Дело T-336/07
Telefónica, SA и Telefónica de España, SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Испански пазари за широколентов интернет достъп — Решение, с което се установява нарушение на член 82 ЕО — Определяне на цените — Ценова преса — Определяне на пазарите — Господстващо положение — Злоупотреба — Изчисляване на свиването на маржовете — Последици от злоупотребата — Компетентност на Комисията — Право на защита — Субсидиарност — Пропорционалност — Правна сигурност — Лоялно сътрудничество — Принцип на добра администрация — Глоби“
Резюме на решението
Производство — Искова молба или жалба — Писмена реплика — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Документи, приложени към жалбата или писмената реплика
(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Отказ да се предостави документ — Последици — Необходимост да се направи разграничение между уличаващите и оневиняващите документи в рамките на тежестта на доказване, падаща върху засегнатото предприятие
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Господстващо положение — Съответен пазар — Определяне — Критерии — Услуги по доставка на едро на широколентов интернет достъп
(член 82 ЕО; Известие 97/C 372/03 на Комисията)
Конкуренция — Господстващо положение — Поведение на доминирания пазар, което има последици за съседен пазар — Прилагане на член 82 ЕО
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Критерии за преценка — Евентуално наличие на конкуренция на пазара — Последици
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Понятие — Възможност за налагане на постоянни ценови увеличения — Обстоятелство, което не е решаващо
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Ценова преса — Понятие — Критерии за преценка
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Ценова преса — Равни възможности — Липса
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Поведение с ограничаващи конкуренцията последици — Потенциални последици
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Общностни правила — Прилагане от Комисията — Ограничаване на правомощията на Комисията с регулаторната рамка относно пазарите на далекосъобщителни услуги — Липса
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета; Директива 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета)
Конкуренция — Административно производство — Задължение на Комисията за лоялно сътрудничество с националните регулаторни органи — Обхват
(членове 10 ЕО, 81 ЕО и 82 ЕО;членове 11—16 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Извършване умишлено или поради небрежност — Понятие
(член 15, параграф 2, първа алинея от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Ценова практика с характер на злоупотреба — Самостоятелно поведение на дадено предприятие на пазара
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Общностни правила — Материален обхват — Регламентиран сектор на далекосъобщенията — Включване
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Глоби — Право на преценка на Комисията — Преценка в зависимост от индивидуалното поведение на предприятието
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Задължение да се вземе предвид действителното отражение върху пазара — Обхват
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003; точка 1 А, първа алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка — Взаимозависимост на трите критерия, изрично установени в приетите от Комисията насоки — Квалификация на нарушението като много тежко
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата — Общо възпиращо действие — Нарушение на принципа на индивидуализиране на наказанията — Липса
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението — Увеличение на началния размер на глобата — Отчитане на измененията в интензивността на нарушението — Изключване
(член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Одобряване или толериране на нарушението съгласно националната правна уредба или от националните органи
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
От член 21 от Статута на Съда и от член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд следва, че в жалбата трябва да се съдържат предметът на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Чисто доказателствената и документална функция на приложенията означава, че когато дадено приложение съдържа правни обстоятелства, на които почиват някои изложени в жалбата правни основания, тези обстоятелства трябва да бъдат включени в самия текст на жалбата или поне да бъдат в достатъчна степен идентифицирани в това писмено становище. Поради това в жалбата трябва да се посочва изрично в какво се изразява правното ѝ основание, като само по себе си абстрактното посочване на това основание не отговаря на изискванията на Процедурния правилник. При това положение приложенията не могат да служат за подробно изясняване на накратко изложено в жалбата основание, като включват оплаквания или доводи, които не се съдържат в нея.
Това тълкуване на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд важи и по отношение на условията за допустимост на писмената реплика, която съгласно член 47, параграф 1 от същия правилник има за цел да допълни исковата молба или жалбата.
Следователно приложенията към жалбата и писмената репликата могат да бъдат взети предвид само доколкото обосновават или допълват правни основания или доводи, изрично посочени от жалбоподателите в текста на писмените им изявления, и доколкото е възможно с точност да се определи кои са съдържащите се в тях сведения, които обосновават или допълват посочените правни основания или доводи.
(вж. точки 58—61 и 63)
В рамките на производство във връзка с нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията непредоставянето на документ на дадено предприятие представлява нарушение на правото му на защита само ако то докаже, от една страна, че Комисията е основала на този документ твърдението си за наличие на нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. Ако съществуват други писмени доказателства, с които страните са се запознали в хода на административното производство и които подкрепят конкретно изводите на Комисията, изключването от доказателствените средства на непредоставен уличаващ документ не би опровергало основателността на твърденията за нарушения, възприети в оспорваното решение. Ето защо задача на заинтересованото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е стигнала Комисията в решението си, е щял да бъде различен, ако от уличаващите доказателства е трябвало да се изключи непредоставен документ, на който Комисията се е основала, за да подведе под отговорност това предприятие.
(вж. точка 78)
Принципът на зачитане на правото на защита изисква по-конкретно изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него, като деянията, за които то е упрекнато, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство. Това изискване е спазено, когато с решението на Комисията заинтересованите лица не са подведени под отговорност за нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и се вземат предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения.
Все пак окончателното решение на Комисията не трябва непременно да повтаря дословно изложението на възраженията. Допустими са също допълнения към изложението на възраженията, направени с оглед на писмения отговор на страните, чиито доводи доказват, че те са могли действително да упражнят правото си на защита. Във връзка с административното производство Комисията също може да изменя или добавя фактически или правни доводи в подкрепа на изложените от нея твърдения за нарушения.
Следователно правото на защита е нарушено поради несъответствие между изложението на възраженията и окончателното решение само когато възприетото в това решение твърдение за нарушение не е било посочено в изложението така, че адресатите да могат да се защитят. Това не е така, когато твърдените различия между изложението на възраженията и обжалваното решение не се отнасят до действия, различни от тези, по които жалбоподателите вече са дали обяснения и които следователно нямат нищо общо с каквото и да било ново твърдение за нарушение.
(вж. точки 80—82, 84 и 85)
За да се изследва наличието на евентуално господстващо положение на дадено предприятие на определен отраслов пазар, възможностите за конкуренция трябва да се преценяват в рамките на пазара, обхващащ всички стоки, които в зависимост от характеристиките си са в състояние в голяма степен да задоволят постоянни нужди и са малко взаимозаменяеми с други стоки. Освен това, като се има предвид, че определянето на съответния пазар дава възможност да се оцени дали предприятието е в състояние да възпрепятства ефективната конкуренция и в значителна степен да действа независимо от конкурентите си, клиентите си и потребителите, изследване с тази цел не може да се ограничи само до обективните характеристики на разглежданите стоки, а следва също да се вземат предвид условията за конкуренция и структурата на търсене и предлагане на пазара.
Понятието за съответен пазар предполага, че между принадлежащите към него стоки може да съществува ефективна конкуренция, което изисква достатъчна степен на взаимозаменяемост с оглед на сходната употреба на всички стоки, които са част от един и същ пазар.
От Известие на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция следва още, че съответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които се считат за взаимозаменяеми или заместими от потребителя поради характеристиките на продуктите, техните цени и целта на тяхната определена употреба. От икономическа гледна точка за определянето на съответния пазар заменимостта при търсенето е най-непосредственият и ефективен дисциплиниращ фактор за доставчиците на даден продукт, по-специално във връзка с техните ценови решения. Освен това заменимостта при предлагането може също да бъде взета предвид при определянето на съответния пазар в случаите, при които последиците от нея са еквивалентни на тези от заменимостта при търсенето по отношение на ефективността и непосредствеността им. Това означава, че доставчиците са в състояние да преориентират производството си към съответните продукти и да ги продават в краткосрочен план без значителни допълнителни разходи или рискове в отговор на малки, но трайни промени в съответните цени.
Така по отношение на пазарите на едро за широколентов интернет достъп Комисията може основателно да заключи, че предвид значителните инвестиции, необходими за преминаването от оферта за националния пазар на едро към оферта за регионалния пазар на едро, както и от оферта за регионалния пазар на едро към необвързания достъп до абонатна линия, и времето, необходимо за този преход, тъй като той не предоставя трайно решение за цялата национална територия и изисква наличие на минимална критична маса, и след като съществуват функционални разлики между офертите за националния и регионалния пазар на едро и необвързания достъп до абонатна линия, необвързаният достъп до абонатна линия не е част от същия пазар като офертата за националния пазар на едро и офертата за регионалния пазар на едро. Също така Комисията може основателно да заключи, че продуктите за регионалния и за националния пазар на едро не принадлежат към един и същ пазар, тъй като предвид разходите за преминаване от продукта за националния пазар на едро към продукта за регионалния пазар на едро би било малко вероятно и нелогично от икономическа гледна точка вече инвестирали в изграждането на мрежа оператори да правят разходи, като не използват тази мрежа, а решат да използват продукта за националния пазар на едро, който не би могъл да им предостави същите възможности по отношение на контрола върху качеството на свързаната с продукта за пазара на дребно услуга, каквито предоставя продуктът за регионалния пазар на едро.
(вж. точки 111—113, 116, 127, 134, 139 и 143)
Характерът на злоупотреба на ценова практика, въведена от вертикално интегрирано предприятие с господстващо положение на съответния пазар на едро и водеща до свиване на маржовете на конкурентите на това предприятие на пазара на дребно, не зависи от съществуването на господстващо положение на това предприятие на последния пазар. Следователно, за да констатира злоупотреба с господстващо положение от страна на предприятие под формата на ценова преса, Комисията не трябва да доказва, че това предприятие заема господстващо положение едновременно на пазара на едро и на пазара на дребно.
(вж. точка 146)
Евентуалното наличие на конкуренция на пазара несъмнено е подходящо обстоятелство, за да се прецени дали съществува господстващо положение. Въпреки това наличието на даден пазар на конкуренция, дори на интензивна конкуренция, не изключва възможността за господстващо положение на същия този пазар, тъй като това положение се характеризира основно със способността съответното предприятие да действа, без в пазарната си стратегия да държи сметка за тази конкуренция и при това без да търпи неблагоприятни последици от това поведение.
(вж. точка 162)
Макар възможността за налагане на постоянни ценови увеличения безспорно да съставлява обстоятелство, което може да указва наличието на господстващо положение, то изобщо не е задължително, тъй като независимостта, която има господстващо предприятие в областта на ценообразуването, е свързана по-скоро с възможността за определяне на цените, без да се взема предвид поведението на конкурентите, клиентите и доставчиците, отколкото с възможността за тяхното увеличаване.
(вж. точка 166)
За да се установи наличието на практика на ценова преса, не може да се изисква фактурираната на конкурентите цена на едро за продукта нагоре по веригата да е прекомерно висока или цената на дребно на производния продукт да има хищнически характер. При липсата на каквато и да било обективна обосновка свиването на маржовете може само по себе си да съставлява злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО. Свиването на маржовете произтича от разликата между цените на услугите на едро и тези на услугите на дребно, а не от равнището на тези цени като такива. По-специално това свиване може да произтича не само от необичайно ниска цена на пазара на дребно, но и от необичайно висока цена на пазара на едро.
Освен това Комисията може основателно да приеме — като се позовава на направените от разглежданото предприятие разходи и без да проучва маржовете на основните алтернативни оператори на съответния пазар, — че подходящият тест за наличие на ценова преса се изразява в установяване на това дали конкурент със същата структура на разходите като тази за дейността надолу по веригата на вертикално интегрираното предприятие може да предлага услуги надолу по веригата, без да отчита загуби, ако посоченото вертикално интегрирано предприятие трябва да заплаща фактурираната на неговите конкуренти цена за достъп нагоре по веригата.
Всъщност, за да се прецени законността на прилаганата от господстващо предприятие ценова политика, по принцип следва да се изхожда от ценови критерии, основани на направените от самото господстващо предприятие разходи, както и от неговата стратегия. В частност, що се отнася до ценова практика, водеща до свиване на маржовете, използването на такива критерии за анализ позволява да се провери дали това предприятие е достатъчно ефективно, за да предлага услугите си на дребно на крайните потребители не на загуба, ако е трябвало предварително да заплаща собствените си цени на едро за междинните услуги.
Подобен подход е основателен в още по-голяма степен предвид обстоятелството, от една страна, че той е в съответствие и с общия принцип на правна сигурност, тъй като отчитането на разходите на предприятието с господстващо положение му позволява да прецени законосъобразността на собственото си поведение с оглед на особената отговорност, която носи на основание член 82 ЕО. Всъщност, макар че едно предприятие с господстващо положение познава собствените си разходи и тарифи, по принцип то не познава тези на своите конкуренти. От друга страна, злоупотребата чрез изключване засяга и потенциалните конкуренти на господстващото предприятие, които може да се разколебаят да навлязат на пазара поради перспективата за липса на рентабилност.
Наистина, не може да се изключи възможността разходите и цените на конкурентите да са от значение при разглеждането на съответната ценова практика. Въпреки това едва ако е невъзможно да се посочат цените и разходите на господстващото предприятие следва да се разгледат цените и разходите на конкурентите на същия пазар.
(вж. точки 186, 187 и 190—194)
При прилагането на теста за установяване на ценова преса Комисията не може да бъде упреквана за това, че разглежда наличието на ценова преса за всеки продукт на съответното предприятие, взет поотделно, при положение че алтернативните оператори използват оптимална комбинация от продукти, осигуряваща икономии на разходи, когато тези продукти не принадлежат към същия пазар като съответния. Всъщност член 82 ЕО забранява по-специално на предприятие с господстващо положение на определен пазар да осъществява ценови практики с отстраняващ ефект за неговите действителни или потенциални конкуренти, които са ефективни колкото него. Изследването на това положение изисква преценка на възможностите за конкуренция в рамките на пазара, обхващащ всички стоки, които в зависимост от характеристиките си са в състояние в голяма степен да задоволят постоянни нужди и са малко взаимозаменяеми с други стоки, като определянето на съответния пазар дава възможност да се оцени дали даденото предприятие е в състояние да препятства ефективната конкуренция на посочения пазар.
Освен това не би могло да се поддържа, че алтернативен оператор може да компенсира загубите, понесени поради ценовата преса при продукт за пазара на едро, с приходи от използването в някои по-рентабилни географски зони на други продукти на съответното предприятие, които не сa предмет на ценова преса и принадлежат към друг пазар. Система на ненарушена конкуренция може да бъде гарантирана само ако се осигурят равни възможности на различните икономически оператори. Равните възможности предполагат обаче предприятието с господстващо положение в сектора на далекосъобщенията и неговите конкуренти с поне същата ефективност да са поставени при равни условия на пазара на дребно. Това не е така, ако платените от алтернативните оператори на посоченото предприятие цени за продуктите за пазара на едро могат да бъдат отразени в цените им на продуктите за пазара на дребно само когато те предлагат тези продукти, понасяйки загуби.
(вж. точки 200—204)
За да се установи нарушение на член 82 ЕО, е достатъчно да се докаже, че представляващото злоупотреба поведение на предприятието с господстващо положение е насочено към ограничаване на конкуренцията, или с други думи, че поведението е или може да бъде от естество да породи подобни последици. Следователно трябва да са налице антиконкурентни последици за пазара от съответната ценова практика, но не е необходимо те да бъдат конкретни, а е достатъчно доказването на потенциални антиконкурентни последици от естество да отстранят конкурентите, които са ефективни поне колкото предприятието с господстващо положение. В това отношение не би могло да се поддържа, че предвид изтеклия период от време между началото на поведението, за което са упрекнати предприятията, и приемането на обжалваното решение, не е уместно да се прави тест за възможните последици, тъй като Комисията е разполагала с необходимото време, за да докаже, че твърдените антиконкурентни последици от разглежданото поведение действително са настъпили.
(вж. точки 268 и 272)
Наличието на Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги по никакъв начин не засяга правомощията, които Комисията черпи пряко от член 3, параграф 1 от Регламент № 17, а от 1 май 2004 г. — от член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003, за да констатира нарушенията на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Предвидените в Договора норми относно конкуренцията допълват — посредством упражняването на контрол ex post — нормативната уредба, приета от законодателя на Съюза с оглед на регулирането ex ante на далекосъобщителните пазари.
(вж. точка 293)
Във връзка с отношенията, които се установяват в рамките на образуваните от Комисията в приложение на членове 81 ЕО и 82 ЕО производства, условията за изпълнение на произтичащия от член 10 ЕО принцип на лоялно сътрудничество, с който Комисията е обвързана в отношенията си с държавите членки, са уточнени по-специално в членове 11—16 от Регламент № 1/2003, в глава IV от него, озаглавена „Сътрудничество“. Тези разпоредби обаче не предвиждат изрично задължение на Комисията да се консултира с националните регулаторни органи.
(вж. точка 312)
Що се отнася до въпроса дали нарушението е извършено умишлено или поради небрежност и по тази причина може да се санкционира с глоба на основание член 15, параграф 2, първа алинея от Регламент № 17, а от 1 май 2004 г. — на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, тази предпоставка е налице, когато съответното предприятие не може да не разбира антиконкурентния характер на поведението си, независимо дали знае, че нарушава правилата на Договора в областта на конкуренцията. Дадено предприятие осъзнава антиконкурентния характер на поведението си, когато е запознато с обстоятелствата, обосноваващи както констатацията за наличие на господстващо положение на съответния пазар, така и преценката на Комисията за злоупотреба с това положение.
В това отношение като действащ с необходимата грижа икономически оператор дадено предприятие с господстващо положение трябва да е запознато с принципите, регулиращи определянето на пазарите в свързаните с конкуренция случаи, и при необходимост да прибегне до компетентен съвет, за да може предвид конкретните обстоятелства да прецени в разумна степен какви последици могат да настъпят вследствие на определено действие. Това е особено вярно за упражняващите дейност по занятие лица, които са свикнали с необходимостта да показват високо равнище на грижа при упражняване на занятието си. Така може да се очаква, че те ще проявят особено внимание при оценката на рисковете, с които е свързана посочената дейност. Освен това за съобразителен икономически оператор няма съмнение, че макар да не е непременно и във всеки случай единственият определящ признак за наличието на господстващо положение, притежаването на големи пазарни дялове все пак има много голямо значение, което той непременно трябва да взема предвид при възможното си поведение на пазара. В това отношение традиционен оператор, който е и собственик на единствената значителна инфраструктура за доставка на продуктите на едро в сектора на далекосъобщенията, не може да не разбира, че заема господстващо положение на съответните пазари. Следователно предвид значимостта на притежаваните от такъв оператор пазарни дялове на съответните пазари убеждението му, че не заема господстващо положение на тези пазари, може да бъде резултат само или на недостатъчен анализ на структурата на пазарите, на които действа, или на отказ да се съобрази с тези структури.
(вж. точки 319, 320 и 323—325)
Член 82 ЕО се отнася само до антиконкурентното поведение, което предприятията са възприели по собствена инициатива. Ако антиконкурентното поведение е наложено на предприятията от национално законодателство или ако последното създава правна рамка, която премахва всяка възможност за конкурентно поведение от тяхна страна, член 82 ЕО е неприложим. В подобно положение ограничението на конкуренцията не се дължи, както предполага тази разпоредба, на самостоятелно поведение на предприятията.
Обратно, член 82 ЕО може да се приложи, ако се окаже, че националното законодателство оставя възможност за конкуренция, която може да бъде възпрепятствана, ограничена или нарушена от самостоятелни действия на предприятията. Така въпреки наличието на такова законодателство, ако вертикално интегрирано предприятие с господстващо положение разполага със свобода на действие, за да промени дори само цените си на дребно, то може на това единствено основание да се окаже отговорно за свиване на маржовете.
В това отношение във връзка с ценовите практики на предприятие с господстващо положение в сектора на далекосъобщенията, ако се предположи, че намалението на цените налага намесата на националния регулаторен орган за пазара на далекосъобщителни услуги и не може да се решава свободно от това предприятие, в рамките на особената си отговорност като предприятие с господстващо положение на съответния пазар то трябва да подава искания за изменение на тарифите си до посочения орган, когато те водят до засягане на ефективната и ненарушена конкуренция на общия пазар.
(вж. точки 328—330 и 335)
Спазването от предприятие с господстващо положение на пазара на далекосъобщителни услуги на националната правна уредба в областта на далекосъобщенията не го предпазва от намеса на Комисията на основание член 82 ЕО.
Всъщност при липса на изрично изключение в този смисъл конкурентното право се прилага за регламентираните сектори. Така приложимостта на правилата относно конкуренцията не е изключена, доколкото съответните секторни разпоредби оставят възможност за конкуренция, която може да бъде възпрепятствана, ограничена или нарушена от самостоятелното поведение на предприятията.
(вж. точки 339 и 340)
Решението на Комисията да не налага глоба в някои решения предвид относителната новост на констатираните нарушения не предоставя имунитет на предприятията, които впоследствие извършват същия вид нарушение. Всъщност именно предвид особеностите на всяко дело, при упражняване на правото си на преценка Комисията взема решение дали е уместно да наложи глоба, за да санкционира установеното нарушение и да запази ефективността на правото в областта на конкуренцията.
(вж. точка 357)
Съгласно точка 1 A, първа алинея от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, при преценката на тежестта на нарушението Комисията трябва да провери действителното му отражение върху пазара само ако то видимо може да бъде определено.
(вж. точка 389)
Размерът на съответния географски пазар е само един от трите релевантни критерия, въз основа на които съгласно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, следва да се извърши цялостна оценка на тежестта на нарушението. Сред тези взаимозависими критерии характерът на нарушението има първостепенна роля. За сметка на това размерът на географския пазар не е самостоятелен критерий в смисъл, че само нарушенията, засягащи няколко държави членки, могат да бъдат квалифицирани като „много тежки“. Нито Договорът за ЕО, нито Регламент № 17, нито Регламент № 1/2003, нито посочените по-горе насоки или съдебната практика дават основание да се счита, че само ограничения с голям географски обхват могат да се квалифицират по този начин. Следователно Комисията може да квалифицира дадено нарушение като „много тежко“, въпреки че съответният географски пазар се ограничава до територията на една-единствена държава членка.
(вж. точка 413)
Когато преценява тежестта на нарушението с цел определяне на размера на глобата, Комисията трябва да следи за възпиращия характер на взетата от нея мярка, преди всичко що се отнася до видовете нарушения, които са особено вредни за постигане целите на Съюза. Възпиращото действие трябва да бъде едновременно индивидуално и общо. Когато се санкционира индивидуално нарушение, глобата се вписва и в рамките на обща политика за спазване от предприятията на правилата на конкуренция. Ето защо не би могло да се поддържа, че е нарушен принципът на индивидуализиране на наказанията само защото е възможно глобата, наложена от Комисията на дадено предприятие и изчислена с оглед на индивидуалното му положение, да има и общо възпиращо действие спрямо останалите предприятия, които биха опитали да нарушат правилата на конкуренцията.
(вж. точка 433)
В областта на конкуренцията след като увеличението с оглед на продължителността се извършва с прилагане на определен процент към началния размер на глобата, определен в зависимост от тежестта на цялото нарушение, като по този начин вече са отразени различните му степени на интензитет, за увеличението на този размер с оглед на продължителността на нарушението не трябва да се взема предвид варирането на интензитета на нарушението през разглеждания период.
(вж. точка 450)
Макар да не е изключено, че при определени обстоятелства национална правна уредба или поведение на националните органи могат да представляват смекчаващи обстоятелства, одобряването или толерирането на нарушението от страна на националните органи не може да се вземе предвид на това основание, когато въпросните предприятия разполагат с необходимите средства, за да се сдобият с точна и вярна юридическа информация.
(вж. точка 458)
Дело T-336/07
Telefónica, SA и Telefónica de España, SA
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Испански пазари за широколентов интернет достъп — Решение, с което се установява нарушение на член 82 ЕО — Определяне на цените — Ценова преса — Определяне на пазарите — Господстващо положение — Злоупотреба — Изчисляване на свиването на маржовете — Последици от злоупотребата — Компетентност на Комисията — Право на защита — Субсидиарност — Пропорционалност — Правна сигурност — Лоялно сътрудничество — Принцип на добра администрация — Глоби“
Резюме на решението
Производство — Искова молба или жалба — Писмена реплика — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Документи, приложени към жалбата или писмената реплика
(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Отказ да се предостави документ — Последици — Необходимост да се направи разграничение между уличаващите и оневиняващите документи в рамките на тежестта на доказване, падаща върху засегнатото предприятие
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Необходимо съдържание — Зачитане на правото на защита
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Господстващо положение — Съответен пазар — Определяне — Критерии — Услуги по доставка на едро на широколентов интернет достъп
(член 82 ЕО; Известие 97/C 372/03 на Комисията)
Конкуренция — Господстващо положение — Поведение на доминирания пазар, което има последици за съседен пазар — Прилагане на член 82 ЕО
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Критерии за преценка — Евентуално наличие на конкуренция на пазара — Последици
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Понятие — Възможност за налагане на постоянни ценови увеличения — Обстоятелство, което не е решаващо
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Ценова преса — Понятие — Критерии за преценка
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Ценова преса — Равни възможности — Липса
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Понятие — Поведение с ограничаващи конкуренцията последици — Потенциални последици
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Общностни правила — Прилагане от Комисията — Ограничаване на правомощията на Комисията с регулаторната рамка относно пазарите на далекосъобщителни услуги — Липса
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета; Директива 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета)
Конкуренция — Административно производство — Задължение на Комисията за лоялно сътрудничество с националните регулаторни органи — Обхват
(членове 10 ЕО, 81 ЕО и 82 ЕО;членове 11—16 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Извършване умишлено или поради небрежност — Понятие
(член 15, параграф 2, първа алинея от Регламент № 17 на Съвета и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Господстващо положение — Злоупотреба — Ценова практика с характер на злоупотреба — Самостоятелно поведение на дадено предприятие на пазара
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Общностни правила — Материален обхват — Регламентиран сектор на далекосъобщенията — Включване
(член 82 ЕО)
Конкуренция — Глоби — Право на преценка на Комисията — Преценка в зависимост от индивидуалното поведение на предприятието
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Задължение да се вземе предвид действителното отражение върху пазара — Обхват
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003; точка 1 А, първа алинея от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка — Взаимозависимост на трите критерия, изрично установени в приетите от Комисията насоки — Квалификация на нарушението като много тежко
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 1 А от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Възпиращ характер на глобата — Общо възпиращо действие — Нарушение на принципа на индивидуализиране на наказанията — Липса
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Продължителност на нарушението — Увеличение на началния размер на глобата — Отчитане на измененията в интензивността на нарушението — Изключване
(член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Одобряване или толериране на нарушението съгласно националната правна уредба или от националните органи
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
От член 21 от Статута на Съда и от член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд следва, че в жалбата трябва да се съдържат предметът на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Чисто доказателствената и документална функция на приложенията означава, че когато дадено приложение съдържа правни обстоятелства, на които почиват някои изложени в жалбата правни основания, тези обстоятелства трябва да бъдат включени в самия текст на жалбата или поне да бъдат в достатъчна степен идентифицирани в това писмено становище. Поради това в жалбата трябва да се посочва изрично в какво се изразява правното ѝ основание, като само по себе си абстрактното посочване на това основание не отговаря на изискванията на Процедурния правилник. При това положение приложенията не могат да служат за подробно изясняване на накратко изложено в жалбата основание, като включват оплаквания или доводи, които не се съдържат в нея.
Това тълкуване на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд важи и по отношение на условията за допустимост на писмената реплика, която съгласно член 47, параграф 1 от същия правилник има за цел да допълни исковата молба или жалбата.
Следователно приложенията към жалбата и писмената репликата могат да бъдат взети предвид само доколкото обосновават или допълват правни основания или доводи, изрично посочени от жалбоподателите в текста на писмените им изявления, и доколкото е възможно с точност да се определи кои са съдържащите се в тях сведения, които обосновават или допълват посочените правни основания или доводи.
(вж. точки 58—61 и 63)
В рамките на производство във връзка с нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията непредоставянето на документ на дадено предприятие представлява нарушение на правото му на защита само ако то докаже, от една страна, че Комисията е основала на този документ твърдението си за наличие на нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. Ако съществуват други писмени доказателства, с които страните са се запознали в хода на административното производство и които подкрепят конкретно изводите на Комисията, изключването от доказателствените средства на непредоставен уличаващ документ не би опровергало основателността на твърденията за нарушения, възприети в оспорваното решение. Ето защо задача на заинтересованото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е стигнала Комисията в решението си, е щял да бъде различен, ако от уличаващите доказателства е трябвало да се изключи непредоставен документ, на който Комисията се е основала, за да подведе под отговорност това предприятие.
(вж. точка 78)
Принципът на зачитане на правото на защита изисква по-конкретно изложението на възраженията, отправено от Комисията до предприятие, на което тя възнамерява да наложи санкция за нарушение на правилата на конкуренция, да съдържа съществените обстоятелства, установени по отношение на него, като деянията, за които то е упрекнато, дадената им правна квалификация и доказателствата, на които се основава Комисията, за да има предприятието възможност да изложи ефективно доводите си в рамките на воденото срещу него административно производство. Това изискване е спазено, когато с решението на Комисията заинтересованите лица не са подведени под отговорност за нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и се вземат предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения.
Все пак окончателното решение на Комисията не трябва непременно да повтаря дословно изложението на възраженията. Допустими са също допълнения към изложението на възраженията, направени с оглед на писмения отговор на страните, чиито доводи доказват, че те са могли действително да упражнят правото си на защита. Във връзка с административното производство Комисията също може да изменя или добавя фактически или правни доводи в подкрепа на изложените от нея твърдения за нарушения.
Следователно правото на защита е нарушено поради несъответствие между изложението на възраженията и окончателното решение само когато възприетото в това решение твърдение за нарушение не е било посочено в изложението така, че адресатите да могат да се защитят. Това не е така, когато твърдените различия между изложението на възраженията и обжалваното решение не се отнасят до действия, различни от тези, по които жалбоподателите вече са дали обяснения и които следователно нямат нищо общо с каквото и да било ново твърдение за нарушение.
(вж. точки 80—82, 84 и 85)
За да се изследва наличието на евентуално господстващо положение на дадено предприятие на определен отраслов пазар, възможностите за конкуренция трябва да се преценяват в рамките на пазара, обхващащ всички стоки, които в зависимост от характеристиките си са в състояние в голяма степен да задоволят постоянни нужди и са малко взаимозаменяеми с други стоки. Освен това, като се има предвид, че определянето на съответния пазар дава възможност да се оцени дали предприятието е в състояние да възпрепятства ефективната конкуренция и в значителна степен да действа независимо от конкурентите си, клиентите си и потребителите, изследване с тази цел не може да се ограничи само до обективните характеристики на разглежданите стоки, а следва също да се вземат предвид условията за конкуренция и структурата на търсене и предлагане на пазара.
Понятието за съответен пазар предполага, че между принадлежащите към него стоки може да съществува ефективна конкуренция, което изисква достатъчна степен на взаимозаменяемост с оглед на сходната употреба на всички стоки, които са част от един и същ пазар.
От Известие на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция следва още, че съответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които се считат за взаимозаменяеми или заместими от потребителя поради характеристиките на продуктите, техните цени и целта на тяхната определена употреба. От икономическа гледна точка за определянето на съответния пазар заменимостта при търсенето е най-непосредственият и ефективен дисциплиниращ фактор за доставчиците на даден продукт, по-специално във връзка с техните ценови решения. Освен това заменимостта при предлагането може също да бъде взета предвид при определянето на съответния пазар в случаите, при които последиците от нея са еквивалентни на тези от заменимостта при търсенето по отношение на ефективността и непосредствеността им. Това означава, че доставчиците са в състояние да преориентират производството си към съответните продукти и да ги продават в краткосрочен план без значителни допълнителни разходи или рискове в отговор на малки, но трайни промени в съответните цени.
Така по отношение на пазарите на едро за широколентов интернет достъп Комисията може основателно да заключи, че предвид значителните инвестиции, необходими за преминаването от оферта за националния пазар на едро към оферта за регионалния пазар на едро, както и от оферта за регионалния пазар на едро към необвързания достъп до абонатна линия, и времето, необходимо за този преход, тъй като той не предоставя трайно решение за цялата национална територия и изисква наличие на минимална критична маса, и след като съществуват функционални разлики между офертите за националния и регионалния пазар на едро и необвързания достъп до абонатна линия, необвързаният достъп до абонатна линия не е част от същия пазар като офертата за националния пазар на едро и офертата за регионалния пазар на едро. Също така Комисията може основателно да заключи, че продуктите за регионалния и за националния пазар на едро не принадлежат към един и същ пазар, тъй като предвид разходите за преминаване от продукта за националния пазар на едро към продукта за регионалния пазар на едро би било малко вероятно и нелогично от икономическа гледна точка вече инвестирали в изграждането на мрежа оператори да правят разходи, като не използват тази мрежа, а решат да използват продукта за националния пазар на едро, който не би могъл да им предостави същите възможности по отношение на контрола върху качеството на свързаната с продукта за пазара на дребно услуга, каквито предоставя продуктът за регионалния пазар на едро.
(вж. точки 111—113, 116, 127, 134, 139 и 143)
Характерът на злоупотреба на ценова практика, въведена от вертикално интегрирано предприятие с господстващо положение на съответния пазар на едро и водеща до свиване на маржовете на конкурентите на това предприятие на пазара на дребно, не зависи от съществуването на господстващо положение на това предприятие на последния пазар. Следователно, за да констатира злоупотреба с господстващо положение от страна на предприятие под формата на ценова преса, Комисията не трябва да доказва, че това предприятие заема господстващо положение едновременно на пазара на едро и на пазара на дребно.
(вж. точка 146)
Евентуалното наличие на конкуренция на пазара несъмнено е подходящо обстоятелство, за да се прецени дали съществува господстващо положение. Въпреки това наличието на даден пазар на конкуренция, дори на интензивна конкуренция, не изключва възможността за господстващо положение на същия този пазар, тъй като това положение се характеризира основно със способността съответното предприятие да действа, без в пазарната си стратегия да държи сметка за тази конкуренция и при това без да търпи неблагоприятни последици от това поведение.
(вж. точка 162)
Макар възможността за налагане на постоянни ценови увеличения безспорно да съставлява обстоятелство, което може да указва наличието на господстващо положение, то изобщо не е задължително, тъй като независимостта, която има господстващо предприятие в областта на ценообразуването, е свързана по-скоро с възможността за определяне на цените, без да се взема предвид поведението на конкурентите, клиентите и доставчиците, отколкото с възможността за тяхното увеличаване.
(вж. точка 166)
За да се установи наличието на практика на ценова преса, не може да се изисква фактурираната на конкурентите цена на едро за продукта нагоре по веригата да е прекомерно висока или цената на дребно на производния продукт да има хищнически характер. При липсата на каквато и да било обективна обосновка свиването на маржовете може само по себе си да съставлява злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО. Свиването на маржовете произтича от разликата между цените на услугите на едро и тези на услугите на дребно, а не от равнището на тези цени като такива. По-специално това свиване може да произтича не само от необичайно ниска цена на пазара на дребно, но и от необичайно висока цена на пазара на едро.
Освен това Комисията може основателно да приеме — като се позовава на направените от разглежданото предприятие разходи и без да проучва маржовете на основните алтернативни оператори на съответния пазар, — че подходящият тест за наличие на ценова преса се изразява в установяване на това дали конкурент със същата структура на разходите като тази за дейността надолу по веригата на вертикално интегрираното предприятие може да предлага услуги надолу по веригата, без да отчита загуби, ако посоченото вертикално интегрирано предприятие трябва да заплаща фактурираната на неговите конкуренти цена за достъп нагоре по веригата.
Всъщност, за да се прецени законността на прилаганата от господстващо предприятие ценова политика, по принцип следва да се изхожда от ценови критерии, основани на направените от самото господстващо предприятие разходи, както и от неговата стратегия. В частност, що се отнася до ценова практика, водеща до свиване на маржовете, използването на такива критерии за анализ позволява да се провери дали това предприятие е достатъчно ефективно, за да предлага услугите си на дребно на крайните потребители не на загуба, ако е трябвало предварително да заплаща собствените си цени на едро за междинните услуги.
Подобен подход е основателен в още по-голяма степен предвид обстоятелството, от една страна, че той е в съответствие и с общия принцип на правна сигурност, тъй като отчитането на разходите на предприятието с господстващо положение му позволява да прецени законосъобразността на собственото си поведение с оглед на особената отговорност, която носи на основание член 82 ЕО. Всъщност, макар че едно предприятие с господстващо положение познава собствените си разходи и тарифи, по принцип то не познава тези на своите конкуренти. От друга страна, злоупотребата чрез изключване засяга и потенциалните конкуренти на господстващото предприятие, които може да се разколебаят да навлязат на пазара поради перспективата за липса на рентабилност.
Наистина, не може да се изключи възможността разходите и цените на конкурентите да са от значение при разглеждането на съответната ценова практика. Въпреки това едва ако е невъзможно да се посочат цените и разходите на господстващото предприятие следва да се разгледат цените и разходите на конкурентите на същия пазар.
(вж. точки 186, 187 и 190—194)
При прилагането на теста за установяване на ценова преса Комисията не може да бъде упреквана за това, че разглежда наличието на ценова преса за всеки продукт на съответното предприятие, взет поотделно, при положение че алтернативните оператори използват оптимална комбинация от продукти, осигуряваща икономии на разходи, когато тези продукти не принадлежат към същия пазар като съответния. Всъщност член 82 ЕО забранява по-специално на предприятие с господстващо положение на определен пазар да осъществява ценови практики с отстраняващ ефект за неговите действителни или потенциални конкуренти, които са ефективни колкото него. Изследването на това положение изисква преценка на възможностите за конкуренция в рамките на пазара, обхващащ всички стоки, които в зависимост от характеристиките си са в състояние в голяма степен да задоволят постоянни нужди и са малко взаимозаменяеми с други стоки, като определянето на съответния пазар дава възможност да се оцени дали даденото предприятие е в състояние да препятства ефективната конкуренция на посочения пазар.
Освен това не би могло да се поддържа, че алтернативен оператор може да компенсира загубите, понесени поради ценовата преса при продукт за пазара на едро, с приходи от използването в някои по-рентабилни географски зони на други продукти на съответното предприятие, които не сa предмет на ценова преса и принадлежат към друг пазар. Система на ненарушена конкуренция може да бъде гарантирана само ако се осигурят равни възможности на различните икономически оператори. Равните възможности предполагат обаче предприятието с господстващо положение в сектора на далекосъобщенията и неговите конкуренти с поне същата ефективност да са поставени при равни условия на пазара на дребно. Това не е така, ако платените от алтернативните оператори на посоченото предприятие цени за продуктите за пазара на едро могат да бъдат отразени в цените им на продуктите за пазара на дребно само когато те предлагат тези продукти, понасяйки загуби.
(вж. точки 200—204)
За да се установи нарушение на член 82 ЕО, е достатъчно да се докаже, че представляващото злоупотреба поведение на предприятието с господстващо положение е насочено към ограничаване на конкуренцията, или с други думи, че поведението е или може да бъде от естество да породи подобни последици. Следователно трябва да са налице антиконкурентни последици за пазара от съответната ценова практика, но не е необходимо те да бъдат конкретни, а е достатъчно доказването на потенциални антиконкурентни последици от естество да отстранят конкурентите, които са ефективни поне колкото предприятието с господстващо положение. В това отношение не би могло да се поддържа, че предвид изтеклия период от време между началото на поведението, за което са упрекнати предприятията, и приемането на обжалваното решение, не е уместно да се прави тест за възможните последици, тъй като Комисията е разполагала с необходимото време, за да докаже, че твърдените антиконкурентни последици от разглежданото поведение действително са настъпили.
(вж. точки 268 и 272)
Наличието на Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги по никакъв начин не засяга правомощията, които Комисията черпи пряко от член 3, параграф 1 от Регламент № 17, а от 1 май 2004 г. — от член 7, параграф 1 от Регламент № 1/2003, за да констатира нарушенията на членове 81 ЕО и 82 ЕО. Предвидените в Договора норми относно конкуренцията допълват — посредством упражняването на контрол ex post — нормативната уредба, приета от законодателя на Съюза с оглед на регулирането ex ante на далекосъобщителните пазари.
(вж. точка 293)
Във връзка с отношенията, които се установяват в рамките на образуваните от Комисията в приложение на членове 81 ЕО и 82 ЕО производства, условията за изпълнение на произтичащия от член 10 ЕО принцип на лоялно сътрудничество, с който Комисията е обвързана в отношенията си с държавите членки, са уточнени по-специално в членове 11—16 от Регламент № 1/2003, в глава IV от него, озаглавена „Сътрудничество“. Тези разпоредби обаче не предвиждат изрично задължение на Комисията да се консултира с националните регулаторни органи.
(вж. точка 312)
Що се отнася до въпроса дали нарушението е извършено умишлено или поради небрежност и по тази причина може да се санкционира с глоба на основание член 15, параграф 2, първа алинея от Регламент № 17, а от 1 май 2004 г. — на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, тази предпоставка е налице, когато съответното предприятие не може да не разбира антиконкурентния характер на поведението си, независимо дали знае, че нарушава правилата на Договора в областта на конкуренцията. Дадено предприятие осъзнава антиконкурентния характер на поведението си, когато е запознато с обстоятелствата, обосноваващи както констатацията за наличие на господстващо положение на съответния пазар, така и преценката на Комисията за злоупотреба с това положение.
В това отношение като действащ с необходимата грижа икономически оператор дадено предприятие с господстващо положение трябва да е запознато с принципите, регулиращи определянето на пазарите в свързаните с конкуренция случаи, и при необходимост да прибегне до компетентен съвет, за да може предвид конкретните обстоятелства да прецени в разумна степен какви последици могат да настъпят вследствие на определено действие. Това е особено вярно за упражняващите дейност по занятие лица, които са свикнали с необходимостта да показват високо равнище на грижа при упражняване на занятието си. Така може да се очаква, че те ще проявят особено внимание при оценката на рисковете, с които е свързана посочената дейност. Освен това за съобразителен икономически оператор няма съмнение, че макар да не е непременно и във всеки случай единственият определящ признак за наличието на господстващо положение, притежаването на големи пазарни дялове все пак има много голямо значение, което той непременно трябва да взема предвид при възможното си поведение на пазара. В това отношение традиционен оператор, който е и собственик на единствената значителна инфраструктура за доставка на продуктите на едро в сектора на далекосъобщенията, не може да не разбира, че заема господстващо положение на съответните пазари. Следователно предвид значимостта на притежаваните от такъв оператор пазарни дялове на съответните пазари убеждението му, че не заема господстващо положение на тези пазари, може да бъде резултат само или на недостатъчен анализ на структурата на пазарите, на които действа, или на отказ да се съобрази с тези структури.
(вж. точки 319, 320 и 323—325)
Член 82 ЕО се отнася само до антиконкурентното поведение, което предприятията са възприели по собствена инициатива. Ако антиконкурентното поведение е наложено на предприятията от национално законодателство или ако последното създава правна рамка, която премахва всяка възможност за конкурентно поведение от тяхна страна, член 82 ЕО е неприложим. В подобно положение ограничението на конкуренцията не се дължи, както предполага тази разпоредба, на самостоятелно поведение на предприятията.
Обратно, член 82 ЕО може да се приложи, ако се окаже, че националното законодателство оставя възможност за конкуренция, която може да бъде възпрепятствана, ограничена или нарушена от самостоятелни действия на предприятията. Така въпреки наличието на такова законодателство, ако вертикално интегрирано предприятие с господстващо положение разполага със свобода на действие, за да промени дори само цените си на дребно, то може на това единствено основание да се окаже отговорно за свиване на маржовете.
В това отношение във връзка с ценовите практики на предприятие с господстващо положение в сектора на далекосъобщенията, ако се предположи, че намалението на цените налага намесата на националния регулаторен орган за пазара на далекосъобщителни услуги и не може да се решава свободно от това предприятие, в рамките на особената си отговорност като предприятие с господстващо положение на съответния пазар то трябва да подава искания за изменение на тарифите си до посочения орган, когато те водят до засягане на ефективната и ненарушена конкуренция на общия пазар.
(вж. точки 328—330 и 335)
Спазването от предприятие с господстващо положение на пазара на далекосъобщителни услуги на националната правна уредба в областта на далекосъобщенията не го предпазва от намеса на Комисията на основание член 82 ЕО.
Всъщност при липса на изрично изключение в този смисъл конкурентното право се прилага за регламентираните сектори. Така приложимостта на правилата относно конкуренцията не е изключена, доколкото съответните секторни разпоредби оставят възможност за конкуренция, която може да бъде възпрепятствана, ограничена или нарушена от самостоятелното поведение на предприятията.
(вж. точки 339 и 340)
Решението на Комисията да не налага глоба в някои решения предвид относителната новост на констатираните нарушения не предоставя имунитет на предприятията, които впоследствие извършват същия вид нарушение. Всъщност именно предвид особеностите на всяко дело, при упражняване на правото си на преценка Комисията взема решение дали е уместно да наложи глоба, за да санкционира установеното нарушение и да запази ефективността на правото в областта на конкуренцията.
(вж. точка 357)
Съгласно точка 1 A, първа алинея от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, при преценката на тежестта на нарушението Комисията трябва да провери действителното му отражение върху пазара само ако то видимо може да бъде определено.
(вж. точка 389)
Размерът на съответния географски пазар е само един от трите релевантни критерия, въз основа на които съгласно Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, следва да се извърши цялостна оценка на тежестта на нарушението. Сред тези взаимозависими критерии характерът на нарушението има първостепенна роля. За сметка на това размерът на географския пазар не е самостоятелен критерий в смисъл, че само нарушенията, засягащи няколко държави членки, могат да бъдат квалифицирани като „много тежки“. Нито Договорът за ЕО, нито Регламент № 17, нито Регламент № 1/2003, нито посочените по-горе насоки или съдебната практика дават основание да се счита, че само ограничения с голям географски обхват могат да се квалифицират по този начин. Следователно Комисията може да квалифицира дадено нарушение като „много тежко“, въпреки че съответният географски пазар се ограничава до територията на една-единствена държава членка.
(вж. точка 413)
Когато преценява тежестта на нарушението с цел определяне на размера на глобата, Комисията трябва да следи за възпиращия характер на взетата от нея мярка, преди всичко що се отнася до видовете нарушения, които са особено вредни за постигане целите на Съюза. Възпиращото действие трябва да бъде едновременно индивидуално и общо. Когато се санкционира индивидуално нарушение, глобата се вписва и в рамките на обща политика за спазване от предприятията на правилата на конкуренция. Ето защо не би могло да се поддържа, че е нарушен принципът на индивидуализиране на наказанията само защото е възможно глобата, наложена от Комисията на дадено предприятие и изчислена с оглед на индивидуалното му положение, да има и общо възпиращо действие спрямо останалите предприятия, които биха опитали да нарушат правилата на конкуренцията.
(вж. точка 433)
В областта на конкуренцията след като увеличението с оглед на продължителността се извършва с прилагане на определен процент към началния размер на глобата, определен в зависимост от тежестта на цялото нарушение, като по този начин вече са отразени различните му степени на интензитет, за увеличението на този размер с оглед на продължителността на нарушението не трябва да се взема предвид варирането на интензитета на нарушението през разглеждания период.
(вж. точка 450)
Макар да не е изключено, че при определени обстоятелства национална правна уредба или поведение на националните органи могат да представляват смекчаващи обстоятелства, одобряването или толерирането на нарушението от страна на националните органи не може да се вземе предвид на това основание, когато въпросните предприятия разполагат с необходимите средства, за да се сдобият с точна и вярна юридическа информация.
(вж. точка 458)