството пред съда в Пеща.

22.

Следователно образуването на производството и постановяването на решението действително попадат във времевия обхват, определен в член 64, параграф 4 от Регламент № 2201/2003. Ето защо решението трябва да бъде признато съгласно Регламент № 2201/2003, ако приложените правила за компетентност са в съответствие с предвидените било в глава II от посочения регламент или Регламент № 1347/2000, било в конвенция, която е в сила между Френската репу-блика и Република Унгария към момента на предявяването на иска.

23.

От преписката не е видно с кои разпоредби съдът в Пеща обосновава компетентността си и какъв е техният текст. За да се приеме обаче, че приложените правила за компетентност са в съответствие с член 3 от Регламент № 2201/2003, с член 2 от Регламент № 1347/2000 (чийто текст е еднакъв) или с релевантните разпоредби на дадена конвенция, достатъчно е прилагането на последните норми също да е обосновало компетентността на унгарските юрисдикции. Не е необходимо да се задълбочава сравнението между различните правила. Всъщност целта на член 64, параграф 4 от Регламент № 2201/2003 е да осигури широк обхват на своите правила за признаване, така че да се прилагат към решенията на всички юрисдикции, които също са били компетентни съгласно хармонизирани или съдържащи се в конвенция правила.

24.

Целта на преюдициалното запитване е да се установи дали случаят действително е такъв, тоест дали съдът в Пеща също е бил компетентен съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003.

25.

Съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 компетентни да се произнасят по въпросите, свързани с развода, са юрисдикциите на държавата членка, на която са граждани двамата съпрузи, а в случая на Обединеното кралство и Ирландия — държавата членка, в която тези съпрузи имат общ „domicile“. Тази разпоредба не съдържа особено правило за случая, когато и двамата съпрузи са граждани на едни и същи държави ( 9 ). Трите преюдициални въпроса се отнасят до различни възможности за определяне в тези случаи на компетентността съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003.

26.

При утвърдителен отговор на втория въпрос, определящ би бил критерият за най-ефективното гражданство. На пръв поглед за най-ефективно би следвало да се приеме гражданството, което според други допълнителни критерии, като обичайното местопребиваване, създава най-тясната връзка с юрисдикциите на някоя от държавите членки, на които съпрузите са граждани. В този случай единствено юрисдикцията на държавата членка на най-ефективното гражданство би била компетентна съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламента. По силата на тази разпоредба би била изключена компетентността на съдилищата в държавите членки на по-малко ефективното гражданство.

27.

Алтернативното разрешение се основава на възможността, до която се отнася третият въпрос, двете общи гражданства да обосновават еднаква компетентност на юрисдикциите на тези две държави, като ищецът може свободно да избира между тези юрисдикции. Тогава би била компетентна първата сезирана юрисдикция. Сезираната впоследствие юрисдикция на друга държава членка би трябвало да се десезира в съответствие с член 19, параграф 3 от Регламента.

28.

Като начало Cour de cassation поставя въпроса дали когато съпрузите имат двойно гражданство, сезираната юрисдикция трябва винаги да даде предимство на местното гражданство, независимо дали то е по-ефективно.

29.

За да се отговори на първия преюдициален въпрос, следва да се вземе предвид обстоятелството, че френските юрисдикции са изправени пред едно необичайно положение; всъщност прилагайки член 64, параграф 4 от Регламента, те трябва да се произнесат не по своята собствена компетентност, а по тази на юрисдикциите на друга държава членка.

30.

По принцип сезираната юрисдикция проверява единствено собствената си компетентност и, евентуално, приема съгласно член 17 от Регламента, че не е компетентна. Ако приеме, че е компетентна и се произнесе по същество, нейното решение трябва да бъде признато в другите държави членки, при условие че не са налице основанията за непризнаване, посочени в член 22 от Регламента. В този случай съгласно член 24 от Регламента е недопустимо в държавата, където се иска признаване, да се оспорва компетентността на юрисдикцията на държавата членка на произход.

31.

Този принцип може да се изведе и от установените в член 19, параграф 1 от Регламента правила при наличието на повече от едно висящо производство. Съгласно тази разпоредба втората сезирана юрисдикция по същото брачно дело трябва да спре производството, докато първата сезирана юрисдикция на другата държава членка не приеме, че е компетентна. Не може втората сезирана юрисдикция да разглежда висящото пред нея производство, по съображение че първата сезирана юрисдикция не е компетентна. Това правило обаче не може да се приложи пряко в настоящото дело, тъй като и двете производства са образувани преди датата, от която се прилага Регламентът (член 64, параграф 1).

32.

Ето защо се поставя въпросът как следва да постъпи юрисдикцията на държавата, където се иска признаване, която на основание член 64, параграф 4 от Регламента трябва по изключение да провери дали юрисдикцията в държавата членка на произход е била компетентна съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламента, при положение че двамата съпрузи притежават, освен гражданството на държавата членка на произход, и гражданство на държавата, където се иска признаване.

33.

Изглежда в това отношение Cour d’appel възприема следната позиция: кое е (общото) гражданство на двамата съпрузи по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента, следва да се прецени единствено от гледна точка на националното право. Съгласно френското право лицата, които притежават повече от едно гражданство, включително френско, следва да се разглеждат само като френски граждани, без да се отчита фактът, че те притежават едно или няколко други гражданства. Ето защо унгарските юрисдикции не са компетентни съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламента да се произнесат по развода между съпрузите Hadadi, тъй като същите — от гледна точка на френските юрисдикции — са французи, а не унгарци.

34.

Не мога да се съглася с тази позиция.

35.

Както посочват германското и полското правителство, както и Комисията, не би могло само въз основа на националното право да се определи по отношение на лице, притежаващо две или повече гражданства, кое гражданство следва да се вземе предвид за целите на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента. Обратно, в този контекст е необходимо самостоятелно тълкуване на понятието за гражданство. Всъщност единствено самостоятелното тълкуване гарантира еднаквото прилагане във всички държави членки на съдържащите се в Регламента правила за компетентност ( 10 ).

36.

В доклада Borrás наистина се посочва, че Конвенцията Брюксел II не се отнася до случаи на двойно гражданство, поради което в това отношение правораздавателните органи на всяка държава прилагат вътрешните норми в рамките на приложимата обща общностна правна уредба ( 11 ).

37.

Дори да се предположи, че това твърдение е правилно, що се отнася до посочената конвенция, то не може направо да бъде отнесено към Регламент № 2201/2003. Всъщност по-приемливо изглежда препращането към националното право, когато се поставят въпроси, които не са изрично уредени в дадена конвенция, сключена от държавите членки съгласно Договора за ЕС, отколкото когато се поставят въпроси, които не са уредени в общностен регламент. Що се отнася до общностните актове, при тези случаи е необходимо самостоятелно тълкуване, основаващо се на предмета и целта на разпоредбите. Освен това в самия доклад Borrás се посочва, че националното право трябва по принцип да се съобразява с приложимата общностна правна уредба.

38.

В този контекст някои встъпили страни се позовават на Решение по дело Micheletti и др. и Решение по дело Garcia Avello ( 12 ), в които Съдът е разгледал значението на основните свободи и общия принцип на недопускане на дискриминация в случаите на двойно гражданство. Въпросът за значението на основните свободи обаче не се поставя в случая, тъй като от Регламент № 2201/2003 ясно личи, че гражданството е критерият за привързване.

39.

Така, член 3, параграф 1, буква б) от Регламента изключва възможността лицата, притежаващи двойно гражданство, да бъдат разглеждани само като местни граждани. Всъщност този подход би довел до невъзможност за тези лица, въпреки че са граждани на държавата, в която се намира сезираният съд, да се позовават пред юрисдикция на държава членка — в случая френска юрисдикция — на посочения член 3, параграф 1, буква б), за да установят компетентността на юрисдикциите на друга държава членка — в случая унгарските юрисдикции.

40.

Юрисдикциите в тази друга държава членка обаче биха били длъжни да приемат, че са компетентни съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламента, за да се произнесат по развода между двама граждани на същата държава, ако трябваше — какъвто е общият случай — сами да проверяват своята компетентност ( 13 ). Ако по изключение юрисдикцията на държава, където се иска признаване, трябва да прецени компетентността на юрисдикцията на държавата, в която е постановено решението, тя трябва да има предвид, че съпрузите са граждани и на държавата на произход и че юрисдикциите на последната би трябвало поради това да приемат, че са компетентни на основание на гражданството. От друга страна, това е в съответствие с принципите на взаимно доверие и признаване, които са залегнали в основата на Регламента.

41.

Член 3 от Хагската конвенция от 12 април 1930 г. относно някои въпроси, свързани със стълкновението на закони относно гражданството ( 14 ), не е пречка за възприетото от мен тълкуване. Тази разпоредба кодифицира обичайноправната норма, според която, когато лицето притежава две или повече гражданства, всяка държава, чието гражданство то притежава, може да го счита за свой гражданин. При обстоятелства като тези по настоящия случай обаче тази норма не означава, че трябва да се пренебрегне фактът, че и друга държава счита съответното лице за свой гражданин, тъй като то притежава и нейното гражданство ( 15 ).

42.

Ето защо на първия въпрос трябва да се отговори по следния начин:

„Когато юрисдикцията на държава членка трябва по силата на член 64, параграф 4 от Регламент № 2201/2003 да провери дали юрисдикцията на държавата членка, в която е постановено решението, е била компетентна съгласно член 3, параграф 1, буква б) от същия регламент, тя не може да разглежда само като местни граждани съпрузите, които едновременно са граждани както на държавата членка, в която се намира сезираната юрисдикция, така и на държавата членка на произход. Обратно, тя трябва да вземе предвид обстоятелството, че съпрузите са граждани и на държавата членка на произход и следователно че юрисдикциите на тази държава са били компетентни да постановят решението.“

43.

Вторият и третият въпрос изразяват два възможни противоположни подхода: за да се определи компетентната юрисдикция по отношение на развода на лица с двойно гражданство, следва да се вземе предвид или само най-ефективното гражданство, в който случай само една юрисдикция ще е компетентна на основание на гражданството, или двете националности, в който случай юрисдикциите на двете държави членки ще са компетентни на това основание. Ето защо преценката „за“ и „против“ двата възможни подхода изисква двата въпроса да бъдат разгледани заедно.

44.

Г-жа Mesko и полското правителство настояват да се възприеме критерият за най-ефективно гражданство. Предвид факта, че съпрузите пребивават във Франция повече от двадесет години, г-жа Mesko счита, че значение има френското гражданство. Тя подчертава, че ако двете гражданства се разглеждат като равнопоставени, това би довело до надпревара за сезиране на съдилищата и до злоупотреби посредством „forum shopping“.

45.

За сметка на това, другите встъпили страни наблягат на факта, че член 3, параграф 1, буква б) от Регламента се отнася единствено до общото гражданство на съпрузите. Според тях съдебната компетентност не можела да зависи от допълнителното условие за най-ефективното гражданство. От друга страна, бе отбелязано, че така или иначе член 3, параграф 1, буква a) от Регламента предвижда други основания за компетентност, свързани с обичайното местопребиваване на съпрузите, които основания са равнопоставени с произтичащото от общото гражданство основание за компетентност.

46.

На първо място следва да се уточни, че Регламент № 2201/2003 урежда само съдебната компетентност, без да съдържа стълкновителни норми, въз основа на които да се определи приложимият закон по делата за развод. Ето защо компетентната съгласно Регламента юрисдикция трябва да определи приложимия закон в съответствие с националното право. Ако националните стълкновителни норми дават предимство на закона на сезираната юрисдикция (lex fori) — какъвто изглежда е случаят с унгарските норми, — определянето на компетентната юрисдикция може все пак да обуслови приложимото право.

47.

Поради това критикуваното в доктрината ( 16 )„мълчание [на Регламента] по отношение на стълкновението на закони“ („négation des conflits de lois“) може действително да създаде условия за надпревара между съпрузите за сезиране на съдилищата. Вместо внимателно да обмислят предявяването на иска за развод, съпрузите, които не могат да постигнат съгласие, могат да бъдат изкушени да побързат да сезират някоя от компетентните юрисдикции, за да си осигурят предимствата на материалното право по дела за развод, приложимо съгласно международното частно право на съответния съд. Всъщност според съдържащото се в член 19 от Регламента правило за предимство първата сезирана юрисдикция е компетентна в случаите, когато са сезирани две юрисдикции.

48.

Комисията също отчита отрицателните последици на факта, че Регламентът урежда само въпросите относно компетентността. Поради тази причина тя вече е предложила да се приемат общи правила за определянето на приложимия закон ( 17 ).

49.

Изложените по-горе съображения обаче се отнасят само до самия развод, но не и до последиците от развода като, по-конкретно, задълженията за издръжка. Приложимите в това отношение правила за компетентност по член 5, точка 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 ( 18 ) са заменени със специален регламент ( 19 ), който освен това препраща към Протокола от Хага от 23 ноември 2007 година относно приложимия закон към задълженията за издръжка. От друга страна, в съответствие с член 12 от Регламент № 2201/2003 компетентната юрисдикция по въпроса за родителските права не съвпада задължително с компетентната юрисдикция по отношение на развода. Накрая, липсва каквато и да било общностна правна уредба по отношение на имуществените последици на развода.

50.

Вярно е, че формално г-жа Mesko оспорва компетентността на съда в Пеща. По същество обаче, изглежда, тя счита за неправилно прилагането на унгарското право относно развода вместо френското. Според нея, макар съпрузите на практика да нямат вече никаква връзка с Унгария, съпругът ѝ умишлено предявява иска за развод в Унгария, за да избегне последиците във Франция от развод по вина на единия съпруг.

51.

При тези обстоятелства следва да се прецени дали член 3, параграф 1, буква б) от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че само най-ефективното общо гражданство на лицата, притежаващи повече от едно гражданство, обосновава съдебната компетентност.

52.

Принципът на предимство на най-ефективното гражданство е отдавна известен в международното публично право ( 20 ) и има значение, например, за правото на държавите да предоставят дипломатическа защита ( 21 ). В този контекст за най-ефективно се счита най-вече гражданството на държавата, в която съответното лице обичайно пребивава ( 22 ).

53.

В случая не е необходимо да се преценява в каква степен основните свободи ограничават прилагането на тази концепция ( 23 ), ако така или иначе Регламентът е пречка да се даде предимство на най-ефективното гражданство. За тази цел следва да се прецени дали понятието за гражданство по член 3, параграф 1, буква б) от Регламента може да бъде тълкувано в смисъл, че когато заинтересованите лица притежават няколко гражданства, следва да се вземе предвид единствено гражданството на държавата членка, с която тези лица на практика се намират в най-тясна връзка.

54.

Подобно тълкуване не може на пръв поглед да се обоснове с текста на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента. Както германското правителство правилно отбелязва, голям брой други разпоредби от Регламента използват гражданството като критерий за привързване, без да имат предвид само ефективното гражданство. Ако в отклонение от това волята на законодателя бе да се взема предвид само ефективното гражданство за целите на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента, щеше да има изрична разпоредба в този смисъл.

55.

Сам по себе си текстът обаче не може да има определящо значение. Напротив, следва да се държи сметка и за предмета и целта на нормата, за нейния произход, както и за контекста, в който тя се вписва.

56.

Видно от съображение 1 от Регламент № 2201/2003, същият допринася за създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което е гарантирано свободното движение на хора. Що се отнася до нормите относно развода, той преследва цели, които вече са били заложени в Регламент № 1347/2000 и Конвенцията Брюксел II ( 24 ).

57.

Както се обяснява в доклада Borrás, целта на правилата за компетентност в Конвенцията Брюксел II е да се отговори на интересите на страните и да се осигури гъвкава правна уредба, съобразена с мобилността на лицата. Те трябва да бъдат благоприятни за съответните лица, без да накърняват правната сигурност ( 25 ). Поради тази причина критериите, избрани за да се установи компетентната юрисдикция, са обективни, алтернативни и изключителни ( 26 ).

58.

Тези цели са в подкрепа на възможността лицата, които са упражнили правото си на свободно движение, да разполагат с гъвкавост при избора на съд. Така за тези лица би било по-лесно да се обърнат към юрисдикциите на държавата членка, в която обичайно пребивават. Същевременно възможно е те да предпочетат да се обърнат към юрисдикциите на своята държава на произход, тъй като владеят по-добре езика на тази държава и тъй като съдебната система и правният ред са им по-познати. Поради тази причина член 3, параграф 1, буква б) от Регламента предвижда няколко основания за компетентност, сред които умишлено не е установена йерархия, за разлика от някои основания за компетентност съгласно Брюкселската конвенция ( 27 ).

59.

Ако в рамките на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента се взема предвид само най-ефективното гражданство на лицата с няколко гражданства, това би довело до ограничаване на този избор. Доколкото обичайното местопребиваване е от особено значение при определянето на най-ефективното гражданство, основанията за компетентност, предвидени в член 3, параграф 1, букви a) и б) от Регламента, често биха съвпадали. На практика това би означавало по отношение на лицата, притежаващи няколко гражданства, да се установи йерархия на основанията за компетентност, упоменати в разпоредби буква a) и буква б) от посочения член, което съвсем не е желателно. За сметка на това съпрузи, притежаващи само едно общо гражданство, биха били винаги в състояние да сезират юрисдикциите на своята държава на произход, въпреки че отдавна вече не пребивават обичайно в тази държава и че действителната връзка с тази държава е много слаба.

60.

Целта на критериите за компетентност е да се гарантира действителна връзка със съответната държава, както се подчертава в съображение 12 от Регламент № 1347/2000 ( 28 ). Тази връзка произтича било от обичайното местопребиваване в държавата на съда, било от общото гражданство. В това отношение законодателят следва стандартния подход и изхожда от предпоставката, че гражданството предполага действителна връзка, поради което използва критерий за привързване, който е лесно приложим и който дава възможност по недвусмислен начин да се определи компетентната юрисдикция.

61.

Член 3, параграф 1, буква б) от Регламента не предвижда допълнителни качествени критерии като ефективността на гражданството. Всъщност, от една страна, проверката дали гражданството е ефективно, би затруднила проверката на съдебната компетентност. От друга страна, това би било в противоречие с целта на Регламента да гарантира правната сигурност, що се отнася до съдебната компетентност.

62.

Определянето на най-ефективното гражданство би било свързано със значителна несигурност, най-малко поради факта, че липсва каквото и да било определение на това неясно понятие. Освен това би трябвало да се вземат предвид редица фактически обстоятелства, които не винаги биха довели до ясен резултат. В най-лошия случай, възможно е да се стигне до отрицателна препирня за подсъдност, ако и двете юрисдикции считат, че гражданството на другата държава членка е най-ефективното. За този вид препирни за подсъдност Регламентът не съдържа никакви разпоредби, въз основа на които юрисдикцията на дадена държава членка да вземе решение с обвързващо действие да препрати делото на юрисдикцията на друга държава членка ( 29 ).

63.

Този извод не се опровергава от факта, че що се отнася до Обединеното кралство и Ирландия, определящо значение съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламента има не гражданството на съпрузите, а техният „domicile“. Вярно е наистина, че въпросният „domicile“ има известни прилики с ефективното гражданство. По-конкретно, според приложимите национални норми лицата не могат да имат едновременно повече от един „domicile“ ( 30 ). От това приложимо за тези две държави членки специално правило, което им позволява да запазят традиционно прилаганите критерии за компетентност, не може все пак да се направи общ извод относно тълкуването на понятието за гражданство.

64.

Освен това, както правилно подчертава словашкото правителство, едновременното наличие на общ „domicile“ в една държава членка и на общо гражданство на друга държава членка може да породи същите проблеми като едновременното наличие на две гражданства. По никакъв начин в Регламента не се посочва, че в този случай общият „domicile“ обосновава една-единствена компетентна юрисдикция и че изключва възможността за сезиране на юрисдикциите в държавата на общото гражданството.

65.

Накратко, следва да се приеме, че свеждането на понятието за гражданство, използвано в член 3, параграф 1, буква б) от Регламента, до най-ефективното гражданство не е в съответствие нито с текста, нито с целта на този регламент. В крайна сметка установената в Регламента система относно компетентността по дела за развод няма за цел да изключи наличието на няколко компетентни юрисдикции. Напротив, изрично се предвижда успоредното съществуване на няколко компетентни юрисдикции, без да се установява йерархия помежду им.

66.

Това по необходимост предполага право на избор на ищеца. Не противоречи на Регламент № 2201/2003 възможността лицата, притежаващи двойно гражданство, да избират между юрисдикциите на две държави членки, които единствени са компетентни от гледна точка на гражданството. С изискването по член 3, параграф 1, буква б) от Регламента двамата съпрузи да са граждани на държавата, в която се намира сезираната юрисдикция, при прилагането на тази разпоредба се гарантира, че двамата съпрузи ще имат еднаква връзка с този съд и че няма да е възможно да бъде сезирана юрисдикция, чиято компетентност ще е напълно непредвидима или чужда за единия или другия съпруг.

67.

Фактът, че ищецът разполага с избор, не води, от друга страна, до нарастване на правната несигурност. От принципа на правната сигурност произтича, че общностното законодателство трябва да бъде сигурно и неговото прилагане предвидимо за правните субекти ( 31 ). Така тълкуваният по-горе член 3, параграф 1, буква б) от Регламент е в съответствие с тези изисквания, тъй като компетентносттa на основание на общото гражданството може ясно да бъде определена. Вярно е без съмнение, че юрисдикциите на няколко държави членки могат да бъдат компетентни, когато заинтересованите лица притежават няколко гражданства. Същевременно в хипотезата, при която поради тази причина са сезирани юрисдикциите на няколко държави членки, член 19 от Регламента разрешава препирнята за подсъдност по недвусмислен начин.

68.

Както е видно от настоящото дело, евентуалните отрицателни вторични последици, като надпреварата за сезиране на съдилищата, всъщност не създават толкова съществен проблем за съдебната компетентност сама по себе си. Макар г-жа Mesko отдавна да живее във Франция и за нея да е по-скъпо и сложно да участва в производство в Унгария, отколкото във Франция, тя по същество не оспорва самата съдебна компетентност. В действителност тя възразява срещу прилагането на унгарското право относно развода вместо френското. Това обаче не е пряка последица от Регламент № 2201/2003, а от нормите на унгарското международно частно право. Би било неправилно липсата на еднообразни стълкновителни норми да бъда компенсирана с тълкуване на съществуващите правила за компетентност, което е в противоречие с техните цели и система.

69.

Накрая, сезирането на компетентна юрисдикция съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламента не може да се счита за злоупотреба, както представителят на г-жа Mesko изтъква в съдебното заседание. Вярно е, наистина, че съгласно постоянната съдебна практика правните субекти не могат да се позовават на общностните норми с цел измама или злоупотреба ( 32 ). Квалификацията като злоупотреба обаче изисква въпреки формалното спазване на условията, предвидени в общностната правна уредба, позоваването на тази уредба да противоречи на нейните цели ( 33 ).

70.

Както обаче отбелязах, дори в случая, когато критерият за привързване е по-малко ефективното гражданство, сезирането на юрисдикциите на дадена държава членка, на които и двамата съпрузи са граждани, не противоречи на целите на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента.

71.

Освен това следва да се вземе предвид, че що се отнася до правилата за съдебна компетентност, правната сигурност, която изисква прилагането на общностното право да бъде предвидимо за правните субекти, е от голямо значение ( 34 ). Поради тази причина само в изключителни случаи понятието за злоупотреба с права може, евентуално, да доведе до извода, че сезирането на компетентна юрисдикция съгласно приложимите разпоредби представлява злоупотреба.

72.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Cour de cassation въпроси по следния начин: