Жалба, подадена на 19 ноември 2007 г. от S.A.BA.R. SpA срещу Определение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 17 септември 2007 г. по дело T-176/07, S.A.BA.R. SpA/Комисия на Европейските общности

(Дело C-501/07 P)

(2008/C 37/05)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: S.A.BA.R. SpA (представители: E. Coffrini и F. Tesauro, avvocati)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

С Решение на Комисията от 5 юни 2002 г. (1)„относно държавна помощ […] под формата на освобождаване от данък и заеми при облекчени условия в полза на предприятия, предоставящи обществени услуги с преобладаващо публично участие в капитала“ схемата за освобождаване от данък, предвидена в член 3, параграф 70 от Закон № 549/1995 и член 66, параграф 14 от Декрет-закон № 331/1993, преработен и изменен, в полза на акционерни дружества с преобладаващо публично участие в капитала, предоставящи обществени услуги на местно ниво, е обявен за държавна помощ несъвместима с общия пазар. Решението на Комисията не се отнася до конкретни дружества, а общо до дружествата с преобладаващо публично участие, учредени при условията на член 22 от Закон № 241/1990. По тази причина за решението не е уведомено нито едно дружество (нито жалбоподателя), тъй като в него не са посочени конкретни адресати. С Декрет-закон № 10 от 15 февруари 2007 г. Италианската държава привежда в изпълнение горепосоченото решение, като поверява на Agenzie delle Entrate [агенции по приходите] задачата за възстановяване на предоставените помощи. Съответно на 20 март 2007 г. агенцията по приходите в Guastalla изпраща на дружеството жалбоподател следните искания за плащане: искане за плащане № 3796 от 15 март 2007 г. за главница в размер на 1 912 128,47 EUR и лихви в размер на 2 192 225 EUR; искане за плащане № 3799 от 15 март 2007 г. за главница в размер на 815 406,94 EUR и лихви в размер на 783 529 EUR и искане за плащане № 3800 от 15 март 2007 г. за главница в размер на 439 549,29 EUR и лихви в размер на 712 588 EUR.

Дружеството жалбоподател обаче, не е дружество с преобладаващо публично участие в капитала, а е по-скоро изцяло публично, поради което „заключенията на Комисията и нейното решение“ са неприложими към него.

Дружеството жалбоподател изпълнява обществени услуги на местно ниво въз основа на договор „in house“ в полза на осемте сдружени общини и е било учредено специално за тази цел в съответствие със законоустановените разпоредби.

Дружеството жалбоподател управлява обществените услуги като частноправен субект, предимно на местно ниво, без да може да влияе върху свободната конкуренция, която е немислима, тъй като няма пазар.

Дружество, чийто капитал е изцяло публична собственост, не е нищо друго освен непряк орган на сдружените общини, които са истинските получатели на данъчната помощ, оспорвана от Комисията.

Следователно, по обективни и субективни причини освобождаването от данък, предоставено на жалбоподателя, не може да се квалифицира като неправомерно отпусната държавна помощ, противоречаща на изискванията на член 87 ЕО.

По изложените съображения, пред Първоинстанционния съд е заведена жалба срещу гореспоменатото решение на Комисията. Тя е регистрирана като дело Т-176/07 и е разпределена на Четвърти състав. Делото е приключено с определение за недопустимост на Първоинстанционния съд от 17 септември 2007 г. на основание неспазване на срока, предвиден в член 230, параграф 5 ЕО, като съгласно тази разпоредба жалбите за отмяна трябва да бъдат заведени в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на акта, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на уведомяване, от деня, в който той е узнал за него, в съответствие с член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

Твърди се, че това заключение е неоснователно и предвид Решение от 17 септември 1980 г. по дело Philip Morris Holland, 730/79 (2), Решение от 14 ноември 1984 г. по дело Intermills, 323/82 (3), Решение от 12 декември 1996 г. по дело Air France, T-358/94 (4) и преди всичко Решение на Трети състав на Съда от 23 февруари 2006 г. по дело Atzeni и др., C-346/03 (5), поради което с настоящата жалба се иска Решението на Първоинстанционния съд да бъде изменено.

Жалбата пред Първоинстанционния съд е заведена веднага след като дружеството жалбоподател е узнало, че е един от адресатите на решението на Комисията, тоест когото е било уведомено за исканията за плащане, издадени от Агенцията по приходите.

Определението на Първоинстанционния съд се обжалва и на основание погрешно приложение на член 225 ЕО.

Искането за отмяна на Решението на Комисията следва да се разглежда като иманентно свързано с молбата на жалбоподателя да не бъде третиран като субект на това решение. На това основание е поискано първоинстанционното определение да бъде изменено също и в частта, в която установява липса на компетентност ratione materiae на Първоинстанционния съд.

(1)  ОВ L 77, 2003 г., стр. 21.

(2)  Recueil, 1980 г., стр. 2671.

(3)  Recueil, 1984 г., стр. 3809.

(4)  Recueil, 1996 г., стр. II-2109.

(5)  Recueil, 2006 г., стр. I-1875.