Жалба, подадена на 28 септември 2007 г. от Clara Centeno Mediavilla, Delphine Fumey, Eva Gerhards, Iona M. S. Hamilton, Raymond Hill, Jean Huby, Patrick Klein, Domenico Lombardi, Thomas Millar, Miltiadis Moraitis, Ansa Norman Palmer, Nicola Robinson, François-Xavier Rouxel, Marta Silva Mendes, Peter van den Hul, Fritz Von Nordheim Nielsen и Michaël Zouridakis срещу Решение на Първоинстанционния съд (четвърти разширен състав) от 11 юли 2007 г. по дело T-58/05, Centeno Mediavilla и др./Комисия на Европейските общности

(Дело C-443/07 P)

(2008/C 22/39)

Език на производството:френски

Страни

Жалбоподатели: Isabel Clara Centeno Mediavilla, Delphine Fumey, Eva Gerhards, Iona M. S. Hamilton, Raymond Hill, Jean Huby, Patrick Klein, Domenico Lombardi, Thomas Millar, Miltiadis Moraitis, Ansa Norman Palmer, Nicola Robinson, François-Xavier Rouxel, Marta Silva Mendes, Peter van den Hul, Fritz Von Nordheim Nielsen, Michaël Zouridakis (представители: G. Vandersanden и L. Levi, avocats)

Други страни в производството: Комисия на Европейските общности, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Правни основания и основни доводи

След като отбелязват най-напред, че в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е разгледал положението на жалбоподателите по общ начин, без да вземе предвид особеното положение на всеки от тях, и че той се основава на оспорваното от тях схващане, че законосъобразността на класирането им може да се прецени единствено от момента на назначаването им, в подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две правни основания.

С първото си правно основание жалбоподателите твърдят, че Първоинстанционният съд неправилно е заключил, че член 12, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица е законосъобразен. В това отношение те изтъкват на първо място, че Първоинстанционният съд е нарушил член 10 от предходния правилник, доколкото е приел, че извършената в настоящия случай смяна на степени представлява „конкретно“ адаптиране на преходните разпоредби спрямо новата кариерна структура, което оправдава липсата на повторно допитване до Комитета по Правилника за длъжностните лица, при условие че последиците, и по-специално финансовите последици, от смяната на степените за положението на засегнатите лица били значителни и напълно оправдавали допитването до посочения комитет.

В подкрепа на това основание жалбоподателите изтъкват на второ място нарушение на принципа на придобитите права. Противно на постановеното от Първоинстанционния съд, релевантният в конкретния случай въпрос не бил този за наличието на придобито право на назначаване, а за наличието на придобито право за класиране в случай на назначаване. Впрочем, дори да не се оспорва, че обявлението за конкурс и включването в списък на подходящи кандидати не поражда право на назначаване, обявлението и включването в списъка пораждали все пак права за участниците в конкурса и a fortiori за тези от тях, които са включени в списъка с успешно издържалите конкурса лица, а именно право да бъдат третирани съобразно обявлението за конкурса. Това право отговаряло на задължението на ОН да спазва очертаната с обявлението за конкурса рамка, което съответства на изискванията на длъжностите и на интереса на службата.

На трето място жалбоподателите твърдят, че Първоинстанционният съд е нарушил принципа на равно третиране, като е разграничил успешно издържалите конкурса лица, назначени преди 1 май 2004 г., и назначените след тази дата, тъй като във всеки случай хипотетичният характер на назначаването на успешно издържалите конкурса лица не накърнявал правото им при действително назначаване да се основават на критериите за класиране, определени в обявлението за конкурса и поради това приложими за назначаването на всички успешно издържали конкурса лица. В допълнение, Първоинстанционният съд ни най-малко не разгледал евентуалната обосновка на разликата в третирането между двете категории разглеждани длъжностни лица.

На четвърто място жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, както и изопачаване на доказателствата от страна на Първоинстанционния съд. Предоставените на тази юрисдикция материали всъщност включвали редица доказателства, които потвърждавали тезата, че жалбоподателите действително са били уверени, че ще бъдат назначени в посочената в обявлението за конкурса степен.

Най-сетне, на пето и на шесто място жалбоподателите твърдят, че Първоинстанционният съд не се съобразил с обхвата на член 5, член 7 и член 31 от Правилника и че в това отношение не е изпълнил задължението на общностните юрисдикции да излагат мотиви.

С второто правно основание жалбоподателите оспорват обжалваното съдебно решение, доколкото с него се отхвърля жалбата, подадена срещу решенията за назначаването им с мотив, че дори ответникът да не е изпълнил задължението си за предварително уведомяване, това неизпълнение само по себе си не може да има за последица незаконосъобразността на спорните решения. В това отношение жалбоподателите изтъкват нарушение едновременно на принципа на доброто управление, на принципа за полагане на грижа, на принципите на прозрачност, оправдани правни очаквания, добросъвестност, равно третиране и на съответствие между изпълняваната длъжност и степента.