—

за „Апис-Христович“ ЕООД, от адв. Е. Марков и адв. А. Андреев, адвокати,

—

за „Лакорда“ АД, от адв. Д. Матева и адв. М. Младенов, адвокати,

—

за българското правителство, от г-жа Е. Петранова и г-жа Д. Драмбозова, както и от г-н A. Ананиев, в качеството на представители,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-жа Н. Николова и г-н H. Krämer, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Апис-Христович“ ЕООД (наричано по-нататък „Апис“) и „Лакорда“ АД (наричано по-нататък „Лакорда“) — две учредени по българското право дружества, които предлагат на пазара електронни бази с официални правни данни.

3

Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 96/9 нейният предмет е „правната закрила на бази данни в каквато и да е форма“.

4

За целите на прилагането на посочената директива понятието за база данни се определя в член 1, параграф 2 от нея като „сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път“.

5

Според член 1, параграф 3 от същата директива „[з]акрила по настоящата директива не се прилага към компютърните програми, използвани за произвеждане или опериране на бази данни, достъпни по електронен път“.

6

Член 2 от Директива 96/9 гласи:

„Настоящата директива се прилага, без да накърнява разпоредбите на Общността, отнасящи се до:

[…]“

7

Член 3, параграф 1 от посочената директива предвижда закрила с авторско право на „базите данни, които с оглед на подбора или подреждането на съдържанието им представляват собствено интелектуално творение на автора“.

8

Член 7 от същата директива, озаглавен „Обект на закрила“, предвижда право sui generis, формулирано по следния начин:

„1.   Държавите членки предвиждат право на производителя на база данни, която показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието, да не допуска извличане и/или повторно използване на цялата или на съществена част, в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни.

2.   За целите на тази глава:

Публичното заемане не се счита за извличане или повторно използване.

3.   Правото, посочено в параграф 1, е прехвърлимо, отчуждимо и може да се отстъпва по договор за лиценз.

4.   Правото, предвидено в параграф 1, се прилага независимо от пригодността на базата данни за закрила от авторското право или други права. Освен това то се прилага независимо от пригодността на съдържанията на тази база данни за закрила от авторско право или други права. Закрилата на базите данни от правото, предвидено в параграф 1, не може да засяга съществуващите права по отношение на техните съдържания.

5.   Нееднократното и системното извличане и/или повторно използване на несъществените части от съдържанията на бази данни, изискващи действия, които противоречат на нормалното използване на тази база данни или които неоснователно увреждат законните интереси на производителя на базата данни, не са разрешени.“

9

В правото на Република България правната закрила на базите данни е уредена в Закона за авторското право и сродните му права (Държавен вестник, бр. 56 от 29 юни 1993 г.) в изменената му версия, публикувана в Държавен вестник, бр. 73 от (наричан по-нататък „ЗАПСП“). Разпоредбите на член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 96/9 са транспонирани в § 2, точка 13 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП, а разпоредбите на член 7, параграфи 1 и 2 от посочената директива са транспонирани в член 93б и член 93в, алинея 1 от този закон.

10

Софийски градски съд е сезиран от Апис с искова молба с предмет, от една страна, преустановяване на твърдяно неправомерно извличане и повторно използване от страна на Лакорда на съществени части от неговите продуктови модули „Апис право“ и „Апис практика“, които са част от обща правно-информационна система, а именно — към момента на осъществяване на обстоятелствата по главното производство — „Апис 5х“ и впоследствие „Апис 6“, и от друга страна — обезщетяване на вредите, които ищецът в главното производство е претърпял в резултат от поведението на Лакорда.

11

Апис поддържа, че е производител на бази данни по смисъла на ЗАПСП и че е направил значителни инвестиции в събирането, сверяването, систематизирането и актуализирането на данните, съдържащи се в неговите продуктови модули „Апис право“ и „Апис практика“. Основните дейности във връзка с тази инвестиция се състояли в дигитализация, конвертиране, коректорска обработка, технологична обработка, консолидиране на нормативни текстове и юридическа обработка.

12

Апис твърди, че лица, които са работили в софтуерния му отдел преди да създадат Лакорда, неправомерно са извлекли съществени части от неговите продуктови модули, което е дало възможност на последното дружество да произведе и през септември 2006 г. да пусне на пазара собствени продуктови модули „Българско право“ и „Съдебна практика“, които са част от общата правно-информационна система „Лакорда Легис“.

13

Апис твърди, че без неговото разрешение Лакорда е извлякло от продуктовия модул „Апис право“ текстовете в тяхната консолидирана версия на над 19700 документа, които представляват: действащи нормативни актове, изменителни актове, отменителни актове, както и ненормативни актове. Освен това над 2500 документа, представляващи предишни редакции на нормативните актове за периода 2001—2006 г., били извлечени от продуктовия модул „Апис право“ и били повторно използвани в системата „Лакорда Легис“. По този начин Лакорда извлякло от модула и повторно използвало 82,5% от общия брой документи, които се съдържат в него, което представлявало количествено съществена част от съдържанието на този модул.

14

Освен това според твърденията на Апис 2516 непубликувани съдебни акта, с които това дружество се снабдило с разрешението на съответните съдилища и които то събрало в своя продуктов модул „Апис практика“, са извлечени от Лакорда от този модул и включени в модула „Съдебна практика“, което предвид особената стойност на тази непубликувана практика според Апис представлява съществена в качествено отношение част от продуктовия модул „Апис практика“.

15

Апис поддържа, че освен текстовете на документите, включени в продуктовите модули „Апис Право“ и „Апис Практика“, действията на Лакорда по извличане и повторно използване засягат и данни, свързани с тези документи, а именно препратките между документите и легалните дефиниции на някои термини и понятия. Извършените неразрешени действия се доказвали от наличието в продуктовите модули на Лакорда на индивидуализиращи признаци, еднакви с тези на собствените модули на Апис, като например бележки на редакцията, препращания към преводи на английски език, служебни команди, полета, хипертекстови връзки и указания за историята на нормативните актове.

16

Лакорда отрича да е извършвало каквото и да било неразрешено извличане и повторно използване на продуктовите модули на Апис. То поддържа, че неговата система „Лакорда Легис“ е резултат от значителни самостоятелни инвестиции в размер на 215000 BGN. За създаването на тази система работил екип от компютърни специалисти, юристи и администратори, като тя се основавала на оригинални компютърни програми за създаване, актуализиране и визуализиране на бази данни, позволяващи много по-бързо и качествено обработване на данните и много по-бърз и качествен достъп до информацията в сравнение с другите правно-информационни системи. Освен това тези продуктови модули се характеризирали с напълно различна структура от модулите на Апис.

17

Лакорда изтъква, че за да осъществи проекта си, е използвало отношенията си с различни национални и европейски институции. Използвани били и публично достъпни източници като Държавен вестник и официални сайтове на национални институции и юрисдикции, което обяснявало голямата прилика между съдържанието на неговите продуктови модули и тези на Апис, както и наличието, в незначителна степен обаче, на характеристики, аналогични с тези на продуктовите модули на Апис, особено що се отнася до препращанията към преводи и до служебните команди. Впрочем съгласно ЗАПСП официалните актове на държавните органи не попадали в приложното поле на режима на авторскоправна закрила.

18

Лакорда добавя, че голямата част от редакционните бележки, както и хипервръзките, които се съдържат в системата „Лакорда Легис“, са изградени по индивидуален начин, който се основава на това, че включените нормативни актове се обработват, подреждат и обозначават систематично до най-детайлното възможно ниво. В този смисъл посочената система съдържала 1200000 отделно достъпни и структурирани данни и над 2700000 хипервръзки, изградени по уникален метод на разпознаване и подреждане. Освен това съществували значителни разлики между съдебните актове, включени в съответните информационни системи на Лакорда и на Апис, по-специално по отношение на елементите, изведени като съществени за прочита на съответния акт. Относно редакционните техники, характерни за продуктовите модули на Апис, същите били следствие от общоприетите пунктуационни правила на българския език.

19

Софийски градски съд посочва, че за установяване на нарушение в случая по делото, с което е сезиран, следва да тълкува и прилага нормата на член 93в, алинея 1 от ЗАПСП, който транспонира член 7, параграф 2 от Директива 96/9.

20

Като подчертава, от една страна, че основният въпрос в спора по главното производство е твърдяно неправомерно извличане от страна на Лакорда на съдържанието на продуктовите модули на Апис, а от друга страна, че това съдържание включва актове на държавни органи, които актове се изменят, допълват и отменят непрекъснато, тази юрисдикция счита, че за да се установи наличието на нарушение на ЗАПСП, е важно както да се определи моментът, в който е извършено твърдяното извличане, така и да се установи дали то представлява постоянно пренасяне или временно пренасяне.

21

Тъй като ЗАПСП не определя последните две понятия, запитващата юрисдикция иска да установи дали при тълкуването на думите „постоянно“ и „временно“, които се съдържат в член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9, следва да се прилага критерий, основан на времето за пренасяне, или критерий, основан на времето на съхранение на продукта на извличането върху друг носител. Тя смята, че ако трябва да се приеме вторият критерий, това би означавало да се провери дали базата данни, от която е извършено твърдяното извличане, се запаметява трайно на някакъв твърд носител (хардуер), в който случай би било налице постоянно пренасяне, или, напротив, тя се съхранява временно в оперативната памет на компютър, в който случай би било налице временно пренасяне.

22

Предвид твърдението на Лакорда, че продуктовите модули „Апис право“ и „Апис практика“ били несъществена в количествено отношение част от неговата система „Лакорда Легис“, запитващата юрисдикция освен това счита, че следва да тълкува понятието за съществена в количествено отношение част по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9. В това отношение тя иска да установи дали при проверката на наличието на извличане на такава част следва да се съпостави броят на извлечените от посочените продуктови модули данни с броя на данните, съдържащи се в продуктовите модули на Лакорда, разглеждани отделно или, напротив, разглеждани заедно.

23

Поради твърдението на Апис, че в неговия модул „Апис практика“ са налице съдебни актове, придобити от съдилищата, чиято практика не е общодостъпна, запитващата юрисдикция иска да установи дали относимият критерий за преценка на наличието на съществена в качествено отношение част от съдържанието на база данни по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9 е достъпността на данните с оглед на тяхното събиране или значимостта на информационната стойност на тези данни.

24

На последно място, запитващата юрисдикция иска да установи дали за целите на установяването на факта на извършено извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9 трябва да съпоставят не само базите данни като такива, а и компютърните програми за управлението им.

25

Изправен пред тези трудности при тълкуването, Софийски градски съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

Лакорда счита, че преюдициалното запитване не е необходимо за решаването на спора по главното производство.

27

В това отношение Лакорда поддържа, че този спор не се отнася до тълкуването, което следва да се даде на понятия като „извличане“ или „съществена част от съдържанието на база данни“ по смисъла на Директива 96/9. То изтъква, че понятието за извличане е дефинирано в българското право и че посочените в преюдициалното запитване разпоредби на директивата вече са били тълкувани от Съда. Що се отнася до твърдяното неправомерно извличане, в което е упрекнато, Лакорда добавя, че запитващата юрисдикция е в състояние да извърши преценка на представените ѝ от страните доказателства, по-специално предвид поисканите и получени от нея технически и счетоводни експертизи с оглед на решаването на спора по главното производство, без да е необходима намесата на Съда.

28

В това отношение следва да се напомни, че според постоянната практика на Съда само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C-415/93, Recueil, стр. I-4921, точка 59, Решение от по дело Centro Europa 7, C-380/05, Сборник, стр. I-349, точка 52 и Решение от по дело Michaniki, C-213/07, Сборник, стр. I-9999, точка 32).

29

Следователно след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално Решение от 25 февруари 2003 г. по дело IKA, C-326/00, Recueil, стр. I-1703, точка 27 и Решение по дело Michaniki, посочено по-горе, точка 33).

30

Отказът да се произнесе по преюдициален въпрос, поставен от национална юрисдикция, е възможен само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra, C-379/98, Recueil, стр. I-2099, точка 39 и Решение по дело Michaniki, посочено по-горе, точка 34).

31

Необходимо е обаче да се отбележи, че настоящото дело не попада в нито една от посочените в предходната точка хипотези. Напротив, съдържащото се в преюдициалното запитване описание на правната уредба и на фактическите обстоятелства по главното производство показва — което впрочем бе потвърдено и в хода на съдебното заседание — че решението на спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция, зависи в частност от получаването от последната на редица пояснения относно понятията „извличане“ и „съществена част“ в качествено или количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на член 7 от Директива 96/9.

32

Необходимо е да се добави, че в рамките на производството по член 234 ЕО, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, националната юрисдикция е компетентна да извърши всяка преценка на обстоятелствата по делото. Все пак, за да е полезен със своя отговор, в дух на сътрудничество Съдът може да ѝ предостави всички указания, които счита за необходими (вж. Решение от 1 юли 2008 г. по дело MOTOE, C-49/07, Сборник, стр. I-4863, точка 30 и цитираната съдебна практика).

33

При тези условия преюдициалното запитване следва да се приеме за допустимо.

34

Първият, четвъртият и петият въпрос, които следва да се разгледат заедно, се отнасят главно до понятието за извличане като физическо пренасяне на данни в контекста на Директива 96/9. Вторият, третият и шестият въпрос, които също следва да се разгледат съвместно, по същество засягат понятието за съществена част в качествено или количествено отношение от съдържанието на база данни в същия контекст.

35

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска тълкуване на понятията „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“, които са използвани в член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9, за да се определи понятието за извличане. Тя също така пита, от една страна, в кой момент следва да се смята, че е налице извършено извличане от база данни, достъпна чрез електронно средство, и от друга страна, дали обстоятелството, че извлеченото съдържание на база данни е послужило за създаването на нова и модифицирана база данни, може да повлияе на преценката за наличието на такова извличане.

36

Четвъртият въпрос по същество се отнася до относимостта при преценката на наличието на извличане от база данни, достъпна чрез електронно средство, от една страна, на обстоятелството, че материалните и техническите характеристики на тази база данни се откриват в базата данни на твърдения нарушител на правото sui generis, и от друга страна, на съществуващата разлика в структурната организация на двете съответни бази данни.

37

С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали компютърната програма, използвана за управление на база данни, без да е част от тази база данни, има значение за преценката на наличието на извличане.

38

В това отношение е необходимо да се напомни, че понятието за извличане се определя в член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9 като „постоянното или временното пренасяне на цялата или на съществена част от съдържанията на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма“.

39

Тъй като понятието за извличане се използва в различни разпоредби на член 7 от Директива 96/9, на разглежданите въпроси трябва да се отговори в общия контекст на този член (вж. в този смисъл Решение от 9 октомври 2008 г. по дело Directmedia Publishing, C-304/07, Сборник, стр. I-7565, точка 28).

40

Съдът вече е постановил, че с оглед на използваните в член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9 изрази за определяне на понятието за извличане, както и с оглед на целта на създаденото от общностния законодател право sui generis (в това отношение вж. Решение от 9 ноември 2004 г. по дело The British Horseracing Board и др., C-203/02, Recueil, стр. I-10415, точки 45, 46 и 51, както и Решение по дело Directmedia Publishing, посочено по-горе, точки 31—33), в контекста на посочения член 7 това понятие трябва да се разбира в широк смисъл като означаващо всяко неразрешено действие на присвояване на цялата или на част от съдържанието на база данни, като в това отношение естеството и формата на използвания начин на действие са без значение (вж. в този смисъл Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точки 51 и 67, както и Решение по дело Directmedia Publishing, посочено по-горе, точки 34, 35, 37 и 38).

41

Решаващият критерий в това отношение е наличието на дадено действие по „пренасяне“ на цялата или на част от съдържанието на съответната база данни на друг носител от същото естество като това на носителя на посочената база или от различно естество. Такова пренасяне предполага, че цялата или част от съдържанието на дадена база данни се намира върху друг носител, различен от този на оригиналната база данни (вж. Решение по дело Directmedia Publishing, посочено по-горе, точка 36).

42

При тези обстоятелства във връзка с първия въпрос на запитващата юрисдикция е необходимо да се отбележи, че както личи от самия текст на член 7, параграф 2, буква а) от Директива 96/9, волята на общностния законодател е била да включи в понятието „извличане“ по смисъла на посочения член 7 не само действията по „постоянно пренасяне“, но и действията, съответстващи на „временно пренасяне“.

43

Както Комисията на Европейските общности уточнява в хода на съдебното заседание, целта на общностния законодател е изрично да изключи наличието на някакъв вид правило de minimis при тълкуването и прилагането на понятието „пренасяне“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9. Освен това както потвърждава и Комисията в хода на съдебното заседание, самата директива наистина не предвижда специални правни последици в зависимост от постоянния или, обратно, временния характер на съответното пренасяне. Все пак въпросът за наличието на постоянно или на временно пренасяне може в зависимост от контекста на разглежданото национално право да има значение за преценката на тежестта на евентуалното нарушение на правото sui generis на производителя на защитена база данни или пък на размера на подлежащата на обезщетяване вреда, свързана с такова нарушение.

44

Както предлага Комисията, следва да се смята, че разликата между постоянното и временното пренасяне е във времето на съхранение върху друг носител на извлечените от оригиналната база данни елементи. Постоянно пренасяне е налице, когато посочените елементи са трайно фиксирани върху друг носител, различен от оригиналния, докато временно пренасяне е налице, когато тези елементи са съхранени за ограничен период от време върху друг носител, например в оперативната памет на компютър.

45

Що се отнася до момента, в който е налице извършено извличане от електронна база данни, трябва да се смята, че той съответства на момента на фиксирането на извличаните елементи върху носител, различен от този на оригиналната база данни, независимо дали това фиксиране е с постоянен или временен характер.

46

Освен това преследваната с пренасянето цел е също без значение, за да се прецени наличието на извличане. Така, няма значение, че разглежданото пренасяне има за цел създаването на друга база данни, конкурентна или не на оригиналната база данни, или че това действие се вписва в контекста на търговска или нетърговска дейност, различна от създаването на база данни (вж. в този смисъл Решение по дело Directmedia Publishing, посочено по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика).

47

Както се потвърждава от съображение 38 от Директива 96/9, за целите на тълкуването на понятието за извличане също така е без значение, че пренасянето на съдържанието на защитена база данни води до подредба или организация на съответните елементи, различна от тази, която характеризира оригиналната база данни (вж. в този смисъл Решение по дело Directmedia Publishing, посочено по-горе, точка 39).

48

Следователно, а и предвид наличните технически възможности за реорганизация на електронните бази данни, обстоятелството, че цялата или част от съдържанието на такава защитена с правото sui generis база данни се открива в модифицирана форма в друга база данни, само по себе си не е пречка за установяването на наличието на извличане. Същото се отнася и до посоченото от запитващата юрисдикция в четвъртия ѝ въпрос обстоятелство за наличието на разлики в структурната организация на двете съответни бази данни.

49

В това отношение е необходимо също така да се уточни, че ако е установено — което запитващата юрисдикция следва да прецени — че съдържанието или съществена част от съдържанието на защитена с правото sui generis база данни е било пренесено без разрешение от нейния производител върху принадлежащ на друго лице носител, за да бъде впоследствие публично представено от това лице например под формата на друга, евентуално модифицирана база данни, това обстоятелство може освен за наличието на извличане да бъде показателно и за наличието на повторно използване по смисъла на член 7 от Директива 96/9, тъй като понятието за повторно използване всъщност се отнася до всяко неразрешено действие по публично разпространяване на съдържанието на защитена база данни или на съществена част от такова съдържание (вж. в този смисъл Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точки 61 и 67).

50

Както посочва Комисията, важно е освен това да се подчертае, че обстоятелството — чието наличие отново запитващата юрисдикция трябва да провери — че е извършено неправомерно извличане от защитена база данни с цел създаването и търговското реализиране на нова база данни, конкурентна на оригиналната база данни, може евентуално да има значение за преценката на размера на вредата, причинена на производителя на последната база данни с това действие.

51

Що се отнася до обстоятелството, също посочено от запитващата юрисдикция в четвъртия ѝ въпрос, че материалните и техническите характеристики на съдържанието на база данни са налице и в съдържанието на друга база данни, то може да се тълкува като белег за наличието на пренасяне между двете бази данни и следователно на извличане. Както подчертава Лакорда, запитващата юрисдикция обаче следва да прецени дали това съвпадение не може да се обясни с други фактори като еднаквия характер на използваните източници при създаването на двете бази данни и наличието на такива характеристики в тези общи източници.

52

Както предлага българското правителство, необходимо е също така да се уточни, че фактът, че елементи, придобити от производителя на база данни от източници, които не са публично достъпни, са налице и в база данни на друг производител, сам по себе си не е достатъчен да докаже наличието на пренасяне от носителя на първата база данни върху носителя на втората, доколкото е възможно посочените елементи да са били събрани и пряко от производителя на втората база данни от същите източници като използваните от първия производител. Този факт обаче може да представлява белег за извличане.

53

Накрая, както изтъкват българското правителство и Комисията, обстоятелството — на което Лакорда се позовава в главното производство и което обуславя петия въпрос на запитващата юрисдикция — относно оригиналния характер на компютърната програма за управлението на базата данни, използвана от твърдения нарушител на правото sui generis на производителя на друга база данни, наистина може евентуално да се окаже относимо в контекста на Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114) (в това отношение вж. съображение 23 и член 2, буква а) от Директива 96/9).

54

За сметка на това подобно обстоятелство само по себе си не може да изключи възможността наличието на всички или на част от елементите, съдържащи се върху носителя на базата данни на предполагаемия нарушител, да е резултат от неразрешено пренасяне на тези елементи от носителя на защитената база данни.

55

Предвид изложените дотук съображения, на първия, четвъртия и петия въпрос следва да се отговори, че:

56

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи как следва да се тълкува понятието за извличане на „съществена част“ в количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на член 7 от Директива 96/9, когато съответните бази данни представляват отделни „подгрупи“ (модули) в рамките на съвкупност от елементи, като тези подгрупи са самостоятелни пазарни продукти.

57

Целта на третия въпрос по същество е да се установи дали обстоятелството, че някои от елементите, за които се твърди, че са били извлечени от база данни, са били придобити от производителя ѝ от източник, до който няма свободен публичен достъп, може да повлияе върху тълкуването на понятието „съществена част“, в качествено отношение, от съдържанието на база данни по смисъла на член 7 от Директива 96/9.

58

С шестия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи как следва да се тълкува понятието „съществена част от съдържанието на база данни“ в контекста на член 7 от Директива 96/9, предвид вече съдържащите се в практиката на Съда пояснения, когато тази база данни включва официални публично достъпни актове като нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи и съдебна практика.

59

Що се отнася до втория въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, необходимо е да се напомни, че съгласно практиката на Съда понятието за съществена част в количествено отношение от съдържанието на защитена база данни се отнася до обема на извлечените и/или повторно използвани елементи от тази база данни и трябва да се преценява с оглед на обема на цялото съдържание на последната. Всъщност ако потребителят извлече и/или повторно използва голяма в количествено отношение част от съдържанието на база данни, в чието създаване е било необходимо да се вложат съществени средства, инвестицията в извлечената и/или повторно използваната част е също пропорционално съществена (вж. Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точка 70).

60

Както отбелязва Комисията, по този въпрос е необходимо да се добави, че за сметка на това обемът на съдържанието на базата данни, върху чийто носител са били пренесени елементи от защитена база данни, изобщо няма значение за преценката на съществения характер на засегнатата от твърдяното извличане и/или повторно използване част от съдържанието на последната база данни.

61

Освен това както подчертават както Апис, така и българското правителство и Комисията, преценката от количествена гледна точка на съществения характер на дадено извличане и/или повторно използване при всички случаи може да се направи само по отношение на съвкупност от елементи, която подлежи на закрила с правото sui generis поради качеството си на база данни по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 96/9, от една страна, и от друга — поради съществения характер на инвестицията, свързана със създаването на тази база по смисъла на член 7, параграф 1 от посочената директива.

62

От това следва, че в посочената от запитващата юрисдикция във втория ѝ въпрос хипотеза, в която съвкупност от елементи е съставена от множество отделни „подгрупи“, при преценката дали твърдяното извличане и/или повторно използване на една от тези подгрупи се отнася до съществена част в количествено отношение от съдържанието на база данни следва първо да се определи дали самата подгрупа представлява база данни по смисъла на Директива 96/9 (в това отношение вж. Решение от 9 ноември 2004 г. по дело Fixtures Marketing, C-444/02, Recueil, стр. I-10549, точки 19—32), която освен това отговаря на предвидените в член 7, параграф 1 от тази директива критерии за предоставяне на закрила с правото sui generis.

63

При утвърдителен отговор обемът на елементите от съответната подгрупа, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани, трябва да се съпостави с обема на цялото съдържание само на тази подгрупа.

64

При отрицателен отговор и стига самата съвкупност от елементи, част от която е съответната подгрупа, да представлява база данни, която може да се ползва със закрилата на правото sui generis на основание член 1, параграф 2 във връзка с член 7, параграф 1 от Директива 96/9, съпоставката трябва да се извърши между обема на елементите от тази подгрупа и евентуално от други подгрупи, за които елементи се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани, и обема на цялото съдържание на посочената съвкупност.

65

Необходимо е също така по този повод да се уточни, че обстоятелството, че различните подгрупи на една и съща съвкупност от елементи се предлагат поотделно на пазара като самостоятелни продукти, само по себе си не е достатъчно да им придаде качеството на база данни, която като такава може да се ползва със закрилата на правото sui generis. В действителност това качество се основава не върху съображения от търговски характер, а върху кумулативното наличие на правните предпоставки, предвидени в член 1, параграф 2 и в член 7, параграф 1 от посочената директива.

66

Що се отнася до третия въпрос на запитващата юрисдикция, необходимо е да се подчертае, че съгласно практиката на Съда понятието за съществена част в качествено отношение от съдържанието на защитена база данни се отнася до размера на инвестицията за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието на обекта на действието по извличане и/или повторно използване, независимо дали този обект представлява съществена в количествено отношение част от общото съдържание на защитената база данни. Пренебрежимо малка в количествено отношение част от съдържанието на база данни може в действителност да се явява голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление (вж. Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точка 71).

67

В светлината на съображение 46 от Директива 96/9, според което съществуването на правото sui generis не трябва да води до възникването на ново право върху самите произведения, данните или материалите от база данни, Съдът вече е постановил, че действителната стойност на елементите, засегнати от действието по извличане и/или повторно използване, не представлява относим критерий за преценка в това отношение (вж. Решение по дело The British Horseracing Board и др., посочено по-горе, точки 72 и 78).

68

Предвид напомненото в точка 66 от настоящото решение, обстоятелството, че елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от защитена с правото sui generis база данни, са били придобити от нейния производител от източници, които не са публично достъпни, може в зависимост от размера на човешките, технически и/или финансови средства, вложени от последния за събирането на разглежданите елементи от такива източници, да има значение за преценката на наличието на съществена инвестиция за „придобиването“ на тези елементи по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 96/9 (вж. в този смисъл Решение от 9 ноември 2004 г. по дело Fixtures Marketing, C-46/02, Recueil, стр. I-10365, точки 34 и 38) и следователно да влияе върху квалифицирането им като съществена в качествено отношение част от съдържанието на съответната база данни.

69

Накрая, що се отнася до посоченото от запитващата юрисдикция в шестия ѝ въпрос обстоятелство за наличието на официални публично достъпни елементи в съответната база данни, важно е да се подчертае, че както от общата формулировка, използвана в член 1, параграф 2 от Директива 96/9 за определяне на понятието за база данни по смисъла на тази директива, така и от целта на закрилата с правото sui generis следва, че волята на общностния законодател е била да придаде на това понятие широк смисъл, за който са без значение съображенията, свързани по-специално с материалното съдържание на разглежданата съвкупност от елементи (вж. в този смисъл Решение по дело Fixtures Marketing, C-444/02, посочено по-горе, точки 19—21).

70

Освен това както произтича от член 7, параграф 4 от Директива 96/9, правото sui generis се прилага независимо от пригодността на базата данни и/или на нейното съдържание за закрила по-специално от авторско право.

71

Както посочва българското правителство, от това следва, че твърдяното от Лакорда обстоятелство, че съдържащите се в правноинформационната система на Апис елементи не могат да се ползват със закрилата на авторското право поради своя официален характер, само по себе си не може да обоснове лишаването на съвкупността от такива елементи от качеството „база данни“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 96/9, нито изключването на такава съвкупност от приложното поле на предвидената в член 7 от тази директива закрила с правото sui generis.

72

Следователно както изтъкват Апис, българското правителство и Комисията, официалният и публично достъпен характер на всички или на част от елементите, събрани в съвкупност от данни, не освобождава запитващата юрисдикция от задължението да провери в светлината на всички относими фактически обстоятелства дали тази съвкупност представлява база данни, подлежаща на закрила с правото sui generis поради съображението, че за придобиването, проверката и/или оформлението на общото ѝ съдържание е била необходима количествено или качествено съществена инвестиция (вж. в този смисъл Решение по дело Fixtures Marketing, C-46/02, посочено по-горе, точки 32—38).

73

Обстоятелството, че съдържанието на защитена база данни включва главно официални и публично достъпни елементи, също не освобождава националната юрисдикция от задължението при преценката на наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част от това съдържание да провери дали елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от посочената база данни, представляват съществена в количествено отношение част от цялото съдържание на последната или евентуално дали представляват съществена в качествено отношение част от него, доколкото се явяват голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление.

74

Предвид изложените дотук съображения, на втория, третия и шестия въпрос следва да се отговори, че:

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: