Иск, предявен на 22 ноември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-518/07)

(2008/C 37/10)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: C. Docksey и C. Ladenburger)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда:

Правни основания и основни доводи

Член 28, параграф 1, първо изречение от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета задължава държавите-членки да възложат на „един или повече държавни органи“ да контролират „прилагането на разпоредбите, приети от държавите-членки, съгласно настоящата директива“, тоест правните разпоредби за защита на данните. Член 28, параграф 1, второ изречение от директивата изисква „пълна независимост“ на отговорните надзорни органи. От текста било видно, че надзорните органи не трябва да са подложени на въздействие нито от други административни органи, нито от източници извън държавната администрация, следователно било необходимо правната уредба на държавите-членки да изключва външно въздействие върху решенията на надзорните органи и върху тяхното изпълнение. Изразът „пълна“ независимост предполагал, че не трябва да съществува зависимост не само от нито един субект, но и в нито едно отношение.

Следователно член 28, параграф 1, второ изречение от директивата не допускал компетентните да контролират обработката на данни в непубличния сектор надзорни органи да се подчиняват на фактически, юридически или служебен контрол от страна на държавата, както ставало във всичките 16 провинции на Федерална република Германия. Като подчинил надзорния орган на различни комбинации от тези три способа за контрол, законът на всяка от провинциите обосновавал нарушение от страна на Федерална република Германия на задължението по член 28, параграф 1, второ изречение от директивата да гарантира „пълната независимост“ на надзорните органи. Независимо от разликата между юридически, фактически и служебен контрол, всички тези способи за контрол представлявали нарушение на изискваната от директивата независимост.

От телеологическа гледна точка общностният законодател счел пълната независимост за необходима, за да може контролният орган ефективно да изпълнява своите функции по член 28 от директивата. Концепцията за „пълна независимост“ се изяснява по-нататък и в контекста на историята на възникване на разпоредбата. От систематическа гледна точка също така изискването за „пълна независимост“ на надзорните органи в държавите-членки се вписвало в съществуващата нормативна уредба на Общността в областта на правото на защита на данните. Освен това член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз също изисквал спазването на разпоредбите относно защитата на личните данни да „подлежи на контрол от независим орган“.

Поддържаната от Федерална република Германия теза за относителна независимост, тоест независимост на надзорния орган единствено от обектите на надзора, не съответствала на недвусмислената, всеобхватна формулировка на директивата, която изисква „пълна“ независимост. Освен това при такова тълкуване второто изречение на член 28, параграф 1 би било изцяло лишено от съдържание. Трябвало да се отхвърли и доводът, според който член 95 ЕО като релевантно правно основание на директивата, както и принципът на субсидиарността и принципът на пропорционалността предполагали стеснително тълкуване на изискването за „пълна независимост“. Съдът вече се е произнесъл, че директивата е издадена при спазване на изискванията за компетентността и че се изключва стеснително тълкуване на нейните разпоредби при обстоятелства с нестопански характер. Освен това разглежданата разпоредба не надхвърляла необходимото за постигането на целите, които директивата преследва в съответствие с член 95 ЕО и с принципа на субсидиарността.

(1)  ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10.