1

Членове 6—8, член 12 и член 13, параграф 3 от Акта за избирането на представители в Асамблеята чрез всеобщи преки избори (ОВ L 278, 1976 г., стр. 5), последно изменен и преномериран с Решение 2002/772/ЕО, Евратом на Съвета от 25 юни 2002 година и от 23 септември 2002 (ОВ L 283, стр. 1, по-нататък „Акта от 1976 г.“), предвиждат:

„Член 6

1.   Членовете на Европейския парламент гласуват на индивидуално и лично основание. Те не могат да бъдат обвързвани с каквито и да било инструкции и не могат да поемат задължителен мандат.

2.   Членовете на Европейския парламент се ползват с привилегиите и имунитетите, приложими по силата на Протокола от 8 април 1965 година за привилегиите и имунитетите на Европейските общности.

Член 7

1.   Качеството на член на Европейския парламент е несъвместимо с:

2.   След изборите за Европейски парламент през 2004 година качеството на член на ЕП е несъвместимо с членство в парламента на държава-членка.

По изключение от това правило и без да се засяга разпоредбата на параграф 3:

[…]

Член 8

При условията на разпоредбите от настоящия акт избирателната процедура се урежда във всяка държава-членка от националните разпоредби.

Тези национални разпоредби, които евентуално могат да вземат предвид особеностите на държавите-членки, не могат да засегнат изцяло пропорционалния характер на начина на гласуване.

[…]

Член 12

Европейският парламент проверява пълномощията на членовете на Европейския парламент. В тази връзка той са запознава с официално прокламираните от държавите-членки актове и се произнася по оспорванията, които евентуално биха могли да бъдат повдигнати въз основа на разпоредбите от настоящия акт, с изключение на разпоредбите, към които той препраща.

Член 13

[…]

3.   Когато законодателството на държава-членка изрично установява изтичането на мандат на член на Европейския парламент, мандатът му изтича в приложение на разпоредбите на това законодателство. Компетентните национални власти известяват за това Европейския парламент“.[неофициален превод ]

2

Член 3 и член 4, параграфи 3 и 4 от Правилника за дейността на Европейския парламент гласят следното:

„Член 3

Проверка на пълномощията

1.   След произвеждането на избори за Европейския парламент председателят отправя покана до компетентните органи на държавите-членки незабавно да съобщят на Парламента имената на избраните членове на ЕП, за да могат всички членове на ЕП да участват в заседанията му от откриването на първото заседание след изборите.

Същевременно председателят обръща внимание на посочените органи върху съответните разпоредби на [Акта от 1976 г.] и ги приканва да вземат необходимите мерки за предотвратяване на всякаква несъвместимост с положението на член на Европейския парламент.

2.   Преди да заеме мястото си в Парламента, всеки член, за чието избиране Парламентът е бил уведомен, подава писмена декларация, че не заема длъжност, която е несъвместима с положението на член на ЕП по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 от [Акта от 1976 г.]. След общи избори посочената декларация се подава по възможност не по-късно от шест дни преди учредителното заседание на Парламента. До проверката на пълномощията им или до произнасянето на решение по възникнал спор и при условие че преди това са подписали гореспоменатата писмена декларация, членовете на ЕП заемат мястото си в него и в неговите органи и се ползват с всички произтичащи от това права.

В случай че въз основа на факти, чиято достоверност може да се докаже чрез публично достъпни източници, се установи, че даден член изпълнява длъжност, несъвместима с положението на член на Европейския парламент по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 от [Акта от 1976 г.], въз основа на предоставената от своя председател информация Парламентът обявява мястото за свободно.

3.   Въз основа на доклад на компетентната комисия Парламентът пристъпва незабавно към проверка на пълномощията и се произнася по действителността на мандата на всеки от новоизбраните си членове, както и по евентуалните спорове, отнесени до него по реда, предвиден в [Акта от 1976 г.], с изключение на споровете, основани на националните избирателни закони.

4.   Докладът на компетентната комисия се основава на официалните съобщения от всяка държава-членка относно общите резултати от произведените избори. В доклада се посочват имената на избраните кандидати, както и имената на евентуалните им заместници по реда на тяхното класиране, произтичащо от изборния резултат.

Мандатът на член на ЕП може да бъде потвърден само след като бъдат подадени писмените декларации по настоящия член и по приложение І от настоящия правилник.

Въз основа на доклад на компетентната комисия Парламентът може по всяко време да се произнесе по всеки спор относно действителността на мандата на всеки от членовете си.

5.   Когато изборът на член на ЕП произтича от оттеглянето на кандидати от същата листа, комисията, отговаряща за проверката на пълномощията, следи при оттеглянето да бъдат спазени духът и буквата на [Акта от 1976 г.], както и на член 4, параграф 3 от настоящия правилник.

6.   Компетентната комисия следи всяка информация, която би могла да засегне изпълнението на задълженията на член на Европейския парламент или класирането на заместниците, да бъде незабавно изпращана на Парламента от органите на държавите-членки или на Съюза, като в случай на назначение се посочва датата на влизането му в сила.

Ако компетентните органи на държава-членка образуват производство, което може да създаде пречка за избрания член на ЕП да заема длъжността, председателят иска от тях редовно да бъде информиран за хода на производството. Председателят сезира компетентната комисия и по нейно предложение Парламентът може да приеме позиция по въпроса.

Член 4

Продължителност на мандата на членовете на ЕП

[…]

3.   Член на ЕП, който подава оставка, трябва да уведоми председателя за това, както и за датата на влизане в сила на оставката, която не може да бъде по-късно от три месеца от уведомяването. Уведомяването се извършва под формата на официален протокол, съставен в присъствието на генералния секретар или на негов представител, подписан от последния и от съответния член на ЕП. Протоколът се изпраща незабавно на компетентната комисия, която го включва в дневния ред на първото си заседание след получаването на документа.

Ако компетентната комисия счете, че оставката не съответства на духа и буквата на [Акта от 1976 г.], тя уведомява за това Парламента, който следва да вземе решение дали да обяви мястото за свободно.

В противен случай мястото се обявява за свободно от датата, посочена в протокола от подаващия оставка член на ЕП. Въпросът не се подлага на гласуване в Парламента.

[…]

4.   Когато компетентният орган на държава-членка уведоми председателя за прекратяването на мандата на член на Европейския парламент по силата на законовите разпоредби на въпросната държава-членка, било поради основанията за несъвместимост по смисъла на член 7, параграф 3 от [Акта от 1976 г.], било поради обезсилване на мандата по смисъла на член 13, параграф 3 от въпросния акт, председателят уведомява Парламента, че мандатът е прекратен на датата, съобщена от държавата-членка, и поканва същата незабавно да попълни свободното място.

Когато компетентните органи на държавите-членки или на Съюза, или съответният член на ЕП уведомят председателя за назначаване или избиране, което е несъвместимо с положението на член на ЕП съгласно член 7, параграфи 1 и 2 от [Акта от 1976 г.], председателят уведомява Парламента, който, от своя страна, обявява мястото за свободно“.

3

Освен това по силата на член 9 от Правилника за дейността на Европейския парламент и на приложение I от него членовете на ЕП декларират точно професионалните си дейности, както и всички други функции или дейности, изпълнявани срещу възнаграждение.

4

Членове 2 и 30 от Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (ОВ L 262, стр. 1, наричано по-нататък „Устава на членовете“) гласят:

„Член 2

1.   Членовете на Европейския парламент са свободни и независими.

2.   Договорките относно подаването на оставка от даден член на Европейския парламент преди или в края на парламентарния мандат са нищожни.

[…]

Член 30

Настоящият устав влиза в сила на първия ден от мандата на Европейския парламент, започващ през 2009 г.“

5

В допълнение, съображение 4 от Устава на членовете на Европейския парламент гласи следното:

„Свободата и независимостта на членовете на Европейския парламент, на които е посветен член 2 и които не се споменават в никоя разпоредба на първичното право, следва да бъдат правно регламентирани. Поетите ангажименти от членовете на Европейския парламент да освободят своята длъжност в определен момент или декларираното от тях намерение да напуснат длъжността си на неопределена дата, които политическите партии могат да използват по свое усмотрение, трябва да се считат за несъвместими със свободата и независимостта на членовете на Европейския парламент и следователно не би трябвало да имат обвързваща правна сила.“ [неофициален превод]

6

По време на изборите за членове на Европейския парламент, проведени на 12 и 13 юни 2004 г., жалбоподателят Beniamino Donnici издига кандидатурата си в общата кандидатска листа „Società Civile — Di Pietro Occhetto“ в избирателния район на Южна Италия. Тази листа получава две места, първото — в същия избирателен район, а второто — в избирателния окръг на Северозападна Италия. Г-н A. Di Pietro, който е начело и в двата избирателни района, предпочита този на Южна Италия.

7

Г-н A. Occhetto е на второ място в списъците на избраните предвид броя на получените в двата избирателни района гласове, като изпреварва жалбоподателя в избирателния район на Южна Италия и г-н G. Chiesa в Северозападна Италия. След като г-н Di Pietro предпочита мандата в избирателния район на Южна Италия, г-н Occhetto е трябвало да бъде обявен за избран в избирателния окръг на Северозападна Италия. Въпреки това чрез писмена декларация, нотариално заверена на 6 юли 2004 г. и получена на 7 юли в Ufficio elettorale nazionale per il Parlamento europeo presso la Corte di cassazione (Национално избирателно бюро за Европейския парламент към Италианския касационен съд, наричано по-нататък „италианско избирателно бюро“), г-н Occhetto, който към този момент има мандат в италианския сенат „необратимо“ се отказва от мандат за Европейския парламент и в двата избирателни района.

8

В резултата на този отказ на 12 ноември 2004 г. италианското избирателно бюро съобщава на Парламента официалните резултати от изборите за Европейски парламент, заедно със списъка от избраните кандидати и техните заместници. Италианското избирателно бюро обявява за избрани г-н Chiesa в избирателния район на Северозападна Италия и г-н Di Pietro в този на Южна Италия, като жалбоподателят е първият в списъка на неизбраните в последния избирателен район.

9

По време на парламентарните избори в Италия, проведени на 9 и 10 април 2006 г., г-н Di Pietro е избран за народен представител в италианския парламент и с действие от 28 април 2006 г. предпочита своя национален мандат. Тъй като в съответствие с член 7, параграф 2 от Акта от 1976 г. тази негова длъжност е несъвместима с качеството на член на Парламента, последният установява на 27 април 2006 г., че считано от следващия ден мястото е свободно, като информира за това Италианската република.

10

С декларация от 27 април 2006 г. с адресат италианското избирателно бюро г-н Occhetto отменя отказа си от 7 юли 2004 г., като изразява „волята си като първи в списъка на неизбраните от избирателния район [на Южна Италия] да стане правоприемник на г-н [Di] Pietro, така че декларацията следва да се смята за недействителна, лишена от правно действие и във всеки случай да се смята за отменена всяка такава, направена по-рано и съдържаща различно волеизявление […], както и че в тази връзка следва да се вземе предвид волята, изразена към датата на обявяване на имената на избраните“.

11

В резултат на тази декларация на 8 май 2006 г. италианското избирателно бюро обявява г-н M. Occhetto за избран за член на Парламента.

12

С решение от 21 юли 2006 г. Tribunale amministrativo regionale del Lazio (районен административен съд в Lazio, Италия) отхвърля като неоснователна подадената от жалбоподателя срещу това обявяване жалба за отмяна. По същество Tribunale amministrativo regionale del Lazio установява, че отказът на г-н Occhetto от 7 юли 2004 г. относно обявяването на имената на избраните не е равносилен на отказ от мястото му в поредността на класирането след изборите. Той мотивира решението си, като подчертава, че спазването на народната воля налага да се приеме, че не може да става разпореждане с изборните резултати и те не подлежат на промяна, че подобен отказ няма действие върху приемането на евентуални актове на встъпване в права в случай на несъвместимост, на изтичане, на неизбираемост или на отказ от назначаване или от мандат от страна на правоимащите и че следователно кандидатът, който се е отказал от избора, може, когато са налице условията за встъпване в права, да оттегли решението си за отказ, за да заеме мястото на представител чрез встъпване в права.

13

Жалбоподателят оспорва също пред Парламента обявяването на г-н Occhetto за европейски представител на мястото на г-н Di Pietro. Оспорването е разгледано от Комисията по правните въпроси на Парламента на заседанието ѝ от 21 юни 2006 г. След като установява, че в съответствие с член 12 от Акта от 1976 г. оспорването не е допустимо, поради факта че се основава на италианския избирателен закон, Комисията по правните въпроси единодушно предлага на Парламента да потвърди мандата на г-н Occhetto, считано от 8 май 2006 г. На 3 юли 2006 г. Парламентът потвърждава мандата на г-н Occhetto.

14

С влязло в сила решение от 6 декември 2006 г., което се ползва със сила на присъдено нещо, Consiglio di Stato (Държавен съвет) уважава жалбата на жалбаподателя срещу решението на посочения Tribunale amministrativo regionale del Lazio, изменя въпросното решение и отменя извършеното от италианското избирателно бюро на 8 май 2006 г. обявяване на г-н Occhetto за член на Парламента. На първо място, Consiglio di Stato счита, че разграничението между отказ от избор и отказ от място в реда на класиране е нелогично, тъй като изборът е следствие от мястото в реда на класиране, а отказът от избор включва заинтересованото лице да не фигурира повече в този ред на класиране с всички произтичащи от това последици. На второ място, Consiglio di Stato приема, че липсва логика в твърдението, че отказът от избор няма действие за целите на встъпването в чужди права и че кандидатът, който се отказва от мандат на член на Европейския парламент, има правото да се откаже от избора, при това без последното да има действие върху встъпването в чужди права, както и че кандидатът, който се отказва от мандат на член на Европейския парламент, има право да оттегли отказа си, когато става въпрос за заместване. На трето място, Consiglio di Stato преценява, че отказът от избор представлява неотменима декларация от момента, в който компетентният орган или бюро — адресат на този отказ, се е запознал с отказа, което от своя страна води до промяна в установения от избирателното бюро първоначален ред на класиране.

15

На 29 март 2007 г. италианското избирателно бюро се запознава с решението на Consiglio di Stato по-горе и обявява жалбоподателя за избран за член на Парламента в избирателния район на Южна Италия, като обезсилва по този начин мандата на г-н Occhetto.

16

След съобщаването на Парламента на това обявяване последният се запознава с него в протокола от пленарното заседание от 23 април 2007 г. по следния начин:

„Компетентните италиански органи известиха, че обявяването на избора на [г-н Occhetto] е отменено и че освободеното по този начин място се предоставя на [жалбоподателя]. Парламентът се запознава с тези решения с действие от 29 март 2007 г.

[…]

В съответствие с член 3, параграф 2 от [Правилника за дейността на Парламента], доколкото пълномощията [му] не са проверени или не са повдигнати евентуални оспорвания, […] [жалбоподателят] […] заседава в Европейския парламент и в органите му, като се ползва изцяло от правата [си], при условие че предварително подаде декларация, че не [заема] длъжност, която е несъвместима с положението му на член на Европейския парламент“.

17

Междувременно с писмо от 5 април 2007 г., допълнено с друго такова от 14 април, г-н Occhetto оспорва и иска от Парламента да потвърди мандата му, както и да не потвърждава този на жалбоподателя. С решение от 24 май 2007 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), прието въз основа на доклад на Комисията по правните въпроси от 22 май 2007 г. (A6-0198/2007), Парламентът обявява за недействителен мандата на жалбоподателя за член на Парламента, чийто избор е съобщен от компетентните национални органи, и потвърждава мандата на г-н Occhetto. Парламентът също така натоварва председателя си да предаде това решение на компетентния национален орган, както и на жалбоподателя и на г-н Occhetto.

18

С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 22 юни 2007 г., по силата на член 230, четвърта алинея ЕО жалбоподателят иска отмяната на обжалваното решение.

19

С отделен акт, депозиран същия ден в секретариата на Първоинстанционния съд, по силата на член 104 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд и на член 242 ЕО жалбоподателят подава настоящата молба за обезпечителна мярка, като иска от Първоинстанционния съд да спре изпълнението на обжалваното решение и да осъди Парламента да заплати съдебните разноски по настоящото производство или да не се произнася по тази точка.

20

В писмените си съображения, депозирани в секретариата на Първоинстанционния съд на 8 юли 2007 г., Парламентът иска главно отхвърляне на молбата за обезпечителна мярка като недопустима, при условията на евентуалност отхвърлянето ѝ като неоснователна и на последно място — осъждане на жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

21

С молба, подадена в Първоинстанционния съд на 5 юли 2007 г., г-н Occhetto иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Парламента.

22

Главните страни излагат съображенията си по тази молба в определения срок.

23

С определение от 13 юли 2007 г. съдията по обезпечителното производство допуска встъпването на г-н Occhetto и го кани да представи писменото си становище по встъпването.

24

В последното, депозирано в секретариата на Първоинстанционния съд на 29 юли 2007 г., г-н Occhetto иска от Съда да отхвърли молбата за обезпечителна мярка и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски или да не се произнеся по тази точка.

25

С молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 2 август 2007 г., Италианската република иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на жалбоподателя. Италианската република е поканена да представи становището си в хода на съдебното заседание, като не е произнесено решение относно допускането ѝ.

26

Страните и устните им обяснения са изслушани в хода на съдебно заседание, проведено на 12 септември 2007 г.

27

В хода на съдебното заседание страните са поканени да представят устно становищата си по молбата за встъпване на Италианската република. Те възразяват в тази връзка. При тези условия и предвид член 40, първа алинея от Статута на Съда, приложим спрямо Първоинстанционния съд по силата на член 53, първа алинея от неговия процедурен правилник, съдията по обезпечителното производство допуска встъпването на Италианската република, както е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

28

В устните становища, представени в хода на съдебното производство, Италианската република иска да се уважи молбата за обезпечителна мярка.

29

В хода на производството съдията по обезпечителното производство допълва преписката по делото, от една страна, с извлечение от протокол от пленарната сесия на Парламента от 23 април 2007 г., което възпроизвежда точка 10 от него, а от друга страна, с копие от втория доклад на Комисията по проверка на пълномощията на Парламента от 7 януари 1983 г. Страните не възразяват във връзка с това.

30

По силата на разпоредбите на членове 242 ЕО и 243 ЕО, от една страна, и на член 225, параграф 1 ЕО, от друга страна, ако счита, че обстоятелствата го налагат, Първоинстанционният съд може да разпореди спиране на изпълнението на обжалвания пред него акт или да наложи необходимите временни мерки. За тази цел той държи сметка за условията, предвидени в член 104, параграф 2 от Процедурния правилник, както са изяснени от съдебната практика.

31

Така спирането на изпълнението и временните мерки може да се наложат от съдията по обезпечителното производство, ако се установи, че предоставянето им е оправдано на пръв поглед от фактическа и правна страна (fumus boni juris) и че са неотложни, в смисъл че е необходимо, за да се избегне сериозна и непоправима вреда на интересите на жалбоподателя, те да бъдат постановени и да проявят действието си преди решението по главното производство. Съдията по обезпечителното производство пристъпва също така, когато е необходимо, към претегляне на интересите в конкретния случай (Определение на председателя на Съда от 25 юли 2000 г. по дело Нидерландия/Парламент и Съвет, C-377/98 R, Recueil, стр. I-6229, точка 41 и Определение на председателя на Съда от 23 февруари 2001 г. по дело Австрия/Съвет, C-445/00 R, Recueil, стр. I-1461, точка 73; Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 16 февруари 2007 г. по дело Унгария/Комисия, T-310/06 R, все още непубликувано в Сборника, точка 19).

32

Парламентът изтъква, че настоящата молба е недопустима. Според него обжалваното решение съдържа само една годна за изпълнение точка, а именно дадената на председателя на Парламента инструкция да предаде това решение на съответните органи и институции. Що се отнася до жалбоподателя, постановителната част на обжалваното решение съдържала отказ, неподлежащ на изпълнение, тъй като се ограничавал само до обявяване мандата на жалбоподателя за недействителен. Следователно спирането на изпълнението на обжалваното решение не би могло да се превърне в акт с положителен ефект, а именно в решение, което да потвърди мандата на жалбоподателя. Всъщност според съдебната практика по принцип молбата за спиране на изпълнението не се противопоставя на отказ на администрацията, тъй като налагането на такова спиране не може да има за последица промяна в положението на жалбоподателя (Определение на председателя на Съда от 21 февруари 2002 г. по дело Front national et Martinez/Парламент, C-486/01 P-R и C-488/01 P-R, Recueil, стр. I-1843, точка 73; Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 12 май 2006 г. по дело Gollnisch/Парламент, T-42/06 R, непубликувано в Сборника, точка 30) и следователно няма практическо значение за него (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 2 юли 2004 г. по дело Bactria/Комисия, T-76/04 R, Recueil, стр. II-2025, точка 52 и Определение на председателя на Първоинстанционния съд Gollnisch/Парламент, посочено по-горе, точки 36 и 37).

33

Многократно е отсъждано, че по принцип молбата за спиране на изпълнението на отказ на администрацията не се допуска, тъй като такова спиране не може да има за действие промяна в положението на жалбоподателя (Определение на председателя на Съда от 30 април 1997 г. по дело Moccia Irme/Комисия, C-89/97 P(R), Recueil, стр. I-2327, точка 45 и Определение на председателя на Съда по дело Front national et Martinez/Парламент, точка 32 по-горе, точка 73; Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 11 юли 2002 г. по дело Lormines/Комисия, T-107/01 R и T-175/01 R, Recueil, стр. II-3193, точка 48; Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 16 януари 2004 г. по дело Arizona Chemical и др./Комисия, T-369/03 R, Recueil, стр. II-205, точка 62 и Определение на председателя на Първоинстанционния съд по дело Gollnisch/Парламент, точка 32 по-горе, точка 30).

34

В този смисъл отказът представлява решението, с което се отказва приемането на исканата мярка (вж. в този смисъл Определение по дело Lormines/Комисия, точка 33 по-горе, точка 48).

35

В конкретния случай квалифицирането от Парламента на обжалваното решение като отказ не е точно. С това решение всъщност се извършва проверка на пълномощията на жалбоподателя като член на Парламента и в резултат на тази проверка мандатът му се обявява за недействителен. В същото време противопоставя на отказ на администрацията, тъй като налагането на такова обжалваното решение потвърждава мандата на г-н Occhetto, като слага по този начин край на благоприятното временно положение, от което жалбоподателят се възползва от 29 март 2007 г. в съответствие с член 3, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента.

36

Следователно както самият Парламент приема (вж. точка 99 по-долу), спирането на изпълнението на обжалваното решение ще доведе до промяна в правното положение на жалбоподателя, тъй като ще има за последица запазването на посоченото по-горе временно и благоприятно положение, през чието времетраене той ще продължи да заседава в Парламента и неговите органи, възползвайки се в пълна степен от правата си. В тези условия и противно на изтъкнатото от Парламента, в частта, която засяга жалбоподателя, обжалваното решение не би могло да се квалифицира като отказ по смисъла на посочената съдебна практика в точка 33 по-горе.

37

Следователно жалбоподателят обосновава от правна гледна точка в достатъчна степен интерес от исканото спиране на производството, поради което настоящата молба е допустима.

38

В жалбата по главното производство жалбоподателят посочва две правни основания за отмяна на обжалваното решение. С първото правно основание по същество той изтъква, че като приема обжалваното решение, Парламентът нарушава правилата и принципите, които определят неговата компетентност в областта на проверката на пълномощията на членовете му. С второто правно основание жалбоподателят поставя под въпрос адекватния характер на мотивирането на обжалваното решение.

39

За да се определи дали в конкретния случай е изпълнено условието, свързано с fumus boni juris, е необходимо да се изследва prima facie обосноваността на посочените от жалбоподателя правни основания в подкрепа на жалбата му в главното производство и следователно да се провери дали поне едно от тях има достатъчно сериозен характер, за да не може да бъде отстранено в рамките на настоящото обезпечително производство (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., C-149/95 P(R), Recueil, стр. I-2165, точка 26; Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 30 юни 1999 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T-13/99 R, Recueil, стр. II-1961, точка 132 и Определение на съдията по обезпечителното производство от Първоинстанционния съд от 28 септември 2007 г. по дело Франция/Комисия, T-257/07 R, все още непубликувано в Сборника, точка 59.

40

Съдията по обезпечителното производство смята, че най-напред следва да се изследва prima facie обосноваността на изложените от жалбоподателя доводи в рамките на първото правно основание.

41

Жалбоподателят, поддържан от Италианската република, посочва, че в съответствие с член 190, параграф 4 ЕО и с член 8 от Акта от 1976 г. националните актове относно мандата на член на Парламента са от компетентността на държавите-членки и се приемат съгласно нормите, процедурите и гаранциите, предписани във вътрешния правен ред на посочените държави. В областта на проверката на пълномощията Парламентът би следвало в съответствие с член 12 от Акта от 1976 г. да се ограничи до запознаване с взетите на национално равнище решения и не може да поставя под съмнение обявените изборни резултати и предоставянето на мандата на даден избран кандидат, доколкото това е израз на правомощията на националните органи, признати им с общностните разпоредби. Проверката относно спазването на предвидената в националното право процедура, относно действителността на националните правила, по-специално на тези, които уреждат отказите от избор, както и относно спазването на основните права на заинтересованите е изключително от компетентността на национални юрисдикции или от тази на на Европейския съд за правата на човека, ако е сезиран, но не и на Парламента.

42

Предходните съображения се потвърждавали от съдебната практика (Решение на Първоинстанционния съд от 10 април 2003 г. по дело Le Pen/Парламент, T-353/00, Recueil, стр. II-1729, точки 92 и 93 и Решение на Съда от 7 юли 2005 г. по дело Le Pen/Парламент, C-208/03 P, Recueil, стр. I-6051, точка 51), която щяла да потвърди „пълната липса на компетентност на Парламента, що се отнася до незаето място в резултат на прилагането на национални разпоредби“, и от практиката на самия Парламент, каквато следва от решението на Парламента от 3 юли 2006 г., с което се отхвърля оспорването на жалбоподателя като недопустимо, така и от доклада на Комисията по правните въпроси на Парламента от 26 ноември 2004 г. (A6-0043/2004) относно проверката на пълномощията. Всъщност последният доклад установявал разлика между оспорването относно особените разпоредби от Акта от 1976 г. и тези относно националното законодателство, които били отхвърлени като недопустими.

43

Освен това жалбоподателят смята за неотносими другите разпоредби, посочени от Комисията по правните въпроси на Парламента в доклада ѝ от 22 май 2007 г. (A6-0198/2007) относно проверката на пълномощията на жалбоподателя, и по-специално тази на член 3, параграф 5 от Правилника за дейността на Парламента, който препраща към член 4, параграф 3 от него.

44

От една страна, в конкретния случай ставало въпрос за проверка на пълномощията на новоизбран по смисъла на член 12 от Акта от 1976 г., а не за свободно място, към което би се приложил член 4, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента. Във всеки случай Актът от 1976 г. правел ясно разграничение между свободните места в резултат на оставка, които единствено се имат предвид в последната разпоредба, и основанията за лишаване от мандат, уредени от националния правен ред, за които Парламентът се ограничава да се запознае в съответствие с член 13 от посочения Акт. В конкретния случай освобождаването на мястото, заемано от г-н Occhetto, и неговото заместване с жалбоподателя щяло да бъде пряка последица от съобщението на италианското изборно бюро на 29 март 2007 г., с което последното информира Парламента за станалата окончателна отмяна на обявяването на г-н Occhetto като заместник в качеството му на представител на избирателния район на Южна Италия. Поради тази причина Парламентът трябвало да се позове на взетите на национално равнище решения, без да проверява нито дали отказът на г-н Occhetto съответства на Акта от 1976 г., нито дали той отговаря на формалните условия на член 4, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента.

45

От друга страна, направеното в член 3, параграф 5 от Правилника за дейността на Парламента позоваване на „духа и буквата“ на Акта от 1976 г. не би могло да се тълкува в смисъл, че позволява на Парламента да извърши повторен преглед на взетите от националните органи решения, тъй като член 12 от Акта от 1976 г. ясно предвижда, че Парламентът „се запознава“ с официално обявените от националните органи изборни резултати. Тълкуване в противен смисъл на член 3, параграф 5 от Правилника за дейността на Парламента неизменно би довело до нействителността му, тъй като би се въвело несъвместимо отклонение от разпоредбите на Акта от 1976 г.

46

Впрочем Парламентът не можел да се позовава на член 3, параграф 5 от своя правилника за дейността дори във връзка с член 6 от Акта от 1976 г., за да постави под въпрос обявяването от компетентния национален орган. На първо място, член 6 от Акта от 1976 г. засягал единствено изпълнението на парламентарния мандат от редовно избраните членове на Парламента и не се прилагал спрямо избора на член на Парламента, което би представлявало предварителен въпрос. На второ място, във всеки случай тази разпоредба не позволявала да се установи недействителността на актове или решения на кандидатите, включително в рамките на съглашения от политически характер, като неотменимото оттегляне на кандидат, което води до отказ от парламентарен мандат. Това се потвърждавало от Резолюция на Парламента относно оспорване на действителността на парламентарните мандати във връзка със „системата tourniquet“ (ОВ C 68, 1983 г., стр. 31) и от втория доклад на Комисията за проверка на пълномощията от 7 януари 1983 г., споменат в тази резолюция. Що се отнася до член 2 от Устава на членовете на Европейския парламент, противно на посоченото в обжалваното решение, става въпрос за напълно нова разпоредба, както следва от съображение 4 от въпросния устав, във всеки случай неприложим към конкретното дело.

47

Най-накрая жалбоподателят смята, че обжалваното решение нарушава принципа на силата на присъдено нещо в частта, в която лишава от правно действие решението на Consiglio di Stato, което би се ползвало с такова. Жалбоподателят посочва в тази връзка Решение на Съда от 30 ноември 2003 г. (по дело Köbler, C-224/01, Recueil, стр. I-10239, точки 38 и 39), което според него изключва всяка възможност за отхвърляне на силата на присъдено нещо, дори в случай на нарушаване на общностното право, като единствено се оставя отворена възможността при определени условия да се предявява пред националния съдия искане за присъждане на обезщетение от държавата за евентуално претърпяна вреда.

48

На първо място, Парламентът посочва, че компетентността, която му се предоставя с първото изречение от член 12 от Акта от 1976 г., представлява основната част на тази разпоредба. Правомощието на Парламента да провери пълномощията на членовете си се състои в това да се провери дали актът, в който се посочват новоизбраните членове, предаден от националните органи съобразно националното избирателно право, спазва принципите на Акта от 1976 г. Както следва от доклада на Комисията за правилника за дейността, такъв е смисълът на тази процедура за проверка на пълномощията и на имунитетите на Парламента при промяната на членове 7 и 8 от Правилника за дейността на Парламента относно проверката на пълномощията и на продължителността на мандата на членовете на Парламента (A3-0166/94), които съответстват на членове 3 и 4 от Правилника за дейността на Парламента, действащ понастоящем.

49

Следователно когато като в конкретния случай, Парламентът установи, че посочването от компетентния национален орган на член на Парламента противоречи на общностното право, той не може да потвърди този мандат дори когато съответният национален акт е окончателно приет от върховен правораздавателен орган на съответната държава-членка. В крайна сметка Парламентът има компетентност да проверява спазването на посочените общностни принципи и норми, за да осигури предимството/приоритета/върховенството на общностното право, като направи неприложими актове от националното право, които му противоречат. Парламентът не може да се ограничи в такъв случай до това да привлече вниманието на Комисията върху евентуално нарушаване на Акта от 1976 г., тъй като това включва задължението му да приеме решение, свързано с проверката на пълномощията, което ще бъде несъвместимо с Акта от 1976 г., а именно в конкретния случай — потвърждаването на мандата на жалбоподателя в нарушение на член 6 от същия акт.

50

На второ място, Парламентът поддържа, че обжалваното решение съответства на член 6 от Акта от 1976 г. Според Парламента италианската система за избиране на членове на Европейския парламент позволява издигането на кандидатури в няколко избирателни района. Тази възможност би могла да подтикне кандидатите да сключват съглашения за бъдещия им парламентарен мандат, който евентуално ще получат след изборите. Следователно подобни съглашения не само не биха зачели изразената на изборите народна воля, но също така биха ограничили изпълнението на парламентарния мандат на избраните кандидати. Поради това задължение на Парламента било да бди за спазването на общностното право и да избягва евентуални противозаконни действия да се разпростират върху приети от него решения.

51

В конкретния случай Парламентът установил нарушение на член 6 от Акта от 1976 г. от италианските органи. Всъщност принципът на свободния парламентарен мандат, утвърден с тази разпоредба, бил несъвместим с признаването на каквото и да е правно действие на съглашения за изпълнение на парламентарен мандат. Следователно с решението си Tribunale amministrativio regionale del Lazio правилно счита, че отказът на г-н Occhetto никога не би могъл да засегне кандидатурата му. За сметка на това постановеното в обратен смисъл решение на Consiglio di Stato не зачитало приложното поле на принципа на свободния мандат.

52

На трето място, Парламентът смята, че член 3, параграф 5 от Правилника за дейността му е релевантната разпоредба за проверка на пълномощията на жалбоподателя, тъй като определянето му за член на Парламента би произтекло от вземане предвид от страна на компетентните италиански органи на действителността на отказа на г-н Occhetto, изразен на 7 юли 2004 г. Следователно от момента, в който Парламентът е потвърдил парламентарен мандат като този на г-н Occhetto през юли 2006 г., негово задължение е било, в случай че този депутат бъде лишен от мандат от националните органи, да провери дали това лишаване спазва посочените в Акта от 1976 г. принципи. Противно на твърдяното от жалбоподателя, не ставало въпрос за лишаване от парламентарен мандат, настъпило в съответствие с националното право, с което Парламентът само се е запознал. Ако беше случаят такъв, решението на Парламента от 3 юли 2006 г. относно действителността на мандата на г-н Occhetto не би имало правна сила. Всъщност едно такова ограничение на правомощията на Парламента в подобно положение би лишило от полезно действие контролното му правомощие, изрично предоставено му от член 12 от Акта от 1976 г., и би било явно несъвместимо с правилата за тълкуване на общностното право. Поради тази причина възражението за незаконосъобразност на член 3, параграф 5 от Правилника за дейността на Парламента, посочено от жалбаподателя, следва да се отхвърли, тъй като посоченият член съответства на членове 6 и 12 от Акта от 1976 г.

53

Резолюцията на Парламента относно оспорване на действителността на парламентарните мандати във връзка със „системата tourniquet“ (вж. точка 46 по-горе) не можела да постави под въпрос предходните съображения, тъй като в тази резолюция Парламентът също така е възприел позиция, която потвърждава спазването на принципа на свободния мандат, утвърден в член 6 от Акта от 1976 г. В обжалваното решение Парламентът също така не бил нарушил принципа на присъдено нещо, тъй като в точка O от съображенията към него бил установил, че решението на Consiglio di Stato има тази сила.

54

На последно място, Парламентът смята, че в обжалваното решение правилно се е ръководил от Устава на членовете. Този устав е приет от общностния законодател през 2005 г., въпреки че ще влезе в сила през 2009 г. При тълкуването на член 6 от Акта от 1976 г. трябва следователно да вземе предвид изразеното вече от общностния законодател становище. Освен това съществувало задължение за държавите-членки да не примат национални разпоредби, противоречащи на вече приета разпоредба от общностното право, дори ако последната все още не е влязла в сила.

55

Г-н Occhetto признава, че отказът му от избор, депозиран в италианското избирателно бюро на 7 юли 2004 г. (вж. точка 7 по-горе), е извършен в резултат на изборно съглашение относно разпределянето на спечелените на изборите за Европейски парламент от общата кандидатска листа „Società Civile — Di Pietro Occhetto“ места, сключено от водачите на двете страни на листата, а именно между него и г-н Di Pietro. Това следва впрочем от представените от жалбоподателя и от г-н Di Pietro твърдения в рамките на иск за обезщетение, предявен пред Tribunale civile di Roma (граждански съд в Рим) срещу г-н Occhetto, с който се целяло да му бъде присъдено обезщетение за вреди, претърпени вследствие от отмяна от страна на г-н Occhetto на отказа му от избор като член на Парламента. Г-н Occhetto е предявил в рамките на същото производство насрещен иск за пълна отмяна на своя отказ, резултат от противоречащо на закона според него съглашение и следователно нищожно.

56

Г-н Occhetto уточнява, че в изпълнение на посоченото по-горе съглашение на 6 юли 2004 г. той е подписал пред нотариус четири отказа от избор като депутат, сред които депозираният пред компетентните италиански органи на следващия ден. Тези документи били позволили на г-н Di Pietro, избран в двата избирателни района, да се превърне в „господар“ и „арбитър“ на своята възможност за избор, контролирайки разпределянето на второто място във въпросната обща кандидатска листа.

57

Следователно според г-н Occhetto посоченото съглашение, предназначено да промени реда на класиране на кандидатите във въпросната листа, както следвал от вота на избирателите, противоречало на закона и било нищожно. Поради това всеки отказ от изпълнение на такова съглашение също щял да бъде нищожен. Освен това такъв отказ противоречал на член 3 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., според който договарящите държави са длъжни да организират свободни избори „в условия, които осигуряват свободното изразяване на мнение на народа за избора на законодателно тяло“, както и на член 4 от Акта от 1976 г. Освен това подобен отказ нарушавал не само „пасивните избирателни права“ на г-н Occhetto, но също и „активните избирателни права“ на избирателите, гласували за него.

58

Г-н Occhetto посочва, че доводът, изведен от абсолютната недействителност на отказа му поради противоречащо на закона съглашение, не бил представен пред италианските административни юрисдикции, защото не можел да бъде предмет на разглеждане от тях. Италианската правораздавателна система предвиждала разделение на компетентностите между административните и гражданските юрисдикции, а Consiglio di Stato като административна юрисдикция не бил компетентен по въпроса за недействителността на отказа от избор на г-н Occhetto, който е в компетентността на италианските граждански юрисдикции.

59

Следователно Парламентът правилно е приел обжалваното решение, като е упражнил собствените си правомощия, признати му с Акта от 1976 г. и с Правилника за дейността на Парламента. Всъщност задължение на Парламента било в крайна сметка да се увери относно наличието на съответствие на националните процедури с основните принципи на една конституционна демокрация.

60

Във връзка с това от разпоредбите на Акта от 1976 г. и от ЕКПЧ следвало, че класирането на кандидатите в изборите по броя на гласовете било неприкосновено и не можело да се изменя с частни волеизявления. Следователно единственият момент, в който компетентните органи в областта на изборите биха могли да вземат предвид евентуален отказ на кандидата, класиран на първо място, бил този на откриване на производството по обявяване на избраните, тъй като заинтересованият кандидат имал възможността да оттегли евентуален направен по-рано отказ или евентуално да го потвърди дори мълчаливо. Да са отрече на заинтересования кандидат тази възможност, както прави Consiglio di Stato в решението си (вж. точка 14 по-горе), би означавало, че отказът не може да бъде оттеглен дори когато се дължи на пороци на съглашения или на договаряне и политически или избирателни машинации.

61

Следователно посоченото по-горе решение на Consiglio di Stato нарушавало ЕКЧП и г-н Occhetto бил предявил иск пред Европейския съд за защита правата на човека след това решение.

62

Най-накрая, г-н Occhetto смята, че посочената от жалбоподателя резолюция на Парламента относно оспорване на действителността на парламентарните мандати във връзка със „системата tourniquet“ (вж. точка 46 по-горе) не е меродавна, тъй като в посочения случай се касае за факти, настъпили в рамките на на същата политическа партия, а не както в конкретния случай — в рамките на кандидатската листа, обединяваща различни политически формации. Освен това не става въпрос за договорно съглашение, нито за натиск, упражнен върху кандидат, а просто за избор, целящ гарантиране на широката и равнопоставена представителност на субектите, съставляващи въпросната партия, без да се изключват правата на представяне на някой кандидат, като се изхожда от принципа, че това е същият политически проект, който е бил изразен.

63

Поради тези причини г-н Occhetto смята, че условието, свързано със съществуването на fumus boni juris, не е изпълнено в конкретния случай.

64

В началото следва да се напомни, че в съответствие с член 7, параграф 1, втора алинея ЕО и член 189, първа алинея ЕО Парламентът осъществява правомощията си и осъществява предоставените му с договорите функции.

65

Член 190, параграф 4 ЕО предвижда, че Европейският парламент изготвя предложение за избиране чрез всеобщи преки избори, съгласно уеднаквена процедура във всички държави-членки или в съответствие с принципите, общи за всички държави-членки, и че след като получи съгласието на Европейския парламент, който се произнася с мнозинството от съставляващите го членове, Съветът с единодушие постановява подходящи разпоредби, чието приемане препоръчва на държавите-членки в съответствие с предвидените в техните конституции изисквания.

66

Тези разпоредби са възпроизведени с Акта от 1976, член 8, първа алинея от който гласи, че без да се засягат разпоредбите на споменатия акт, избирателната процедура се урежда във всяка държава-членка с национални разпоредби. Следователно в съответствие с този член избирателната процедура за избори на членове на Парламента, проведени на 12 и 13 юни 2004 г., се урежда във всяка държава-членка със съответните национални разпоредби, в конкретния случай с италианския закон № 18 от 24 януари 1979 г. за избор на членове на Европейския парламент от Италия (GURI № 29 от 30 януари 1979 г., стр. 947).

67

За да се уточни контекстът, в който се вписва настоящият спор, следва да се напомни, че италианският закон № 18 предоставя възможността да се издигне едновременно кандидатура в няколко избирателни района. По този начин г-н Di Pietro е могъл да издигне кандидатурата си в общата кандидатска листа „Società Civile — Di Pietro Occhetto“ едновременно в избирателния район на Южна Италия и този на Северозападна Италия. Както вече беше посочено, въпросната листа получава две места — по едно в тези два избирателни района. Г-н Di Pietro, начело в двата района, избира на 6 юли 2004 г. мястото в района на Южна Италия, а в същия ден г-н Occhetto, който към този момент също е имал национален парламентарен мандат, се отказва „безвъзвратно“ и пред нотариус от получаване на европейски парламентарен мандат и в единия, и в другия район.

68

В резултат на това развитие на събитията на 12 ноември 2004 г. италианското избирателно бюро предава на Парламента официалните резултати от изборите за Европейски парламент със списъка на избраните кандидати и техните заместници. Италианското избирателно бюро обявява за избрани г-н Chiesa в района на Северозападна Италия, г-н Di Pietro в района на Южна Италия, като жалбоподателят е първият от неизбраните в последния избирателен район. Г-н Occhetto не фигурира във въпросния списък.

69

Въпреки това, след като е избран в италианския парламент по време на изборите от 9 и 10 април 2006 г., г-н Di Pietro предпочита националния мандат и оставя свободно мястото в Парламента. Тъй като оттегля отказа си, г-н Occhetto е обявен за избран от италианското избирателно бюро в избирателния район в Южна Италия. Това обявяване е предмет на спор пред компетентните италиански юрисдикции, в рамките на който е изтъкнат и обсъден отказът на г-н Occhetto, който спор приключва с официалното обявяване на жалбоподателя за избран, което е съобщено на Парламента от италианското избирателно бюро на 29 март 2007 г.

70

Настоящият спор се вписва в рамките на проверка на пълномощията на жалбоподателя от Парламента, извършена в приложение на член 12 от Акта от 1976 г. и в резултат на оспорването от страна на г-н Occhetto по силата на същия член, който представлява правното основание за компетентността на Парламента в тази област.

71

От текста на член 12 от Акта от 1976 г. следва, че Парламентът по принцип не разполага с никаква компетентност да бди за спазването на общностното право от държавите-членки, независимо дали става въпрос за обща такава или по-специално за компетентност в избирателната област. Напротив от съдържанието на разпоредбата става ясно, че правомощието за проверка, с което разполага Парламентът, поне на пръв поглед изглежда ограничено.

72

Ако Парламентът правилно твърди в точка П от съображенията от обжалваното решение, че единствено и само той има право да проверява пълномощията на членовете си, то той пропуска да спомене второто изречение от член 12 от Акта от 1976 г., което е неразделно от първото, като го пояснява чрез въвеждането на втори ограничител по отношение на правомощието за проверка, с което разполага Парламентът.

73

От една страна, за тази цел Парламентът „се запознава с официално прокламираните [да се чете: „обявените“] от държавите-членки резултати“.

74

Във връзка с това следва да се напомни, че в съответствие с член 8 от Акта от 1976 г. „избирателната процедура се урежда във всяка държава-членка с националните разпоредби“ при спазване на разпоредбите от Акта от 1976 г. Следователно ако държавите-членки са длъжни да спазват разпоредбите от Акта от 1976 г., доколкото те предвиждат определени избирателни способи, не остава съмнение, че в крайна сметка тяхно задължение е да организират изборите според определената в националните им разпоредби процедура, както и да преброят гласовете и обявят официалните резултати от изборите.

75

Актът, състоящ се в „запознаване“ с посочените резултати, означава, че ролята на Парламента се ограничава до запознаване с вече направената от националните органи констатация на избраните кандидати, а именно с вече съществуващо правно положение, последица единствено от решение на тези органи, което подчертава пълната липса на свобода на преценка от страна на Парламента в тази област. Следователно е изключено Парламентът да може в този контекст да постави под въпрос самата действителност на съответния национален акт и да откаже да се запознае с него, ако счита, че е налице нередност (вж. в тази връзка случай, в който Парламентът се запознава с акт за изгубване на място, постановен от компетентната национална власт, Решение от 7 юли 2005 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 42 по-горе, точки 49 и 56 и Решение от 10 април 2003 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 42 по-горе, точки 90—92).

76

От друга страна, особената компетентност на Парламента да разглежда оспорвания, повдигнати по повод на проверката на пълномощията, също е ограничена ratione materiae единствено до оспорванията, „които евентуално биха могли да бъдат повдигнати въз основа на разпоредбите на [Акта от 1976 г.], с изключение на националните разпоредби, към които той препраща“.

77

Следователно поне на пръв поглед изглежда, че Парламентът не зачита приложното поле на член 6 от Акта от 1976 г., след като го прилага към положение, което не се включва в неговото приложно поле. Всъщност тази разпоредба има предвид единствено членовете на Парламента, които трябва да могат да упражняват правомощията си независимо, а не избраните кандидати, чиито правомощия все още не са били проверени от Парламента в съответствие с член 12 от Акта от 1976 г. Потвърждаването на мандат на такова лице от Парламента в рамките на производството по проверка на пълномощията им представлява предварително и необходимо условие, за да се приложи спрямо него член 6 от Акта от 1976 г.

78

Член 3, параграф 2, първа алинея, последно изречение от Правилника за дейността на Парламента не поставя под съмнение този извод. Разпоредбата позволява на избран кандидат, чиито пълномощия все още не са били предмет на проверка, да заеме мястото си в Парламента като негов член и да се ползва с всички произтичащи от това права, включително тези по член 6 от Акта от 1976 г., но само временно, без да се засяга последващо решение на Парламента за проверка на пълномощията му.

79

Следва да се посочи все пак, че мотивирането на обжалваното решение съдържа воля на Парламента да наподоби положението на избран кандидат на това на член на Парламента, за което говори прочитането на член 6 от Акта от 1976 г., направено въз основа на текста на член 2 от Устава на членовете, който влиза в сила едва през 2009 г. и предвижда, че членовете му са свободни и независими (параграф 1) и че съглашенията, свързани с подаване на оставка преди изтичането или края на легислатурата, са нищожни и недействителни (параграф 2) (вж. точка F от съображенията от обжалваното решение).

80

Парламентът приема също така в точка K от съображенията от обжалваното решение, че „правният обхват на член 6 от Акта [от 1976 г.] води до това в неговото приложно поле да бъдат включени кандидатите, които официално фигурират в следизборния ред на класиране, и то в интерес на Парламента […], като се знае, че тези кандидати потенциално ще образуват Парламента“.

81

Освен факта, че г-н Occhetto не фигурира по-специално в следизборния ред на класиране на кандидатите, установен от италианските органи след изборите през юни 2004 г., възможно е да се смята prima facie, че посоченото по-горе твърдение на Парламента изхожда от contra legem тълкуване на член 6 от Акта от 1976 г., което не може да се приеме.

82

Повдигнатите с оспорването на г-н Occhetto въпроси a priori не засягат по никакъв начин действителното изпълнение на мандата му на парламентарист, а се отнасят до по-предишно положение, а именно това за редовността на официалното обявяване от компетентните национални органи на кандидат от изборите. Това положение и свързаните с него спорове са предмет на националната избирателна уредба и са от компетентността на административните органи и на компетентните национални правораздавателни такива.

83

Важно е да се подчертае, че точно в този смисъл Парламентът приема решението си от 3 юли 2006 г., което не е споменато в обжалваното решение и в което съгласно член 12 от Акта от 1976 г. счита, че оспорването от жалбоподателя след официалното обявяване на избора на г-н Occhetto, установен преди това в положението му на първи неизбран в избирателния район на Южна Италия, е недопустимо, поради факта че се основава на италианския избирателен закон.

84

При тези обстоятелства твърдението на жалбоподателя, според което като приема обжалваното решение, Парламентът нарушава член 12 от Акта от 1976 г., не е лишено от всякакво основание.

85

Този извод не може да бъде обезсилен от текста на член 3, параграф 5 от Правилника за дейността на Парламента, изрично посочен в точка В от съображенията от обжалваното решение. Позоваването на тази разпоредба на пръв поглед не може да позволи на Парламента да промени компетентността си във връзка с пълномощията на своите членове, призната му от член 12 от Акта от 1976 г.

86

Всъщност дадена разпоредба от Правилника за дейността на Парламента не може в съответствие с принципа за йерархия на правните норми да позволи да се дерогират разпоредбите от Акта от 1976 г. и да се предоставят на Парламента по-широки правомащия от тези, които той притежава според последния (Решение от 10 април 2003 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 42 по-горе, точка 93). Ако член 3, параграф 5 от Правилника за дейността на Парламента следва да се разбира по този начин, той би бил, както правилно посочва жалбоподателят, незаконосъобразен.

87

Парламентът предлага друг прочит на член 3, параграф 5 от Правилника за дейността, според който „от момента, в който Европейският парламент потвърждава парламентарен мандат като този на г-н Occhetto през юли 2006 г., негово задължение е да провери — в случая, когато този член се отзовава от националните органи въз основа на декларация за подаване на оставка от въпросния член, какъвто е случаят със съобщаването [от италианското избирателно бюро] от 29 март 2007 г. — дали оттеглянето спазва принципите, посочени в Акта от 1976 г.“

88

Във връзка с това достатъчно е да се установи, че жалбоподателят не е бил избран за член на Парламента в резултат на подаване на оставка от „члена“ г-н Occhetto.

89

Доводът на Парламента, според който по същество тълкуване на правомощието за проверка по член 12 от Акта от 1976 г., различно от това в обжалваното решение, би имало за последица да се лиши тази разпоредба от полезно действие, не е обоснована. Всъщност установено е, че Парламентът има пълната компетентност да се произнесе в рамките на член 12 от Акта от 1976 г. по положението на избран кандидат, който притежава едно от качествата, несъвместими с това на член на Парламента, както те са изброени в член 7 от Акта от 1976 г.

90

Що се отнася до аргумента на Парламента, че решението му за проверка на пълномощията само по себе си би било опорочено като незаконосъобразно, ако се основава на незаконосъобразен национален акт, в случая националния акт за официално обявяване на изборните резултати, също не изглежда да е необоснован.

91

Всъщност според съдебната практика, когато както в конкретния случай, национален акт е включен в рамките на общностен процес за вземане на решение и поради приложимото разделение на компетентностите в съответната област обвързва общностната инстанция за вземане на решение и следователно определя съдържанието на бъдещото общностно решение, нередовността, с която евентуално този национален акт е опорочен, не може в никакъв случай да засегне редовността на решението на общностната инстанция (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 декември 1992 г. по дело Oleificio Borelli/Комисия, C-97/91, Recueil, стр. I-6313, точки 10—12 и Определение на председателя на Пъроинстанционния съд от 21 май 2007 г. по дело Kronberger/Парламент T-18/07 R, все още непубликувано в Сборника, точки 38—40).

92

Следователно евентуална нередовност, с която би било опорочено официалното обявяване на изборните резултати от компетентния национален орган в конкретната област, не може по никакъв начин да засегне законосъобразността на решението на Парламента за проверка на пълномощията на избраните кандидати.

93

Във връзка с това е важно да се напомни, че задължение на националните юрисдикции е да се произнесат, когато е необходимо след преюдициално запитване, отправено до Съда, по смисъла на член 234 ЕО относно законосъобразността на националните разпоредби и избирателни процедури (вж. в този смисъл Определение по дело Kronberger/Парламент, точка 91 по-горе, точка 41).

94

В конкретния случай такъв правораздавателен контрол действително се е състоял пред компетентните италиански органи по силата на италианския закон № 18. Всъщност най-напред Tribunale amministrativo regionale del Lazio и впоследствие Consiglio di Stato се произнасят относно законосъобразността на италианската избирателна процедура, която води до официалното обявяване на жалбоподателя за член на Парламента. Ако тези италиански юрисдикции не са отправили преюдициално запитване до Съда в рамките на това производство, то следователно повдигнатите пред тях въпроси не се отнасят до тълкуване на общностното право, а до тълкуване на националното право, и по-специално до редовността на първоначалния отказ от избор на г-н Occhetto, както и на последващото оттегляне на този отказ.

95

От всички предходни съображения следва, че аргументацията на жалбоподателя относно некомпетентността на Парламента да приеме обжалваното решение има сериозен характер и не може да се отхвърли без по-задълбочено изследване, което е задължение само на съдията, който ще се произнесе по същество. Следователно необходимо е да се установи, че условието, свързано с fumus boni juris, е изпълнено в конкретния случай, и то без да е необходимо да се изследват другите аргументи, представени от жалбоподателя.

96

Жалбоподателят изтъква, че отхвърлянето на настоящата молба ще му причини сериозна и непоправима вреда, доколкото обжалваното решение го е лишило от мандата му в Европейския парламент и следователно му е попречило да изпълнява поверените му от избирателите задачи. Осъществяването на вредата вече било започнало с изчезването на името и профила на жалбоподателя от интернет страницата на Парламента. Първоинстанционният съд вече бил приел, че такава вреда е непоправима и че в такъв случай условието за неотложност е удовлетворено (Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 26 януари 2001 г. по дело Le Pen/Парламент, T-353/00 R, Recueil, стр. II-125, точки 96—98).

97

Колкото до претеглянето на интересите по спора, жалбоподателят поддържа, че като следва същия подход като този от Определение на председателя на от 25 ноември 1999 г.(по дело Martinez и de Gaulle/Парламент T-222/99 R, Recueil, стр. II-3397, точка 80) и Определение от 26 януари 2001 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 96 по-горе (точки 101 и 103), съдията по обезпечителното производство трябва да даде приоритет на специфичния интерес на жалбоподателя, лишен с обжалваното решение от възможността да изпълнява мандата, който му е бил легитимно поверен. Този интерес съответства впрочем както на общия интерес на Парламента, що се отнася до спазването на легитимния му състав в съответствие с нормите и процедурите от приложимото национално право, така и на интересите на съответната държава-членка, що се отнася до спазването на компетентностите ѝ в областта на изборите и спазването на влезлите в сила решения на правораздавателните ѝ органи (що се отнася до последния интерес, вж. Определение на председателя на Съда от 31 юли 2003 г. по дело Le Pen/Парламент, C-208/03 P-R, Recueil, стр. I-7939, точка 108).

98

Парламентът смята, че жалбоподателят не е доказал съществуването на неотложност. Аргументът, според който обжалваното решение е лишило жалбоподателя от мандата, който му е възложен от неговите избиратели, не може да бъде приет, тъй като г-н Occhetto е бил преди жалбоподателя в кандидатската листа. Според Парламента в случай на парламентарен мандат неотложността не може да бъде преценена единствено във връзка с правата на избраните, но също и във връзка с правата на избирателите. Впрочем г-н Occhetto вече изпълнявал мандата си повече от година.

99

Парламентът смята също така, че претеглянето на интересите на страните по спора не е в полза на жалбоподателя. В конкретния случай не ставало въпрос за временно продължаване на мандата на член на Парламента, както по делото, довело до постановяване на Определение от 26 януари 2001 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 96 по-горе. Жалбоподателят целял по-скоро да се удължи временното положение, от което се възползва по силата на член 3, параграф 2 от Правилника за дейността на Парламента от 29 март 2007 г. и на което обжалваното решение слага край. Следователно това положение на жалбоподателя би било по-деликатно от положението на жалбоподателя по дело Le Pen/Парламент, точка 96 по-горе, довело до постановяване на Определение от 26 януари 2001 г., който иска да защити окончателно утвърден от Парламента мандат.

100

Освен това спирането на изпълнението на обжалваното решение включвало правни последици не само за Парламента, но също и за г-н Occhetto, тъй като се отразявало върху изпълнението на мандата му, окончателно потвърден от Парламента в решението от 3 юли 2006 г. При тези обстоятелства Парламентът смята, че исканото спиране на изпълнението би причинило много сериозна вреда на обществения интерес. Що се отнася до въпроса за основните принципи, които уреждат мандата на член на Парламента, единствено решение по същество би могло да доведе до промяна в настоящото положение и не можело да се приеме, че интересите на жалбоподателя могат да имат предимство, тъй като в най-добрия случай той би разполагал само с fumus boni juris на своя страна.

101

Г-н Occhetto изтъква, че единствено решаването на спора по същество може да доведе до нова ротация в парламентарните функции, след като първата промяна вече се е състояла поради обявяването на жалбоподателя за избран на 29 март 2007 г. Тъй като г-н Occhetto изпълнявал парламентарните си функции от обявяването му за избран на 8 май 2006 г. и бил също председател на делегацията на Парламента за отношенията с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), евентуално прекъсване на изпълнението на функциите му щяло да причини непоправима вреда и да засегне самото функциониране на Парламента. Следователно аргументите на жалбоподателя, свързани с неотложността били лишени от основание.

102

Във всеки случай предвид факта, че г-н Occhetto е получил повече гласове, отколкото жалбоподателя, съвсем неуместно е в рамките на претегляне на интересите да се уважи настоящата молба за обезпечителна мярка въз основа на преценка, която поради естеството на нещата не е пълна.

103

Според постоянната съдебна практика целта на обезпечителното производство е да гарантира пълната ефикасност на решението по същество. За да се постигне тази цел, е необходимо исканите мерки да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне сериозна и непоправима вреда за интересите на жалбоподателя, е необходимо да се постановят и да породят действието си преди решението по главното производство (Определение на председателя на Съда от 25 март 1999 г. по дело Willeme/Комисия, C-65/99 P(R), Recueil, стр. I-1857, точка 62; Определение на председателя на Първоинстанционния съд от 15 юли 1999 г. по дело Giulietti/Комисия, T-167/99 R, Recueil FP, стр. I-A-139 и II-751, точка 29 и Определение на председателя на Първоинстанционния съд по дело Martinez и de Gaulle/Парламент, точка 97 по-горе, точка 79).

104

В конкретния случай предвид факта, че продължителността на мандата на член на Парламента е ограничена до пет години и обявяването на мандата на жалбоподателя за недействителен в резултат на обжалваното решение прави невъзможно изпълнението на функцията му на член на Европейския парламент, е ясно, че ако обжалваният акт бъде отменен от съдията, който ще реши спора по същество, в случай че не се спре изпълнението на този акт, претърпяната от жалбоподателя вреда би била непоправима (вж. в този смисъл Определение от 31 юли 2003 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 97 по-горе, точка 102 и Определение от 26 януари 2001 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 96 по-горе, точка 96).

105

Тази вреда е започнала да се осъществява, както става ясно от преписката и от писмените документи на Парламента, след вземането на обжалваното решение, с което г-н Occhetto, а не жалбоподателя, се приема за представител, заемащ разглежданото място за избирателния район на Южна Италия.

106

На това ниво на преценка задължение на съдията по обезпечителното производство е да претегли съществуващите интереси. Установено е, че сериозната и непоправима вреда, която е критерий за неотложност, представлява впрочем първото условие за сравнение, извършено в рамките на претеглянето на интересите. По-специално това сравнение трябва да накара съдията по обезпечителното производство да изследва дали евентуална отмяна на оспорвания акт от съдията, който ще реши спора по същество, би позволило да се стигне до обрат в положението, резултат от незабавното изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт е от естество да попречи на пълното му действие, в случай че искът по същество бъде отхвърлен (вж. Определение от 31 юли 2003 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 97 по-горе, точка 106 и посочената съдебна практика).

107

В конкретния случай обявяването за недействителен на парламентарния мандат на жалбоподателя действа от 24 май 2007 г. с всички неблагоприятни за него последици от това. Впрочем колкото по-дълго жалбоподателят е в невъзможност да упражнява мандата си, до чието изтичане остават две години, толкова по-значима ще е претърпяната вреда, по същество непоправима (вж. в този смисъл Определение от 26 януари 2001 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 96 по-горе, точка 102). Следователно не може да се изключи постановявянето на евентуално благоприятно за жалбоподателя решение по същество след изтичането на мандата, съответно към момент, в който твърдяната от жалбоподателя вреда, т.е. лишаването му от статута му на член на Парламента, ще бъде непоправимо настъпила (вж. в този смисъл Определение от 31 юли 2003 г. по дело Le Pen/Парламент точка 97 по-горе, точка 107).

108

Въпреки това обратно на на случя по дело Le Pen/Парламент, точка 96 по-горе (точка 105), довело до постановяване на Определение от 26 януари 2001 г., в конкретния случай е необходимо да се държи сметка също така за интереса на г-н Occhetto обжалваното решение да бъде изпълнено, който включва запазване на мандата на последния. Всъщност ако изпълнението на обжалваното решение рискува да причини непоправима вреда на жалбоподателя, същият риск съществува и за г-н Occhetto, в случай че настоящата молба се уважи, предвид вероятността от евентуално решение, с което се отхвърля жалбата след изтичането на по-голямата част, дори пълната част от остатъка от мандата му. Впрочем тъй като г-н Occhetto след отказа си от 7 юли 2004 г. изпреварва жалбоподателя в списъка на избраните кандидати, то интересът на последния не може по никакъв начин да се квалифицира като приоритетен или по-голям.

109

В едно такова положение на равнопоставеност между специфичните и преките интереси съответно на жалбоподателя и на г-н Occhetto по-общите интереси, които защитават или исканото спиране на производството, или отказа му, придобиват особено значение.

110

Следователно безспорно е, че държавата-членка, в случая Италианската република, има интерес да бъде спазено избирателното ѝ право (вж. в този смисъл Определение от 31 юли 2003 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 97 по-горе, точка 108 и Определение от 26 януари 2001 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 96 по-горе, точка 104). Със сигурност на този интерес може да се противопостави общият интерес на Парламента за запазване на действието на решенията му (вж. в този смисъл Определение от 26 януари 2001 г. по дело Le Pen Парламент, точка 96 по-горе, точка 99). Въпреки това последният интерес не може да надделее в претеглянето на съществуващите интереси.

111

Във връзка с това следва да се напомни най-напред, че повече или по-малко сериозният характер на посочените правни основания за установяване на fumus boni juris може да се вземе предвид от съдията по обезпечителното производство при оценка на неотложността и евентуално при претегляне на интересите (вж. Определение от 31 януари 2003 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 97 по-горе, точка 110 и посочената съдебна практика).

112

В конкретния случай от съображенията в точки 64—95 по-горе следва, че посочените от жалбоподателя аргументи в подкрепа на fumus boni juris предвид обстоятелствата, известни на съдията по обезпечителното производство, изглеждат стабилни и със сериозен характер.

113

Най-накрая, дори да се предположи, че Парламентът може да се позове на правомощието си да игнорира съобщените му от съответната държава-членка изборни резултати, когато тези резултати изглежда са в противоречие с разпоредбите от Акта от 1976 г., то без съмнение такова правомощие би могло да се упражнява само в редки и следователно изключителни случаи, от което може легитимно да се предположи, че по общо правило държавите-членки спазват задължението си по член 10 ЕО да приемат законодателство в областта на избирателното право в съответствие с изискванията на Акта от 1976 г.

114

Следователно ще бъде непропорционално да се остави обжалваното решение да породи необратими последици, докато съществуването на такъв изключителен случай, който оправдава неговото приемане, е сериозно оспорено пред общностния съдия.

115

Най-накрая, обстоятелството, че г-н Occhetto е могъл да упражнява мандата си на представител от 28 април 2006 г. до официалното обявяване от страна на италианското избирателно бюро на 29 март 2007 г. и отново от приемането на обжалваното решение, а именно от 24 май 2007 г., или за период от повече от една година, трябва също така да се вземе предвид за целите на претеглянето на интересите (вж. по аналогия Определение от 31 юли 2003 г. по дело Le Pen/Парламент, точка 97 по-горе, точка 109).

116

От предходното следва, че при наличие на условията за спиране на изпълнението на обжалваното решение е необходимо да се уважи молбата на жалбоподателя.

По изложените съображения

СЪДИЯТА ПО ОБЕЗПЕЧИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

определи: