Дело C-227/07

Комисия на Европейските общности

срещу

Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Електронни съобщения — Мрежи и услуги — Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа) — Член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1, първа алинея — Неправилно транспониране“

Заключение на генералния адвокат г-н D. Ruiz-Jarabo Colomer, представено на 10 юни 2008 г.   I ‐ 8406

Решение на Съда (втори състав) от 13 ноември 2008 г.   I ‐ 8424

Резюме на решението

1. Сближаване на законодателствата — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Достъп до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях — Директива 2002/19 — Задължение на операторите за договаряне на взаимосвързаност

   (член 4, параграф 1, член 8, параграф 2 и член 12, параграф 1, буква б) от Директива 2002/19 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Достъп до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях — Директива 2002/19 — Правомощие на националния регулаторен орган за насърчаване и при необходимост за гарантиране на адекватен достъп и взаимосвързаност

   (член 5, параграф 1, първа алинея от Директива 2002/19 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Като налага на операторите на обществени далекосъобщителни мрежи общо задължение за водене на преговори за сключване на договори за достъп до далекосъобщителните мрежи, дадена държава членка не транспонира правилно член 4, параграф 1 от Директива 2002/19 относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях, който се отнася до задължението за договаряне на взаимосвързаност, и поради това не изпълнява задълженията си по тази директива.

   Всъщност член 4, параграф 1, второ изречение от посочената директива позволява на операторите да предлагат достъп и взаимосвързаност на други предприятия по начин и при условия, които са съвместими със задълженията, наложени от националния регулаторен орган. Те включват задълженията, които след анализ на пазара този орган може да наложи — в приложение на член 8, параграф 2 от тази директива — на определен оператор, за който е установено, че разполага със значителна сила на даден пазар. В това отношение от тълкуването на член 8, във връзка с член 12, параграф 1, буква б) от посочената директива, следва, че задължението за добросъвестно водене на преговори за сключване на договор с предприятия може да бъде наложено от националния регулаторен орган на операторите, които разполагат със значителна пазарна сила, след анализ на съответния пазар. Националната правна уредба обаче не се основава на двоен режим в зависимост от пазарната сила на предприятията, а води до равностойно третиране на всички оператори, без да се позволява на националния регулаторен орган да държи сметка за конкретната ситуация, преди да се намеси или в хода на разглеждане на молбата на предприятието, което иска достъп до далекосъобщителна мрежа. Всъщност задължението за добросъвестно водене на преговори за сключване на договори за достъп, предвидено в националната правна уредба, води до налагането на такова задължение без предварителна оценка на степента на ефективна конкуренция на съответния пазар. Националната правна уредба също така не позволява премахването или изменението на това задължение в случай на засилване на конкуренцията на този пазар.

   От друга страна, по смисъла на съображение 19 от посочената директива намесата на националния регулаторен орган трябва, като засилва конкуренцията, да установи равновесие между правото на собственика на инфраструктурата да я използва за собствена облага и правото на други доставчици на услуги да получат достъп до ресурси, които са от първостепенно значение за предоставянето на конкурентни услуги.

   Освен това съгласно член 12, параграф 2 от Директива 2002/19 действията на националния регулаторен орган са подчинени на необходимостта да се вземат предвид посочените в тази разпоредба елементи, сред които е и необходимостта от дългосрочно запазване на конкуренцията и от проверка на пропорционалността на задълженията, които този орган възнамерява да наложи във връзка с достъпа до специфични елементи на мрежата и тяхното използване, спрямо целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги. Като обаче не предвижда намесата на националния регулаторен орган, преди да бъде наложено задължението за водене на преговори за сключване на договори за достъп, националната правна уредба не позволява да бъде направена оценка на ситуацията с оглед на елементите, посочени в член 12, параграф 2.

   (вж. точки 37—44 и 49; точка 1 от диспозитиа)

2.  Член 5, параграф 1, първа алинея от Директива 2002/19 относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях, който се отнася до правомощието на националния регулаторен орган да насърчава и при необходимост да гарантира, в съответствие с разпоредбите на тази директива, адекватен достъп и взаимосвързаност, както и оперативна съвместимост на услугите, предвижда само общо оправомощаване на националните регулаторни органи с оглед на осъществяването на целите на член 8 от Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги.

   (вж. точка 65)