1

На 17 декември 2007 г. Hangzhou Duralamp Electronics Co., Ltd (наричано по-нататък „Hangzhou“ или „жалбоподателят“) подава в секретариата на Първоинстанционния съд настоящата жалба, насочена към отмяната на Регламент (ЕО) № 1205/2007 на Съвета от за налагане на антидъмпингови мита върху вноса на интегрирани електронни компактни флуоресцентни лампи (КФЛ-и), с произход от Китайската народна репу-блика, след приключване на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96, и за разширяване на действието им за вноса на същия продукт, изпращан от Социалистическа репу-блика Виетнам, Ислямска репу-блика Пакистан и Република Филипини (ОВ L 272, стр. 1, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

2

На 21 декември 2007 г. Philips Lighting Poland S.A. и Philips Lighting BV също подават в секретариата на Първоинстанционния съд жалба срещу Съвета на Европейския съюз, насочена към отмяната на обжалвания регламент (дело T-469/07).

3

С Определение на председателя на четвърти състав на Първоинстанционния съд от 12 юни 2008 г. на Osram GmbH е разрешено да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета. Osram подава своето писмено становище при встъпване на , по което Hangzhou представя своето писмено становище на (наричано по-нататък „писменото становище от “).

4

С Определение на председателя на четвърти състав на Първоинстанционния съд от 9 октомври 2008 г. на Hangzhou е разрешено да встъпи по дело T-469/07 в подкрепа на исканията на Philips Lighting Poland и Philips Lighting. В съответствие с член 116, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд на Hangzhou се изпращат всички материали по делото, връчени на страните, сред които писмената защита, подадена от Съвета на

5

Като разглежда въпроса за „производството на Общността“ в последното изречение на точка 29 от писменото становище от 24 ноември 2008 г., Hangzhou посочва:

„В полза на дискусията по този въпрос жалбоподателят счита, че е по-удачно да се позове на описанието на производството на Общността, направено от [Съвета] в точки 27—29 от неговата писмена защита по [дело T-469/07] (приложение J 3), където [Съветът] е стигнал до извод, различен от този [на Osram]“.

6

С писмо, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 15 януари 2009 г., Съветът иска изречението, посочено в предходната точка, както и приложение J 3, към което то препраща, а именно писмената защита, която той е представил по дело T-469/07, да бъдат изключени от преписката по настоящото дело. В подкрепа на своето искане Съветът изтъква, че Hangzhou е извършил злоупотреба с процесуални възможности, като е използвал, без да има разрешение за това, посочената писмена защита „за цели, различни от тези на производството по [дело T-469/07]“. Съветът отбелязва, че това последно дело и настоящото дело не са били съединени и че според постоянната съдебна практика страните се ползват от защита срещу неподходящо използване на доказателствата по делото.

7

С писмо, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 11 февруари 2009 г., Hangzhou представя становището си по това искане. По същество то счита, че искането не е основателно и че не можело да бъде упрекнато в извършване на злоупотреба с процесуалните възможности. Относно този последен въпрос то подчертава в частност, че му било разрешено да встъпи по дело T-469/07, което има същия предмет като настоящото дело, и че поради това обстоятелство то е имало законен достъп до представените по това дело доказателства, сред които и разглежданата писмена защита. То твърди също, че ако трябва да се уважи искането на Съвета, не би имало възможност да обърне внимание на Първоинстанционния съд, че в паралелно висящо дело, по което то е встъпила страна, Съветът защитава „точно противоположна позиция по повод на много важен фактически и правен въпрос“.

8

Следва въз основа на член 114, параграф 1 от Процедурния правилник да се разгледа дали искането за премахване от преписката по делото на последното изречение на точка 29 от становището от 24 ноември 2008 г., както и искането за изключване от преписката по делото на приложение J 3 към това становище, са обосновани. По силата на тази разпоредба по молба на една от страните Първоинстанционният съд може да се произнесе по искане за отклонение от обичайния ход на производството, без да започне разглеждането на делото по същество. В съответствие с параграф 3 от същия член производството по молбата преминава в устна фаза, освен ако Първоинстанционният съд не реши друго. В конкретния случай Първоинстанционният съд счита, че от доказателствата по делото става достатъчно ясно, че не следва да се започва устно производство.

9

На първо място, следва да се уважи искането на Съвета приложение J 3 към становището от 24 ноември 2008 г. да бъде изключено от преписката по настоящото дело.

10

Приложение J 3 представлява писмената защита, представена от Съвета по дело T-469/07 и съобщена на Hangzhou в рамките на същото дело в съответствие с член 116, параграф 2 от Процедурния правилник. Така за целите на своята защита по настоящото дело Hangzhou възнамерява да използва материали, до които е получило достъп в качеството си на встъпила страна по друго дело.

11

Този начин на процедиране не може да се приеме.

12

В това отношение, от една страна, следва да се напомни, че всяко заведено пред Първоинстанционния съд дело разполага със своя преписка, която съдържа по-конкретно представените от страните по съответното дело доказателства и материали по делото, и че всяка преписка е напълно самостоятелна. Този последен въпрос е онагледен с член 5, параграф 5 от Указанията за секретаря на Първоинстанционния съд, приети на 5 юли 2007 г. (ОВ L 232, стр. 1), според който „[п]редставено по дадено дело доказателство, което е приобщено към преписката по това дело, не може да се вземе под внимание с оглед подготвянето за разглеждане на друго дело“.

13

От друга страна, следва да се отбележи, че според постоянната съдебна практика по силата на правилата за разглеждане на делата от Първоинстанционния съд страните се ползват от защита срещу неподходящото използване на доказателствата по делото и поради това главните и встъпилите страни по дадено дело имат право да използват материалите на други страни, до които са получили достъп, единствено с цел да защитят собствената си кауза в рамките на посоченото дело (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 17 юни 1998 г. по дело Svenska Journalistförbundet/Съвет, T-174/95, Recueil, стр. II-2289, точки 135 и 137, Определение на председателя на пети състав на Първоинстанционния съд от по дело Van Parys и др./Комисия, T-11/99 R, Recueil, стр. II-1355, точка 22, Определение на председателя на първи състав на Първоинстанционния съд от по дело Glaxo Wellcome/Комисия, T-168/01, непубликувано в Recueil, точка 28 и Определение на председателя на четвърти състав на Първоинстанционния съд от по дело Hynix Semiconductor/Съвет, T-383/03, Recueil, стр. II-621, точка 47).

14

Наистина, според постоянната съдебна практика, освен в изключителни случаи, когато разгласяването на документ би могло да накърни доброто правораздаване, страните по дадено производство са свободни да разгласяват своите собствени писмени становища на трети лица спрямо това производство (Определение на Съда от 3 април 2000 г. по дело Германия/Парламент и Съвет, C-376/98, Recueil, стр. I-2247, точка 10). В същия смисъл страна в дадено производство би могла, при спазване на същото условие, да се съгласи писмено становище, която тя е представила в рамките на това производство, да бъде използвано от друга страна по същото производство в рамките на друго производство. В конкретния случай обаче е безспорно, че Hangzhou дори не е поискало от Съвета разрешение да използва в рамките на настоящото дело писмената защита, която последният е представил по дело T-469/07.

15

Накрая, следва да се отбележи, че ако Първоинстанционният съд счита, че разглежданата писмена защита може да бъде полезна за разрешаването на настоящия спор, той би могъл при всички случаи да разпореди тя да бъде представена в приложение на член 64, параграф 3, буква г) или член 65, буква б) от неговия процедурен правилник.

16

На второ място, що се отнася до искането за премахване от преписката по делото на последното изречение на точка 29 от становището от 24 ноември 2008 г., същото трябва, в замяна на това, да се отхвърли с оглед на много общия характер на твърдението, което се съдържа в това изречение.

17

Съдът не се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (четвърти състав)

определи: