|
12.9.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 220/12 |
Решение на Съда (осми състав) от 16 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република
(Дело C-244/08) (1)
(Неизпълнение на задължения от държава-членка - Шеста директива ДДС - Член 17 - Осма директива 79/1072/ЕИО - Член 1 - Тринадесета директива 86/560/ЕИО - Член 1 - Възстановяване или приспадане на ДДС - Данъчно задължено лице, което е установено в друга държава-членка или в трета страна, но има постоянен обект в засегнатата държава-членка)
2009/C 220/20
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A. Aresu и M. Afonso)
Ответник: Италианска република (представители: I. Bruni, G. De Bellis и G. Palmieri)
Предмет
Неизпълнение на задължения от държава-членка — Нарушение на член 1 от Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката (ОВ L 331, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 34) и на член 1 от Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — Правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността — Възстановяване на ДДС на данъчно задължено лице, което е установено в друга държава-членка или в трета страна, но има постоянен обект в Италия
Диспозитив
|
1) |
Като задължава данъчно задължено лице, което е установено в друга държава-членка или в трета страна, но има постоянен обект в Италия и което е доставило стоки или услуги в Италия през разглеждания период, да иска възстановяване на платения по получени доставки ДДС посредством механизмите, предвидени в посочените директиви, а не да го приспада, когато получаването на стоките и услугите, за което се иска възстановяването на този данък, е извършено не от постоянния обект в Италия, а пряко от основното място на икономическа дейност на това данъчно задължено лице, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 1 от Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката и по член 1 от Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — Правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността, по отношение на възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължено лице, което е установено в друга държава-членка или в трета страна, но има постоянен обект в съответната държава-членка. |
|
2) |
Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски. |