Иск, предявен на 18 декември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-561/07)

(2008/C 64/32)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: Sig. J. Enegren и Sig.ra L. Pignataro)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Комисията твърди, че разпоредбите на Закон № 428/1990 (член 47, алинеи 4 и 5) нарушават Директива 2001/23/ЕО (1) от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности, доколкото работниците и служителите на предприятието, включени в режима на Сassa integrazione guadagni straordinaria (Извънредна каса за компенсаторни плащания) и преминават към приобретатателя, губят правата, посочени в член 2112 от Гражданския кодекс с изключение на евентуалните гаранции, предвидени в синдикално споразумение („по-благоприятното третиране“, установено от член 47, параграф 5).

Това означава, че работниците и служителите на предприятие, включено в режима на Сassa integrazione guadagni („CIGS“) в случай на криза, не се ползват при прехвърляне на предприятието от гаранциите, предвидени в членове 3 и 4 от Директивата.

Член 47, параграф 6 предвижда, че работниците и служителите, които не стават работници и служители на приобретателя, наемателя или новия работодател, имат право на предимство при назначенията, извършени от последните в рамките на една година от датата на прехвърлянето или в рамките на по-дълг период, установен в колективните трудови договори. Член 2112 от Гражданския кодекс не се прилага по отношение на тези работници и служители, които са били наети от приобретателя, наемателя или новия работодател след прехвърлянето на предприятието.

Италианското правителство не оспорва анализа на Комисията, въз основа на който работниците и служителите, включени в режима на CIGS в случай на криза, не се ползват при прехвърляне на предприятието от гаранциите, предвидени в членове 3 и 4 от Директивата. Това правителство обаче поддържа, че в такъв случай се прилагал член 5, параграф 3 от Директивата.

В исковата молба Комисията изтъква, че посочената разпоредба допуска в случай на прехвърляне на предприятия, когато прехвърлителят се намира в тежка икономическа криза, да се променят условията на труд на работниците и служителите с цел да се запазят възможностите за работа, като се гарантира оцеляването на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност. Тази разпоредба обаче предоставя на държавата-членка единствено правото да разреши на прехвърлителя и на представителите на работниците и служителите да се споразумеят за промяна на условията на труд при определени обстоятелства, а не да изключат, както прави член 47, алинеи 5 и 6 от Закон № 428/90, прилагането на членове 3 и 4 от Директивата.

(1)  ОВ L 82, стр. 16, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20.