Дело C-127/07
Société Arcelor Atlantique et Lorraine и др.
срещу
Premier ministre и др.
(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция)
„Околна среда — Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Директива 2003/87/ЕО — Приложно поле — Включване на инсталации от стоманодобивния сектор — Изключване на инсталации от химическия сектор и от сектора за цветни метали — Принцип на равно третиране“
Заключение на генералния адвокат г-н M. Poiares Maduro, представено на 21 май 2008 г. I ‐ 9898
Решение на Съда (голям състав) от 16 декември 2008 г. I ‐ 9921
Резюме на решението
Общностно право — Принципи — Равно третиране — Обективно обосновано различно третиране — Критерии за преценка
Околна среда — Изработване на общностната политика — Право на преценка на общностния законодател — Обхват — Граници
Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Приложно поле
(Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2004/101)
Разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство и когато е съразмерна на целта на съответното третиране.
Що се отнася до даден общностен законодателен акт, общностният законодател следва да докаже съществуването на обективните критерии, изтъкнати като обосновка, и да предостави на Съда необходимите елементи, въз основа на които последният да провери дали посочените критерии са налице.
(вж. точки 47 и 48)
Общностният законодател разполага с широко право на преценка при упражняване на предоставените му правомощия, когато действията му предполагат избор от политическо, икономическо и социално естество и когато е призван да извършва комплексни преценки и оценки. Освен това, когато е призван да преустрои или да създаде сложна схема, той може да прибегне към поетапен подход и да действа по-специално в зависимост от придобития опит.
При упражняване на правото си на преценка в областта на околната среда общностният законодател трябва напълно да отчита и наличните интереси освен основната цел за опазване на околната среда. При разглеждането на ограниченията, свързани с различните възможни мерки, следва да се приеме, че дори значението на преследваните цели да е от такова естество, че да обосновава негативни икономически последици, дори съществени за някои оператори, то упражняването на правото на преценка на общностния законодател не може да води до резултати, които са очевидно по-неуместни от резултатите от други също подходящи за тези цели мерки.
(вж. точки 57 и 59)
Разглеждането на Директива 2003/87 за установяване на общностна схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61, изменена с Директива 2004/101, в светлината на принципа на равно третиране не разкрива обстоятелства, които са от такова естество, че да засягат валидността ѝ, доколкото предвижда, че схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове се прилага за инсталациите от стоманодобивния сектор, без да включва в приложното си поле химическия сектор и сектора за цветни метали.
Всъщност, от една страна, въведената с Директива 2003/87 схема за търговия с квоти е нова и сложна схема, чието въвеждане и функциониране биха могли да се смутят поради включване на твърде голям брой участници, и от друга страна, първоначалното ограничаване на приложното поле на Директива 2003/87 се диктува от целта да се постигне оптимален брой участници, необходим за установяването на тази схема.
Предвид обстоятелството, че споменатата схема е нова и сложна, първоначалното ограничаване на приложното поле на Директива 2003/87 и възприетият поетапен подход — основан по-специално на опита, придобит по време на първата фаза на прилагането ѝ с цел да не се смути нейното въвеждане, се вписват в правото на преценка, с което общностният законодател разполага.
(вж. точки 60, 61, 74 и диспозитива)