Дело C-335/07

Комисия на Европейските общности

срещу

Република Финландия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 91/271/ЕИО — Пречистване на градските отпадъчни води — Неизискване на по-строго пречистване на азота във всички пречиствателни станции за градски отпадъчни води, произлизащи от агломерациите с еквивалент жители над 10000“

Заключение на генералния адвокат г-жа J. Kokott, представено на 26 март 2009 г.   I ‐ 9461

Решение на Съда (трети състав) от 6 октомври 2009 г.   I ‐ 9486

Резюме на решението

  1. Околна среда — Пречистване на градските отпадъчни води — Директива 91/271

    (член 174, параграф 2 ЕО; член 3, параграф 1, втора алинея и член 5, параграф 2 от Директива 91/271 на Съвета)

  2. Околна среда — Пречистване на градските отпадъчни води — Директива 91/271

    (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 91/271 на Съвета и точка Б, параграф 3 от приложение I и точка А, буква а), втора алинея от приложение II към нея)

  3. Околна среда — Пречистване на градските отпадъчни води — Директива 91/271

    (член 5, параграф 5 от Директива 91/271 на Съвета)

  1.  От член 5, параграф 2 от Директива 91/271 за пречистването на градските отпадъчни води, изменена с Директива 98/15, следва, че всички градски отпадъчни води, произлизащи от агломерации с еквивалент жители над 10000 и изливащи се в чувствителна зона, трябва най-късно до 31 декември 1998 г. да бъдат предмет на пречистване, по-строго от предвиденото в член 4 от посочената директива. В това отношение е без значение дали отпадъчните води се изливат пряко или непряко в чувствителна зона. Това съответства на високото равнище на защита, което се цели с политиката на Общността в областта на околната среда съгласно член 174, параграф 2 ЕО.

    (вж. точки 28 и 29)

  2.  Съгласно разпоредбите на член 5, параграф 3 във връзка с точка Б, параграф 3 от приложение I към Директива 91/271 за пречистването на градските отпадъчни води, изменена с Директива 98/15, предвиденото в член 5, параграф 2 от тази директива пречистване е по-строго от описаното в член 4 от същата директива и се отнася до градските отпадъчни води, които влизат в канализационните системи и произлизат от агломерации с еквивалент жители над 10000. Що се отнася до заустванията в чувствителните към еутрофизация зони, посоченото пречистване предполага по-специално спазването на предписанията, фигуриращи в таблица 2 от същото приложение, като обаче тези предписания се прилагат, без да се засягат разпоредбите на точка A, буква а), втора алинея от приложение II към посочената директива, които предвиждат, че за големите агломерации трябва да се предвиди елиминирането на фосфора и/или азота, освен ако може да се докаже, че това елиминиране няма да окаже въздействие върху нивото на еутрофизация.

    (вж. точки 32 и 33)

  3.  Съгласно член 5, параграф 5 от Директива 91/271 за пречистването на градските отпадъчни води, изменена с Директива 98/15, задължението за снижение на притока на азот зависи от степента, в която заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, разположени във водосборните басейни на чувствителните морски зони, допринасят за замърсяването на последните. Освен това независимо дали са преки или непреки, заустванията от пречиствателните станции за градски отпадъчни води, разположени в един и същи водосборен басейн на чувствителна зона, са подчинени по силата на член 5, параграф 5 от посочената директива на приложимите към чувствителните зони изисквания само доколкото заустванията допринасят за замърсяването на тази зона. Поради това трябва да е налице причинно-следствена връзка между посочените зауствания и замърсяването на чувствителните зони.

    (вж. точки 40—44 и 88)