28.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 234/4


Решение на Съда (трети състав) от 1 юли 2010 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof–Австрия) — Susanne Gassmayr/Bundesminister für Wissenschaft und Forschung

(Дело C-194/08) (1)

(Социална политика - Директива 92/85/ЕИО - Въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки - Член 5, параграф 3 и член 11, точки 1, 2 и 3 - Непосредствено действие - Бременна работничка, на която се полага отпуск по време на бременността ѝ - Работничка в отпуск по майчинство - Право на изплащане на обезщетение за дежурство на работното място)

2010/C 234/06

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Ищец: Susanne Gassmayr

Ответник: Bundesminister für Wissenschaft und Forschung

Предмет

Преюдициално запитване — Verwaltungsgerichtshof — Тълкуване на член 11, точки 1—3 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (ОВ L 348, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3) — Пряко действие — Право на работничка на заплащане през периода на забрана за полагане на труд за бременните работнички и/или през отпуска по майчинство на недоговорена премия за осигуряването на услугата за постоянно дежурство извън нормалната продължителност на работното време („Journaldienstzulage“)

Диспозитив

1.

Член 11, точки 1—3 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) има непосредствено действие и поражда в полза на частноправните субекти права, на които те могат да се позовават срещу държава членка, която не е транспонирала тази директива в националното право или която я е транспонирала неправилно, права, които националните юрисдикции са длъжни за защитават.

2.

Член 11, точка 1 от Директива 92/85 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че бременна работничка, на която временно се полага отпуск поради бременността ѝ, има право на възнаграждение, равно на средната работна заплата, която е получавала през референтен период, предхождащ началото на бременността ѝ, с изключение на обезщетението за дежурство на работното място.

3.

Член 11, точки 2 и 3 от Директива 92/85 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че работничка в отпуск по майчинство има право на възнаграждение, равно на средната работна заплата, която е получавала през референтен период, предхождащ началото на посочения отпуск, с изключение на обезщетението за дежурство на работното място.


(1)  ОВ C 197, 2.08.2008 г.