Дело C-334/07 P
Комисия на Европейските общности
срещу
Freistaat Sachsen
„Обжалване — Държавни помощи — Проект на схема за помощи в полза на малките и средни предприятия — Съвместимост с общия пазар — Критерии за разглеждане на държавните помощи — Прилагане във времето — Уведомление относно проект преди влизане в сила на Регламент (ЕО) № 70/2001 — Решение, постановено след влизането в сила — Оправдани правни очаквания — Правна сигурност — Пълно уведомление“
Решение на Съда (втори състав) от 11 декември 2008 г. I ‐ 9467
Резюме на решението
Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Преценка към датата на вземане на решение от Комисията
(член 88, параграф 3 ЕО; член 4, параграфи 1 и 5 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
Член 4, параграф 1 от Регламент № 659/1999, който предвижда, че Комисията разглежда уведомлението за проект за помощи „веднага след получаването му“, просто установява едно особено задължение за полагане на грижа от тази институция и следователно не представлява правило за прилагане ratione temporis на критериите за преценка на съвместимостта с общия пазар на проектите за помощи, за които е направено уведомление. Такова правило не може да се изведе и от член 4, параграф 5, второ изречение от същия регламент, който предвижда, че двумесечният срок, в който Комисията извършва предварително разглеждане на уведомлението, започва да тече от деня, следващ получаването на пълно уведомление.
За сметка на това въпросът дали определена помощ представлява държавна помощ по смисъла на Договора трябва да се разреши въз основа на обективни дадености, които се преценяват към момента, в който Комисията приема своето решение. Следователно контролът на общностния съд се отнася до преценката на положението, направена от Комисията към този момент.
По тази причина макар уведомяването за проектите за помощи да е основно изискване за осъществяването на контрол спрямо тях, то все пак е само процедурно задължение, чиято цел е да даде възможност на Комисията да осигури както превантивен, така и ефективен контрол по отношение на помощите, които държавите членки възнамеряват да предоставят на предприятията. Ето защо с уведомяването не може да се определи приложимият правен режим за помощите, които са негов предмет. Така уведомяването от държава членка за предвидена помощ или схема за помощи не създава окончателно установено правно положение, което би изисквало Комисията да се произнесе по отношение на съвместимостта им с общия пазар, като приложи действащите норми към момента на уведомяване. Напротив, Комисията трябва да приложи нормите в сила към момента на нейното произнасяне — единствените норми, спрямо които трябва да се преценява законосъобразността на нейното решение по този въпрос
Ако правният режим, при действието на който държава членка е извършила уведомление за предвидена помощ, бъде изменен, преди Комисията да приеме своето решение, за да се произнесе надлежно, въз основа на новите норми последната е длъжна да поиска заинтересованите лица да изразят своята позиция относно съвместимостта на тази помощ с новите норми. Това не е така само ако новият правен режим не съдържа съществено изменение по отношение на действалия преди това.
(вж. точки 49, 50, 52, 53 и 56)