Съединени дела T-122/07—T-124/07

Siemens AG Österreich и др.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Разпределяне на пазара — Последици в рамките на общия пазар — Понятие за продължено нарушение — Продължителност на нарушението — Погасителна давност — Глоби — Пропорционалност — Таван от 10 % от оборота — Солидарна отговорност за заплащането на глобата — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество — Право на защита“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията — Обхват на тежестта на доказване

(член 81, параграф 1 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета)

2.      Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка —Антиконкурентна цел — Достатъчност с оглед констатирането на нарушение

(член 81, параграф 1 ЕО)

3.      Конкуренция — Картели — Нарушаване — Едно-единствено нарушение — Критерии за преценка

(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП) 

4.      Конкуренция — Глоби — Принцип на индивидуализиране на санкциите — Съгласуване с понятието за предприятие

(член 81, параграф 1 ЕО)

5.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Оборот, който е взет предвид

(член 81, параграф 1 ЕО)

6.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Доказване в тежест на Комисията — Граници

(член 81, параграф 1 ЕО)

7.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност —Отговорност на дружеството майка за извършено от дъщерното дружество нарушение — Граници

(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИО)

8.      Конкуренция — Картели — Предприятие — Понятие — Икономическа единица — Вменяване на нарушенията — Дружество майка и дъщерни предприятия — Солидарна отговорност на съответните дружества

(член 81, параграф 1 ЕО; член 53 от Споразумението за ЕИП; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Отчитане на световния оборот, реализиран от продажбите на стоки, предмет на нарушението — Допустимост — Условия

(член 15 от Регламент № 17 на Съвета)

10.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка, предоставено на Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО)

11.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Сума от оборотите на всички дружества, които съставляват действащия като предприятие стопански субект

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

12.    Конкуренция — Общностни правила — Нарушение, извършено от дъщерно дружество — Вменяване в отговорност на дружеството майка — Последици — Запазване на индивидуалната отговорност на дъщерното дружество

(член 81, параграф 1 ЕО)

13.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Смекчаващи обстоятелства — Право на преценка, предоставено на Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3 от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

14.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Смекчаващи обстоятелства — Обхват

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)

15.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Неналагане или намаляване на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Необходимост от поведение, улеснило установяването на нарушението от Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО; член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 2002/C 45/03 на Комисията)

16.    Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Приложно поле на принципа — Граници — Право на предприятието да разпита свидетелите на обвинението — Изключване

(член 81, параграф 1 ЕО)

17.    Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Право на преценка на Комисията — Съдебен контрол — Констатиране на незаконосъобразност — Необходимост Общият съд да прецени дали да измени решението в рамките на упражнявания от него пълен съдебен контрол

(член 229 ЕО)

1.      Задача на страната или на органа, който твърди, че е налице нарушение на правилата на конкуренция, е да представи доказателства за това, като установи в достатъчна степен съставомерните признаци на нарушението, а задача на предприятието, което повдига възражение срещу констатацията за нарушение, е да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, в който случай посоченият орган да трябва да прибегне към други доказателства.

Принципът, че Комисията трябва да докаже всички съставомерни елементи на нарушението, включително продължителността му, които могат да окажат влияние върху окончателните ѝ изводи относно тежестта на посоченото нарушение, не се опровергава от факта, че съответните предприятия са повдигнали възражение за изтекла давност, по отношение на което тежестта на доказване пада по правило върху тях. Всъщност повдигането на такова възражение неизбежно предполага, че продължителността на нарушението и датата на прекратяването му са установени. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не могат да обосноват прехвърляне на тежестта на доказване в това отношение в ущърб на посочените предприятия. От една страна, продължителността на дадено нарушение — понятие, което предполага, че е известна датата на неговото прекратяване — представлява един от основните елементи на нарушението, които трябва да бъдат доказани от Комисията, независимо от факта, че оспорването на тези елементи е свързано с възражението за изтекла давност. От друга страна, този извод е обоснован с оглед на факта, че непогасяването по давност на правото на Комисията да налага санкции, съгласно разпоредбите на Регламент № 1/2003, представлява обективен правен критерий, произтичащ от принципа на правната сигурност, и следователно условие за валидност на всяко решение за налагане на санкции. Всъщност Комисията е длъжна да спазва това условие дори когато в това отношение предприятието не е повдигнало възражение.

Това разпределение на тежестта на доказване обаче може да се променя, доколкото фактическите обстоятелства, които някоя от страните посочва, могат да породят задължение за другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на което/която може да се заключи, че въпросните обстоятелства са доказани. По-конкретно, когато Комисията е доказала наличието на споразумение, предприятията, които са страни по това споразумение, трябва да представят доказателства, че са се разграничили от него, като тези доказателства следва да свидетелстват за ясната и сведена до знанието на останалите предприятия участници воля да не се прилага повече споразумението.

(вж. точки 52—55 и 60)

2.      От самия текст на член 81, параграф 1 ЕО следва, че споразуменията между предприятията са забранени, независимо какви са последиците им, щом като имат антиконкурентна цел. Следователно не е необходимо да се доказва наличието на действителни антиконкурентни последици, щом като е установена антиконкурентната цел на съответните действия.

(вж. точка 75)

3.      Юрисдикциите на Съюза са определили няколко релевантни критерия за преценката дали дадено нарушение следва да се разглежда като едно-единствено нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), а именно идентичност на целите на съответните практики, идентичност на съответните стоки и услуги, идентичност на участващите в нарушението предприятия и идентичност на условията, при които е извършено нарушението. Други релевантни критерии са идентичността на физическите лица, действащи от името на предприятията, и идентичността на географския обхват на съответните практики.

(вж. точка 90)

4.      Съгласно принципа за личната отговорност физическите или юридическите лица трябва да бъдат санкционирани само за деяния, за които лично отговарят, принцип, който е приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции съгласно общностните правила в областта на конкуренцията. Този принцип обаче трябва да се съгласува с понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО. В това отношение понятието за предприятие включва стопански субекти, всеки от които представлява единна организация на персонални, имуществени и неимуществени елементи, която трайно преследва определена икономическа цел и която може да допринесе за извършването на посочено в тази разпоредба нарушение. Всъщност в общностното конкурентно право се приема, че отделните дружества, които принадлежат към една и съща група, представляват един стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, ако дъщерните дружества на групата не определят самостоятелно поведението си на пазара.

Следователно трябва да се отхвърли твърдението, че фактът, че участващо в нарушение предприятие е съставено от няколко отделни дружества, не изисква последните да бъдат третирани като един-единствен участник в нарушението. Всъщност това твърдение се дължи на смесване на понятието за предприятие и понятието за дружество и не се подкрепя от съдебната практика.

(вж. точки 122 и 123)

5.      В областта на конкуренцията прилагането от Комисията с обратна сила на концепцията за икономическа единица при изчисляването на размера на глобата не води до утежняване на санкцията и следователно не нарушава член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, съгласно който не може да бъде налагано наказание, по-тежко от предвиденото за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено. Всъщност, тъй като практиката на Комисията при изчисляването на размера на глобата да взема предвид оборота на предприятието — и следователно евентуално общия оборот на всички дружества, които образуват това предприятие — не се е променила във времето, тази практика трябва да е известна на стопанските субекти. Освен това постоянната практика на Комисията при определянето на началния размер на глобите да взема предвид оборота от последната пълна година на нарушението, е възприета мълчаливо в съдебната практика.

В това отношение, на първо място, възпиращото действие на глобите представлява един от факторите, въз основа на които трябва да се установи тежестта на нарушенията. Възпиращото действие на глобата обаче до голяма степен зависи от това дали тя е в значителен за съответното дружество размер. Следователно, за да може да се прецени дали глобата ще има възпиращо действие по отношение на предприятие, което е участвало в нарушение, следва да се вземе предвид положението такова, каквото е било в края на нарушението, а не някакво предходно положение. На второ място, предвид принципа на добра администрация и изискванията за процесуална икономия в административното производство, на практика би било невъзможно и във всички случаи прекалено да се изисква от Комисията да отчита промените в оборота на съответните предприятия за целия период на съществуване на картела. Такъв подход би довел до необходимостта от изчисляване на отделен начален размер на глобата за всяка година на участие в картела и от определяне за тази цел на пазарните дялове на участниците за всяка година от нарушението.

(вж. точки 124—127)

6.      В областта на конкуренцията Комисията с основание може да презумира, че дъщерното дружество, което се притежава изцяло от дружеството майка, прилага главно дадените му от последното указания, и че тази презумпция означава, че Комисията не е длъжна да проверява дали дружеството майка действително е упражнило това правомощие. Следователно, за да се подведе дружеството майка под отговорност за поведението на изцяло притежавано от него дъщерно дружество, не е необходимо да се доказва, че дружеството майка е знаело за действията на дъщерното дружество. Обратно, дружеството майка е това, което трябва да обори тази презумпция, като предостави достатъчно доказателства, когато счита, че макар да притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, последното определя самостоятелно поведението си на пазара.

(вж. точка 130)

7.      Правните субекти, които са участвали самостоятелно в дадено нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) и които впоследствие са били придобити от друго дружество, продължават да носят самостоятелна отговорност за неправомерното си поведение преди придобиването им, когато тези дружества не са чисто и просто погълнати от приобретателя, а са продължили да осъществяват дейността си като дъщерни дружества. В такъв случай приобретателят може да носи отговорност за поведението на своето дъщерно дружество единствено от момента на придобиването му, ако дъщерното дружество не е прекратило нарушението и ако отговорността на новото дружество майка може да бъде доказана.

Освен това същият принцип трябва да се приложи mutatis mutandis, когато преди придобиването му съответното дружество не е участвало в нарушението самостоятелно, а в качеството си на дъщерно дружество на друга група.

(вж. точки 139 и 141)

8.      Солидарната отговорност на дружествата за заплащането на глобите, дължими поради нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), е правна последица, която произтича ipso iure от материалноправните разпоредби на тези членове.

Тъй като пазарното поведение на предприятието е единно, за целите на прилагане на конкурентното право, е оправдано дружествата или по-общо правните субекти, които могат да носят индивидуална отговорност за това поведение, да отговарят солидарно. Солидарната отговорност за заплащането на глобите, наложени поради нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, доколкото служи като гаранция за действителното събиране на въпросните глоби, допринася за постигането на възпиращата цел, която по принцип преследва конкурентното право, и то при спазване на принципа ne bis in idem — основен принцип на правото на Съюза, закрепен и в член 4 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита на правата на човека, — който забранява едно и също нарушение на конкурентното право да се санкционира повече от един път, като санкцията се налага за едно и също пазарно поведение на правните субекти, които могат да носят индивидуална отговорност за това поведение.

Фактът, че личната отговорност на няколко дружества поради участието на едно и също предприятие в дадено нарушение не е идентична, не е пречка да им бъде наложена глоба при условията на солидарна отговорност, след като солидарната отговорност за заплащането на глобата се отнася само до периода на нарушение, в който тези дружества образуват една икономическа единица и следователно представляват предприятие по смисъла на конкурентното право. В това отношение от принципа на личната отговорност произтича, че всяко дружество трябва да може да изведе от решението, с което му се налага глоба при условията на солидарна отговорност с едно или повече други дружества, частта, която следва да понесе съобразно отношенията с останалите солидарни длъжници, след като за Комисията този въпрос е без значение. За тази цел Комисията трябва да уточни по-конкретно периодите, за които съответните дружества носят солидарна отговорност поради неправомерното поведение на участващите в картела предприятия, и евентуално степента на отговорност на посочените дружества за това поведение.

Следователно решението, с което Комисията задължава няколко дружества да заплатят глоба при условията на солидарна отговорност, неизбежно поражда всички последици, които по право се свързват с правния режим на глобите съгласно конкурентното право, и то както в отношенията между кредитора и солидарните длъжници, така и в отношенията между самите солидарни длъжници.

Единствено Комисията, когато упражнява правомощието си да налага глоби на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, може да определи припадащата се на отделното дружество част от сумите, за чието заплащане съответните дружества отговарят солидарно, доколкото са част от едно и също предприятие, като по-специално тази задача не може да бъде оставена на националните съдилища.

При липсата на обратни указания в решението на Комисията, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност поради неправомерното поведение на дадено предприятие, Комисията счита, че тези дружества са еднакво отговорни за посоченото поведение. Дружествата, на които е наложена глоба при условията на солидарна отговорност и които, при липсата на обратни указания в решението за налагане на тази глоба, са еднакво отговорни за извършване на нарушението, по принцип трябва да платят еднаква част от наложената за това нарушение глоба. Макар решението, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност, да не дава възможност да се определи a priori срещу кое от тези дружества в действителност Комисията ще насочи изпълнението, то все пак не оставя никакво съмнение относно припадащата се на всяко от тези дружества част от глобата, така че дружеството, което е изпълнило повече от своята част, ще има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

(вж. точки 149, 151—153 и 156—158)

9.      При картел на световно равнище, който освен определяне на цените включва и разпределяне на пазарите, Комисията може да вземе предвид световния оборот, реализиран от продажбата на съответния продукт, за да изрази чрез началния размер на глобата естеството на нарушението, действителното му отражение върху пазара, както и обхвата на географския пазар, като отчете различието в големината на участниците в картела. Като се има предвид, че Обединеното кралство и Ирландия, взети заедно, представляват съществена част от общия пазар, нарушаването на конкуренцията на тези пазари не може да се окачестви като незначително. След като в обжалваното решение жалбоподателите са упрекнати по-конкретно в това, че съответните предприятия са разпределили помежду си различни национални пазари в Европа посредством системата „държави по произход на производителя“, обстоятелството, че в съответствие с това незаконно споразумение предприятието жалбоподател е ограничило дейността си в рамките на вътрешния пазар до своите вътрешни пазари, не може да се счита за смекчаващо. Накрая, когато самите участници в незаконен картел са взели предвид световните си обороти, за да определят индивидуалните си квоти в рамките на картела, квоти, които се прилагат както на европейско — извън „държавите по произход на производителя“, — така и на световно равнище, Комисията също може при преценката на специфичната тежест на отделните предприятия, участници в картела, да вземе предвид техните световни обороти.

(вж. точки 170 и 171)

10.    Общностното право не изисква глобите, наложени на отделните дружества в рамките на едно и също предприятие, да бъдат пропорционални на времето, през което всяко едно от тези дружества е участвало в нарушението. Следователно подобно сравнение между сумите в евро за месец участие в нарушението, които дължат няколко дружества, чието участие в нарушението е с различна продължителност, не може да доведе до констатация за неравно третиране.

Следователно не изглежда, че практиката на Комисията да определя глобите в размер, който не е точно пропорционален на продължителността на нарушението, надхвърля пределите на признатото ѝ от съдебната практика право на преценка.

(вж. точки 181 и 182)

11.    Обстоятелството, че няколко дружества са солидарно отговорни за заплащането на глоба, поради това че формират едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, не означава, що се отнася до прилагането на предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван, че задължението на всяко от тях се ограничава до 10 % от оборота, който то е реализирало през последната стопанска година. Всъщност по смисъла на тази разпоредба таванът от 10 % трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които съставляват един-единствен стопански субект, действащ като предприятие по смисъла на член 81 ЕО, тъй като единствено сборът от оборотите на съставляващите го дружества може да представлява указание за големината и икономическата мощ на въпросното предприятие.

Понятието за предприятие по смисъла на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 не се различава от понятието за предприятие по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Поради това в случай на солидарна отговорност на няколко дружества в рамките на група, която образува предприятие по смисъла на тези разпоредби, таванът не следва да се определя спрямо дружеството с най-малък оборот.

(вж. точки 186 и 187)

12.    Фактът, че дадено дружество майка е подведено под отговорност за действията на своето дъщерно дружество, тъй като е определяло търговското му поведение, не означава, че посоченото дружество майка трябва да бъде считано за извършител на тези действия вместо дъщерното дружество. С други думи, отговорността на дружеството майка за поведението на негово дъщерно дружество в никакъв случай не освобождава дъщерното дружество от отговорност в качеството му на юридическо лице, поради което това дружество отговаря за антиконкурентните практики, в които е взело участие.

(вж. точка 196)

13.    Точка 3 от Насоките на Комисията относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, предвижда намаляване на основния размер поради „смекчаващи обстоятелства“, като например изключително пасивната или последователска роля на предприятията жалбоподатели и преустановяването на нарушенията веднага след намесата на Комисията. Изброяването в този текст на смекчаващите обстоятелства, които Комисията е длъжна да вземе предвид, не е обвързващо. Поради това Комисията запазва определена свобода да прецени като цяло в каква степен евентуално да намали размера на глобите поради смекчаващи обстоятелства.

В този контекст при упражняването на правото си на преценка Комисията изобщо не е длъжна да намали размера на глобата поради преустановяването на явно нарушение, независимо дали това нарушение е преустановено преди или след нейната намеса. Mакар в миналото Комисията да е приемала доброволното преустановяване на нарушение за смекчаващо обстоятелство, прилагайки Насоките, тя може да отчете факта, че особено тежките явни нарушения все още са относително чести, макар и тяхната незаконосъобразност да е била установена още от началото на общностната политика на конкуренция, и следователно да прецени, че е уместно да изостави тази снизходителна практика и вече да не възнаграждава преустановилите такова нарушение предприятия с намаляване на глобата.

(вж. точки 207, 208, 211 и 213)

14.    Фактът, че предприятие, чието участие в забранен от правилата за конкуренция картел — особено тежко нарушение — е надлежно доказано от Комисията, е било заблудено от останалите участници в този картел, които по този начин са се опитали да извлекат допълнителни предимства спрямо получените от тях благодарение на този картел, не е основание да се приеме, че поведението на това предприятие е по-малко тежко. Следователно такива обстоятелства не могат да бъдат смекчаващи, и по-специално не доказват пасивната и последователска роля на посоченото предприятие в картела.

(вж. точка 218)

15.    Намаляването на глобите при сътрудничество на предприятията, участващи в нарушения на общностното конкурентно право, се основава на съображението, че такова сътрудничество улеснява Комисията при изпълнение на задачата ѝ да установи съществуването на нарушение и евентуално да му сложи край.

Както се подчертава в точка 29 от Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, последното е породило оправдани правни очаквания, на които се основават предприятията, желаещи да информират Комисията за съществуването на картел. Следователно с оглед на оправданите правни очаквания, които желаещите да окажат сътрудничество на Комисията предприятия могат да изведат от това известие, Комисията е длъжна при определянето на глобата на дадено предприятие да отчете неговото сътрудничество. В очертаните от Известието относно сътрудничеството граници Комисията все пак има право да прецени дали по смисъла на точка 22 от посоченото известие предоставените от дадено предприятие доказателства допринасят за установяването на фактите и дали поради това глобата на въпросното предприятие следва да се намали на основание на Известието. Тази преценка е предмет на ограничен съдебен контрол.

(вж. точки 219—221)

16.    Основният принцип за зачитане на правото на защита изисква предприятията и сдруженията от предприятия, срещу които Комисията води разследване в областта на конкуренцията, да са имали възможност още от етапа на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно наличието и относимостта на твърдените от Комисията факти, нарушения и обстоятелства. За сметка на това посоченият принцип не изисква на тези предприятия да бъде предоставена възможност сами да разпитат в рамките на административното производство изслушаните от Комисията свидетели.

(вж. точки 233 и 234)

17.    Когато при анализа на правните основания, чрез които дадено предприятие оспорва законосъобразността на решение на Комисията, с което му се налага глоба за нарушаване на общностните правила в областта на конкуренцията, се установи незаконосъобразност, Общият съд следва да прецени дали в рамките на осъществявания от него пълен съдебен контрол трябва да измени обжалваното решение.

(вж. точка 238)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

3 март 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Пазар на проекти за комутационни апарати с газова изолация — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Разпределяне на пазара — Последици в рамките на общия пазар — Понятие за продължено нарушение — Продължителност на нарушението — Погасителна давност — Глоби — Пропорционалност — Таван от 10 % от оборота — Солидарна отговорност за заплащането на глобата — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество — Право на защита“

По съединени дела T‑122/07—T‑124/07

Siemens AG Österreich, установено във Виена (Австрия),

VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG, установено във Виена,

жалбоподатели по дело T‑122/07,

Siemens Transmission & Distribution Ltd, установено в Манчестър (Обединеното кралство),

жалбоподател по дело T‑123/07,

Siemens Transmission & Distribution SA, установено в Гренобъл (Франция),

Nuova Magrini Galileo SpA, установено в Бергамо (Италия),

жалбоподатели по дело T‑124/07,

за които се явяват адв. H. Wollmann и адв. F. Urlesberger, avocats,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално г‑н F. Arbault и г‑н O. Weber, впоследствие г‑н X. Lewis и г‑жа A. Antoniadis и накрая г‑жа Antoniadis и г‑н R. Sauer, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение С(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация), а при условията на евентуалност — искане за намаляване на наложената на жалбоподателите глоба,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová (докладчик), председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,

секретар: г‑жа K. Andová, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 16 март 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

I –  Жалбоподателите и групата VA Tech

1        На 20 септември 1998 г. VA Technologie AG придобива едно от дъщерните дружества на Rolls-Royce, а именно Reyrolle Ltd, чийто правоприемник е VA Tech Reyrolle Ltd, а впоследствие Siemens Transmission & Distribution Ltd — жалбоподателят по дело T‑123/07 (наричано по-нататък „Reyrolle“). Посредством изцяло притежавано от него дъщерно дружество, а именно VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG, вторият жалбоподател по дело T‑122/07 (наричано по-нататък „KEG“), на 13 март 2001 г. VA Technologie апортира Reyrolle в капитала на новосъздаденото дружество VA Tech Schneider High Voltage GmbH (наричано по-нататък „VAS“), в което посредством свое дъщерно дружество то притежава 60 % от дяловете, като останалата част от дяловете са притежание на Schneider Electric SA. Апортната вноска на последното във VAS се състои от Schneider Electric High Voltage SA, чийто правоприемник е VA Tech Transmission & Distribution SA, а впоследствие — Siemens Transmission & Distribution SA, първият жалбоподател по дело T‑124/07 (наричано по-нататък „SEHV“), и от Nuova Magrini Galileo SpA, вторият жалбоподател по дело T‑124/07 (наричано по-нататък „Magrini“), които преди това са изяло негови дъщерни дружества, като от 1999 г. SEHV обединява предишните дейности в областта на инсталациите с високо напрежение на няколко дъщерни дружества на Schneider Electric.

2        През октомври 2004 г. VA Technologie придобива посредством KEG всички дялове на Schneider Electric в капитала на VAS.

3        През 2005 г. Siemens AG придобива изключителен контрол върху групата (наричана по-нататък „групата VA Tech“), в която дружеството VA Technologie е дружество майка, посредством публичен търг, обявен от дъщерно дружество, а именно първия жалбоподател по дело 122/07, Siemens AG Österreich (наричано по-нататък „Siemens Österreich“). След това установяване на контрол VA Technologie, а впоследствие и VAS се сливат със Siemens Österreich.

II –  КАГИ и досъдебното производство

4        Комутационните апарати с газова изолация (наричани по-нататък „КАГИ“) се използват, за да контролират потока на енергия в електрическите мрежи. Те представляват тежко електрическо оборудване, което се използва като основен компонент в електрически подстанции „до ключ“. Подстанциите са помощни електрически централи, които конвертират електрическия ток. Освен от трансформатор подстанциите се състоят от системи за контрол, релета, батерии, уреди за зареждане и комутационен апарат. Функцията на комутационния апарат е да предпазва трансформатора от претоварване и/или да изолира веригата и неизправния трансформатор.

5        Комутационните апарати могат да бъдат с газова изолация, с въздушна изолация или с хибридна изолация, когато съчетават предните два вида изолации. КАГИ се продават по цял свят като неразделна част от електрически подстанции „до ключ“ или като отделни части, които трябва да бъдат включени в тези подстанции. Те представляват между 30 % и 60 % от общата цена на подстанциите.

6        На 3 март 2004 г. ABB Ltd уведомява Комисията за наличието на антиконкурентни практики в сектора на комутационните апарати с газова изолация и прави устно искане за освобождаване от глоби в съответствие с Известието на Комисията от 19 февруари 2002 година относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по дела във връзка с картели (OВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството“).

7        Практиките, за които уведомява ABB, се състоят в съгласуване на световно равнище на продажбата на проекти за КАГИ, което включва разпределянето на пазари, разпределянето на квоти и запазването на съответните пазарни дялове, възлагането на проекти за КАГИ на определени за тази цел производители и манипулиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки (фиктивни оферти), за да бъдат сключени договорите с тези производители, определянето на цени чрез комплексни споразумения относно неразпределените проекти за КАГИ, развалянето на лицензионни договори с дружества, които не са членове на картела, и обмена на чувствителна информация относно пазара.

8        Освен устно искане за освобождаване от глоби ABB представя и устно становище и писмени доказателства. На 25 април 2004 г. Комисията условно освобождава ABB от глоба.

9        Въз основа на изявленията на ABB Комисията започва разследване и на 11 и 12 май 2004 г. извършва проверки в помещенията на Areva T&D SA, Siemens AG, групата VA Tech, Hitachi Ltd и Japan AE Power Systems Corp (наричано по-нататък „JAEPS“).

10      На 30 юли 2004 г. групата VA Tech предоставя на Комисията меморандум и документи, а на 23 август 2004 г. — допълнителни обяснения.

11      На 20 април 2006 г. Комисията изготвя изложение на възраженията, което е връчено на 20 дружества, включително на жалбоподателите.

III –  Обжалваното решение

12      На 24 януари 2007 г. Комисията приема Решение C(2006) 6762 окончателен относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация) (наричано по-нататък „обжалваното решение“). На 7 или 8 февруари 2007 г. това решение е връчено на жалбоподателите.

13      Освен жалбоподателите и Schneider Electric адресати на обжалваното решение са още ABB, Alstom SA, Areva SA, Areva T&D AG, Areva T&D Holding SA и Areva T&D SA (наричани по-нататък общо „дружествата от групата „Areva“), Fuji Electric Holdings Co., Ltd и Fuji Electric Systems Co., Ltd (наричани по-нататък общо „Fuji“), Hitachi Ltd и Hitachi Europe Ltd (наричани по-нататък общо „Hitachi“), JAEPS, Mitsubishi Electric System Corр. (наричано по-нататък „Melco“), Siemens и Toshiba Corp.

14      В съображения 113—123 от обжалваното решение Комисията посочва, че отделните предприятия, които са участвали в картела, са съгласували в съответствие с договорените правила разпределянето на проектите за КАГИ на световно равнище, с изключение на някои пазари, по-конкретно с цел да запазят квотите, които до голяма степен съответстват на техните традиционни пазарни дялове. Тя уточнява, че възлагането на проекти за КАГИ е било осъществявано въз основа на обща „японска“ квота и обща „европейска“ квота, които впоследствие съответно японските и европейските производители е трябвало да разпределят помежду си. В споразумение, подписано на 15 април 1988 г. във Виена (наричано по-нататък „Споразумение GQ“), са установени правила, които позволяват възлагането на проектите за КАГИ било на японските производители, било на европейските производители, и приспадането на тяхната стойност от съответната квота. Освен това в съображения 124—132 от обжалваното решение Комисията уточнява, че отделните предприятия, които участват в картела, са сключили устно споразумение (наричано по-нататък „общо споразумение“), по силата на което проектите за КАГИ в Япония, от една страна, и в европейските държави — членки на картела, от друга страна, наричани във връзка с проектите за КАГИ общо „държави по произход на производителя“, са били запазени съответно за японските и за европейските членове на картела. Проектите за КАГИ в „държавите по произход на производителя“ не са били предмет на обмен на информация между двете групи и не са били включени в съответните квоти.

15      Споразумението GQ съдържа и правилата за обмен на необходимата за функционирането на картела информация между двете групи производители, който обмен е осигурен по-конкретно от секретариатите на посочените групи, за манипулиране на съответните процедури за възлагане на обществени поръчки и за определяне на цените на проектите за КАГИ, които не са могли да бъдат възложени. Съгласно текста на приложение 2 към Споразумението GQ това споразумение се прилага в целия свят, с изключение на Съединените американски щати, Канада, Япония и 17 страни от Западна Европа. Освен това по силата на общото споразумение проектите за КАГИ в европейските държави, различни от „държавите по произход на производителя“, също са били запазени за европейската група, тъй като японските производители са поели ангажимент да не представят оферти във връзка с проектите за КАГИ в Европа.

16      Според Комисията разпределянето на проектите за КАГИ между европейските производители е било уредено и със споразумение, подписано на 15 април 1998 г. във Виена и озаглавено „E‑Group Operation Agreement for GQ-Agreement“ (Споразумение на групата E за прилагане на Споразумението GQ) (наричано по-нататък „Споразумението EQ“). Тя посочва, че проектите за КАГИ в Европа са били възлагани по същите правила и процедури като предвидените във връзка с възлагането на проектите за КАГИ в други страни. По-конкретно проектите за КАГИ в Европа също трябвало да бъдат съобщени, описани, разпределени, договорени или да им бъдат определени минимални цени.

17      В съображение 142 от обжалваното решение Комисията констатира, че за целите на организирането и функционирането на картела в Споразумението GQ и в Споразумението EQ отделните негови членове са били идентифицирани чрез код, съставен от цифри за европейските членове и от букви за японските членове. От юли 2002 г. нататък първоначалните кодове били заменени с цифри.

18      В член 1, букви п) и у) от обжалваното решение Комисията констатира, че Siemens Österreich и KEG са участвали в нарушението в периода от 20 септември 1998 г. до 13 декември 2000 г. и от 1 април 2002 г. до 11 май 2004 г.

19      В член 1, букви м), р) и с) от обжалваното решение Комисията констатира, че Reyrolle, SEHV и Magrini са участвали в нарушението в периода от 15 април 1988 г. до 13 декември 2000 г. и от 1 април 2002 г. до 11 май 2004 г.

20      За посочените в член 1 от обжалваното решение нарушения с член 2, буква л) от това решение на Siemens Österreich и на KEG е наложена глоба в размер на 12 600 000 EUR, за чието заплащане отговарят солидарно с Reyrolle.

21      За посочените в член 1 от обжалваното решение нарушения с член 2, буква л) от това решение на Reyrolle е наложена глоба в размер на 22 050 000 EUR, като за заплащането на сумата от 17 550 000 EUR то отговаря солидарно със SEHV и Magrini, а за заплащането на сумата от 12 600 000 EUR — със Siemens Österreich и KEG.

22      За посочените в член 1 от обжалваното решение нарушения с член 2, букви к) и л) от това решение на SEHV и на Magrini е наложена глоба в размер на 22 050 000 EUR, като за заплащането на сумата от 17 550 000 EUR те отговарят солидарно с Reyrolle, а за заплащането на сумата от 4 500 000 EUR — с Schneider Electric.

 Производство и искания на страните

23      На 17 април 2007 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

24      На 27 август 2007 г. Комисията представя писмена защита.

25      На 22 октомври 2007 г. жалбоподателите представят писмени реплики.

26      На 14 декември 2007 г. Комисията представя писмена дуплика.

27      След като изслушва страните, с определение от 20 януари 2010 г. Общият съд съединява настоящите дела за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение в съответствие с член 50 от своя процедурен правилник.

28      В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, страните са поканени да отговорят на поставените от Общия съд писмени въпроси. Жалбоподателите и Комисията отговарят на тези въпроси в определения срок.

29      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 16 март 2010 г.

30      По искане на Общия съд в съдебното заседание от 16 март 2010 г. SEHV и Magrini представят препис от решението на Tribunal de commerce de Grenoble (Франция) от 18 декември 2009 г., постановено по дело, образувано срещу някои от жалбоподателите, като на страните е предоставена възможността да представят писмените си становища по този въпрос. По искане на Комисията Общият съд ѝ предоставя допълнителен срок до 26 март 2010 г., за да представи писмено становище. Това становище, представено в определения срок, е взето предвид от Общия съд само в частта, която се отнася до решението на Tribunal de commerce de Grenoble от 18 декември 2009 г.

31      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени член 1 от обжалваното решение в частта, в която се констатира, че Reyrolle, SEHV и Magrini са нарушили член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“) в периода от 15 април 1988 г. до 13 декември 2000 г. и че всички те са нарушили посочените разпоредби в периода от 1 април 2002 г. до 9 октомври 2002 г. и в периода от 21 януари 2004 г. до 11 май 2004 г.,

–        да отмени член 2 от обжалваното решение в частта, която се отнася до тях,

–        при условията на евентуалност, да намали размера на наложените им глоби до сума, която не превишава 1 980 000 EUR за Siemens Österreich и KEG, 1 100 000 EUR за Reyrolle и Magrini и 2 750 000 EUR за SEHV,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

32      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

I –  По исканията за отмяна

33      В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателите изтъкват две правни основания. Първото е изведено от нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, на член 23, параграфи 2 и 3 и на член 25 от Регламент № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167). Второто правно основание е изведено от нарушение на правото на изслушване.

 А – По първото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО, на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИО и на някои разпоредби от Регламент № 1/2003

34      Във връзка с първото правно основание жалбоподателите изтъкват, че при определянето на глобата Комисията е нарушила в редица отношения член 81 ЕО, член 53 от Споразумението за ЕИО и някои разпоредби от Регламент № 1/2003. Това правно основание се състои от три части, изведени, първо, от липсата на доказателства за твърдяното нарушение, второ, от грешки в преценката на продължителността на твърдяното нарушение и трето, от прекомерния размер на наложената глоба. По дела T‑123/07 и T‑124/07 Reyrolle, SEHV и Magrini посочват и още една част от това правно основание, изведена от погасяването по давност на преследването на твърдяното нарушение за периода преди 16 юли 1998 г.

1.     По частта, изведена от липсата на доказателства за твърдяното нарушение

 а) Доводи на страните

35      Според жалбоподателите Комисията не е доказала надлежно, че е налице нарушение на член 81 ЕО в периода преди 13 декември 2000 г. Според тях от приложение 2 към Споразумението GQ ясно личи, че европейските пазари са били изключени от приложното поле на това споразумение. Ето защо от това споразумение Комисията не можела да направи извода, че е налице картел по смисъла на член 81 ЕО, т.е. споразумение, което има за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар.

36      Освен това доказателствената стойност на посочения в съображение 164 от обжалваното решение списък на проектите за КАГИ била съмнителна. От една страна, Комисията не посочвала с каква цел е бил изготвен този списък и не уточнявала дали изброените проекти за КАГИ са били предмет на споразумения между страните. От друга страна, доколкото се отнасял само до единадесет от общо около 1620 проекта за КАГИ, които в географско отношение засягат общия пазар, този списък удостоверявал най-вече факта, че последиците на тези споразумения върху общия пазар са незначителни.

37      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

38      От обжалваното решение, и по-конкретно от съображения 124—163 от него, следва, че според Комисията създаденият от жалбоподателите и санкциониран от нея картел е бил основан на „общо споразумение“, по силата на което проектите за КАГИ в „държавите по произход на производителя“ са били запазени за японските и европейските членове на картела, на закрилата на така наречените пазари „по произход на производителя“ в Европа и на разпределянето на пазара в „европейските държави, които не са производители“, между европейските производители посредством манипулиране на процедури за възлагане на обществени поръчки и ценови споразумения. Според Комисията именно прилагането на „общото споразумение“, от което Споразумението GQ е само част, води до създаването на картел в рамките на общия пазар.

39      За да докаже съществуването и обхвата на „общото споразумение“, в обжалваното решение Комисията посочва редица доказателства, сред които най-важните са изявленията на ABB, свидетелските показания на г‑н M., изявленията на Fuji и на Hitachi, както и някои документи като Споразумението GQ и Споразумението EQ и техните приложения, предоставения от ABB списък на обсъжданите в рамките на картела проекти за КАГИ, документ без дата, озаглавен „Резюме на обсъжданията с JJC“ и намерен при извършените от Комисията проверки в помещенията на групата VA Tech, както и кореспонденцията от 18 януари 1999 г. между г‑н W., г‑н J. и г‑н B., служители на групата VA Tech.

40      За да оборят твърдението, че е налице нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, жалбоподателите посочват само, че Споразумението GQ не е имало за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар, и оспорват доказателствената стойност на списъка с проектите за КАГИ в Европа, фигуриращ в съображение 164 от обжалваното решение. За сметка на това те не оспорват нито съществуването на „общото споразумение“, нито доказателствената стойност на останалите доказателства, посочени в точка 39 по-горе, на които се позовава Комисията, за да приеме, че картелът е имал такъв резултат. Като се има предвид обаче големият брой доказателства, на които се позовава Комисията в настоящия случай, жалбоподателите не могат да оспорят общо наличието на нарушение на член 81 ЕО, без да опровергаят конкретно предварителните констатации на Комисията и да посочат подробно причините, поради които изтъкнатите от Комисията доказателства са недопустими, неотносими или лишени от доказателствена сила.

41      Всъщност, дори да се вземе предвид фактът, че формулировката на Споразумението GQ изключва прилагането му в повечето европейски страни, и дори да се пренебрегне посоченият в съображение 164 от обжалваното решение списък на проектите за КАГИ в Европа, следва да се приеме, че посочените от Комисията доказателства са достатъчни, за да се установи обхватът на „общото споразумение“.

42      Първо, констатацията на Комисията, че европейските членове на картела са се договорили и са разпределили помежду си проектите за КАГИ в рамките на общия пазар и на ЕИП, сама по себе си е достатъчна, за да се приеме, че картелът е оказал влияние върху конкуренцията на тези територии. От обжалваното решение следва също, че Комисията се позовава и на изявленията на АВВ и на г‑н М., както и на изявленията на Fuji и Hitachi, на приложение 2 към Споразумението EQ, на посочения в съображение 164 от обжалваното решение списък на проектите за КАГИ в Европа, на документ, озаглавен „Резюме на обсъжданията с JJC“, и на кореспонденцията от 18 януари 1999 г.

43      Второ, видно от съображения 125—131 от обжалваното решение, констатацията на Комисията, че европейските и японските производители са си разпределили изцяло съответния пазар, така че проектите за КАГИ в Япония били запазени за японските производители, а проектите за КАГИ в Европа по принцип —за европейските производители, се основава на изявленията на АВВ и на г‑н М., както и на изявленията на Fuji и Hitachi и на приложение 2 към Споразумението EQ.

44      Трето, видно от съображения 133—138 от обжалваното решение, констатацията на Комисията за съществуването на закрила на така наречените пазари „по произход на производителя“ в Европа, поради което в страните, в които европейските производители традиционно осъществяват дейност, проектите за КАГИ поначало са били запазени за тези производители, без да се засягат квотите на основание на картела, се основава на изявленията на АВВ и на г‑н М., както и на озаглавения „Резюме на обсъжданията с JJC“ документ и на кореспонденцията от 18 януари 1999 г.

45      Следователно, дори да се приеме, че възраженията на жалбоподателите срещу оспорените от тях две доказателства са основателни, това не поставя под съмнение констатацията на Комисията, че картелът е имал за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар.

46      Поради това първата част на първото правно основание следва да се отхвърли.

2.     По частта, изведена от грешки в преценката на продължителността на твърдяното нарушение

47      Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е опорочено от грешки в преценката, поради които продължителността на нарушението неправилно е завишена. Тези грешки се отнасяли, първо, до датата, на която жалбоподателите са прекъснали участието си в нарушението, второ, до датата, на която предприятието, създадено от принадлежащите към групата VA Tech дружества (наричано по-нататък „предприятието VA Tech“), е възобновило участието си в нарушението, и трето, до датата на преустановяване на нарушението.

 а) Относно датата, на която жалбоподателите са прекъснали участието си в нарушението

 Доводи на страните

48      Жалбоподателите твърдят, при условията на евентуалност спрямо първата част на първото правно основание, изведена от липсата на доказателства за твърдяното нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че жалбоподателите са прекъснали участието си в нарушението на 13 декември 2000 г. — датата на тържеството, организирано в Ville d’Avray (Франция), за да се отпразнува твърдяното разпускане на картела, както били убедени от останалите участници, вместо да приеме, че датата на прекъсване на участието е 16 юли 1998 г., когато е обсъден последният проект за КАГИ в Европа, посочен в съображение 164 от обжалваното решение, или най-късно 12 октомври 2000 г., когато в Цюрих (Швейцария) е проведена среща, на която жалбоподателите са уведомени за твърдяното разпускане на картела.

49      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

50      Най-напред следва да се отбележи, че не се оспорва действителното прекъсване на участието на Reyrolle, на SEHV и на Magrini в картела. Страните обаче спорят относно точната дата на това прекъсване. Жалбоподателите твърдят, че са участвали в картела до 16 юли 1998 г. или най-късно до 12 октомври 2000 г. Комисията поддържа, че Reyrolle, SEHV и Magrini са прекъснали участието си в картела едва на „прощалното тържество“ от 13 декември 2000 г.

51      Този спор поставя въпроса върху кого пада тежестта на доказване в това отношение? Докато жалбоподателите считат, че Комисията е тази, която трябва да докаже продължителността на нарушението, Комисията поддържа, че след като вече е доказала наличието на незаконен картел, трябва да се приеме, че той продължава да съществува, докато участвалото в него предприятие не докаже прекратяването му.

52      В това отношение следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която, от една страна, задача на страната или на органа, който твърди, че е налице нарушение на правилата на конкуренция, е да представи доказателства за това, като установи в достатъчна степен съставомерните признаци на нарушението, и от друга страна, задача на предприятието, което повдига възражение срещу констатацията за нарушение, е да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, в който случай посоченият орган да трябва да прибегне към други доказателства (Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 50; вж. също в този смисъл Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 58 и Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 78).

53      В настоящия случай принципът, че Комисията трябва да докаже всички съставомерни елементи на нарушението, включително продължителността му (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 7 юли 1994 г. по дело Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, Recueil, стр. II‑441, точка 79, Решение на Общия съд от 13 декември 2001 г. по дело Acerinox/Комисия, T‑48/98, Recueil, стр. II‑3859, точка 55 и Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Union Pigments/Комисия, T‑62/02, Recueil, стр. II‑5057, точка 36), които могат да окажат влияние върху окончателните ѝ изводи относно тежестта на посоченото нарушение, не се опровергава от факта, че жалбоподателите по дела T‑123/07 и T‑124/07 са повдигнали възражение за изтекла давност, по отношение на което тежестта на доказване пада по правило върху жалбоподателите.

54      Всъщност повдигането на такова възражение неизбежно предполага, че продължителността на нарушението и датата на прекратяването му са установени. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не могат да обосноват прехвърляне на тежестта на доказване в това отношение в ущърб на жалбоподателите. От една страна, продължителността на дадено нарушение — понятие, което предполага, че е известна датата на неговото прекратяване — представлява един от основните елементи на нарушението, които трябва да бъдат доказани от Комисията, независимо от факта, че оспорването на тези елементи е свързано с възражението за изтекла давност. От друга страна, този извод е обоснован с оглед на факта, че непогасяването по давност на правото на Комисията да налага санкции, съгласно разпоредбите на Регламент № 1/2003 относно погасителната давност, представлява обективен правен критерий, произтичащ от принципа на правната сигурност (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 октомври 2005 г. по дело Sumitomo Chemical и Sumika Fine Chemicals/Комисия, T‑22/02 и T‑23/02, Recueil, стр. II‑4065, точки 80—82), и следователно условие за валидност на всяко решение за налагане на санкции. Всъщност Комисията е длъжна да спазва това условие дори когато в това отношение предприятието не е повдигнало възражение (Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 52 по-горе, точка 52).

55      Следва да се уточни обаче, че това разпределение на тежестта на доказване може да се променя, доколкото фактическите обстоятелства, които някоя от страните посочва, могат да породят задължение за другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на което/която може да се заключи, че въпросните обстоятелства са доказани (Решение по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 52 по-горе, точка 53; вж. също в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 52 по-горе, точка 79). По-конкретно, когато, както в настоящия случай, Комисията е доказала наличието на споразумение, предприятията, които са страни по това споразумение, трябва да представят доказателства, че са се разграничили от него, като тези доказателства следва да свидетелстват за ясната и сведена до знанието на останалите предприятия участници воля да не се прилага повече споразумението (Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело GlaxoSmithKline Services/Комисия, T‑168/01, Recueil, стр. II‑2969, точка 86; вж. също в този смисъл Решение на Съда от 6 януари 2004 г. по дело BAI и Комисия/Bayer, C‑2/01 P и C‑3/01 P, Recueil, стр. I‑23, точка 63 и Решение на Съда по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 52 по-горе, точки 81—84).

56      Именно с оглед на тези принципи в случая следва да се провери дали е правилна констатацията на Комисията, че жалбоподателите са участвали в картела без прекъсване до 13 декември 2002 г.

57      От съображения 188—190 и 297 от обжалваното решение следва, че в това отношение Комисията се е основала на изявленията на АВВ, на Areva и на Schneider Electric. Така АВВ декларира, че е взело решение, съвместно с Alstom, да изключи жалбоподателите от картела поради тяхната относително висока квота спрямо производствения им капацитет. За тази цел на 13 декември 2000 г. във Ville‑d’Avray била организирана среща за прекратяване на картела, който обаче продължил да съществува между ABB, Alstom, Fuji, Melco и Toshiba. Освен това според Комисията Areva и Schneider Electric са потвърдили, че тази среща е била проведена в края на ноември или началото на декември 2000 г., но Areva е оспорило твърдението, че целта на тази среща била някои участници да бъдат изключени от картела.

58      Жалбоподателите оспорват твърдението, че са прекъснали участието си в картела на 13 декември 2000 г., като привеждат два довода. От една страна, те изтъкват, че за дата на прекъсване на тяхното участие следва да се счита 16 юли 1998 г. — датата, на която е обсъждан последният проект за КАГИ в Европа, посочен в съображение 164 от обжалваното решение. От друга страна, както в производството пред Комисията, така и в съдебното производство те поддържат, че решението за прекратяване на картела е било взето на 12 октомври 2000 г. на срещата в Цюрих и че срещата на 13 декември 2000 г. е била само „прощално тържество“, като между тези две дати картелът не е осъществявал никаква дейност.

59      Що се отнася до първия довод, следва да се припомни, че както бе изложено в точки 41—45 по-горе, съществуването на „общото споразумение“, в което са упрекнати жалбоподателите в обжалваното решение, трябва да се счита за надлежно доказано дори ако не се вземе предвид посоченият в съображение 164 от обжалваното решение списък на проекти за КАГИ в Европа. Следователно фактът, че последното обсъждане на посочен в този списък проект за КАГИ е на 16 юли 1998 г., не може да се счита за доказателство за това, че картелът е престанал да съществува на тази дата, или за това, че жалбоподателите са преустановили участието си в него. Поради това този довод трябва да бъде отхвърлен.

60      Що се отнася до втория довод, от цитираната в точка 55 по-горе съдебна практика следва, че когато, както в настоящия случай, Комисията е доказала наличието на споразумение, предприятията, страни по това споразумение, трябва да представят доказателства, че са се разграничили от него, като тези доказателства трябва да свидетелстват за ясната и сведена до знанието на останалите предприятия участници воля да не се прилага повече споразумението.

61      Несъмнено следва да се приеме доводът на жалбоподателите, че е уместно положението, при което участник в картел е отстранен от него чрез тайно споразумение между останалите участници в картела под предлог, че съответният картел преустановява дейността си, да се приравни на изричен отказ от по-нататъшно участие в този картел. Тъй като обаче Комисията е доказала наличието на „общото споразумение“, жалбоподателите са тези, които трябва да докажат факта, че останалите участници са създали у тях убеждение, че картелът преустановява дейността си. Освен това, дори да се предположи, че прекратяването на картела не е било обявено „изненадващо“ по време на срещата на 13 декември 2000 г., а известно време преди това, липсват доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателите, че датата на прекратяване на тяхното участие в картела е 12 октомври 2000 г. Следователно при липсата на каквото и да било доказателство за действителната дата на отстраняването им от картела, Комисията е имала основание да приеме, че жалбоподателите са прекъснали участието си в картела на 13 декември 2000 г., и то без да е била длъжна да доказва, че именно на тази дата са били сключени незаконни споразумения.

62      Следователно оплакването във връзка с датата, на която жалбоподателите са прекъснали участието си в нарушението, следва да се отхвърли.

 б) Относно датата, на която предприятието VA Tech е възобновило участието си в нарушението

 Доводи на страните

63      Жалбоподателите считат, че Комисията неправилно е приела, че предприятието VA Tech е възобновило участието си в картела посредством VAS на 1 април 2002 г. Според тях макар това предприятие да било уведомено за възобновяването на картела още от лятото на 2002 г., по това време то все още не било възобновило участието си. Участието било възобновено едва на 9 октомври 2002 г. — дата на провеждане на срещата в Париж (Франция), на която са присъствали някои от представителите на това предприятие. Жалбоподателите поддържат, че изявленията им в това отношение се потвърждават от други данни по делото. По-конкретно предприятието VA Tech не участвало в срещата на 10 юли 2002 г. във Франкфурт (Германия), нито в споразумения или в съгласувани практики във връзка с проекти за КАГИ, чийто срок на действие изтичал в периода между април и октомври 2002 г. Във всички случаи Комисията не определила момента на възобновяване на нарушението по последователен начин, тъй като в случая на Hitachi взела предвид датата на първото участие в многостранна среща.

64      Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

65      Както личи от съображения 199, 203, 204 и 441 от обжалваното решение, Комисията основава извода си, че предприятието VA Tech е възобновило участието си в картела най-късно на 1 април 2002 г., главно на данните, съдържащи се в отговора на АВВ на изложението на възраженията, в който последното посочва, че според свидетеля г‑н М. след оттеглянето си през 2000 г. предприятието VA Tech възобновило участието си в картела в рамките на първите три месеца на 2002 г. При липсата на точна дата Комисията възприема 1 април 2002 г. като най-благоприятната за това предприятие дата. Според Комисията това изявление на АВВ е достоверно, тъй като само благодарение на него тя е научила, че за известно време предприятието VA Tech е прекъснало участието си в картела. Всъщност в изложението на възраженията Комисията допуска, че предприятието VA Tech е участвало в картела без прекъсване. Освен това Комисията счита, че посоченото изявление се потвърждава от ръкописни бележки на г‑н Z., служител на групата VA Tech, намерени в помещенията на тази група при извършените през април 2004 г. проверки на място.

66      Що се отнася до съставените от г‑н Z. бележки, в съображение 204 от обжалваното решение Комисията посочва три страници, които според нея повдигат известни въпроси относно интереса на групата VA Tech от проект за КАГИ в Равена (Италия) и евентуалните възможности за определяне на ценово равнище, относно обсъждания с японските производители, относно насрочена за месец юли среща, на която да се обсъдят проекти за КАГИ, и относно хода на обсъжданията в края на август 2002 г. Тези страници са възпроизведени на стр. 2014, 2018 и 2024 от преписката по производството пред Комисията.

67      В това отношение следва да се отбележи, че по-голямата част от съставените от г‑н Z. бележки не съдържат никакви данни за датата на тяхното съставяне, нито за датата на споменатите в тях събития. Освен това не е възможно да се направят изводи от поредността, в която тези страници фигурират в преписката по производството пред Комисията, тъй като очевидно поредността на някои страници е била променена спрямо хронологическия ред, в който са били съставени. По-конкретно поредността на страниците, възпроизведени на стр. 2014 и 2015 от преписката по производството пред Комисията, е обърната, както личи от стр. 2014, която стои отдясно на стр. 2015, а стр. 2016, която съдържа протокол от събрание на управителния съвет от 27 юли 2002 г. и следователно би могла да предостави датирани сведения, не може непосредствено да е следвала стр. 2014, тъй като става дума за две десни страници.

68      Следователно единствените надеждни данни относно датата на изготвяне на бележките на г‑н Z. са тези, които могат да бъдат изведени от редките посочвания на дати и които се намират на една и съща страница със сведенията, на които се позовава Комисията.

69      Първо обаче, следва да се констатира, че нито откъсите от съставените от г‑н Z. бележки, които се цитират в обжалваното решение, нито тези, които Комисията посочва в отговор на отправените ѝ от Общия съд писмени въпроси, позволяват да се приеме, че 1 април 2002 г. е датата, на която предприятието VA Tech е възобновило участието си в картела. Всъщност, макар жалбоподателите да не оспорват, че посочените бележки са били съставени през 2002 г., датата 1 април не се споменава изрично в тях, нито може да бъде изведена от съдържанието им.

70      Второ, следва да се посочи, че в преписката по производството пред Комисията се съдържат по-конкретно следните записки: „обсъждане пакет с Jap. Те поеха поредица от инициативи“ и „на практика запазване на датата 1 юли за обсъждане на 1 пакет G^d Export с Jap“. От тези записки може да се заключи, че бележката, в която се съдържат, е била съставена преди 1 юли 2002 г. и следователно най-късно през юни 2002 г. Ето защо при липсата на точна дата, в съответствие с принципа in dubio pro reo, следва да се приеме, че предприятието VA Tech е възобновило участието си в картела на 1 юли 2002 г.

71      Трето, що се отнася до предмета на съгласуваните практики между производителите, следва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията констатира, че във втората фаза на нарушението проектите за КАГИ вече не се обсъждат поотделно, а „пакетно“. Това обстоятелство не е оспорено от жалбоподателите. Жалбоподателите не оспорват и това, че в посочената втора фаза картелът се е отнасял до проекти за КАГИ в рамките на ЕИП. Всъщност първата част от първото правно основание, в която жалбоподателите оспорват, че картелът е имал последици в рамките на общия пазар, важи само за първата фаза на тяхното участие. Следователно фактът, че в посочената в точка 70 по-горе бележка не се споменава проект за КАГИ в ЕИП, не поставя под съмнение извода, че веднага след връщането си в картела жалбоподателите са участвали в обсъждания във връзка с проекти за КАГИ в рамките на ЕИП.

72      Следователно твърдението, че Комисията неправилно е констатирала, че жалбоподателите са възобновили участието си в картела от 1 април 2002 г., трябва да бъде прието.

 в) По датата на преустановяване на нарушението

 Доводи на страните

73      Според жалбоподателите Комисията е допуснала грешка, като приела, че нарушението е преустановено окончателно едва на 11 май 2004 г., а не най-късно на 21 януари 2004 г., когато е проведена последната среща, на която са обсъждани проекти за КАГИ, без да бъде постигнато споразумение. Тъй като след това системата за съгласуване започнала да се разпада, на срещите се обсъждали само въпроси относно по-нататъшното съществуване на картела и някои други въпроси без връзка с конкурентното право.

74      Комисията отхвърля тезата, че картелът е преустановил дейността си най-късно на 21 януари 2004 г., а не на 11 май 2004. Картелът продължил да съществува и след 21 януари 2004 г., като единствено ABB прекратило участието си през февруари 2004 г. Най-малкото споразуменията продължили да оказват влияние до първата среща след прекратяването на участието на АBB.

 Съображения на Общия съд

75      Първо, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика от самия текст на член 81, параграф 1 ЕО следва, че споразуменията между предприятията са забранени, независимо какви са последиците им, щом като имат антиконкурентна цел (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 123 и Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering/Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 181). Следователно не е необходимо да се доказва наличието на действителни антиконкурентни последици, щом като е установена антиконкурентната цел на съответните действия (вж. Решение на Общия съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия, T‑62/98, Recueil, стр. II‑2707, точка 178 и цитираната съдебна практика).

76      В настоящия случай обаче Комисията се основава най-напред на ограничаващата конкуренцията цел на споразуменията и на съгласуваните практики, посочени в член 1 от обжалваното решение. В съображения 303 и 304 от обжалваното решение тя приема първо, че всички описани споразумения и/или съгласувани практики са имали за цел да ограничат конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП и че при тези обстоятелства е излишно за целите на прилагане на посочените разпоредби да се вземат предвид конкретните последици на дадено споразумение, като след това в съображение 308 добавя, че по самото си естество прилагането на споразумение от описания вид води до съществено нарушаване на конкуренцията. Освен това, що се отнася до размера на глобите, в съображение 477 от обжалваното решение Комисията изрично посочва, че при определянето на тежестта на нарушението не се е основала на конкретно влияние.

77      Второ, следва да се посочи, както прави Комисията в съображение 215 от обжалваното решение, въз основа на изявленията на групата VA Tech, че контактите и срещите в рамките на картела след преустановяването на участието на ABB са се отнасяли по-конкретно до обмена на информация за текущите процедури за възлагане на обществени поръчки, до позицията на операторите извън картела, до поддържането или прекъсването на контактите и до сигурността. Обсъжданите теми обаче показват, че макар останалите след напускането на ABB членове на картела да не постигат съгласие по конкретни проекти, те са възнамерявали да продължат дейността на картела в бъдеще или поне все още не са взели решение за преустановяването ѝ.

78      Това тълкуване на фактите не се опровергава от изявленията на Hitachi относно прекратяването на картела, на които се позовават жалбоподателите. Според последните Hitachi заявява във връзка със срещата на 21 януари 2004 г., че „[с]траните [са] отхвърлили всички предложения“ и че „[след това] срещата е била закрита“. От това Hitachi направило извод, че „[н]овата система [е] започнала да се разпада през януари 2004 г., когато е проведена последната работна среща, в която [е] участвало ABB“.

79      На първо място, фактът, че на срещата от 21 януари 2004 г. не е било сключено нито едно споразумение относно обсъжданите проекти за КАГИ, не означава, че картелът е престанал да съществува към този момент, макар според изразеното впоследствие от Hitachi мнение този неуспех да поставя начало на „разпадането на картела“. Всъщност темите, които са били обсъждани на последващите срещи и които жалбоподателите не оспорват, свидетелстват за волята дейността на картела да продължи без ABB. На второ място, що се отнася до мнението на Hitachi, че картелът е започнал да се разпада през януари 2004 г., то само евентуално потвърждава, че през януари 2004 г. „разпадането на картела“ все още не е било факт.

80      При тези обстоятелства не е необходимо Комисията да доказва, че на срещите, проведени след срещата на 21 януари 2004 г., са били сключени нови споразумения относно конкретни проекти за КАГИ, за да заключи, че картелът е продължил да съществува след тази дата.

81      Следователно жалбоподателите не доказват, че Комисията е допуснала грешка в преценката, като е приела датата 11 май 2004 г. за дата на прекратяване на картела. Поради това изведеното от такава грешка в преценката оплакване трябва да бъде отхвърлено.

82      Ето защо следва да се отмени член 1 от обжалваното решение в частта, в която Комисията констатира, че жалбоподателите са извършили нарушение в периода от 1 април до 30 юни 2002 г. Останалата част от първото правно основание, изведена от грешки в преценката относно продължителността на нарушението, следва да бъде отхвърлена.

3.     По частта, изведена от погасяването по давност на преследването на твърдяното нарушение за периода преди 16 юли 1998 г.

 а) Доводи на страните

83      Reyrolle, SEHV и Magrini считат, че правото на налагане на санкции за периода преди 16 юли 1998 г. е погасено по давност. Според тях доколкото петгодишният погасителен давностен срок трябва да се изчислява считано от 16 юли 1998 г. и доколкото продължителността на участието им в новата система е само една година и три месеца, процентът, с който се увеличава началният размер поради продължителността на нарушението, трябвало да бъде намален на 10.

84      Reyrolle, SEHV и Magrini добавят, че що се отнася до тях, твърдението на Комисията, че е налице продължено нарушение, е неправилно, тъй като не са изпълнени поставените от съдебната практика изисквания, а именно от обективна страна да няма прекъсване на нарушението и от субективна страна действията на съответните предприятия да са израз на общо намерение.

85      Комисията отхвърля тези доводи.

 б) Съображения на Общия съд

86      Член 25, параграф 1, буква б) от Регламент № 1/2003 предвижда петгодишен давностен срок за нарушения от вида на тези, в които са упрекнати жалбоподателите. Съгласно член 25, параграф 3, първо изречение от същия регламент всяко действие на Комисията по разследване или преследване на нарушението прекъсва погасителната давност.

87      В настоящия случай възражението за погасяване по давност, направено по отношение на първата фаза от нарушението, в което са упрекнати Reyrolle, SEHV и Magrini, предполага изпълнението на две кумулативни условия. От една страна, първата фаза трябва да е приключила най-късно на 10 май 1999 г., т.е. пет години преди деня, предхождащ извършените от Комисията на 11 и 12 май 2004 г. проверки на място. От друга страна, двете фази на това нарушение не трябва да са част от едно-единствено продължено нарушение по смисъла на член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003, тъй като в този случай погасителната давност започва да тече едва от деня на преустановяване на нарушението.

88      Както бе изложено в точки 57—62 по-горе обаче, в обжалваното решение Комисията правилно приема, че първата фаза на нарушението, в което са упрекнати Reyrolle, SEHV и Magrini, е приключила едва на 13 декември 2000 г., т.е. след 10 май 1999 г. Следователно възражението за погасяване по давност трябва да се отхвърли.

89      Във всички случаи посоченото в точка 87 по-горе второ условие, също както и първото, не е изпълнено. Всъщност Комисията правилно приема, че картелът, в който Reyrolle, SEHV и Magrini са участвали през 2002 г., и картелът, в който тези дружества са участвали до 2000 г., по същество е един и същ.

90      Юрисдикциите на Съюза са определили няколко релевантни критерия за преценката дали дадено нарушение следва да се разглежда като едно-единствено нарушение, а именно идентичност на целите на съответните практики (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия, C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точки 170 и 171, Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело Dansk Rørindustri/Комисия, T‑21/99, Recueil, стр. II‑1681, точка 67 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Recueil, стр. II‑3435, точка 312), идентичност на съответните стоки и услуги (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03, Решение на Общия съд по дело T‑91/03, все още непубликувани в Сборника, точки 118, 119 и 124 и Решение на Общия съд по дело Jungbunzlauer/Комисия, посочено по-горе, точка 312), идентичност на участващите в нарушението предприятия (Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, посочено по-горе, точка 312) и идентичност на условията, при които е извършено нарушението (Решение по дело Dansk Rørindustri/Комисия, посочено по-горе, точка 68). Други релевантни критерии са идентичността на физическите лица, действащи от името на предприятията, и идентичността на географския обхват на съответните практики.

91      В настоящия случай следва да се отбележи, че въз основа на посочените по-горе критерии може да се приеме, че картелът, в който Reyrolle, SEHV и Magrini са участвали през 2002 г., и картелът, в който тези дружества са участвали до 2000 г., по същество е един и същ.

92      Всъщност, първо, целта — стабилизиране на пазарните дялове на членовете на картела, разпределяне на световния пазар между японските и европейските производители, по-конкретно чрез запазването за последните на европейските пазари, и предотвратяване на ценови спад — е била една и съща през двата разглеждани периода.

93      Второ, методите на дейност на картела като цяло са останали непроменени, макар че с течение на годините постепенно са се развивали, по-конкретно с оглед намаляването на броя на участващите предприятия поради концентрацията в сектора и с оглед техническото развитие на средствата за комуникация. Както Комисията посочва в съображение 280 от обжалваното решение обаче, тези изменения не настъпват в конкретен момент между 2000 г. и 2002 г., а постепенно. Освен това те не засягат основните принципи на функциониране на картела, а именно разпределянето на проекти за КАГИ между членовете на картела въз основа на определените от тях квоти и посредством фиктивни оферти и определянето на минимални цени за проектите за КАГИ, които не са били разпределени.

94      Тези детайлни констатации на Комисията относно функционирането на картела, които жалбоподателите не оспорват в подробности, не се опровергават от общото и неподкрепено с доказателства твърдение, че „от 2002 г. съгласуването се извършва съгласно напълно нова система“, за което свидетелстват по-конкретно изявленията на служители на ABB. Всъщност в пасажите, цитирани извън техния контекст от жалбоподателите по дела T‑123/07 и T‑124/07, въпросният служител, г‑н Wi., посочва по същество, че към момента на настъпване на фактите работодателят му е скрил от него реалния обхват на „сътрудничеството“ с останалите производители на КАГИ и обстоятелството, че картелът във вида, в който съществува от 2002 г., е продължение на по-ранна фаза на картела.

95      Трето, през разглежданите два периода картелът се отнася до един и същи пазар, а именно този на проектите за КАГИ под формата на отделни части или под формата на подстанции „до ключ“.

96      Четвърто, предвид процеса на концентрация в сектора на КАГИ през този период участващите в картела предприятия, както и отделните дружества, които са част от тези предприятия, по същество остават едни и същи през целия период на съществуване на картела (от 1988 г. до 2004 г.), като единственото изключение в това отношение е временното отсъствие на Siemens, на предприятието VA Tech и на Hitachi.

97      Пето, лицата, които представляват отделните предприятия в рамките на картела, в много голяма степен са едни и същи през 2000 г. и през 2002 г., като се изключи обичайното текучество в рамките на всяко едно от предприятията. Фактът, че представителите са едни и същи лица, се потвърждава от приложените към преписката различни списъци на срещи, и по-конкретно от списъка, представляващ приложение І към обжалваното решение, и списъка на сътрудниците на активно участващите в картела предприятия, представляващ приложение II към обжалваното решение.

98      Шесто, географският обхват на картела е един и същ през 2000 г. и в периода 2002—2004 г. Всъщност той се разширява в известна степен след 1988 г. поради факта, че междувременно членовете на картела получават достъп до пазарите на страните от Централна и Източна Европа.

99      Освен това изтъкнатият от Комисията и неспорен от жалбоподателите по дела T‑123/07 и T‑124/07 факт, че в отсъствието на временно преустановилите участието си предприятия картелът е продължил да съществува между останалите членове и че следователно е била запазена обективната непрекъснатост на едно-единствено нарушение, също показва, че става дума за един и същ картел.

100    Накрая, що се отнася до субективния елемент, е достатъчно, че към момента, в който предприятието VA Tech е възобновило участието си в картела, Reyrolle, SEHV и Magrini са били наясно, че продължават да участват в същия картел като по-рано. В това отношение следва да се посочи, че някои от служителите, които представляват предприятието VA Tech в картела от 2002 г. нататък, са изпълнявали ръководни функции във включените в тази група дружества още преди тези дружества да прекъснат участието си в картела през 2000 г. Така г‑н Z., г‑н V., г‑н C., г‑н B. и г‑н W., които фигурират в списъка на участниците в различни срещи, считано от октомври 2002 г. (вж. приложение I към обжалваното решение), са работили за Reyrolle, SEHV, Magrini и Schneider Electric още преди 2000 г. (вж. приложение II към обжалваното решение). Поради това няма как Reyrolle, SEHV и Magrini да не са знаели, че факторите, които определят единния характер на картела, са идентични. Следователно противно на това, което изтъкват жалбоподателите по дела T‑123/07 и T‑124/07, субективният елемент не се изключва от факта, че през 2000 г. те са били заблудени от останалите участници в картела, че същият прекратява дейността си. Всъщност определящо в това отношение е какво са знаели не през 2000 г., а към момента, в който са възобновили участието си в картела.

101    Следователно повдигнатото от Reyrolle, SEHV и Magrini възражение за погасяване по давност във всички случаи трябва да бъде отхвърлено поради факта, че двете фази на нарушението, в което са упрекнати, са част от едно-единствено продължено нарушение.

102    В заключение частта от първото правно основание, изведена от погасяването по давност, що се отнася до първата фаза на нарушението, в което са упрекнати Reyrolle, SEHV и Magrini, трябва да бъде отхвърлена.

4.     По частта, изведена от прекомерния размер на наложените глоби

103    В подкрепа на тази част жалбоподателите излагат няколко оплаквания, изведени, първо, от превишаването на 10-процентния таван от оборота на Reyrolle, SEHV и Magrini, второ, от неотчитането на индивидуалното положение на същите тези дружества, трето, от прекомерния размер на глобата на Siemens Österreich и на KEG в сравнение с тази на Reyrolle, четвърто, от неразбираемия начин на определяне на солидарната отговорност между отделните жалбоподатели, пето, от факта, че Комисията неправилно е приела, че Reyrolle е отговорно наред със своето дружество майка, шесто, от нарушаването на принципа ne bis in idem по отношение на Siemens Österreich и KEG и седмо, от обстоятелството, че наложената на последните глоба не е намалена.

104    Следва да се отбележи, че първите четири оплаквания са изведени по същество от неправилното прилагане от Комисията на понятието за предприятие по смисъла на общностното конкурентно право. Всъщност в доводите си в подкрепа на тези твърдения за нарушение жалбоподателите възразяват срещу това, че при изчисляването на техните глоби Комисията е възприела начален размер, който се основава на общия оборот на групата VA Tech за 2005 г., а не на техните отделни обороти, и срещу това, че сумите, за които отделните дружества от тази група носят солидарна отговорност, са определени по неразбираем начин. Следователно, преди да се пристъпи към разглеждането на останалите оплаквания, тези четири оплаквания трябва да бъдат разгледани общо.

 а) По първите четири оплаквания, изведени по същество от неправилното прилагане от Комисията на понятието за предприятие по смисъла на общностното конкурентно право.

 Доводи на страните

105    Reyrolle, SEHV и Magrini упрекват Комисията в това, че при изчисляването на техните глоби тя е възприела начален размер, който се основава на общия оборот на групата VA Tech към момента на обжалваното решение, а не на техните отделни обороти.

106    Според Reyrolle, SEHV и Magrini по този начин Комисията явно се отклонява от неколкократно изразената в обжалваното решение позиция, че дъщерните дружества на групата VA Tech носят „индивидуална отговорност“ за нарушението на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Reyrolle, SEHV и Magrini изтъкват също, че приложеният от Комисията метод за изчисляване е довел до положение, при което Reyrolle носи отговорност за поведението на SEHV и на Magrini и обратно, макар тези дружества да не са били свързани през по-голямата част от периода на нарушението, а именно от 15 април 1988 г. до 13 декември 2000 г. Такава „обща отговорност с обратно действие“ противоречала на принципа, че санкцията трябва да бъде пропорционална на извършеното нарушение, тъй като икономическата тежест на посочените дружества в картела била твърде преувеличена.

107    Освен това Reyrolle, SEHV и Magrini твърдят, че в обжалваното решение Комисията не е спазила предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от оборота. За 2005 г. световният оборот на Reyrolle бил около 118 953 000 EUR, на SEHV — около 222 034 242 EUR, а на Magrini — около 103 047 112 EUR, така че наложените им глоби в размер на 22 050 000 EUR били прекомерни.

108    Reyrolle, SEHV и Magrini считат също, че предложеният от Комисията начин за изчисляване нарушава член 7, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), съгласно който не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено. Според тях, прилагайки при определянето на глобата концепцията за икономическа единица с обратно действие, Комисията наложила по-тежка санкция.

109    Reyrolle добавя, че Комисията е трябвало да вземе предвид ограничените му възможности да наруши съществено конкуренцията в рамките на общия пазар, било като намали началния размер на неговата глоба, било като приеме, че са налице смекчаващи обстоятелства. По причини от технически характер по време на действието на Споразумението GQ дейността на Reyrolle в рамките на ЕИП е била ограничена до Обединеното кралство и до Ирландия. Следователно създавайки преувеличена представа за неговата конкурентна мощ на общия пазар, световният оборот на Reyrolle не отразявал правилно неговите възможности да причини вреди на други оператори в рамките на ЕИП.

110    Siemens Österreich и KEG поддържат, че наложената им глоба е несъразмерна спрямо тази на Reyrolle, тъй като Комисията ги е санкционирала така сякаш в периода 1998—2000 г. са били свързани със SEHV и Magrini, с което определено е преувеличила икономическата им тежест в картела.

111    Siemens Österreich и KEG добавят, че по принцип глобите, които се налагат на дружествата майки за извършеното от техни дъщерни дружества нарушение и които се основават на решаващото влияние, което първите оказват върху търговското поведение на вторите, не могат да бъдат по-тежки от глобите на дъщерните дружества. Все пак те считат, че в настоящия случай предвид продължителността на твърдените нарушения размерът на наложената им глоба е два пъти по-голям в сравнение с размера на глобата, наложена на Reyrolle, а именно 242 307 EUR за всеки месец нарушение от тяхна страна срещу 124 576 EUR за всеки месец нарушение от страна на Reyrolle.

112    Според Siemens Österreich и KEG избраният от Комисията подход нарушава принципа, че санкцията трябва да съответства на индивидуалното участие на дадено дружество в извършването на нарушението, и „принципа на вината“ и следователно нарушава член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и член 7, параграф 1 от ЕКПЧ. Този подход бил в противоречие и с Насоките на Комисията относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВC] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“). Освен това в писмената защита Комисията погрешно и без каквото и да било доказателство презумирала, че към момента на придобиването на Reyrolle и създаването на VAS VA Technologie знаело или било длъжно да знае за участието на Reyrolle в картела, макар че VA Technologie „навлязло в сектора на КАГИ […] едва след придобиването на Reyrolle“ и макар че извършеният по този повод предварителен одит (due diligence) не разкрил каквото и да било участие в тайни споразумения.

113    Siemens Österreich и KEG считат, че Комисията първо е трябвало да изчисли дължимия от всяко от дъщерните дружества на групата VA Tech размер на глобата, преди да изчисли пропорционално на времето, през което тази група е упражнявала контрол, размера на глобата, за чието заплащане дружествата майки отговарят солидарно. В приложение на този метод наложените от Комисията глоби трябвало да бъдат в размер на 720 000 EUR за Reyrolle, 900 000 EUR за SEHV и 360 000 EUR за Magrini, т.е. общо в размер на 1 980 000 EUR.

114    SEHV и Magrini изтъкват също, че наложената им с обжалваното решение глоба в размер общо на 22 050 000 EUR е била разделена погрешно между, от една страна, групата, в която дружество майка е Schneider Electric (наричана по-нататък „групата Schneider“) (4 500 000 EUR), и от друга страна, групата VA Tech (17 550 000 EUR). Те твърдят, че извършеното от Комисията изчисление в крайна сметка е довело до това, че за периода, в който Schneider Electric е осъществявало самостоятелен контрол върху тях, неговата отговорност е твърде ограничена, а именно 40 %. За сметка на това групата VA Tech и Reyrolle били поставени в явно неблагоприятно положение.

115    SEHV и Magrini добавят, че Комисията е определила началния размер на наложената на Schneider Electric глоба с оглед на дяловото участие, което то притежава във VAS. VA Technologie обаче било апортирало във VAS различни дейности, които нямали никаква връзка с картела. Следователно определената в член 2, буква л), подточка i) от обжалваното решение сума, за чието заплащане SEHV, Magrini и Reyrolle отговарят солидарно, била очевидно прекомерна.

116    Комисията счита, че при определянето на размера на глобата в обжалваното решение е спазила установените в съдебната практика критерии и е взела предвид, доколкото е било необходимо, индивидуалното положение на Reyrolle, на SEHV и на Magrini.

117    Що се отнася до член 7 от ЕКПЧ, Комисията подчертава, че той не е пряко приложим в настоящия случай. Освен това тя твърди, че обжалваното решение не нарушава забраната за обратно действие, нито принципа „неналагане на наказание без закон“.

118    Комисията отхвърля и довода на Reyrolle, че отчитането на световния оборот на това дружество водело до прекомерен начален размер на неговата глоба. Тя счита, че когато картелът обхваща почти целия световен пазар, има право да вземе предвид световните обороти като индиция за тежестта на нарушението. Освен това тя отбелязва, че нито една разпоредба от общностното право не предвижда, че санкцията трябва да е пропорционална на продължителността на нарушението.

119    Освен това Комисията отбелязва, че Siemens Österreich и KEG не твърдят, че размерът на две хипотетични отделни глоби на групата VA Tech — едната за поведението на Reyrolle, а другата за поведението на SEHV и на Magrini, е по-нисък от размера на определената в обжалваното решение обща глоба. Решението обаче можело да бъде отменено само ако поради неправилно изчисляване жалбоподателят действително е претърпял вреда.

120    Що се отнася до определянето на сумите, които трябва да бъдат заплатени при условията на солидарна отговорност, Комисията изтъква, че това оплакване е недопустимо, тъй като поради факта, че SEHV и Magrini не са пряко засегнати в това отношение, те не могат да се позоват на интересите на цялото предприятие. Комисията счита също, че е мотивирала надлежно начина на изчисляване на размера на глобата на жалбоподателите. Освен това Комисията счита, че възлагането на по-голяма част от солидарната отговорност на Schneider Electric би било доста по-неблагоприятно за групата VA Tech от извършеното от нея разпределение, тъй като общата отговорност на посочената група би се оказала значително по-голяма.

121    Накрая, в отговорите си на писмените въпроси на Общия съд, както и в съдебното заседание, Комисията изтъква по същество, че има право свободно да определи сумите, които трябва бъдат заплатени при условията на солидарна отговорност, тъй като солидарната отговорност е предимство за засегнатите дружества. Поради това тя не допуснала нарушение, като приела, че Reyrolle, от една страна, и SEHV и Magrini, от друга, следва да носят солидарна отговорност за заплащането на сума, която не е свързана с периода на общото им участие в картела в качеството им на дъщерни дружества в групата VA Tech, че самостоятелното участие на Reyrolle в продължение на десет години преди изкупуването му от VA Technologie не води до възникването на задължение за това дружество да заплати самостоятелно определена сума и че Siemens Österreich и KEG не носят солидарна отговорност за част от глобата на SEHV и на Magrini. Освен това според Комисията изложените в съображение 468 от обжалваното решение данни относно периодите на солидарна отговорност не трябва да се възприемат в смисъл, че установяват окончателно солидарна отговорност в смисъл на солидарни задължения. Всъщност, когато в горепосоченото съображение 468 приела, че за периода от 15 април до 20 септември 1988 г. отговорността на Reyrolle е индивидуална, Комисията не изключвала възможността да бъде предвидена солидарна отговорност по причини, които не са свързани със съществуването на един-единствен стопански субект, доколкото за този период била изключена само солидарната отговорност с неговите дъщерни дружества. Комисията счита, че в крайна сметка солидарните длъжници имат пълна свобода при вътрешното разпределяне на общия размер на глобата, което е предимство за тях.

 Съображения на Общия съд

–       По принципа за личната отговорност

122    Най-напред следва да се напомни, че съгласно принципа за личната отговорност физическите или юридическите лица трябва да бъдат санкционирани само за деяния, за които лично отговарят (Решение на Общия съд от 13 декември 2001 г. по дело Krupp Thyssen Stainless и Acciai speciali Terni/Комисия, T‑45/98 и T‑47/98, Recueil, стр. II‑3757, точка 63), принцип, който е приложим във всяко административно производство, което може да доведе до санкции съгласно общностните правила в областта на конкуренцията (Решение на Общия съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия, T‑304/02, Recueil, стр. II‑1887, точка 118). Този принцип обаче трябва да се съгласува с понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО, така както е тълкувано в съдебната практика. В това отношение следва да се припомни, че понятието за предприятие по смисъла на член 81 ЕО включва стопански субекти, всеки от които представлява единна организация на персонални, имуществени и неимуществени елементи, която трайно преследва определена икономическа цел и която може да допринесе за извършването на посочено в тази разпоредба нарушение (вж. Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия, T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487, точка 54 и цитираната съдебна практика). Всъщност в общностното конкурентно право се приема, че отделните дружества, които принадлежат към една и съща група, представляват един стопански субект и следователно едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, ако дъщерните дружества на групата не определят самостоятелно поведението си на пазара (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Michelin/Комисия, T‑203/01, Recueil, стр. II‑4071, точка 290).

123    Следователно трябва да се отхвърли твърдението на Siemens Österreich и KEG, че фактът, че участващо в нарушение предприятие е съставено от няколко отделни дружества, не изисква последните да бъдат третирани като един-единствен участник в нарушението. Всъщност това твърдение се дължи на смесване на понятието за предприятие и понятието за дружество и не се подкрепя от цитираната от жалбоподателите съдебна практика.

124    Следва да се отхвърли и доводът на Reyrolle, на SEHV и на Magrini, изложен в точка 108 по-горе, че прилагането от Комисията с обратна сила на концепцията за икономическа единица при изчисляването на размера на глобата води до утежняване на санкцията и следователно нарушава член 7, параграф 1 от ЕКПЧ, съгласно който не може да бъде налагано наказание, по-тежко от предвиденото за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено. Всъщност практиката на Комисията при изчисляването на размера на глобата да взема предвид оборота на предприятието — и следователно евентуално общия оборот на всички дружества, които образуват това предприятие — не се е променила във времето и поради това трябва да е известна на стопанските субекти. Освен това жалбоподателите са продължили да участват в нарушението след сливане, което е довело до увеличаване на оборота на предприятието. Следователно те не могат да изискват от Комисията да ги третира така, сякаш това сливане не се е състояло, тъй като принципът, че при изчисляването на размера на глобите се взема предвид оборотът на предприятието, а не отделните обороти на съставляващите го дружества, е бил приложим в периода на функциониране на картела и следователно не е бил приложен с обратна сила.

125    Следва да се добави също, че постоянната практика на Комисията при определянето на началния размер на глобите да взема предвид оборота от последната пълна година на нарушението е възприета мълчаливо в съдебната практика (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Sarrió/Комисия, C‑291/98 P, Recueil, стр. I‑9991, точки 85—87).

126    В това отношение, на първо място, следва да се припомни съдебната практика, съгласно която възпиращото действие на глобите представлява един от факторите, въз основа на които трябва да се установи тежестта на нарушенията (Решение на Съда от 17 юли 1997 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, Recueil, стр. I‑4411, точка 33 и Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T‑101/05 и T‑111/05, Recueil, стр. II‑4949, точка 45). Възпиращото действие на глобата обаче до голяма степен зависи от това дали тя е в значителен за съответното дружество размер. Следователно, за да може да се прецени дали глобата ще има възпиращо действие по отношение на предприятие, което е участвало в нарушение, следва да се вземе предвид положението такова, каквото е било в края на нарушението, а не някакво предходно положение. Вземането предвид на предходно положение би могло да доведе до налагането на глоба, която или е прекалено ниска, за да има достатъчно възпиращо действие, когато междувременно оборотът на съответното предприятие се е увеличил, или е по-висока от необходимата за постигане на възпиращо действие, когато междувременно оборотът на съответното предприятие е намалял.

127    На второ място, предвид принципа на добра администрация и изискванията за процесуална икономия, на практика би било невъзможно и във всички случаи прекалено да се изисква от Комисията да отчита промените в оборота на съответните предприятия за целия период на съществуване на картела. Както основателно изтъква Комисията, такъв подход би довел до необходимостта от изчисляване на отделен начален размер на глобата за всяка година на участие в картела и от определяне за тази цел на пазарните дялове на участниците за всяка година от нарушението.

128    Следователно трябва да се отхвърли и изложеният в точка 110 по-горе довод на Siemens Österreich и на KEG, че следваният от Комисията подход — определяне на глобата на тези дружества с оглед на оборота на групата VA Tech за 2003 г., а не на по-ниския оборот преди придобиването на SEHV и на Magrini — създава преувеличена представа за тяхната икономическа тежест в картела.

129    Освен това следва да се отхвърли доводът на Siemens Österreich и на KEG, изложен в точка 112 по-горе, а именно че посоченият подход на Комисията нарушава принципа, че санкцията трябва да съответства на индивидуалното участие на дадено дружество в извършването на нарушението, и „принципа на вината“. Всъщност от обжалваното решение, и по-конкретно от съображение 468, буква в) и от съображение 507 от него, следва, че посочените жалбоподатели носят отговорност само за периода, през който са участвали в картела посредством своите дъщерни дружества, а именно Reyrolle, а считано от 2001 г. — и SEHV и Magrini.

130    Що се отнася до довода на Siemens Österreich и на KEG, също изложен в точка 112 по-горе, а именно че Комисията неправилно е приела, че към момента на придобиването на Reyrolle и създаването на VAS VA Technologie е знаело или е било длъжно да знае за участието на Reyrolle в картела, следва да се припомни, че Комисията с основание може да презумира, че дъщерното дружество, което се притежава изцяло от дружеството майка, прилага главно дадените му от последното указания, и че тази презумпция означава, че Комисията не е длъжна да проверява дали дружеството майка действително е упражнило това правомощие (вж. Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Akzo Nobel/Комисия, T‑330/01, Recueil, стр. II‑3389, точка 83 и цитираната съдебна практика). Следователно, за да се подведе дружеството майка под отговорност за поведението на изцяло притежавано от нея дъщерно дружество, не е необходимо да се доказва, че дружеството майка е знаело за действията на дъщерното дружество. Обратно, дружеството майка е това, което трябва да обори тази презумпция, като предостави достатъчно доказателства, когато счита, че макар да притежава изцяло капитала на своето дъщерно дружество, последното определя самостоятелно поведението си на пазара (вж. Решение по дело Akzo Nobel/Комисия, посочено по-горе, точка 83 и цитираната съдебна практика).

131    В настоящия случай въпросът дали при придобиването на Reyrolle през 1998 г. VA Technologie е знаело за участието му в картела е ирелевантен, след като Siemens Österreich и KEG не оспорват пред Общия съд, че Reyrolle — дъщерно дружество, което групата VA Tech изцяло притежава от 1998 г. — е прилагало главно техните указания и не е определяло самостоятелно поведението си на пазара. Следователно фактът, че Комисията неправилно е приела, че VA Technologie е знаело за това участие, не може да опорочи обжалваното решение.

132    Освен това, що се отнася до създаването на VAS през 2001 г., Комисията основателно е приела, че по това време VA Technologie е знаело за участието в картела както на своето бивше дъщерно дружество Reyrolle, така и на своите нови дъщерни дружества SEHV и Magrini. Всъщност в съображение 454 и сл. от обжалваното решение Комисията посочва, че към момента на провеждане на срещите на картела много от представителите на предприятието VA Tech са заемали ръководни длъжности както в дъщерните дружества Reyrolle, SEHV и Magrini, така и в техните дружества майки, а именно VA Technologie и VAS — чийто правоприемник е Siemens Österreich, — както и KEG. Siemens Österreich и KEG обаче не оспорват тези констатации пред Общия съд.

133    Следователно този довод трябва да се отхвърли.

134    Накрая, тъй като субектът, нарушил член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП, е предприятие по смисъла на конкурентното право, което само по себе си няма правосубектност, в решението, с което санкционира това нарушение и налага глоби, Комисията трябва да определи отделните дружества в рамките на предприятието, които ще бъдат адресати на решението и които ще отговарят за заплащането на глобите за сметка на предприятието. Следователно индивидуалните глоби, наложени на отделните дружества, които са част от предприятието, трябва да се изчислят, освен в изключителни случаи, въз основа на икономическата мощ и следователно на оборота на предприятието, а не въз основа на икономическата мощ на отделните дружества.

135    В настоящия случай в съображение 333 от обжалваното решение Комисията най-напред посочва, че член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП имат предвид предприятие по смисъла на правото на конкуренция — понятие, което не трябва да се смесва с понятието за юридическо лице по националното търговско, дружествено или данъчно право. Тъй като обаче решението, с което се санкционира нарушението на тези разпоредби, трябва да бъде адресирано до юридически лица, Комисията трябва да идентифицира в рамките на съответните предприятия юридическите лица адресати на решението. По-нататък в съображение 335 от обжалваното решение Комисията посочва, че дружествата майки, които упражняват решаващо влияние върху търговското поведение на дадено дъщерно дружество, могат да носят солидарна отговорност за нарушението, извършено от това дъщерно дружество, което обаче не освобождава последното от отговорност. Следователно дружеството майка носи отговорност наред с дъщерното дружество. Тези съображения отчитат напълно посочените в точки 122 и 134 по-горе принципи.

136    Поради това доводът на Reyrolle, SEHV и Magrini, изложен в точка 106 по-горе и изведен от противоречието между налагането на глоба, основана на общия оборот на групата VA Tech, и подхода, свързан с личната отговорност на отделните дъщерни дружества от тази група за нарушението, трябва да бъде отхвърлен.

–       Относно отделните дружества, които могат да носят отговорност за поведението на участващите в картела предприятия, и относно прилагането на правилата на солидарната отговорност за заплащането на глобите

137    На първо място, следва да се определят отделните дружества, които могат да бъдат подведени под отговорност за поведението на предприятията, участващи в картела. На второ място, следва да се прецени дали Комисията правилно е изчислила размера на глобите, които трябва да бъдат наложени на жалбоподателите, и по-конкретно дали правилно е определила сумите, за чието заплащане те отговарят солидарно. Тъй като този анализ се отнася по-специално до вътрешната съгласуваност на обжалваното решение, на този етап следва да се вземе предвид продължителността на нарушението, възприета от самата Комисия в обжалваното решение, и по-конкретно като дата на възобновяване на участието на предприятието VA Tech в картела да се приеме 1 април 2002 г., а не 1 юли 2002 г. (вж. точки 72 и 82 по-горе).

138    Що се отнася, на първо място, до определянето на отделните дружества, които могат да бъдат подведени под отговорност за поведението на предприятията, участвали в картела, най-напред трябва да се припомни, че не се оспорва, че докато предприятието VA Tech е участвало в картела, Reyrolle, SEHV и Magrini не са определяли самостоятелно поведението си на пазара. Както следва от точка 1 по-горе, за Reyrolle това е периода от 20 септември 1998 г. — датата на придобиването му от VA Technologie, а за SEHV и Magrini — периода след 13 март 2001 г. — датата на създаване на VAS. От това в обжалваното решение Комисията заключава, че в посочените периоди Reyrolle, SEHV и Magrini образуват заедно с VA Technologie и VAS (погълнати през 2006 г. от Siemens Österreich), както и заедно с KEG, едно и също предприятие по смисъла на член 81 ЕО, нещо, което не се оспорва от жалбоподателите.

139    По-нататък следва да се припомни, както прави Комисията в съображение 337 от обжалваното решение, че правните субекти, които са участвали самостоятелно в дадено нарушение и които впоследствие са били придобити от друго дружество, продължават да носят самостоятелна отговорност за неправомерното си поведение преди придобиването им, когато тези дружества не са чисто и просто погълнати от приобретателя, а са продължили да осъществяват дейността си като дъщерни дружества (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия, C‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693, точки 78—80). В такъв случай приобретателят може да носи отговорност за поведението на своето дъщерно дружество единствено от момента на придобиването му, ако дъщерното дружество не е прекратило нарушението и ако отговорността на новото дружество майка може да бъде доказана (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925, точки 37—39).

140    В настоящия случай положението на Reyrolle, от една страна, и на Siemens Österreich, както и на KEG, от друга страна, е подобно на второто положение, посочено в точка 139 по-горе, тъй като Reyrolle най-напред е участвало в нарушението самостоятелно, а след това, считано от 20 септември 1998 г., е продължило своята неправомерна дейност в качеството си на дъщерно дружество на групата VA Tech (вж. точка 1 по-горе).

141    Освен това същият принцип трябва да се приложи mutatis mutandis, когато преди придобиването му съответното дружество не е участвало в нарушението самостоятелно, а в качеството си на дъщерно дружество на друга група, какъвто е случаят със SEHV и Magrini, които, преди да станат част от групата VA Tech, са били част от групата Schneider (наричана по-нататък „предприятието Schneider“) до 13 март 2001 г.

142    В това отношение от преписката е видно, че от 13 март 2001 г. групата VA Tech притежава посредством VAS 60 % от Reyrolle, SEHV и Magrini. В съображения 454 и 455 от обжалваното решение Комисията посочва, без това да се оспорва от жалбоподателите, че според нея посредством своя дял от 60 % в капитала на VAS, VA Technologie и KEG са били в състояние да упражняват решаващо влияние върху търговското поведение на Reyrolle, SEHV и Magrini. От това тя стига до извода, че между 13 март 2001 г. — датата на създаване на VAS, и 11 май 2004 г. — датата на прекратяване на картела, Siemens Österreich и KEG или техните праводатели са образували едно и също предприятие с дъщерните дружества Reyrolle, SEHV и Magrini. От съображения 423, 424, 450 и 467 от обжалваното решение следва по-специално, че според Комисията със създаването на VAS на 13 март 2001 г. Schneider Electric престава да носи отговорност за участието на неговите бивши дъщерни дружества SEHV и Magrini, независимо от факта, че до октомври 2004 г. то е притежавало 40 % от капитала на VAS.

143    От посочения в точка 139 по-горе принцип следва, че SEHV и Magrini продължават да носят самостоятелна отговорност за своето неправомерно поведение преди поемането на контрола от групата VA Tech на 13 март 2001 г. Освен това, тъй като преди тази дата въпросните дружества са били част заедно със Schneider Electric от друго предприятие, за този период последното трябва да бъде солидарно отговорно с тях.

144    От гореизложеното следва, че трябва да се разграничават четири отделни периода:

–        първо, в периода от 15 април 1988 г. до 20 септември 1998 г. Reyrolle носи самостоятелна отговорност за участието си в картела; всъщност по отношение на неговото дружество майка по това време, а именно Rolls-Royce, преследването на нарушението е изключено по давност,

–        второ, в периода от 15 април 1988 г. до 13 декември 2000 г. SEHV и Magrini носят отговорност за участието си в картела солидарно със Schneider Electric, тяхното дружество майка по това време,

–        трето, в периода от 20 септември 1998 г. до 13 декември 2000 г. Reyrolle носи отговорност за участието си в картела солидарно със Siemens Österreich, правоприемник на VA Technologie, негово дружество майка по това време,

–        четвърто, в периода от 1 юли 2002 г. (съгласно обжалваното решение — 1 април 2002 г.) до 11 май 2004 г. Reyrolle, SEHV и Magrini носят отговорност за участието си в картела солидарно със своите дружества майки KEG и Siemens Österreich, правоприемник на техните бивши дружества майки, а именно VAS и VA Technologie.

145    В съответствие обаче с упоменатия в точки 139—143 по-горе принцип, в съображения 449—451 от обжалваното решение Комисията констатира, що се отнася до участието на Reyrolle в нарушението, че посоченото дружество трябва да носи самостоятелна отговорност за това участие за периода преди придобиването му от групата VA Tech, а именно от 15 април 1988 г. до 20 септември 1998 г., че Siemens Österreich и KEG трябва да носят солидарна отговорност с Reyrolle за това участие, считано от придобиването на последното от групата VA Tech, а именно от 20 септември 1998 г. до 13 декември 2000 г. и от 1 април 2002 г. до 11 май 2004 г., и че SEHV и Magrini — други дъщерни дружества на групата VA Tech, които са участвали в нарушението — трябва да носят солидарна отговорност за това участие за периода от 1 април 2002 г. до 11 май 2004 г.

146    Що се отнася до участието на SEHV и на Magrini, в съображение 465 от обжалваното решение Комисията констатира, че за това участие Schneider Electric трябва да носи солидарна отговорност с тези дружества за периода от 15 април 1988 г. до 13 декември 2000 г., а в съображение 467 от обжалваното решение констатира, че за това участие Siemens Österreich и KEG трябва да носят солидарна отговорност с тези дружества за периода от 1 април 2002 г. до 11 май 2004 г.

147    Следователно в съображение 468 от обжалваното решение Комисията правилно приема, че:

„Поради това:

a)      [Reyrolle] трябва да носи самостоятелна отговорност за участието си в нарушението в периода от 15 април 1988 г. до 20 септември 1998 г.;

б)      [SEHV] и [Magrini] трябва да носят солидарна отговорност със [Schneider Electric] за периода от 15 април 1988 г. до 13 декември 2000 г.;

в)      [Siemens Österreich и KEG] трябва да носят солидарна отговорност от 20 септември 1998 г. до 13 декември 2000 г. и от 1 април 2002 г. до 11 май 2004 г. (като до 13 декември 2000 г. носят солидарна отговорност с [Reyrolle], а от 1 април 2002 г. — също и със [SEHV] и [Magrini]).“

148    На второ място, що се отнася до изчисляването на размера на глобите на отделните дружества, които могат да носят отговорност за поведението на участвалите в картела предприятия, и по-конкретно до определянето на размера на глобите, за чието заплащане се носи солидарна отговорност, следва да се прецени дали в точки 122, 134, 139, 141 и 143 от обжалваното решение Комисията е спазила посочените по-горе принципи, както и програмата, която самата тя си е определила в съображение 468 от обжалваното решение.

149    В това отношение е важно да се подчертае, че солидарната отговорност на дружествата за заплащането на глобите, дължими поради нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, е правна последица, която произтича ipso iure от материалноправните разпоредби на тези членове.

150    Според съдебната практика, когато няколко лица могат да носят индивидуална отговорност за участието в нарушение, извършено от едно и също предприятие по смисъла на конкурентното право, те трябва да носят солидарна отговорност за посоченото нарушение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 6 март 1974 г. по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, 6/73 и 7/73, Recueil, стр. 223, точка 41, Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, C‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065, точки 33 и 34, Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, T‑339/94—T‑342/94, Recueil, стр. II‑1727, точки 42—44, Решение на Общия съд по дело HFB и др./Комисия, точка 122 по-горе, точки 54, 524 и 525, Решение на Общия съд по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 90 по-горе, точка 62 и Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, точки 57—62).

151    Тъй като пазарното поведение на предприятието е единно, за целите на прилагане на конкурентното право, е оправдано дружествата или по-общо правните субекти, които могат да носят индивидуална отговорност за това поведение, да отговарят солидарно (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, точка 150 по-горе, точка 41, Решение на Съда от 14 юли 1972, Geigy/Комисия, 52/69, Recueil, стр. 787, точка 45, Решение на Съда по дело HFB и др./Комисия, точка 122 по-горе, точки 54, 524 и 525 и Решение по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 150 по-горе, точка 62). Солидарната отговорност за заплащането на глобите, наложени поради нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, доколкото служи като гаранция за действителното събиране на въпросните глоби, допринася за постигането на възпиращата цел, която по принцип преследва конкурентното право (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 юли 1970 г. по дело ACF Chemiefarma/Комисия, 41/69, Recueil, стр. 661, точки 172 и 173 и Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело Showa Denko/Комисия, C‑289/04 P, Recueil, стр. I‑5859, точка 61), и то при спазване на принципа ne bis in idem — основен принцип на правото на Съюза, закрепен и в член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, — който забранява едно и също нарушение на конкурентното право да се санкционира повече от един път, като санкцията се налага за едно и също пазарно поведение на правните субекти, които могат да носят индивидуална отговорност за това поведение (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 52 по-горе, точка 338, Решение на Общия съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94—T‑307/94, T‑313/94—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точки 95—99 и Решение на Общия съд от 13 декември 2006 г. по дело FNCBV и др./Комисия, T‑217/03 и T‑245/03, Recueil, стр. II‑4987, точка 340).

152    Фактът, че индивидуалната отговорност на няколко дружества поради участието на едно и също предприятие в дадено нарушение не е еднаква, не е пречка да им бъде наложена глоба при условията на солидарност, след като солидарната отговорност за заплащането на глобата се отнася само до периода на нарушението, в който тези дружества образуват една икономическа единица и следователно представляват предприятие по смисъла на конкурентното право.

153    В това отношение, противно на становището на Комисията във връзка с изложения в точка 121 по-горе довод, тя не може да определя свободно сумите, които следва да бъдат заплатени при условията на солидарна отговорност. Всъщност от принципа на личната отговорност, така както е описан в точка 122 по-горе, произтича, че всяко дружество трябва да може да изведе от решението, с което му се налага глоба при условията на солидарна отговорност с едно или повече други дружества, частта, която следва да понесе съобразно отношенията с останалите солидарни длъжници, след като за Комисията този въпрос е без значение. За тази цел Комисията трябва да уточни по-конкретно периодите, за които съответните дружества носят солидарна отговорност поради неправомерното поведение на участващите в картела предприятия, и евентуално степента на отговорност на посочените дружества за това поведение.

154    Следователно в настоящия случай Комисията е трябвало да вземе предвид направените от нея в съображение 468 от обжалваното решение констатации относно периодите на обща отговорност на отделните дружества, които са част от предприятието VA Tech, за да определи сумите, които тези дружества следва да заплатят при условията на солидарна отговорност. Въпросните суми трябва да отразяват във възможно най-голяма степен съответната за всяко едно от тези дружества част от общата им отговорност, така както тази част е определена в посоченото съображение.

155    Следва да се добави, че също като понятието за предприятие по смисъла на конкурентното право, от което то произтича ipso iure (вж. точки 150 и 151 по-горе), понятието „солидарна отговорност за заплащането на глобите“ е самостоятелно понятие, което трябва да се тълкува с оглед на целите и системата на конкурентното право, от което то е част, и евентуално с оглед на общите принципи, които са характерни за всички национални правни системи. По-конкретно, макар естеството на паричното задължение на дружествата, на които Комисията е наложила глоби при условията на солидарна отговорност поради нарушение на общностното конкурентно право, да се различава от естеството на частноправното задължение на солидарните длъжници, в случая следва да се приложи по-конкретно правният режим на солидарната отговорност.

156    Следователно решението, с което Комисията задължава няколко дружества да заплатят глоба при условията на солидарна отговорност, неизбежно поражда всички последици, които по право се свързват с правния режим на глобите съгласно конкурентното право, и то както в отношенията между кредитора и солидарните длъжници, така и в отношенията между самите солидарни длъжници.

157    Следователно единствено Комисията, когато упражнява правомощието си да налага глоби на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, може да определи припадащата се на отделното дружество част от сумите, за чието заплащане съответните дружества отговарят солидарно, доколкото са част от едно и също предприятие, като обратно на това, което предлага Комисията в съдебното заседание, тази задача не може да бъде оставена на националните съдилища.

158    Следва да се приеме, че при липсата на обратни указания в решението на Комисията, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност поради неправомерното поведение на дадено предприятие, Комисията счита, че тези дружества са еднакво отговорни за посоченото поведение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия, C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005, точки 100 и 101). Дружествата, на които е наложена глоба при условията на солидарна отговорност и които, при липсата на обратни указания в решението за налагане на тази глоба, са еднакво отговорни за извършване на нарушението, по принцип трябва да платят еднаква част от наложената за това нарушение глоба. Следователно дружеството, което, след като Комисията е насочила изпълнението срещу него, заплати целия размер на глобата, има иск на основание самото решение на Комисията срещу останалите солидарни длъжници съобразно частта на всеки един от тях. Макар решението, с което на няколко дружества се налага глоба при условията на солидарна отговорност, да не дава възможност да се определи a priori срещу кое от тези дружества в действителност Комисията ще насочи изпълнението, то все пак не оставя никакво съмнение относно припадащата се на всяко от тези дружества част от глобата, така че дружеството, което е изпълнило повече от своята част, ще има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

159    След като в обжалваното решение липсва каквато и да било констатация, че в рамките на предприятието VA Tech някои дружества носят по-голяма отговорност от други за участието на посоченото предприятие в картела през определен период, следва да се предположи, че те са еднакво отговорни и поради това частта им от дължимите при условията на солидарна отговорност суми е еднаква.

160    В настоящия случай обаче изглежда, че при изчисляването на размера на индивидуалните глоби на SEHV и Magrini и на сумите, които Siemens Österreich, KEG, Reyrolle, SEHV и Magrini и Schneider Electric трябва да заплатят при условията на солидарност, така както следват от съображения 505, 509 и 552 от обжалваното решение, както и при определянето на съдържащия се в член 2, букви й)—л) от посоченото решение резултат, не са зачетени посочените по-горе принципи и направените в съображение 468 от обжалваното решение констатации.

161    Първо, Комисията приема, че Reyrolle, от една страна, и SEHV и Magrini, от друга страна, следва да заплатят при условията на солидарност сума от 17 550 000 EUR от наложените им от нея глоби общо в размер на 22 050 000 EUR (съображения 509 и 552 и член 2, буква й) и буква л), подточка i) от обжалваното решение).

162    Тези три дружества обаче са част от едно и също предприятие само в периода от 1 април 2002 г. до 11 май 2004 г., т.е. за период от две години и един месец. Както следва от съображения 507 и 509 от обжалваното решение, общият размер на глобата, наложена на предприятието VA Tech, е 12 600 000 EUR за периода от 20 септември 1998 г. до 11 май 2004 г., т.е. за период от четири години и четири месеца, който следователно е повече от два пъти по-дълъг от горепосочения период. Ето защо, дори да се вземе предвид обстоятелството, че глобите, наложени на отделните дружества в рамките на участвалото в картела предприятие, не трябва да бъдат пропорционални на продължителността на нарушението (вж. в това отношение точка 181 по-долу), сумата от 17 550 000 EUR, за чието заплащане дъщерните дружества SEHV и Magrini отговарят солидарно с Reyrolle, очевидно превишава сумата, която предвид собствените констатации на Комисията в обжалваното решение е подходяща, за да се санкционират SEHV и Magrini, затова че от 1 април 2002 г. до 11 май 2004 г. са участвали в картела в качеството си на дъщерни дружества на групата VA Tech.

163    Второ, Комисията налага на Reyrolle глоба общо в размер на 22 050 000 EUR, като за заплащането на сумата от 12 600 000 EUR Reyrolle отговаря солидарно със Siemens Österreich и KEG, а за заплащането на сумата от 17 550 000 — със SEHV и Magrini (съображения 509 и 552 и член 2, буква л), подточки i) и ii) от обжалваното решение).

164    От една страна, обаче сумата, която Reyrolle трябва да заплати при условията на солидарност с други дружества, очевидно превишава общия размер на неговата глоба. Макар, както подчертава Комисията в отговора си на писмените въпроси на Общия съд, това да не означава, че Reyrolle трябва да заплати сума, превишаваща 22 050 000 EUR, определянето по такъв начин на сумите, които трябва да бъда заплатени при условията на солидарност, не дава възможност на жалбоподателите да изведат от обжалваното решение припадащите им се съобразно техните отношения части, след като за Комисията този въпрос е без значение, и то в противоречие с посоченото в точка 153 по-горе нейно задължение. От друга страна, следва да се констатира, че противно на това, което Комисията основателно посочва в съображение 468, буква a) от обжалваното решение, на Reyrolle не е наложена индивидуална глоба за периода от 1988 г. до 1998 г., през който то е участвало самостоятелно в нарушението.

165    Трето, от съдържащата се в съображение 509 таблица, както и от член 2, буква л) от обжалваното решение, следва че противно на това, което Комисията основателно посочва в съображение 468, буква в), in fine от обжалваното решение, когато взема предвид периода от две години и едни месец, през който Siemens Österreich и KEG са били част от едно и също предприятие, по отношение на тези дружества не е била предвидена солидарна отговорност за част от наложената на SEHV и Magrini глоба.

166    От това трябва да се заключи, че като е приела, че Reyrolle, SEHV и Magrini следва да отговарят солидарно за заплащането на глоба в размер, който очевидно превишава тяхната обща отговорност, че Siemens Österreich и KEG не следва да отговарят солидарно за заплащането на част от наложената на SEHV и на Magrini глоба и че Reyrolle не следва самостоятелно да отговаря за част от наложената му глоба, Комисията е нарушила посочения в точка 122 по-горе принцип на личната отговорност.

167    Поради това следва да се отмени член 2 от обжалваното решение в частта, в която се изчислява размерът на глобата, наложена на SEHV и на Magrini, и в частта, в която се определят сумите, за чието заплащане жалбоподателите отговарят солидарно.

–       По неотчитането на особените обстоятелства, свързани с Reyrolle, SEHV и Magrini, при прилагането спрямо тях на началния размер на глобата на предприятието VA Tech

168    Reyrolle, SEHV и Magrini твърдят, че прилагайки спрямо тях определения за предприятието VA Tech начален размер на глобата, въпреки наличието в техния случай на особени обстоятелства, Комисията им е наложила несъразмерни на участието им в картела глоби.

169    Reyrolle твърди (вж. точка 109 по-горе), че като е приложила спрямо него определения за предприятието VA Tech начален размер на глобата, Комисията не е отчела обстоятелството, че възможностите му да наруши конкуренцията в рамките на вътрешния пазар са ограничени, тъй като по време на действие на Споразумението GQ осъществява дейност само в Обединеното кралство и Ирландия.

170    В това отношение следва да се припомни, че при картел на световно равнище, който освен определяне на цените включва и разпределяне на пазарите, Комисията може да вземе предвид световния оборот, реализиран от продажбата на съответния продукт, за да изрази чрез началния размер на глобата естеството на нарушението, действителното му отражение върху пазара, както и обхвата на географския пазар, като отчете различието в големината на участниците в картела (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точки 197 и 198 и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑329/01, Recueil, стр. II‑3255, точка 87).

171    В настоящия случай, на първо място, трябва да се посочи, че Обединеното кралство и Ирландия, взети заедно, представляват съществена част от общия пазар. Следователно нарушаването на конкуренцията на тези пазари не може да се окачестви като незначително. На второ място, следва да се отбележи, че в обжалваното решение жалбоподателите са упрекнати по-конкретно в това, че съответните предприятия са разпределили помежду си различни национални пазари в Европа посредством системата „държави по произход на производителя“. Следователно обстоятелството, че в съответствие с това незаконно споразумение Reyrolle е ограничило дейността си в рамките на общия пазар до своите вътрешни пазари, не може да се счита за смекчаващо. На трето място, трябва да се припомни, че видно от констатациите на Комисията, които не са оспорени от жалбоподателите, самите участници в картела са взели предвид световните си обороти, за да определят индивидуалните си квоти в рамките на картела, квоти, които се прилагат както на европейско — извън „държавите по произход на производителя“, — така и на световно равнище. От това следва, че за да прецени специфичната тежест на отделните предприятия, участници в картела, Комисията с основание е взела предвид техните световни обороти, реализирани от проектите за КАГИ.

172    Поради това доводът на Reyrolle трябва да се отхвърли.

173    Доводът на SEHV и Magrini (вж. точка 115 по-горе) е изведен от това, че Комисията е определила приложимия спрямо предприятието Schneider начален размер на глобата с оглед на дяловото участие, което то притежава във VAS. Тъй като VA Technologie е апортирало във VAS различни дейности, които нямат никаква връзка с картела, съотношението между началните размери на глобата, приложени спрямо предприятието VA Tech и предприятието Schneider, не съответства на съотношението между оборотите, които дъщерните дружества, апортирани във VAS от VA Technologie и Schneider Electric, реализират от проектите за КАГИ. Това довело до определянето на прекалено нисък начален размер за предприятието Schneider в сравнение с определения за предприятието VA Tech.

174    SEHV и Magrini изтъкват, че апортираните от VA Technologie във VAS дейности, които нямат никаква връзка с проектите за КАГИ, не могат да обосноват налагането на предприятието VA Tech на глоба, по-голяма от тази на предприятието Schneider. SEHV и Magrini, считат че Комисията е трябвало да разпредели началния размер на глобата в зависимост от оборота, който бившите дъщерни дружества на VAS реализират от проектите за КАГИ, или в зависимост от квотите им в картела, които, видно от съдържащата се в съображение 144 от обжалваното решение таблица, те оценяват на 2,79 % за Reyrolle и на 7,28 % за SEHV и Magrini.

175    Във връзка с началния размер на глобата на предприятието Schneider следва да се посочи, че всъщност за разлика от този за останалите предприятия, той не е определен въз основа на реализирания през 2003 г. световен оборот, без съмнение понеже Комисията е приела, че в този период това предприятие вече не участва в картела. Както се посочва в съображение 489, in fine от обжалваното решение, началният размер на глобата на предприятието Schneider е бил определен на 40 % от възприетия по отношение на предприятието VA Tech начален размер, тъй като предприятието Schneider е притежавало 40 % от капитала на VAS, което дружество, считано от 13 март 2001 г., обединява всички дейности в областта на проектите за КАГИ на групата VA Tech и на групата Schneider. Следователно размерът на това участие дава представа за относителното значение на съответните обороти, реализирани от Reyrolle, от една страна, и от SEHV и Magrini, от друга, към момента на създаването на VAS.

176    Доводът на SEHV и на Magrini трябва да бъде отхвърлен по три причини.

177    Първо, така изложеното оплакване се отнася по същество до факта, че Комисията е поставила в по-неблагоприятно положение VA Technologie, KEG и Reyrolle, от една страна, в сравнение със Schneider Electric, SEHV и Magrini, от друга страна. SEHV и Magrini обаче нямат интерес от това оплакване. Всъщност, ако Общият съд уважи това оплакване и поради това увеличи началния размер на глобата на предприятието Schneider, това би довело до увеличаване на частта от глобата, наложена на SEHV и на Magrini поради участието им в нарушението за периода, в който те са принадлежали към предприятието Schneider, без в същото време да се намали глобата, наложена на тези дружества поради участието им в нарушението за периода, в който те са принадлежали към предприятието VA Tech. Следователно SEHV и Magrini имат полза от грешката, за която твърдят, че е била допусната от Комисията, и поради това не могат да възразяват пред Общия съд срещу тази грешка. Ето защо този довод трябва да се отхвърли като недопустим.

178    Второ, за изчерпателност следва да се отбележи, че твърдението, според което VA Technologie е апортирало във VAS значителни дейности, които не са свързани с проектите за КАГИ, не е подкрепено с никакви доказателства. Освен това SEHV и Magrini дори не посочват за кои дейности става дума, нито каква е тяхната относителна тежест спрямо дейностите във връзка с КАГИ. Следователно този довод трябва да бъде отхвърлен и по тази причина.

179    Трето, първоначалните индивидуални квоти в картела, както са посочени в съображение 144 от обжалваното решение и на които се позовават SEHV и Magrini, впоследствие са били променени. В съображение 145 от обжалваното решение се съдържа таблица, в която за неуточнен период след възобновяването на дейността на Alstom във връзка с КАГИ през 1996 г. е посочена квота от 10,94 % за предприятието Schneider и квота от 10,3 % за Reyrolle. От това следва, че в края на първата фаза на участие на жалбоподателите в картела относителната тежест на Reyrolle в сравнение с тази на SEHV и Magrini е била по-голяма, въпреки посочените от тези дружества цифрови данни, които следователно във всички случаи трябва да бъдат отхвърлени като неверни.

–       По увеличението на началния размер поради продължителността на нарушението

180    От една страна, Siemens Österreich и KEG твърдят, както бе посочено в точка 111 по-горе, че отнесен към продължителността на нарушенията, в които са упрекнати, наложената им глоба е два пъти по-голяма от тази на Reyrolle, а именно 242 307 EUR за всеки месец нарушение от страна на Siemens Österreich и KEG срещу 124 576 EUR за всеки месец нарушение от страна на Reyrolle.

181    В това отношение следва да се отбележи, както прави Комисията в писмената си защита по дело T‑122/07, че общностното право не изисква глобите, наложени на отделните дружества в рамките на едно и също предприятие, да бъдат пропорционални на времето, през което всяко едно от тези дружества е участвало в нарушението. Впрочем Siemens Österreich и KEG не се позовават на този принцип, а на принципа, съгласно който глобата, която дружествата майки дължат при условията на солидарност поради извършеното от техни дъщерни дружества нарушение и която е наложена предвид решаващото влияние, което първите упражняват върху неправомерното поведение на вторите, не следва да е по-тежка от наложената на посочените дъщерни дружества, и възразяват срещу това, че за периода, в който те са контролирали Reyrolle, определената в обжалваното решение глоба за всеки месец участие в нарушението е по-голяма за тях, отколкото за Reyrolle. След като обаче наложените на отделните дружества в рамките на едно и също предприятие глоби не трябва да бъдат пропорционални на времето, в което всяко едно от тези дружества е участвало в нарушението, подобно сравнение между сумите в евро за месец участие в нарушението, които дължат две дружества, чието участие в нарушението е с различна продължителност, не може да доведе до констатация за неравно третиране.

182    Следователно не изглежда, че практиката на Комисията да определя глобите в размер, който не е точно пропорционален на продължителността на нарушението, надхвърля пределите на признатото ѝ от съдебната практика право на преценка (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 април 1995 г. по дело Martinelli/Комисия, T‑150/89, Recueil, стр. II‑1165, точка 59, Решение на Общия съд от 11 декември 1996 г. по дело Van Megen Sports/Комисия, T‑49/95, Recueil, стр. II‑1799, точка 53 и Решение на Общия съд от 21 октомври 1997 г. по дело Deutsche Bahn/Комисия, T‑229/94, Recueil, стр. II‑1689, точка 127).

183    От друга страна, в това отношение Siemens Österreich и KEG твърдят, че е налице противоречие между разпоредителната част и мотивите на обжалваното решение. Както обаче посочва Комисията в писмената си защита по дело T‑122/07, от Насоките имплицитно, но недвусмислено следва, че определените въз основа на тях глоби изобщо не са пропорционални на продължителността на нарушението. Обратно, фактът, че по силата на точка 1 Б, in fine от Насоките основният размер е резултат от сбора на началния размер, определен единствено според тежестта на нарушението, и увеличението на глобата поради продължителността, очевидно означава, че сумата за всеки месец на нарушение ще намалява постепенно с течение на времето, тъй като относителната тежест в този сбор на началния размер, който остава непроменен, ще намалява в зависимост от нарастването на увеличението поради продължителността. Доколкото в обжалваното решение Комисията неколкократно посочва, че е изчислила глобите в приложение на посочените Насоки, което впрочем е в съответствие с нейната постоянна практика, не може да става дума за противоречие или несъгласуваност между разпоредителната част и мотивите на обжалваното решение, що се отнася до постепенно намаляващия с течение на времето размер на месечната глоба.

184    Поради това този довод следва да бъде отхвърлен.

–       По тавана от 10 % от оборота

185    Както бе посочено в точка 107 по-горе, Reyrolle, SEHV и Magrini твърдят, че в обжалваното решение не е зачетен предвиденият в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от оборота.

186    В това отношение най-напред следва да се припомни, че обстоятелството, че няколко дружества са солидарно отговорни за заплащането на глоба, поради това че формират едно предприятие по смисъла на член 81 ЕО, не означава, що се отнася до прилагането на предвидения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван, че задължението на всяко от тях се ограничава до 10 % от оборота, който то е реализирало през последната стопанска година. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика, по смисъла на тази разпоредба таванът през последната стопанска година от 10 % трябва да се изчислява въз основа на сбора от оборотите на всички дружества, които съставляват един-единствен стопански субект, действащ като предприятие по смисъла на член 81 ЕО, тъй като единствено сборът от оборотите на съставляващите го дружества може да представлява указание за големината и икономическата мощ на въпросното предприятие (Решение на Общия съд по дело HFB и др./Комисия, точка 122 по-горе, точки 528 и 529 и Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 150 по-горе, точка 90).

187    Следователно обратно на това, което твърдят жалбоподателите понятието за предприятие по смисъла на член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 не се различава от понятието за предприятие по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО. Поради това в случай на солидарна отговорност на няколко дружества в рамките на група, която образува предприятие по смисъла на тези разпоредби, също не следва таванът да се определя спрямо дружеството с най-малък оборот.

188    Решение по дело Aristrain/Комисия, точка 158 по-горе, на което се позовават жалбоподателите, не поставя под съмнение този извод. Всъщност по делото, по което е постановено това решение, Комисията установява, че в нарушението са участвали две дружества от една и съща група, но налага глоба само на едно от тях, като посочва, че тази глоба отчита и поведението на другото дружество. Тъй като Комисията не посочва мотивите си за този избор на адресата на обжалваното решение, и по-конкретно не доказва, че дружеството, на което е наложена глобата, е разполагало с ръководни правомощия по отношение на другото дружество, Съдът отменя частично обжалваното решение поради липса на мотиви (Решение по дело Aristrain/Комисия, точка 158 по-горе, точки 93—100). Следователно в посоченото решение Съдът не се противопоставя на възможността спрямо всички дружества, които образуват една група, да бъде определен таван от 10 % от общия оборот на това предприятие, а само припомня, че Комисията е трябвало да докаже наличието на фактически обстоятелства, които да обосновават разглеждането на няколко дружества като една икономическа единица.

189    В настоящия случай обаче, както бе припомнено в точка 138 по-горе, не се оспорва, че към момента на прекратяване на картела Reyrolle, SEHV и Magrini образуват със Siemens Österreich и KEG, и съответно с техните дружества праводатели, едно и също предприятие. Следователно Комисията по принцип може да вземе общия оборот на това предприятие като отправна точка за изчисляване на тавана от 10 % за всяка от глобите, наложени на дружествата, които са част от посоченото предприятие.

190    Reyrolle, SEHV и Magrini се позовават и на практиката на Общия съд, съгласно която, ако дадена икономическа единица, участвала в нарушение, престане да съществува в периода между датата на прекратяване на нарушението и датата на постановяване на решението за санкциониране на това нарушение, всеки адресат на решението има право спрямо него да бъде приложен индивидуално таванът от 10 % от оборота (Решение от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 90 по-горе, точка 390). От това те заключават, че по принцип таванът от 10 % може да бъде изчислен въз основа на общия оборот на даден стопански субект само ако този субект е останал непроменен от момента на нарушението до датата на приемане на решението на Комисията. Следователно според тях таванът от 10 % също трябва да се изчисли поотделно за всяко дружество, когато стопанският субект е станал по-голям след нарушението.

191    Този довод трябва да бъде отхвърлен, тъй като стопанският субект, обозначен в обжалваното решение като „VA Tech“ и състоящ се по-конкретно от Reyrolle, SEHV и Magrini, не е станал по-голям в периода между прекратяването на картела и приемането на обжалваното решение. Всъщност всички жалбоподатели са били част от него към датата на прекратяване на картела, а именно 11 май 2004 г., и продължават да бъдат част от него към датата на приемане на обжалваното решение, а именно 24 януари 2007 г., макар някои от тях да са променили наименованието си и дори, в случая с VAS, да са били погълнати от друго дружество.

192    Следователно доводът, изведен от превишаването на тавана от 10 % от оборота по отношение на Reyrolle, SEHV и Magrini, трябва да бъде отхвърлен.

 б) По петото твърдение за нарушение, изведено от неправилната констатация на Комисията, че Reyrolle следва да носи отговорност наред със своето дружество майка

 Доводи на страните

193    Reyrolle поддържа, че от 2002 г. нататък служителите му не са участвали в системата за съгласуване на споразуменията и че то е участвало в картела единствено в качеството си на „съставна част на VAS“. Дъщерните дружества можели да носят индивидуална отговорност за антиконкурентни практики само доколкото са участвали лично в тях. За сметка на това дъщерните дружества не можели да носят отговорност за поведението на своите дружества майки. Следователно на жалбоподателя не следвало да бъде наложена глоба за втората фаза на нарушението, а именно за периода 2002—2004 г.

194    Комисията оспорва доводите на Reyrolle.

 Съображения на Общия съд

195    На първо място, трябва да се посочи, че настоящото оплакване на Reyrolle се основава на едно твърде формалистично разбиране на посоченото в обжалваното решение нарушение. Всъщност участието в срещите на картела е осъдително само като външен израз на факта, че участниците възнамеряват да се споразумеят и че се чувстват обвързани от сключените в рамките на картела незаконни споразумения. Reyrolle обаче не твърди, че се е разграничило от тези споразумения или от картела като цяло, нито че при осъществяването на търговската си дейност не е спазвало правилата на картела и на конкретните споразумения относно проектите за КАГИ. Следователно дори да се предположи, че след създаването на VAS Reyrolle вече не е било представлявано на срещите на картела от своите служители, това не доказва, че в качеството си на юридическо лице не е осъществило състава на нарушението по член 81, параграф 1 ЕО.

196    На второ място, фактът, че дадено дружество майка е подведено под отговорност за действията на своето дъщерно дружество, тъй като е определяло търговското му поведение, не означава, че посоченото дружество майка трябва да бъде считано за извършител на тези действия вместо дъщерното дружество. С други думи отговорността на дружеството майка за поведението на негово дъщерно дружество в никакъв случай не освобождава дъщерното дружество от отговорност в качеството му на юридическо лице, поради което това дружество отговаря за антиконкурентните практики, в които е взело участие.

197    Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 в) По шестото оплакване, изведено от нарушението на принципа ne bis in idem

 Доводи на страните

198    Siemens Österreich и KEG поддържат, че член 2, буква л) подточка ii) от обжалваното решение нарушава принципа ne bis in idem, тъй като поради тази разпоредба може да се стигне до повторното им осъждане за едно и също нарушение. От съображения 487 и 505 от обжалваното решение било видно, че Комисията е възнамерявала да наложи на предприятието VA Tech глоба в размер на 22 050 000 EUR. Впоследствие Комисията произволно определила каква част от тази глоба следва да заплатят отделните юридически лица, които са образували посоченото предприятие към датата на преустановяване на нарушението. Това разпределение можело да доведе до положение, при което групата VA Tech и в крайна сметка Siemens Österreich и KEG, които са единствените дружествата от тази група, разполагащи с достатъчно финансови средства, да трябва да заплатят за същото нарушение допълнителна глоба в размер на 4 500 000 EUR, в случай че Schneider Electric откаже да заплати, както впрочем посочило, че ще направи, припадащата му се част от глобата, за чието заплащане отговаря солидарно със SEHV и Magrini.

199    Освен това неправомерното поведение на SEHV и Magrini в периода от 1988 г. до 2000 г. щяло да бъде санкционирано два пъти, тъй като било основание както за увеличаването на отговорността на Reyrolle — доколкото при определянето на началния размер на глобата на това дружество бил отчетен оборотът на SEHV и на Magrini, — така и за предвиждането на солидарна отговорност между последните и Schneider Electric.

200    Комисията отхвърля доводите на страните.

 Съображения на Общия съд

201    На първо място, следва да се констатира, че Siemens Österreich и KEG нямат интерес от това оплакване, тъй като то не е свързано с тяхното лично положение. Всъщност на основание член 2, буква л) от обжалваното решение на тези дружества е наложена единствено глоба в размер на 12 600 000 EUR, за чието заплащане те са солидарно отговорни с Reyrolle. Те обаче не са солидарно отговорни за заплащането на глобата, наложена на SEHV и Magrini. Следователно, в случай че Schneider Electric отправи до SEHV и Magrini искане за връщане на недължимо платеното, това няма да увеличи дължимата от Siemens Österreich и KEG сума. Във връзка с твърдението на Siemens Österreich и KEG, че те са единствените дружества от групата VA Tech, които разполагат с достатъчно финансови средства, следва да се добави, че нито обжалваното решение, нито общностното право като цяло предвиждат възможността при липсата на ликвидни средства у адресата на решение за налагане на глоба дружеството му майка да заплати глобата вместо него.

202    На второ място, в точка 167 по-горе бе установено, че член 2 от обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която се изчислява размерът на глобата, наложена на SEHV и на Magrini, и в частта, която се отнася до сумите, за чието заплащане дружествата, които са били част от предприятието VA Tech, отговарят солидарно. Следователно настоящото оплакване, изложено от Siemens Österreich и KEG, остава без предмет.

203    На трето място, фактът че оборотът на SEHV и на Magrini може да бъде взет предвид както при определянето на началния размер на глобата на Reyrolle, включително за периода от 1988 г. до 2000 г., през който това дружество не е било част от едно и също предприятие с дружествата SEHV и Magrini, така и при изчисляването на глобата, наложена на последните за същия период, е неизбежна последица от обстоятелството, че през въпросния период посочените дружества не са били част от едно и също предприятие по смисъла на общностното конкурентно право. Нито на Reyrolle, нито на предприятието VA Tech обаче е наложено двойно наказание за едно и също нарушение, тъй като за периода от 1988 г. до 2000 г. предприятието VA Tech и предприятието Schneider са били санкционирани поотделно.

204    Следователно това оплакване трябва да бъде отхвърлено.

 г) По седмото оплакване, изведено от обстоятелството, че наложената глоба не е намалена

 Доводи на страните

205    Siemens Österreich и KEG изтъкват, че член 2, буква л), подточка ii) от обжалваното решение нарушава правилата относно смекчаващите обстоятелства, както те произтичат от Насоките и от общностната съдебна практика, както и от Известието относно сътрудничеството. Според тях Комисията не е взела предвид това, че на 21 януари 2004 г., още преди намесата на Комисията, те доброволно са прекъснали участието си в нарушението, че са прекратили всякакъв противоречащ на правилата на конкуренцията контакт с останалите членове на картела към момента на проверките, че предприятието VA Tech е имало пасивна роля в рамките на картела, че са оказали активно сътрудничество по време на административното производство и че никога не са отричали участието на предприятието VA Tech в картела за периода от октомври 2002 г. до март 2004 г.

206    Комисията оспорва доводите на Siemens Österreich и KEG.

 Съображения на Общия съд

–       По смекчаващите обстоятелства

207    Следва да се припомни, че точка 3 от Насоките предвижда намаляване на основния размер поради „смекчаващи обстоятелства“, като например изключително пасивната или последователска роля и преустановяването на нарушенията веднага след намесата на Комисията.

208    Следва да се посочи, че изброяването в този текст на смекчаващите обстоятелства, които Комисията е длъжна да вземе предвид, не е обвързващо. Поради това Комисията запазва определена свобода да прецени като цяло в каква степен евентуално да намали размера на глобите поради смекчаващи обстоятелства (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело Dalmine/Комисия, T‑50/00, Recueil, стр. II‑2395, точка 326).

209    Първо, доколкото в случая жалбоподателите твърдят, че на 21 януари 2004 г. доброволно са прекъснали участието си в нарушението, достатъчно е да се припомни, че видно от съображенията в точки 77—81 по-горе, Комисията правилно е приела, че жалбоподателите са участвали в картела до 11 май 2004 г.

210    Второ, що се отнася до посоченото в точка 3 от Насоките „преустановяване на нарушенията веднага след намесата на Комисията“, повдигнатото от Siemens Österreich и KEG оплакване също не може да бъде уважено.

211    Всъщност при упражняването на правото си на преценка Комисията изобщо не е длъжна да намали размера на глобата поради преустановяването на явно нарушение, независимо дали това нарушение е преустановено преди или след нейната намеса (Решение от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 90 по-горе, точка 292).

212    В настоящия случай въпросното нарушение несъмнено е явно нарушение, тъй като се изразява в създаването на таен картел, който има за цел определянето на цени и разпределянето на пазари. Този вид картел е изрично забранен от член 81, параграф 1, букви a) и в) ЕО и както правилно констатира Комисията в съображение 479 от обжалваното решение, представлява особено тежко нарушение. Следователно Siemens Österreich и KEG неправилно упрекват Комисията, че не е намалила глобата им, макар да са преустановили участието си в това нарушение.

213    Макар в миналото Комисията да е приемала доброволното преустановяване на нарушение за смекчаващо обстоятелство, прилагайки своите Насоки, тя може да отчете факта, че особено тежките явни нарушения все още са относително чести, макар и тяхната незаконосъобразност да е била установена още от началото на общностната политика на конкуренция, и следователно да прецени, че е уместно да изостави тази снизходителна практика и вече да не възнаграждава преустановилите такова нарушение предприятия с намаляване на глобата (Решение от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, точка 90 по-горе, точка 294 и цитираната съдебна практика). Във всички случаи Общият съд не вижда причина да променя тази преценка на Комисията, дори в рамките на упражнявания от него пълен съдебен контрол.

214    Предвид гореизложеното фактът, че дружествата, които са част от предприятието VA Tech, са преустановили участието си в нарушението още при първата намеса на Комисията, не може да бъде смекчаващо обстоятелство.

215    Трето, що се отнася до посочената в точка 3 от Насоките „изключително пасивна или последователска роля при извършване на нарушението“, доводите на Siemens Österreich и KEG също трябва да бъдат отхвърлени.

216    На първо място, Siemens Österreich и KEG посочват, че не са участвали в изготвянето на антиконкурентните споразумения. В това отношение обаче Комисията констатира в обжалваното решение, че Reyrolle, Magrini и Schneider Electric, в качеството си на праводатели на SEHV, са участвали в изготвянето на споразуменията, които стоят в основата на картела и са негови основатели. В този контекст следва да се отбележи, че в приложение 1 към Споразумението GQ, което съдържа списък на членовете, основатели на картела, и на техните кодове, са посочени по-конкретно номерата „13“, „26“ и „32“, които според Комисията — като жалбоподателите не оспорват тази констатация — обозначават съответно Reyrolle, групата Schneider и Magrini. Тъй като Siemens Österreich и KEG не са представили доказателства в подкрепа на възражението си срещу констатацията, че техните дъщерни дружества са участвали в изготвянето на Споразумението GQ, този довод трябва да бъде отхвърлен.

217    На второ място, Siemens Österreich и KEG изтъкват, че предприятието VA Tech е било заблудено от останалите участници в картела, тъй като през декември 2000 г. те го накарали да повярва, че картелът е преустановен, и тъй като по време на втората фаза от участието му в картела останалите членове обсъждали проекти за КАГИ без негово знание.

218    В това отношение е достатъчно да се констатира, че фактът, че предприятието VA Tech, чието участие в картела — особено тежко нарушение, както бе припомнено в точка 212 по-горе — е надлежно доказано от Комисията, е било заблудено от останалите участници в този картел, които по този начин са се опитали да извлекат допълнителни предимства спрямо получените от тях благодарение на този картел, не е основание да се приеме, че поведението на това предприятие е по-малко тежко. Следователно такива обстоятелства не могат да бъдат смекчаващи и по-специално не доказват пасивната и последователска роля на посоченото предприятие в картела.

–       По прилагането на Известието относно сътрудничеството

219    Според съдебната практика намаляването на глобите при сътрудничество на предприятията, участващи в нарушения на общностното конкурентно право, се основава на съображението, че такова сътрудничество улеснява Комисията при изпълнение на задачата ѝ да установи съществуването на нарушение и евентуално да му сложи край (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 399, Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело BPB de Eendracht/Комисия, T‑311/94, Recueil, стр. II‑1129, точка 325, Решение на Общия съд по дело Finnboard/Комисия, T‑338/94, Recueil, стр. II‑1617, точка 363 и Решение на Общия по дело Mayr-Melnhof/Комисия, T‑347/94, Recueil, стр. II‑1751, точка 330).

220    Както се подчертава в точка 29 от Известието относно сътрудничеството, последното е породило оправдани правни очаквания, на които се основават предприятията, желаещи да информират Комисията за съществуването на картел. Следователно с оглед на оправданите правни очаквания, които желаещите да окажат сътрудничество на Комисията предприятия могат да изведат от това известие, Комисията е длъжна при определянето на глобата на Siemens Österreich и KEG да отчете сътрудничеството от страна на последните (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело Daiichi Pharmaceutical/Комисия, T‑26/02, Recueil, стр. II‑713, точка 147 и цитираната съдебна практика).

221    В очертаните от Известието относно сътрудничеството граници Комисията все пак има широко право да прецени дали по смисъла на точка 22 от посоченото Известие предоставените от дадено предприятие доказателства допринасят за установяването на фактите и дали поради това глобата на въпросното предприятие следва да се намали на основание на Известието (вж. по аналогия Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 219 по-горе, точки 393 и 394 и Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02, Recueil, стр. II‑5169, точка 532). Тази преценка е предмет на ограничен съдебен контрол.

222    В това отношение следва да се отбележи, че Siemens Österreich и KEG не са доказали надлежно, че оказаното от тях съдействие в значителна степен е допринесло, по смисъла на точка 21 от Известието относно сътрудничеството, за допълването на събрания от Комисията доказателствен материал. Всъщност именно жалбоподателите са тези, които трябва да посочат каква точно информация са предоставили на Комисията и по какъв начин тази информация е улеснила задачата ѝ да установи съответните факти.

223    В настоящия случай Siemens Österreich и KEG изтъкват, че що се отнася до периода между октомври 2002 г. и март 2004 г., групата Va Tech е изготвила списъци на проекти за КАГИ и на срещи, където са посочени подробно срещите, в които са участвали VAS и неговите дъщерни дружества, и конкретните проекти за КАГИ, които са били обсъждани. Обстоятелството, че тези данни са помогнали на Комисията да докаже извършеното от Va Tech и от други предприятия нарушение, било резултат от това, че Комисията е възпроизвела напълно, например в съображение 163 от обжалваното решение, изложените от групата Va Tech факти.

224    Комисията, която обаче не отрича, че е използвала предоставената от групата Va Tech информация, в съображения 539, 541 и 542 от обжалваното решение констатира, че като цяло вече е била запозната с тези доказателства и че следователно групата Va Tech не е предоставила доказателства, които могат да ѝ помогнат да установи релевантните факти. Комисията е отчела и обстоятелството, че групата Va Tech е отрекла някои приети от нея за установени факти и че е направила противоречиви изявления, което не е улеснило изводите на Комисията.

225    От тълкуването на съображение 163 от обжалваното решение — единственият пасаж от обжалваното решение, в който според Siemens Österreich и KEG Комисията се позовава на предоставената от групата Va Tech информация — става ясно, че твърдението, че Комисията е възпроизвела „напълно фактите, изложени“ от групата Va Tech, е пресилено. Единственото обстоятелство, във връзка с което Комисията се е позовала изрично на направеното от групата Va Tech на основание на Известието относно сътрудничеството изявление, е обстоятелството, че някои от пакетите проекти за КАГИ в Европа и извън нея са били обсъждани в периода между октомври 2002 г. и февруари 2004 г. Дори да се предположи, че е основателно твърдението на посочените жалбоподатели, че благодарение на тях Комисията е разбрала за провежданото от 2002 г. разграничение между европейските пакети, означени като „ЕП“, и останалите пакети, означени като „П“, приносът на тази информация не може да се квалифицира като значителен по смисъла на член 21 от Известието относно сътрудничеството.

226    Siemens Österreich и KEG не са уточнили в каква степен оспорените от Комисията доказателства са улеснили последната при доказването на съответните факти, нито са посочили други предоставени от тях на Комисията доказателства, които биха я улеснили в тази насока.

227    От това следва, че като се има предвид правото на преценка, признато на Комисията по силата на посочената в точка 221 по-горе съдебна практика, не може да се твърди, че тя неправомерно е отказала да намали размера на наложената на Siemens Österreich и KEG глоба.

228    Ето защо това оплакване следва да се отхвърли.

 Б – По второто правно основание, изведено от нарушение на съществени процесуални правила, и по-конкретно на произтичащото от член 6, параграф 3, буква г) от ЕКПЧ право на жалбоподателите да разпитат свидетеля на обвинението и на правото на справедлив съдебен процес

 Доводи на страните

229    Жалбоподателите поддържат по същество, че Комисията е нарушила правото им да разпитат свидетеля на обвинението, което е сред произтичащите от член 6, параграф 3, буква г) от ЕКПЧ процесуални гаранции, и правото им на справедлив съдебен процес. За да констатира, че от 1 април 2002 г. предприятието Va Tech е възобновило участието си в нарушението посредством VAS, Комисията всъщност се основала на изявленията на г‑н М., основният свидетел на АВВ, без преди това да зачете правото им да разпитат или да изискат да бъде разпитан този свидетел на обвинението. Тази процесуална гаранция била още по-значима, тъй като в настоящия случай въпросният свидетел имал субективен интерес от това жалбоподателите да бъдат строго наказани, доколкото в качеството си на конкурентно предприятие той бил освободен от заплащането на глоба в приложение на Известието относно сътрудничеството и доколкото така или иначе член 19 от Регламент № 1/2003 не го задължавал да говори истината.

230    Жалбоподателите подчертават, че тези принципи са приложими към производството пред Комисията в областта на картелите — въпреки че то не е наказателно производство пред юрисдикция, — тъй като се приема, че по правното си естество глобата по член 23 от Регламент № 1/2003 представлява наказание в широк смисъл. Във всички случаи в производството пред Общия съд не можело да се отстрани тази нередност чрез изслушване на въпросния свидетел.

231    Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

232    Съгласно постоянната съдебна практика основните права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи общностният съд (Становище на Съда 2/94 от 28 март 1996 г., Recueil, стр. I‑1759, точка 33 и Решение на Съда от 29 май 1997 г. по дело Kremzow, C‑299/95, Recueil, стр. I‑2629, точка 14). В това отношение Съдът и Общият съд се вдъхновяват от общите конституционни традиции на държавите членки, както и от указанията, съдържащи се в международните актове за защита на правата на човека, към които държавите членки са се присъединили или в чието изготвяне са участвали. В това отношение ЕКПЧ има особено значение (Решение на Съда от 15 май 1986 г. по дело Johnston, 222/84, Recueil, стр. 1651, точка 18 и Решение на Съда по дело Kremzow, посочено по-горе, точка 14). Освен това съгласно член 6, параграф 2 ЕС Съюзът зачита основните права, така както те са гарантирани от ЕКПЧ и така както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, като основни принципи на правото на Общността.

233    Следователно трябва да се прецени дали в светлината на тези съображения Комисията е нарушила основен принцип на общностния правен ред, какъвто е зачитането на правото на защита (Решение на Съда от 9 ноември 1983 г. по дело Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, Recueil, стр. 3461, точка 7), като не е предоставила на жалбоподателите възможност да разпитат пряко свидетеля г‑н М.

234    В това отношение следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика този принцип изисква заинтересованите предприятия и сдружения от предприятия да са имали възможност още от етапа на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно наличието и относимостта на твърдените от Комисията факти, нарушения и обстоятелства (вж. Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Avebe/Комисия, T‑314/01, Recueil, стр. II‑3085, точка 49 и цитираната съдебна практика). За сметка на това посоченият принцип не изисква на тези предприятия да бъде предоставена възможност сами да разпитат в рамките на административното производство изслушаните от Комисията свидетели (вж. в този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 52 по-горе, точка 200).

235    Следователно изложеното от жалбоподателите второ правно основание трябва да бъде отхвърлено.

II –  По исканията за изменение

236    Както следва от точки 65—72 по-горе, член 1 от обжалваното решение трябва да се отмени, доколкото в него се установява, че в периода от 1 април до 30 юни 2002 г. жалбоподателите са участвали в нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Следователно по отношение на всички жалбоподатели трябва да се приеме, че продължителността на нарушението е с три месеца по-малка от констатираната в обжалваното решение.

237    Освен това, както следва от точки 137—167 по-горе, член 2 от обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която се изчислява размерът на глобата, наложена на SEHV и на Magrini, и в частта, в която се определят сумите, за чието заплащане жалбоподателите отговарят солидарно.

238    В това отношение следва да се припомни, че когато при анализа на правните основания, чрез които дадено предприятие оспорва законосъобразността на решение на Комисията, с което му се налага глоба за нарушаване на общностните правила в областта на конкуренцията, се установи незаконосъобразност, Общият съд следва да прецени дали в рамките на осъществявания от него пълен съдебен контрол трябва да измени обжалваното решение (Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑59/02, Recueil, стр. II‑3627, точка 443).

239    Жалбоподателите искат от Общия съд да намали наложените им глоби до размер, който не надхвърля сумата от 1 980 000 ЕUR за Siemens Österreich и KEG, сумата от 1 100 000 ЕUR за Reyrolle и Magrini и сумата от 2 750 000 ЕUR за SEHV.

 А – По наложените на SEHV и на Magrini глоби

240    Общият съд счита, че обжалваното решение следва да се измени в частта, в която се изчислява размерът на глобите, наложени на SEHV и на Magrini, и в частта, в която се определят сумите, за чието заплащане тези дружества отговарят солидарно с други дружества, с които в периода на участието им в картела са съставлявали едно предприятие по смисъла на общностното конкурентно право.

241    Както Комисията, така и жалбоподателите твърдят, в своите писмени становища и/или по време на съдебното заседание, че в настоящия случай съществуват няколко възможности за изчисляване на размера на глобите. В това отношение следва да се вземат предвид различни съображения. На първо място, отговорността на дадено дружество за участието му в нарушение по принцип би трябвало да се изразява в една-единствена глоба, изчислена за всички периоди, през които то е участвало в нарушението. На второ място, глобите на отделните дружества, които са били част от едно и също предприятие по време на нарушението, би трябвало да се изчисляват в зависимост от икономическата мощ на това предприятие през последната пълна година на участието му в нарушението, за да се гарантира в достатъчна степен възпиращото действие на глобата. На трето място, когато, както в настоящия случай, някои дружества последователно са били част от две различни предприятия, чиито глоби освен това са били определени въз основа на различен начален размер, на тези дружества все пак трябва да се наложи глоба, съставена от две отделни суми за всеки един от периодите, през които те са били част от тези две предприятия, така че да се определят по подходящ начин сумите, които отговорните за нарушението дружества следва да заплатят солидарно.

242    Следователно на SEHV и на Magrini трябва да бъде наложена глоба, която се състои от две отделни суми за всеки един от периодите на нарушението, през които те са били контролирани съответно от Schneider Electric и от VA Technologie.

243    Що се отнася до периода от 1 юли 2002 г. до 11 май 2004 г., през който SEHV и Magrini са били контролирани от VA Technologie, Комисията определя в обжалваното решение начален размер от 9 000 000 EUR за глобата на предприятието VA Tech. Както следва от точки 122—136 и 203 по-горе, доводите на жалбоподателите не поставят под съмнение този размер.

244    От съображение 492 от обжалваното решение следва, че поради продължителността на нарушението Комисията увеличава в съответствие с Насоките началния размер на глобите с 10 % за пълна година на нарушение и с 5 % за всеки друг допълнителен период, не по-кратък от шест месеца и не по-дълъг от една година. Следователно началният размер от 9 000 000 EUR за глобата на предприятието VA Tech трябва да се увеличи с 15 %, за да се отчете продължителността на периода от 1 юли 2002 г. до 11 май 2004 г., а именно една година и два месеца, което води до основен размер от 10 350 000 EUR (9 000 000 + 1 350 000) за глобата на предприятието VA Tech, който поради липсата на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства съответства на размера на глобата.

245    За заплащането на тази глоба солидарна отговорност носят Reyrolle, Siemens Österreich, KEG, SEHV и Magrini, които в рамките на посочения период образуват предприятие по смисъла на общностното конкурентно право. В съответствие с изложените в точки 158 и 159 по-горе съображения припадащата се част на всеки един от солидарните длъжници е една пета от сумата от 10 350 000 EUR.

246    Що се отнася до глобата за периода от 15 април 1988 г. до 13 декември 2000 г., през който SEHV и Magrini са били част от групата Schneider, Комисията определя в обжалваното решение начален размер от 3 600 000 EUR за глобата на предприятието Schneider. Както бе констатирано в точки 176—179 по-горе, доводите на жалбоподателите не поставят под съмнение този размер. В съответствие с Насоките този начален размер на глобата трябва да се увеличи със 125 %, за да се отчете продължителността на посочения период, а именно 12 години и седем месеца, което води до основен размер от 8 100 000 EUR (3 600 000 + 4 500 000) за предприятието Schneider, който поради липсата на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства съответства на размера на глобата.

247    За заплащането на тази глоба солидарна отговорност носят Schneider Electric, SEHV и Magrini, които в рамките на посочения период образуват предприятие по смисъла на общностното конкурентно право. В съответствие с изложените в точка 158 по-горе съображения припадащата се част на всеки един от солидарните длъжници е една трета от сумата от 8 100 000 EUR.

248    В това отношение, на първо място, следва да се уточни, че общият размер на глобата, наложена на предприятието Schneider Electric, остава непроменен спрямо определения в обжалваното решение. Освен това разпределението на сумите в рамките на тази глоба, които трябва да бъдат заплатени при условията на солидарност, е по-благоприятно за Schneider Electric от приетото в обжалваното решение. При тези обстоятелства фактът, че Schneider Electric не е било изслушано, не е пречка за изменение на обжалваното решение в посочения в предходната точка смисъл.

249    На второ място, Общият съд не счита за подходящо да възприеме разсъжденията, които Комисията излага в обжалваното решение, за да обоснове избора си да задължи SEHV и Magrini само за частта от глобата на предприятието Schneider, която съответства на увеличението поради продължителността на нарушението.

250    Всъщност задължението на Schneider Electric да заплати сума, за която SEHV и Magrini не носят отговорност, означава, че Комисията излага допълнително твърдение за нарушение, което или надхвърля участието на неговите (бивши) дъщерни дружества SEHV и Magrini, или се отнася до по-голям период.

251    В обжалваното решение обаче не става дума за такова допълнително твърдение за нарушение. В точка 29 от писмената си дуплика по дело Т‑124/07 Комисията действително твърди, че „по принцип е оправдано на Schneider [Electric] да се наложи индивидуална глоба за индивидуалното му поведение“. Тя обаче не посочва нито в обжалваното решение, нито в писменото си становище пред Общия съд в какво се изразява това индивидуално поведение на Schneider Electric и доколко то се различава от поведението, поради което това дружество е подведено под отговорност за участието на неговите (бивши) дъщерни дружества в нарушението. Освен това в отговора си на поставените ѝ от Общия съд писмени въпроси, самата Комисия посочва, че изразът „индивидуално поведение“ не следва да се разбира в смисъл, че тя упреква Schneider Electric в действия, надхвърлящи действията, в които са били упрекнати SEHV и Magrini. Накрая, в съображение 423 от обжалваното решение Комисията посочва без каквито и да било резерви, че възнамерява да подведе Schneider Electric, SEHV и Magrini под отговорност при условията на солидарност, що се отнася до периода от 15 април 1988 г. до 13 декември 2000 г.

252    От това следва, че тъй като Schneider Electric, от една страна, в качеството му на дружество майка и SEHV и Magrini, от друга страна, в качеството им на дъщерни дружества заедно образуват предприятието Schneider, те по принцип трябва да отговарят солидарно за една и съща сума, освен ако не са налице отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, които съществуват само по отношение на едно от предприятията, но не и по отношение на останалите. Безспорно е, че в настоящия случай не са налице такива обстоятелства нито по отношение на Schneider Electric, нито по отношение на SEHV и Magrini.

253    В отговора си на поставените от Общия съд писмени въпроси Комисията посочва също, че е ограничила солидарната отговорност на Schneider Electric и на неговите бивши дъщерни дружества до тази част от размера на глобата, която съответства на увеличението на основание продължителността на нарушението, за да не се окажат SEHV и Magrini в положение, при което да трябва да заплатят два пъти начален размер, поради факта че техният оборот е бил взет предвид при изчисляването на началния размер както на глобата на предприятието VA Tech, така и на тази на предприятието Schneider. Всъщност размерът на наложената на SEHV и на Magrini глоба, а именно 22 050 000 EUR, вече включвал начален размер от 9 000 000 EUR, който отчитал и техния оборот. Следователно било несправедливо те да отговарят солидарно за заплащането и на началния размер на глобата на предприятието Schneider, а именно 3 600 000 EUR, изчислен въз основа на същия оборот.

254    Общият съд счита че, след като член 2 от обжалваното решение се отменя в частта, в която се изчислява размерът на глобите на SEHV и на Magrini, не следва да се разглежда релевантността на предложените от Комисията разсъждения. Всъщност тези разсъждения се отнасят до наложените с обжалваното решение глоби, при чието определяне се изхожда от схващането, че размерът на глобата на SEHV и на Magrini трябва да се изчисли въз основа на един-единствен начален размер за целия период на участието им в картела, без да се отчита фактът, че тези две дружества последователно са били част от две различни предприятия. В изменения от Общия съд размер обаче глобата на SEHV и на Magrini е резултат от отделно изчисление за всеки един от периодите, през които тези дружества са били част съответно от предприятието Schneider и предприятието VA Tech. При тези обстоятелства началните размери на глобите не се дължат два пъти за един и същи период.

255    Впрочем началният размер на глобата на дадено предприятие е само един от параметрите в алгоритъма за определяне на основния размер на тази глоба и сам по себе си не представлява отделна част от глобата. Противно на това основният размер на глобата трябва да се счита за неделим по отношение на колективната отговорност на отделните дружества, съставляващи съответното предприятие, така че по отношение на солидарната отговорност началният размер на тази глоба не може да се третира различно от размера на увеличението поради продължителността на нарушението, за разлика от коефициентите за умножение, които се прилагат, за да се отчетат отегчаващите или смекчаващите обстоятелства, оказващи влияние само върху глобите на дружествата, по отношение на които са налице или от чието поведение произтичат (вж. точка 252 по-горе).

256    Следователно SEHV, Magrini и Schneider Electric носят солидарна отговорност за заплащането на глоба в размер на 8 100 000 EUR, която им е наложена за участието им в картела в периода преди 13 март 2001 г., когато те са били част от едно и също предприятие.

257    Следователно на SEHV и на Magrini се налага глоба в общ размер от 18 450 000 EUR.

 Б – По наложените на Reyrolle, Siemens Österreich и KEG глоби

258    Общият съд счита, че обжалваното решение трябва да се измени в частта, в която се изчислява размерът на глобите, наложени на Siemens Österreich, KEG и Reyrolle, и в частта, в която се отнася до сумите, за чието заплащане тези дружества отговарят солидарно с други дружества, с които в периода на участието им в картела те са съставлявали едно предприятие по смисъла на общностното конкурентно право.

259    Както следва от съображения 506 и 507 от обжалваното решение, Комисията приема, от една страна, че Reyrolle носи отговорност за нарушение с продължителност от четиринадесет години и девет месеца и от друга страна, че Siemens Österreich и KEG носят отговорност за нарушение с продължителност от четири години и четири месеца.

260    Доколкото, както следва от точка 72 по-горе, член 1 от обжалваното решение трябва да бъде отменен в частта, в която Комисията констатира нарушение на жалбоподателите за периода от 1 април до 30 юни 2002 г., продължителността на нарушението, в което са упрекнати, трябва да бъде намалена с три месеца, което ще сведе тази продължителност до четиринадесет години и шест месеца за Reyrolle и четири години и един месец за Siemens Österreich и KEG.

261    Насоките обаче предвиждат увеличение с 10 % за пълна година на нарушение и с 5 % за всеки друг допълнителен период, не по-кратък от шест месеца и не по-дълъг от една година. Поради това намаляването на продължителността на нарушението с три месеца за Reyrolle, Siemens Österreich и KEG не води до намаляване на приложеното спрямо тях увеличение поради продължителността. Последното следователно остава 145 % за Reyrolle и 40 % за Siemens Österreich и KEG. От това следва, че основните размери на техните глоби — които при липсата на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства съвпадат с размерите на глобите — остават непроменени и са съответно 22 050 000 EUR и 12 600 000 EUR.

262    В съответствие с направените от Комисията в съображение 468 от обжалваното решение констатации и предвид както намаляването с три месеца на продължителността на нарушението по отношение на всички жалбоподатели, така и посоченото в точка 244 по-горе изчисляване на размера на глобата на SEHV и на Magrini, от наложената на Reyrolle глоба в размер на 22 050 000 EUR, последното отговаря солидарно със Siemens Österreich, KEG, SEHV и Magrini за заплащането на сумата от 10 350 000 EUR. Както бе посочено в точка 245 по-горе, припадащата се част на всеки един от солидарните длъжници е една пета от сумата от 10 350 000 EUR.

263    Освен това от наложената на Reyrolle глоба в размер на 22 050 000 EUR последното отговаря солидарно със Siemens Österreich и KEG за заплащането на сумата от 2 250 000 EUR. В съответствие с изложените в точки 158 и 159 по-горе съображения припадащата се част на всеки един от солидарните длъжници е една трета от тази сума.

264    Накрая, от наложената на Reyrolle глоба в размер на 22 050 000 EUR последното носи самостоятелна отговорност за заплащането на сумата от 9 450 000 EUR.

265    Исканията за изменение на обжалваното решение трябва да бъдат отхвърлени в останалата им част.

 По съдебните разноски

266    Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

267    По дело T‑122/07, тъй като жалбата е частично уважена, справедливата преценка на обстоятелствата по делото налага решението Комисията да понесе една десета от съдебните разноски на Siemens Österreich и KEG и една десета от направените от нея съдебни разноски. Siemens Österreich и KEG понасят девет десети от направените от тях съдебни разноски и девет десети от тези на Комисията.

268    По дело T‑123/07, тъй като жалбата е частично уважена, справедливата преценка на обстоятелствата по делото налага решението Комисията да понесе една десета от съдебните разноски на Reyrolle и една десета от направените от нея съдебни разноски. Reyrolle понася девет десети от направените от него съдебни разноски и девет десети от тези на Комисията.

269    По дело T‑124/07, тъй като жалбата е частично уважена, справедливата преценка на обстоятелствата по делото налага решението Комисията да понесе една пета от съдебните разноски на SEHV и Magrini и една пета от направените от нея съдебни разноски. SEHV и Magrini понасят четири пети от направените от тях съдебни разноски и четири пети от тези на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отменя член 1, букви м), п), р), с) и у) от Решение С(2006) 6762 окончателен на Комисията от 24 януари 2007 година относно производство по член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F/38.899 — Комутационни апарати с газова изолация) в частта, в която Комисията констатира нарушение от страна на Siemens AG Österreich, на VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG, на Siemens Transmission & Distribution Ltd, на Siemens Transmission & Distribution SA и на Nuova Magrini Galileo SpA за периода от 1 април до 30 юни 2002 г.

2)      Отменя член 2, букви й), к) и л) от Решение C(2006) 6762 окончателен.

3)      Налага следните глоби за нарушенията, констатирани в член 1, букви м), п), р), с) и у) от Решение C(2006) 6762 окончателен:

–        Siemens Transmission & Distribution SA и Nuova Magrini Galileo, при условията на солидарна отговорност със Schneider Electric SA: 8 100 000 ЕUR,

–        Siemens Transmission & Distribution Ltd, при условията на солидарна отговорност със Siemens AG Österreich, VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG, Siemens Transmission & Distribution SA и Nuova Magrini Galileo: 10 350 000 EUR,

–        Siemens Transmission & Distribution Ltd, при условията на солидарна отговорност със Siemens AG Österreich и VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG: 2 250 000 EUR,

–        Siemens Transmission & Distribution Ltd: 9 450 000 EUR.

4)      Отхвърля жалбите в останалата им част.

5)      По дело T‑122/07 Европейската комисия понася една десета от съдебните разноски на Siemens AG Österreich и VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG и една десета от направените от нея съдебни разноски. Siemens AG Österreich и VA Tech Transmission & Distribution GmbH & Co. KEG понасят девет десети от направените от тях съдебни разноски и девет десети от тези на Комисията.

6)      По дело T‑123/07 Комисията понася една десета от съдебните разноски на Siemens Transmission & Distribution Ltd и една десета от направените от нея съдебни разноски. Siemens Transmission & Distribution Ltd понася девет десети от направените от него съдебни разноски и девет десети от тези на Комисията.

7)      По дело T‑124/07 Комисията понася една пета от съдебните разноски на Siemens Transmission & Distribution SA и Nuova Magrini Galileo и една пета от направените от нея съдебни разноски. Siemens Transmission & Distribution SA и Nuova Magrini Galileo понасят четири пети от направените от тях съдебни разноски и четири пети от тези на Комисията.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 3 март 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

I –  Жалбоподателите и групата VA Tech

II –  КАГИ и досъдебното производство

III –  Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

I –  По исканията за отмяна

А – По първото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО, на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИО и на някои разпоредби от Регламент № 1/2003

1.  По частта, изведена от липсата на доказателства за твърдяното нарушение

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

2.  По частта, изведена от грешки в преценката на продължителността на твърдяното нарушение

а) Относно датата, на която жалбоподателите са прекъснали участието си в нарушението

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

б) Относно датата, на която предприятието VA Tech е възобновило участието си в нарушението

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

в) По датата на преустановяване на нарушението

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

3.  По частта, изведена от погасяването по давност на преследването на твърдяното нарушение за периода преди 16 юли 1998 г.

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

4.  По частта, изведена от прекомерния размер на наложените глоби

а) По първите четири оплаквания, изведени по същество от неправилното прилагане от Комисията на понятието за предприятие по смисъла на общностното конкурентно право.

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

–  По принципа за личната отговорност

–  Относно отделните дружества, които могат да носят отговорност за поведението на участващите в картела предприятия, и относно прилагането на правилата на солидарната отговорност за заплащането на глобите

–  По неотчитането на особените обстоятелства, свързани с Reyrolle, SEHV и Magrini, при прилагането спрямо тях на началния размер на глобата на предприятието VA Tech

–  По увеличението на началния размер поради продължителността на нарушението

–  По тавана от 10 % от оборота

б) По петото твърдение за нарушение, изведено от неправилната констатация на Комисията, че Reyrolle следва да носи отговорност наред със своето дружество майка

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

в) По шестото оплакване, изведено от нарушението на принципа ne bis in idem

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

г) По седмото оплакване, изведено от обстоятелството, че наложената глоба не е намалена

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

–  По смекчаващите обстоятелства

–  По прилагането на Известието относно сътрудничеството

Б – По второто правно основание, изведено от нарушение на съществени процесуални правила, и по-конкретно на произтичащото от член 6, параграф 3, буква г) от ЕКПЧ право на жалбоподателите да разпитат свидетеля на обвинението и на правото на справедлив съдебен процес

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

II –  По исканията за изменение

А – По наложените на SEHV и на Magrini глоби

Б – По наложените на Reyrolle, Siemens Цsterreich и KEG глоби

По съдебните разноски

* Език на производството: немски.