|
30.1.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 24/10 |
Решение на Съда (четвърти състав) от 10 декември 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de Madrid, Испания) — Ovidio Rodríguez Mayor, Pilar Pérez Boto, Pedro Gallego Morzillo, Alfonso Francisco Pérez, Juan Marcelino Gabaldón Morales, Marta María Maestro Campo, Bartolomé Valera Huete/Succession vacante de Rafael de las Heras Dávila, Sagrario de las Heras Dávila
(Дело C-323/08) (1)
(Производство за постановяване на преюдициално заключение - Закрила на работниците - Колективни уволнения - Директива 98/59/ЕО - Прекратяване на трудовите договори поради смърт на работодателя)
2010/C 24/15
Език на производството: испански
Запитваща юрисдикция
Tribunal Superior de Justicia de Madrid
Страни в главното производство
Ищци: Ovidio Rodríguez Mayor, Pilar Pérez Boto, Pedro Gallego Morzillo, Alfonso Francisco Pérez, Juan Marcelino Gabaldón Morales, Marta María Maestro Campo, Bartolomé Valera Huete
Ответници: Succession vacante de Rafael de las Heras Dávila, Sagrario de las Heras Dávila
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunal Superior de Justicia de Madrid — Тълкуване на членове 1, 2, 3, 4 и 6 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (ОВ L 225, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 95) — Национално законодателство, което ограничава понятието за уволнение само до уволненията по икономически, технически, организационни или производствени причини — Прекратяване на трудов договор поради смърт, пенсиониране или неправоспособност на работодателя — Различно обезщетение в двата случая — Съвместимост с Хартата за основните права на Европейския съюз и Хартата на Общността за основните социални права на работниците
Диспозитив
|
1. |
Член 1, параграф 1 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която прекратяването на трудовите договори на няколко работници с работодател — физическо лице, поради неговата смърт, не се квалифицира като колективно уволнение. |
|
2. |
Директива 98/59 допуска национална правна уредба, която предвижда различни обезщетения в зависимост от това дали работниците са загубили работата си в резултат от смъртта на работодателя или от колективно уволнение. |