1. Жалба за отмяна — Допустимост — Физически или юридически лица — Задължение на предприятие, което е адресат на изложение на възраженията, да оспори в хода на административното производство съдържащите се в това изложение фактически или правни елементи — Ограничаване на упражняването на правото на жалба — Нарушение на основните принципи на законност и на зачитане на правото на защита
(член 81 ЕО, член 82 ЕО и член 230, четвърта алинея ЕО)
2. Конкуренция — Картели — Доказване — Едно и също продължавано нарушение, произтичащо от сложна система на съгласуване
(член 81, параграф 1 ЕО)
3. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение с множество адресати
(членове 81 ЕО и 253 ЕО)
4. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Оборима презумпция за решаващо влияние на дружество майка върху изцяло притежаваните от него дъщерни дружества
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
1. В областта на правилата относно конкуренцията никоя разпоредба от правото на Съюза не налага на адресата на едно изложение на възражения да оспорва различните негови фактически или правни елементи в хода на административното производство, под страх че вече няма да може да направи това на по-късен етап в хода на съдебното производство. В действителност, макар изричното или мълчаливо признаване в хода на административното производство пред Комисията от страна на дадено предприятие на определени фактически или правни обстоятелства да може да съставлява допълнително доказателство при преценката в съдопроизводството на основателността на жалбата, то не би могло да ограничи самото упражняване на правото на жалба пред Общия съд, с което разполагат физическите или юридическите лица по силата на Договора.
При липса на изрично предвидена за тази цел правна основа едно подобно ограничение е в противоречие с основните принципи за законност и за спазване на правото на защита. Впрочем правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(вж. точки 37, 38 и 40)
2. В областта на правилата относно конкуренцията, когато става въпрос за едно и също продължавано нарушение, състоящо се в координиране на цените и на увеличенията на цените на определена стока в държава членка вследствие от въведена от съответните предприятия сложна система на съгласуване, една-единствена улика за участието на предприятие в това координиране не е достатъчна, за да се установи участието му в подобно нарушение. Такава единствена улика е участието на председателя на управителния съвет на обвиненото предприятие в среща, която се отнася до един-единствен сегмент на разглеждания пазар.
(вж. точки 63, 65—67 и 71)
3. Когато решение по член 81 ЕО се отнася до множество адресати и се поставя въпросът кой носи отговорност за нарушението, това решение трябва да е надлежно мотивирано по отношение на всеки един от адресатите и най-вече по отношение на тези от тях, които по смисъла на това решение трябва да понесат отговорността за нарушението.
Така по отношение на дружество майка, считано за отговорно за поведението на негово дъщерно дружество, подобно решение трябва да съдържа обстоятелствено изложение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на това дружество.
В този контекст, когато в решението на Комисията, с което се установява нарушение на правилата относно конкуренцията, не са разгледани икономическите, организационните и юридическите връзки между разглежданото предприятие и неговото дъщерно дружество и последното не е споменато по никакъв начин в мотивите на това решение, Комисията не е изложила основанията за вменяване на разглежданото предприятие на оспорваното поведение на неговото дъщерно дружество. По този начин Комисията лишава предприятието от неговата възможност евентуално да оспори пред Общия съд основателността на посоченото обвинение, като обори презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка на определящо влияние върху поведението на неговото дъщерно дружество и не дава на Общия съд възможност да упражни контрол в това отношение.
(вж. точки 77, 78 и 88—91)
4. Поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин своето поведение на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Всъщност в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие. Така обстоятелството, че дружество майка и неговото дъщерно дружество представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО, позволява на Комисията да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да се изисква да е доказано личното участие на последното в нарушението.
В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на посоченото дъщерно дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.
(вж. точки 80—83)