Дело T-334/07

Denka International BV

срещу

Комисия на Европейските общности

„Продукти за растителна защита — Активно вещество дихлорвос — Невключване в приложение I към Директива 91/414/ЕИО — Процедура за оценяване — Становище на научна група на ЕОБХ — Възражение за незаконосъобразност — Член 20 от Регламент (ЕО) № 1490/2002 — Представяне на нови изследвания и данни в хода на процедурата за оценяване — Член 8 от Регламент (ЕО) № 451/2000 — Член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност — Равно третиране — Принцип на добра администрация — Право на защита — Принцип на субсидиарност — Член 95, параграф 3 ЕО; член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Директива 91/414“

Решение на Първоинстанционния съд (втори състав) от 19 ноември 2009 г.   II ‐ 4211

Резюме на решението

1. Актовe на институциите — Прилагане във времето — Процесуални правила — Правила за изменение на процедурата за оценяване на активните вещества на продуктите за растителна защита — Незабавно прилагане към започналите процедури за оценяване

   (член 8 от Регламент № 451/2000 на Комисията и Регламент № 1490/2002 на Комисията)

2. Общностно право — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Граници

3. Земеделие — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Директива 91/414

   (член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 на Комисията; член 8, параграф 2 от Директива 91/414 на Съвета)

4. Земеделие — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Директива 91/414

   (член 28, параграф 1 от Регламент № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета; член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 на Комисията; Директива 91/414 на Съвета)

5. Земеделие — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Директива 91/414

   (член 5, параграф 1 от Директива 91/414 на Съвета)

6. Общностно право — Принципи — Право на защита — Обхват

   (член 8, параграфи 2 и 5 от Регламент № 451/2000 на Комисията; Директива 91/414 на Съвета)

7. Общностно право — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия

   (член 8 от Регламент № 451/2000 на Комисията)

8. Земеделие — Сближаване на законодателствата — Пускане на пазара на продукти за растителна защита — Директива 91/414

   (член 5, параграф 1 от Директива 91/414 на Съвета)

1.  За разлика от общностните материалноправни разпоредби, които трябва да се тълкуват като неотнасящи се по принцип до заварени при влизането им в сила положения, процедурните правила се прилагат незабавно. Следователно разпоредбите на Регламент № 1490/2002 за определяне на допълнителни подробни правила за изпълнение на третия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО, и за изменение на Регламент № 451/2000, които предвиждат участието на Европейския орган за безопасност на храните в процедурата за оценяване на активните вещества, са процедурни правила, които се прилагат незабавно.

   Вследствие на това незабавното прилагане на новите разпоредби на член 8 от Регламент № 451/2000 за определяне на подробните правила за изпълнение на втория и на третия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414, по отношение на вече започнали процедури за оценяване на активни вещества не може да бъде прието за незаконосъобразно. Освен това с оглед на незабавното прилагане на процедурните правила по този пункт в Регламент № 1490/2002 не се изискват каквито и да било конкретни мотиви.

   (вж. точки 45—47)

2.  Приложното поле на принципа за защита на оправданите правни очаквания не би могло да бъде разширено дотолкова, че да възпрепятства изобщо прилагането на новата правна норма спрямо бъдещите последици от положения, създадени при действието на предходната норма.

   (вж. точка 48)

3.  Дори да се допусне, че едногодишният срок, който е установен с член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 за определяне на подробни правила за изпълнение на втория и третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414, и който се отнася до оценката от страна на Европейския орган за безопасност на храните на проекта на доклада за оценка на държавата членка докладчик и до изготвянето на становище дали разглежданото активно вещество отговаря на изискванията за безопасност на Директива 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, е императивен, превишаването му няма да засегне законосъобразността на решение за невключване на активно вещество в приложение I към Директива 91/414, освен ако не се установи, че при липсата на това нарушение посоченото решение е щяло да има различно съдържание.

   (вж. точки 55 и 56)

4.  В рамките на процедурата за оценяване на нотифицираните досиета от производителите, желаещи да осигурят включването на едно активно вещество в приложение I към Директива 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, така както тя е предвидена в член 8 от Регламент № 451/2000 за определяне на подробни правила за изпълнение на втория и третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414, становището на Научната група по здравето на растенията, продуктите за растителна защита и остатъците от тях (SPR) обвързва Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) по въпросите, по които тя е консултирана, но без да се засяга общата оценка на риска, който представлява съответното активно вещество.

   Всъщност редакцията на член 28, параграф 1 от Регламент № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните предполага, че ако ЕОБХ реши да поиска научно становище от такава група, той е длъжен да се съобрази с него. Това тълкуване се потвърждава и от правилата, които ЕОБХ е определил за себе си: в случаите на консултиране на групата SPR е предвидено, че докладът за заседанията на националните експерти отчита становището ѝ. Изключение от това правило може да има само в случаите, когато ЕОБХ разполага с научни сведения, оправдаващи отхвърлянето на това становище.

   Становището на групата SPR, която може да бъде консултирана във връзка с някои специални трудности на досиетата, подлежащи на оценяване, не следва да се смесва обаче със становището на ЕОБХ относно съответствието на активното вещество на изискванията за безопасност, предвидени в Директива 91/414, изготвяно по реда на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000. Всъщност, докато оценяването на рисковете, извършвано от групата SPR, е от теоретично естество, от компетентност на ЕОБХ е, когато той извършва същото оценяване, да отчита практическите подробности, свързани с управлението на тези рискове. Затова групата SPR не може в никакъв случай да замени ЕОБХ в изготвянето на становището по член 8, параграф 7.

   (вж. точки 68—70 и 75)

5.  Критериите, записани в член 5, параграф 1 от Директива 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, за включването на едно вещество в приложение I, са формулирани широко и се основават на анализ на рисковете от вредни последици за здравето на хората или животните или за подпочвените води или на неприемливото въздействие върху околната среда. Освен това тази разпоредба трябва да бъде тълкувана във връзка с принципа на предпазните мерки. По силата на този принцип, когато продължават да съществуват научни неясноти относно наличието или мащабите на рисковете за човешкото здраве, общностните институции могат да предприемат предпазни мерки, без да изчакват пълното доказване на действителния и сериозен характер на тези рискове. Нещо повече, в контекста на прилагането на принципа на предпазните мерки, който съответства по хипотеза на контекст на научна неяснота, от една оценка на рисковете не може да се изисква да предоставя задължително на общностните институции убедителни научни доказателства за действителния характер на риска и за сериозността на потенциалното вредно въздействие при настъпване на този риск.

   (вж. точки 115 и 116)

6.  Зачитането на правото на защита във всяко започнало срещу дадено лице производство, което може да завърши с увреждащ лицето акт, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да е правна уредба относно разглежданата процедура. Този принцип изисква адресатите на решения, които засягат чувствително интересите им, да бъдат поставени в състояние да изложат по полезен начин гледната си точка. Едно решение за невключване на активно вещество в приложение I към Директива 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита е увреждащо за автора на искането за включване на това вещество, щом като с него се отказва да се уважи това искане.

   Същевременно обаче приложимите правни разпоредби към процедурата за оценяване на едно вещество, за което се иска включване в посоченото приложение I, не предвиждат каквото и да било задължение да се дава на нотификатора възможност за представяне на изследвания в хода на тази процедура. Член 8, параграфи 2 и 5 от Регламент № 451/2000 за определяне на подробни правила за изпълнение на втория и третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414, гласи, че по принцип няма да се приема предоставянето на „нови изследвания“ от момента, в който съответно държавата членка докладчик и Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) са започнали оценяването на активното вещество. Макар и според посочените разпоредби държавата членка докладчик, при необходимост със съгласието на ЕОБХ, когато проектът ѝ на доклада за оценка вече е изпратен на последния, да може да покани нотификатора да предостави в определените срокове допълнителни данни, които според тази държава членка докладчик или според ЕОБХ са необходими за изясняването на досието, тези разпоредби не предвиждат такова изключение за представянето на нови изследвания. A fortiori, не съществува никаква възможност за представяне на допълнителни данни или изследвания след финализирането от ЕОБХ на неговия доклад.

   (вж. точки 127—130)

7.  Правото на позоваване на защитата на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията на Общността, като му е предоставила конкретни уверения, е породила у него основателни надежди. Такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Никой обаче не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията. Всъщност само уверения, които съответстват на приложимите правни норми, могат да са основание за оправдани правни очаквания.

   В това отношение в рамките на процедурата за оценяване на активните вещества за целите на включването им в приложение I към Директива 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, предвидена в член 8 от Регламент № 451/2000 за определяне на подробни правила за изпълнение на втория и третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414, Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) прави оценка на вредното въздействие на съответното вещество и изпраща на Комисията научно становище по този въпрос. По принцип преди началото на партньорската проверка се осъществява контакт между нотифициращия или нотифициращите съответното активно вещество и ЕОБХ. Предвид възложеното по този начин участие на ЕОБХ в рамките на тази процедура, трябва да се приеме, че формулираните както от Комисията, така и от ЕОБХ конкретни уверения в хода на тази процедура могат да са основание за пораждането на оправдани правни очаквания у нотификатора.

   (вж. точки 132, 148—149)

8.  Член 5, параграф 1, буква б) от Директива 91/414 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, тълкуван във връзка с принципа на предпазните мерки, предполага, че по отношение на здравето на хората съществуването на сериозни данни, които без да отстраняват научната неопределеност, позволяват в разумна степен да се постави под съмнение безвредният характер на дадено вещество, по принцип не допуска включването на това вещество в приложение I към тази директива.

   Всъщност от позоваването в член 5, параграф 1 от Директива 91/414 на равнището на научно-техническите познания не би могло да се направи извод, че предприятия, нотифицирали активно вещество и изправени пред вероятност от решение за невключване на това вещество в посоченото приложение I, би трябвало да се ползват от възможността да представят нови данни, докато продължават да съществуват съмнения относно безвредността на посоченото активно вещество. Такова тълкуване би противоречало на целта за високо равнище на опазване на околната среда и на здравето на хората и на животните, която е в основата на посочения член 5, параграф 1, доколкото то би означавало на страната, нотифицирала активното вещество, в тежест на която, от една страна, е да докаже неговата безвредност и която, от друга страна, най-добре познава разглежданото вещество, да се предостави право на вето по отношение на евентуално решение за невключване на разглежданото вещество в посоченото приложение I. Едно такова тълкуване на посочената разпоредба би било още по-неприемливо поради съществуването на възможността за (ре)нотификация на активното вещество с оглед на евентуалното му включване в приложение I към Директива 91/414 въз основа на член 6, параграф 2 от последната.

   (вж. точки 180—182)