|
30.1.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 24/9 |
Решение на Съда (трети състав) от 19 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Poznaniu, Република Полша) — Krzysztof Filipiak/Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu
(Дело C-314/08) (1)
(Законодателство в областта на данъка върху доходите - Право на приспадане от облагаемата основа на социалноосигурителни вноски - Право на намаляване на данъка в зависимост от направените здравноосигурителни вноски - Отказ, в случай че вноските са направени в държава членка, различна от държавата на облагане - Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО - Решение на национална конституционна юрисдикция - Противоконституционност на национални разпоредби - Отлагане във времето на задължителната сила на посочените разпоредби - Предимство на общностното право - Последици за запитващия съд)
2010/C 24/14
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Wojewódzki Sąd Administracyjny w Poznaniu
Страни в главното производство
Ищец: Krzysztof Filipiak
Ответник: Dyrektor Izby Skarbowej w Poznaniu
Предмет
Преюдициално запитване — Wojewódzki Sąd Administracyjny — Тълкуване на членове 10 и 43 от Договора за ЕО — Национално законодателство в областта на данъка върху доходите, което ограничава възможността за приспадане на социалноосигурителните вноски от облагаемата основа, както и възможността за приспадане на здравноосигурителните вноски единствено до размера на платените в съответната държава членка вноски
Диспозитив
|
1. |
Членове 43 ЕО и 49 ЕО не допускат национална правна уредба, по силата на която данъкоплатец, местно лице, има право, от една страна, да приспадне от данъчната основа размера на платените през данъчната година социалноосигурителни вноски, и от друга страна, да намали дължимия от него данък върху доходите в зависимост от направените през този период здравноосигурителни вноски, единствено когато посочените вноски са направени в държавата членка на облагане, а отказва такива предимства, когато тези вноски са направени в друга държава членка, дори когато тези вноски не са били приспаднати в последната държава членка. |
|
2. |
При тези условия предимството на общностното право налага на националния съд да приложи общностното право и да остави без приложение противоречащите му национални разпоредби, независимо от решението на националната конституционна юрисдикция, постановила отлагане на момента, в който същите разпоредби, за които е постановено, че са противоконституционни, загубват задължителната си сила. |