|
12.9.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 220/13 |
Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2009 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale della Campania, Италия) — Futura Immobiliare srl Hotel Futura, Meeting Hotel, Hotel Blanc, Hotel Clyton, Business srl/Comune di Casoria
(Дело C-254/08) (1)
(Преюдициално запитване - Директива 2006/12/ЕО - Член 15, буква а) - Липса на разпределение на разходите за обезвреждане на отпадъците в зависимост от действителното им произвеждане - Съвместимост с принципа „замърсителят плаща“)
2009/C 220/21
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale della Campania
Страни в главното производство
Ищци: Futura Immobiliare srl Hotel Futura, Meeting Hotel, Hotel Blanc, Hotel Clyton, Business srl
Ответник: Comune di Casoria
Друга заинтересована страна: Azienda Speciale Igiene Ambientale (ASIA) SpA
Предмет
Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale della Campania — Тълкуване на член 15 от Директива 75/442/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 114, стр. 9) — Национална система, която не разпределя разходите за обезвреждане на отпадъците в зависимост от производството на отпадъците или от тяхното съхранение с оглед предаването им на събирач на отпадъци или на предприятие, отговарящо за тяхното обезвреждане — Съвместимост с принципа „замърсителят плаща“
Диспозитив
Член 15, буква а) от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците трябва да се тълкува в смисъл, че при действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране.
Запитващата юрисдикция обаче трябва да провери въз основа на представените ѝ данни от фактическа и правна страна дали разглежданата в главното производство такса за обезвреждането на вътрешните твърди битови отпадъци не води до положение, при което на определени „притежатели“ — в случая на хотелите — се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат.