Дело C-162/07

Ampliscientifica Srl

и

Amplifin SpA

срещу

Ministero dell’Economia e delle Finanze

и

Agenzia delle Entrate

(Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione)

„Шеста директива ДДС — Данъчнозадължени лица — Член 4, параграф 4, втора алинея — Дружества майки и дъщерни дружества — Прилагане от държава-членка на режим на облагане като едно данъчнозадължено лице — Условия — Последици“

Решение на Съда (трети състав) от 22 май 2008 г.   I - 4021

Резюме на решението

1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчнозадължени лица

   (член 4, параграф 4, втора алинея от Директива 77/388 на Съвета)

2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Механизъм за опростено деклариране и плащане на данъка върху добавената стойност

   (Директива 77/388 на Съвета)

1.  Член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота е правна норма, чието прилагане от държава-членка предполага предварителна консултация от страна на последната с консултативния комитет по данъка върху добавената стойност и приемане на национална уредба, която позволява лицата, и по-специално дружествата, които са установени на нейна територия и са юридически самостоятелни, но са тясно свързани помежду си чрез финансови, икономически и организационни връзки, вече да се считат не за отделни данъчнозадължени лица по данъка върху добавената стойност, а за едно данъчнозадължено лице, единствен притежател на индивидуален идентификационен номер за посочения данък и следователно единствено оправомощено да подава декларации за данъка върху добавената стойност. При липсата на предварителна консултация с консултативния комитет по данъка върху добавената стойност национална уредба, която отговаря на посочените критерии, би представлявала транспониране, извършено в нарушение на процесуалното изискване, установено в член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива 77/388.

   (вж. точка 23; точка 1 от диспозитива)

2.  Принципът на данъчен неутралитет допуска национална уредба, която се свежда до различно третиране на данъчнозадължените лица, които искат да изберат механизъм за опростено деклариране и плащане на данъка върху добавената стойност, според това дали образуванието или дружеството майка притежава повече от 50 % от акциите или дяловете на контролираните лица, най-късно от началото на календарната година, предхождаща тази на декларирането, или напротив — изпълнява тези условия едва след тази дата. Освен това подобна уредба нe противоречи нито на принципа за забрана на злоупотребата с право, нито на принципа на пропорционалност.

   (вж. точка 32; точка 2 от диспозитива)