1. Иск за обезщетение — Предмет — Иск за обезщетение, предявен срещу Съюза на основание член 288, втора алинея ЕО — Изключителна компетентност на съдилищата на Съюза — Преценка на договорния или извъндоговорния характер на ангажираната отговорност — Критерии
(членове 235 ЕО, 238 ЕО, 240 ЕО и член 288, втора алинея ЕО; член 113 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Иск за обезщетение — Предмет — Обезщетение за вредите, настъпили в резултат на твърдяно неизпълнение от страна на Комисията на задължението ѝ за защита на поверителността на ноу-хау — Извъндоговорно основание — Компетентност на съдилищата на Съюза
(членове 235 ЕО, 287 ЕО и член 288, втора алинея ЕО; член 41 от Хартата на основните права)
3. Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма
(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)
4. Иск за обезщетение — Компетентност на съдилищата на Съюза — Правомощие за произнасяне по твърдение за нарушение на авторското право от страна на Комисията — Условия
(член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)
5. Иск за обезщетение — Компетентност на съдилищата на Съюза — Осъждане на Съюза да заплати обезщетение за вреди в съответствие с основните принципи в областта на извъндоговорната отговорност, които са общи за държавите членки
(член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)
6. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Действителна и сигурна вреда — Причинно-следствена връзка
(член 288, втора алинея ЕО)
7. Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 91/250 — Правна защита на компютърните програми — Ограничени действия — Изключения — Обхват
(членове 4 и 5 от Директива 91/250 на Съвета)
8. Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти
(член 288, втора алинея ЕО)
1. В областта на договорната отговорност съдилищата на Съюза са компетентни само при наличие на арбитражна клауза по смисъла на член 238 ЕО. При липса на такава клауза Общият съд в действителност не би могъл да се произнесе на основание член 235 EО по иск за обезщетение с договорно основание. В противен случай Общият съд би разширил компетентността си отвъд изчерпателно определените в член 240 ЕО спорове, доколкото тази разпоредба предоставя на националните юрисдикции обща компетентност по спорове, по които Съюзът е страна. Компетентността на съдилищата на Съюза в областта на договорната отговорност е изключение от общото правило и следователно трябва да се тълкува ограничително, така че Общият съд може да разглежда само искания, които произтичат от договора или които имат пряка връзка с произтичащите от него задължения.
За сметка на това в областта на извъндоговорната отговорност съдилищата на Съюза са компетентни, без да е необходимо страните по спора предварително да изразяват съгласието си. За да определи компетентността си по силата на член 235 ЕО, Общият съд трябва да разгледа с оглед на всички относими данни от преписката дали представеното от ищеца искане за обезщетение обективно и общо почива върху задължения с договорен или извъндоговорен характер, които позволяват да се определи договорното или извъндоговорното основание на спора. Тези данни могат да бъдат изведени по-специално от разглеждането на исканията на страните, от събитието, вследствие на което е настъпила вредата, чието обезщетяване се иска, и от съдържанието на договорните или извъндоговорните разпоредби, изтъкнати с оглед на разрешаване на спорния въпрос. Следователно няма пречки, когато е сезиран със спорове в областта на извъндоговорната отговорност, Общият съд да разгледа съдържанието на даден договор, както разглежда всеки документ, на който дадена страна се позовава в подкрепа на твърденията си, за да установи дали той може да постави под въпрос изрично предоставената му с член 235 ЕО компетентност. Тази проверка е свързана с преценката на фактите, изложени с оглед на установяване на компетентността на Общия съд, чиято липса представлява липса на абсолютна процесуална предпоставка по смисъла на член 113 от Процедурния правилник.
(вж. точки 58—62)
2. Принципът, съгласно който предприятията имат право на защита на търговските им тайни, чийто израз е член 287 ЕО, е общ принцип на правото на Съюза. В член 41 от Хартата на основните права се посочва също необходимостта администрацията да зачита легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна.
Търговските тайни включват техническата информация относно ноу-хау, като не само разкриването ѝ на обществеността, но и самото ѝ предаване на правен субект, различен от предоставилия информацията, може сериозно да навреди на интересите на последния. За да попадне техническа информация поради своя характер в приложното поле на член 287 ЕО, първо е необходимо тя да е известна само на ограничен брой лица. След това трябва да става дума за информация, чието разкриване може да причини сериозни вреди на лицето, което я е предоставило, или на трети лица. Накрая е необходимо интересите, които биха могли да бъдат засегнати от разкриването на информацията, обективно да заслужават защита.
Спорът е с извъндоговорен характер, когато твърденият неправомерен и вредоносен характер на разкриването от Комисията на трето лице на защитена с право на собственост или ноу-хау информация, без изричното разрешение на титуляря, следва да се прецени с оглед на основните принципи на правото, които са общи за държавите членки и са приложими в тази област, а не на договорните разпоредби, предвидени в договори, сключени в миналото по въпроси, които не засягат притежаваните от ищеца авторско право и ноу-хау.
(вж. точки 79, 80 и 103)
3. Исковата молба или жалбата трябва да съдържа предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на съдилищата на Съюза — да упражнят съдебен контрол. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които се основават даден иск или дадена жалба, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин, от текста на самата искова молба или жалба. За да отговаря на тези изисквания, искът за обезщетение за вреди, причинени от дадена институция, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определи поведението, в което ищецът упреква тази институция.
(вж. точки 107 и 108)
4. Когато, в рамките на иск за извъндоговорна отговорност, понятието за нарушение на авторското право е посочено съвместно с това за защита на поверителността на ноу-хау с единствената цел поведението на Комисията да се квалифицира като неправомерно, преценката на неправомерния характер на разглежданото поведение се извършва с оглед на основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, и не изисква предварително решение от компетентен национален орган.
Вследствие на това предвид компетентността, предоставена на съдилищата на Съюза от член 235 EО и член 288, втора алинея ЕО в областта на извъндоговорната отговорност, и при липса на национален способ за защита, който може да доведе до обезщетяване от Комисията на вредата, която ищецът твърди, че е претърпял в резултат на твърдяното нарушение, няма пречка използваното от ищеца понятие за нарушение на авторското право да бъде взето предвид, за да може поведението на Комисията да се квалифицира като неправомерно.
Понятието за нарушение на авторското право, използвано от ищеца в рамките на такъв иск, се тълкува единствено с оглед на основните принципи на правото, които са общи за държавите членки и които, що се отнася до компютърните програми, са възпроизведени или уредени в няколко директиви за хармонизиране. Следователно Общият съд е компетентен да установи нарушение на авторско право по смисъла, който може да бъде даден на това понятие от компетентен национален орган на дадена държава членка в приложение на правото на тази държава в рамките на такъв иск за обезщетение.
(вж. точки 115—117)
5. От член 288, втора алинея ЕО и член 235 ЕО следва, че съдилищата на Съюза са компетентни да налагат на Съюза всякаква форма на обезщетение, което съответства на общите за държавите членки основни принципи на правото, включително, ако то съответства на тези принципи, обезщетение в натура, евентуално под формата на разпореждане за извършване на действие или за бездействие. Следователно не може да се приеме, че съдилищата на Съюза по принцип не биха могли да постановят съответна процесуална мярка спрямо Съюза, след като те имат изключителна компетентност да се произнасят по исковете за обезщетение за вреди, за които отговорност носи Съюзът.
За пълното поправяне на вреда, чието настъпване се твърди в случай, в който се претендира нарушение на авторско право от Комисията, е необходимо правото на титуляря на авторско право да бъде възстановено в пълния му обем, като подобно възстановяване изисква, независимо от евентуални парични обезщетения, най-малко незабавното преустановяване на накърняването на неговото право. В подобни случаи вредата може също така да бъде напълно поправена чрез изземване или унищожаване на резултата от нарушението, или публикуване за сметка на Комисията на решението на Общия съд.
(вж. точки 120—123)
6. За да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упреква институцията, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда.
Неправомерното поведение, за което се упреква институцията, трябва да се състои в достатъчно съществено нарушение на правна норма, чийто предмет е предоставяне на права на частноправните субекти. Когато съответната институция разполага само със значително ограничено право на преценка или дори не разполага с такова, то и самото нарушение на правото на Съюза може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение.
(вж. точки 126, 127 и 268)
7. Предвиденото в закона изключение, установено в член 5 от Директива 91/250 относно правната защита на компютърните програми, във връзка с действията в обхвата на изключителното право на автора на програмата, определени в член 4 от тази директива, се прилага само за дейностите, извършени от лицето, което законно е придобило компютърната програма, а не за дейностите, възложени от това лице на трето лице. Това изключение също така с е ограничава до действията, необходими за използването на компютърната програма в съответствие с нейното предназначение от лицето, което законно я е придобило, включително за отстраняване на грешки.
(вж. точка 225)
8. Извършването от Комисията на дейности, които трябва да доведат до промяна на елементи от софтуер, като например изходните кодове, без предварителното съгласие на съответното предприятие, представлява достатъчно съществено нарушение на притежаваните от посоченото предприятие авторски права и ноу-хау върху софтуера, за което Съюзът носи извъндоговорна отговорност.
(вж. точки 250 и 261)