Дело C-569/07

HSBC Holdings plc

и

Vidacos Nominees Ltd

срещу

The Commissioners of Her Majesty's Revenue & Customs

(Преюдициално запитване, отправено от Special Commissioners of Income Tax, London)

„Косвени данъци — Набиране на капитал — Облагане с данък в размер на 1,5% на прехвърлянето или емитирането на акции на клирингова служба („clearance service“)“

Заключение на генералния адвокат г-н P. Mengozzi, представено на 18 март 2009 г.   I ‐ 9049

Решение на Съда (втори състав) от 1 октомври 2009 г.   I ‐ 9067

Резюме на решението

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Косвени данъци върху набирането на капитал

(член 11, буква а) от Директива 69/335 на Съвета)

Член 11, буква a) от Директива 69/335 относно косвените данъци върху набирането на капитал, изменена с Директива 85/303, следва да се тълкува в смисъл, че той не допуска облагането с данък при емитирането на акции в клирингова служба.

Всъщност разрешаване на облагането с данък или такса на първото придобиване на новоемитирана ценна книга на практика се приравнява на облагане с данък или такса на самото емитиране на тази ценна книга, доколкото то е неделима част от цялата транзакция с оглед на набирането на капитал.

Това първо придобиване не може да се счита за „прехвърляне“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква a) от Директива 69/335, доколкото това би означавало член 11, буква a) от посочената директива да бъде лишен от полезното му действие и да се постави под въпрос ясната разлика, която тези два члена провеждат между понятието „емитиране“ и понятието „прехвърляне“. Всъщност такова тълкуване би имало за последица обстоятелството, че въпреки това би могла да бъде обложена с данък или такса операцията по емитирането, която, макар и задължително да предполага придобиване на новоемитирани ценни книжа, съгласно член 11, буква а) не трябва да бъде облагана с никакви такси или данъци, различни от данъка върху вноската. Следователно облагането с данък на това първо придобиване не може да попада в обхвата на дерогацията, съдържаща се в член 12, параграф 1, буква а). Впрочем посоченият данък в действителност не може да се счита за приложим към бъдещи прехвърляния, доколкото нито облагаемата основа, нито данъчнозадълженото лице по този данък се определят в зависимост от такива прехвърляния, които освен това са хипотетични.

Ето защо доколкото с посочения данък се облагат нови ценни книжа след извършено увеличаване на капитала, такъв данък представлява облагане по смисъла на член 11, буква a) от посочената директива, чието въвеждане е забранено с тази разпоредба.

(вж. точки 32 и 34—38 и диспозитива)