Съединени дела C-378/07—C-380/07

Kiriaki Angelidaki и др.

срещу

Organismos Nomarchiakis Autodioikisis Rethymnis

и

Dimos Geropotamou

(Преюдициални запитвания, отправени от Monomeles Protodikeio Rethymnis)

„Директива 1999/70/ЕО — Клаузи 5 и 8 от Рамковото споразумение относно срочната работа — Срочни трудови договори в обществения сектор — Първи или единствен договор — Последователни договори — Еквивалентна правна мярка — Намаляване на общото ниво на закрила на работниците — Мерки за предотвратяване на злоупотреби — Санкции — Абсолютна забрана за преобразуването на срочни трудови договори в договори с неопределена продължителност в обществения сектор — Последици от неправилно транспониране на директива — Конформно тълкуване“

Заключение на генералния адвокат г-жа J. Kokott, представено на 4 декември 2008 г.   I ‐ 3076

Решение на Съда (трети състав) от 23 април 2009 г.   I ‐ 3119

Резюме на решението

1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори

   (клауза 5, точка 1 и клауза 8, точка 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори

   (клауза 5, точка 1, буква a) от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

3. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана за намаляване на общото ниво на закрила на работниците в областта, обхваната от посоченото споразумение — Приложно поле — Обхват

   (клауза 8, точка 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

4. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана за намаляване на общото ниво на закрила на работниците в областта, обхваната от посоченото споразумение

   (клауза 5, точка 1 и клауза 8, точка 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

5. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори

   (клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

6. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори

   (клауза 5, точка 1 и клауза 8, точка 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

1.  Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, което се съдържа като приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска приемането от държава членка на национална правна уредба, която, за да транспонира по-специално Директива 1999/70 и да приложи нейните разпоредби към обществения сектор, предвижда прилагането на мерките за предотвратяване на злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, изброени в параграф 1, букви а)—в) от тази клауза, когато във вътрешното право вече съществува — като проверката за това се извършва от запитващата юрисдикция — „еквивалентна правна мярка“ по смисъла на посочената клауза, доколкото обаче посочената правна уредба, от една страна, не засяга ефективността на предотвратяването на злоупотребите от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, както произтича от посочената еквивалентна правна мярка, и от друга страна, спазва общностното право, и по-специално клауза 8, параграф 3 от посоченото споразумение.

   (вж. точка 87; точка 1 от диспозитива)

2.  Клауза 5, параграф 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа, което се съдържа като приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба от органите на съответната държава членка така, че подновяването на последователни срочни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни. За сметка на това същата клауза не се прилага за сключването на първи или единствен срочен трудов договор или правоотношение.

   (вж. точка 107; точка 2 от диспозитива)

3.  Съществуването на „намаляване“ по смисъла на клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа, което се съдържа като приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се разглежда по отношение на всички разпоредби на вътрешното право на държава членка относно закрилата на работниците в областта на срочните трудови договори. Следователно посочената клауза трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази клауза „намаляване“ трябва да се разглежда не само по отношение на нивото на закрила, приложима за работниците на срочен трудов договор, което произтича от „еквивалентна правна мярка“ по смисъла на клауза 5, параграф 1 от това споразумение, но и по отношение на общото ниво на закрила, което е приложимо в съответната държава членка както за работниците, които са сключили последователни срочни трудови договори, така и за работниците, които са сключили първи или единствен срочен договор.

   Освен това, що се отнася до обхвата на посочената клауза 8, параграф 3, от самия текст на тази клауза следва, че такова намаляване само по себе си не се забранява от Рамковото споразумение, но за да попадне в забраната, предвидена от тази клауза, то, от една страна, трябва да е свързано с „прилагането“ на Рамковото споразумение, а от друга — да се отнася до „общото ниво на закрила“ на работници на срочни трудови договори.

   (вж. точки 120, 121, 123, 125 и 126; точка 3 от диспозитива)

4.  Клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа, което се съдържа като приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която за разлика от по-ранно правило на вътрешното право, от една страна, вече не предвижда, когато се прибягва неправомерно до срочни трудови договори в обществения сектор, преквалифицирането на последните като трудови договори с неопределена продължителност или го поставя в зависимост от спазването на определени кумулативни и ограничителни условия, и от друга страна, изключва от ползването на мерките за закрила, предвидени от посоченото споразумение, работниците, които са сключили първи или единствен срочен трудов договор, доколкото такива изменения — като проверката за това се извършва от посочената юрисдикция — се отнасят до ограничена категория работници, които са сключили срочен трудов договор или се обезщетяват чрез приемането на мерки за предотвратяване на злоупотребата от използването на срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, параграф 1 от посоченото рамково споразумение.

   Все пак прилагането на Рамковото споразумение чрез национална правна уредба не може да доведе до намаляване на по-рано приложимата за работниците на срочни трудови договори във вътрешния правов ред закрила до по-ниско равнище от определеното от предвидените от Рамковото споразумение разпоредби за минимална закрила. По-специално спазването на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение изисква такава правна уредба да предвиди, що се отнася до злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори, ефективни и задължителни мерки за предотвратяване на такова неправомерно използване, както и санкции, които са достатъчно ефективни и с възпиращо действие, за да гарантират пълната ефикасност на тези превантивни мерки. Следователно запитващата юрисдикция трябва да извърши проверка дали са изпълнени тези условия.

   (вж. точки 177 и 178; точка 4 от диспозитива)

5.  Рамковото споразумение относно срочната работа, което се съдържа като приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че когато във вътрешния правов ред на съответната държава членка в разглежданата област има други ефективни мерки за недопускане и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, параграф 1 от това споразумение, то не изключва възможността за прилагането на правило на националното право, съдържащо абсолютна забрана само в обществения сектор за преобразуването в трудов договор с неопределена продължителност на поредица от срочни трудови договори, които, тъй като са имали за цел да задоволят устойчиви и дълготрайни нужди на работодателя, трябва да се разглеждат като неправомерни. Запитващата юрисдикция обаче трябва да прецени доколко условията за прилагане, както и ефективното прилагане на релевантните разпоредби на вътрешното право, го превръща в адекватна мярка за предотвратяване и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата от използването от публичната администрация на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

   За сметка на това, тъй като клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение не е приложима за работниците, които са сключили първи или единствен срочен трудов договор, тази разпоредба не задължава държавите членки да приемат санкции, когато такъв договор в действителност задоволява устойчиви и дълготрайни нужди на работодателя.

   (вж. точки 189 и 190; точка 5 от диспозитива)

6.  С оглед на съдържанието си нито клауза 5, точка 1, нито клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа, което се съдържа като приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), не изглеждат безусловни и достатъчно точни, за да породят непосредствено действие и за да е възможно частноправният субект да се позове на тях пред националния съд.

   Запитващата юрисдикция обаче следва да тълкува релевантните разпоредби на вътрешното право във възможно най-голяма степен в съответствие с клауза 5, параграф 1 и с клауза 8, параграф 3, както и в тази рамка да определи дали към споровете по главното производство трябва да се приложи „еквивалентна правна мярка“ по смисъла на първата от тези клаузи вместо определени други разпоредби на вътрешното право.

   (вж. точки 196, 211 и 213; точка 6 от диспозитива)