9.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/2

—

да се отмени определението на Първоинстанционния съд от 29 август 2007 г. по дело Т-186/05 и да се върне делото на Първоинстанционния съд, за да се произнесе по същество съобразно дадените указания от Съда,

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящето производство и по производството по дело Т-186/05.

а)

погрешно изключване от обхвата на понятието за обезщетими вреди на съдебните разноски направени по дело Т-155/04. Според жалбоподателя Първоинстанционният съд:

б)

грешка на Първоинстанционния съд, че изключва от понятието обезщетими вреди съдебните разноски, направени в рамките на административната процедура, предхождаща съдебното производство. Според жалбоподателя, грешката на Първоинстанционния съд се състои в тълкуването и прилагането на член 87 и сл. от Процедурния правилник във връзка с хипотеза на обезщетяване, която е изцяло извън обхвата на тяхното приложено поле;

в)

Изопачаване и преиначаване на доказателствата, предоставени от жалбоподателя. Първоинстанционният съд не е анализирал правилно преписката, предоставена от жалбоподателя и приложенията към нея;

г)

нелогични и противоречи мотиви и несъответствие с общностната съдебна практика в областта на обезщетението за вреди. Първоинстанционният съд не е приложил правилно принципите, установени с Решение по делото Mulder (съединени дела С-104/89 и С-37/90) (1) и с Решение по делото Agraz (дело С-243/05 Р) (2);

д)

нарушение на член 44 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Според жалбоподателя, правилното тълкуване на тази разпоредба не изисква исковата молба „непременно“ да съдържа доказателства, а напротив разпоредбата се основа на концепцията за „възможността“, в смисъл че страната следва да бъде задължена да предостави доказателства само когато това е възможно.

е)

липсата на мотиви относно обезщетението на вредите, претърпени от жалбоподателя вследствие на нарушението на принципа за разумна продължителност на административната процедура. Първоинстанционният съд не мотивирал отхвърлянето на искането за обезщетение във връзка с това конкретно нарушение, твърдяно от жалбоподателя.

ж)

преиначаването на доводите и на доказателствата, както и нелогичните и противоречащи на общностната съдебна практика в областта на обезщетението за неимуществени вреди мотиви. Първоинстанционния съд не е следвало да използва доводи, засягащи единствено изключването или невъзлагането на обществените поръчки за доставка, за да отхвърли искането за обезщетение, свързано с нарушението на принципа за разумната продължителност на административната процедура или нарушението на задължението за бдителност от страна на Комисията.