26.1.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 22/56 |
Жалба, подадена на 15 октомври 2007 г. — Nijs/Сметна палата
(Дело F-108/07)
(2008/C 22/108)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподател: Bart Nijs (Bereldange, Белгия) (представител: F. Rollinger, avocat)
Ответник: Европейска сметна палата
Искания на жалбоподателя
— |
да се отмени решението на Европейската сметна палата за подновяване на мандата на генералния секретар на Сметната палата за нов срок от шест години, който започва да тече от 1 юли 2007 г., |
— |
при условията на евентуалност, да се отменят двата акта, за които се твърди, че представляват „решения на органа по назначаване (ОН)“, съответно от 8 декември 2006 г. за изпълнение на Решението на Първоинстанционния съд от 3 октомври 2006 г. по дело Т-171/05, и от 12 юли 2007 г. за отхвърляне на жалбата, подадена от жалбоподателя на 12 март 2007 г., |
— |
да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по-специално следните факти: i) генералният секретар на Сметната палата действал незаконосъобразно вместо да сезира ОЛАФ, той изрично отказал да предприеме мерки или да разгледа въпроса, след като е бил информиран, с представени в подкрепа на това документи, за наличието на измама в ущърб на режима на пенсии за инвалидност; ii) едно длъжностно лице упражнявало функциите си по незаконосъобразен начин; iii) става дума за редовно непубликуване на решенията за повишаване и на датите на приемането им; iv) изборите за Комитет по персонала през 2004 г. и 2006 г. били незаконосъобразни по редица причини; v) имало множество злоупотреби с процедурата за повишаване, на ръководител на отдел била оставена възможност да изземе правомощието за назначаване и имало множество лични интереси, които можело да компрометират независимостта на ОН при почти всички негови решения; vi) „решенията на ОН“ били резултат от личните интереси на всички висшестоящи на жалбоподателя, както и от прикриването на факта, че за временното упражняване на функции на висшестоящ е бил определен колега и от това, че ОЛАФ не е била сезирана; vii) ОН основавал обжалваните решения на същата поредица от явни грешки, както и първоначалните решения, които те потвърждават, като се основавал на съдебно решение, което нямало сила на пресъдено нещо и без е опровергал нито един от доводите на жалбоподателя; viii) комитетите, оказващи съдействие при процедурата за оценяване и повишаване, не били уведомени за компрометираната независимост на висшестоящите на жалбоподателя.