Дело C-318/07

Hein Persche

срещу

Finanzamt Lüdenscheid

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Свободно движение на капитали — Данък върху доходите — Възможност за приспадане на дарения, направени на признати организации с общественополезна дейност — Ограничаване на възможността за приспадане до даренията, направени на национални организации — Дарения в натура — Директива 77/799/ЕИО — Взаимопомощ между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане“

Заключение на генералния адвокат г-н P. Mengozzi, представено на 14 октомври 2008 г.   I ‐ 363

Решение на Съда (голям състав) от 27 януари 2009 г.   I ‐ 390

Резюме на решението

1. Свободно движение на капитали — Разпоредби на Договора — Приложно поле

   (членове 56 ЕО и 58 ЕО)

2. Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху доходите

   (член 56 ЕО)

1.  Когато данъчнозадължено лице иска в една държава членка възможност за данъчно приспадане на даренията, направени на организации, които са установени в друга държава членка и там са признати за организации с общественополезна дейност, тези дарения попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали дори когато са извършени в натура под формата на вещи за всекидневна употреба.

   Всъщност национално данъчно законодателство може да попада в приложното поле на членове 56—58 ЕО дори ако се отнася до прехвърляне на имущество, в което може да са включени както парични суми, така и движими и недвижими вещи. Ето защо подобно на данъка върху наследството, данъчното третиране на дарения, направени в пари или в натура, попада в приложното поле на разпоредбите на Договора относно движението на капитали, с изключение на случаите, в които съставните елементи на съответните операции са в границите само на една държава членка.

   (вж. точки 26, 27 и 30; точка 1 от диспозитива)

2.  Член 56 ЕО не допуска законодателство на държава членка, съгласно което по отношение на даренията за организации с общественополезна дейност правото на данъчно приспадане се предоставя само за даренията, извършени в полза на организации, установени на територията на страната, без на данъчнозадълженото лице да се даде възможност да докаже, че дарението, направено на установена в друга държава членка организация, отговаря на предвидените от националното законодателство условия за предоставянето на такова право.

   Всъщност доколкото възможността да получи данъчно приспадане може да повлияе значително на поведението на дарителя, невъзможността за приспадане в облагащата държава членка на даренията, предоставени на признати организации с общественополезна дейност, когато те са установени в други държави членки, може да засегне готовността на местните за първата държава членка данъчнозадължени лица да извършат дарение в тяхна полза и следователно представлява ограничение върху свободното движение на капитали, което по-принцип е забранено от член 56 ЕО.

   Несъмнено в рамките на законодателството си относно данъчното приспадане на дарения държавата членка може да приложи различно третиране между националните и установените в други държави членки признати организации с общественополезна дейност, когато последните преследват цели, различни от зададените в собственото ѝ законодателство. В това отношение общностното право не задължава държавите членки да предвидят автоматично същото признаване на своя територия на чуждестранните организации, които в държавата си на произход са признати за организации с общественополезна дейност. При все това организация, която е установена в определена държава членка и отговаря на предвидените от друга държава членка условия за предоставяне на данъчни предимства, се намира в сходно положение с установените и признати в тази друга държава членка организации с общественополезна дейност по отношение на предоставянето от последната държава членка на данъчни предимства, целящи да насърчат съответната общественополезна дейност.

   Освен това доколкото не съществува пречка данъчните ѝ органи да изискат от данъчнозадълженото лице, което иска да получи възможност за данъчно приспадане на даренията, извършени в полза на установена в друга държава членка организация, да предостави необходимите доказателства, държавата членка на облагане не може да се позовава на необходимостта от запазване на ефективността на данъчния контрол, за да обоснове национална правна уредба, която създава абсолютна пречка за представянето на такива доказателства от данъчнозадълженото лице. В този контекст преди да предостави данъчно освобождаване на организация, която е установена в друга държава членка и там е призната за организация с общественополезна дейност, държавата членка има право да приложи мерки, които да ѝ позволят да установи ясно и точно дали тази организация отговаря на поставените от националното законодателство условия, за да има право на посоченото освобождаване, както и да провери фактическото управление на дейността ѝ. За сметка на това евентуалните административни неудобства, породени от обстоятелството, че подобни организации са установени в друга държава членка, не са достатъчни за обосноваването на отказ от страна на органите на съответната държава да предоставят на посочените организации същите данъчни освобождавания като на националните организации от същия вид. Същото се отнася и за случая, в който данъчнозадължено лице иска в една държава членка възможност за данъчно приспадане на даренията, направени на организации, които са установени в друга държава членка и там са признати за организации с общественополезна дейност.

   Освен това съответните данъчни органи могат да се обърнат към органите на друга държава членка на основание на Директива 77/799 относно взаимопомощта на компетентните органи на държавите членки в областта на прякото и непрякото данъчно облагане, за да получат всяка необходима информация за правилното определяне на данъка на данъчнозадължено лице. Тази директива обаче не засяга по никакъв начин компетентността на посочените органи на държавата членка на дарителя да преценяват по-конкретно дали са изпълнени условията, на които тяхното законодателство подчинява предоставянето на данъчно предимство. Така по отношение на организация, която е установена в друга държава членка и там е призната за организация с общественополезна дейност, държавата членка на дарителя е длъжна да предостави същото данъчно третиране като това, което прилага за даренията, направени в полза на национални организации, само ако първата организация отговаря на установените от законодателството на последната държава членка условия за предоставянето на данъчни предимства, между които е и преследването на същите цели като предвидените в данъчното законодателство на посочената държава членка. Компетентните национални органи, включително съдебните органи, трябва да проверят дали спазването на предвидените от тази държава членка условия за предоставяне на разглежданото данъчно предимство е доказано в съответствие с правилата на националното право.

   На последно място, държавата членка не може да изключи предоставянето на данъчни предимства за дарения, направени в полза на организация, която е установена в друга държава членка и там е призната за организация с общественополезна дейност, единствено поради съображението че по отношение на такива организации данъчните органи на първата държава членка нямат възможност да проверят на място спазването на изискванията, предвидени в тяхното данъчно законодателство.

   По отношение на организациите с общественополезна дейност със седалище в трета страна по принцип е оправдано държавата членка на облагане да откаже предоставянето на такова данъчно предимство, ако именно поради липсата на договорно задължение за тази трета страна да предоставя информация се оказва невъзможно получаването на необходимата информация от въпросната страна.

   (вж. точки 38, 39, 47, 48, 50, 55, 56, 60, 61, 63, 66, 70 и 72; точка 2 от диспозитива)