—

за Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV, от адв. A. Schülzchen, Rechtsanwalt,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н V. Kreuschitz и г-н G. Rozet, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 39 ЕО и член 7 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Raccanelli и Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV (наричано по-нататък „MPG“) относно трудово правоотношение между него и принадлежащия към MPG институт по радиоастрономия „Макс Планк“, установен в Бон (наричан по-нататък „MPI“).

3

Член 1 от Регламент № 1612/68, който се съдържа в дял I от последния, озаглавен „Достъп до заетост“, предвижда:

„1.   Всеки гражданин на държава-членка, независимо от мястото му на пребиваване, има право на достъп до дейност като наето лице [другаде в текста: „дейност като заето лице“] и да извършва тази дейност на територията на друга държава-членка в съответствие със законовите, подзаконови и административни разпоредби, уреждащи заетостта на гражданите на тази държава.

2.   Той има право, в частност, да получава достъп до свободни работни места на територията на друга държава-членка със същото предимство като гражданите на тази държава.“

4

Член 7 от Регламент № 1612/68, който се съдържа в дял II от последния, озаглавен „Заетост и равно третиране“, гласи следното:

„1.   Работник, който е гражданин на държава-членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава-членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане на работа, и в частност, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.   Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.

[…]

4.   Клауза на колективно или индивидуално споразумение или друг колективен регламент [да се чете: „колективен или индивидуален трудов договор или друга колективна уредба“] относно достъпа до работа, наемането на работа, трудовото възнаграждение и други условия на труда или уволнението е нищожна, ако установява или позволява дискриминационни условия относно работниците граждани на други държави-членки.“

5

От националната правна уредба е видно, че „трудов договор BAT/2“ или „длъжност на половин работно време BAT IIa“ означава договор, сключен въз основа на степен IIa от таблицата на трудовите възнаграждения, която е в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство, въз основа на колективния трудов договор на федералните служители (BAT) с продължителност на работно време, съответстваща на 50 % от пълното работно време.

6

MPG е учредено като субект на частното германско право под формата на сдружение за осъществяване на общественополезна дейност. То управлява многобройни научноизследователски институти в Германия и в други европейски държави.

7

В обществен интерес тези научноизследователски институти, наречени „институти „Макс Планк““, извършват основна изследователска дейност в областта на естествените науки, биологията, хуманитарните науки и обществените науки.

8

MPG насърчава младите изследователи по два начина, които им позволяват по-конкретно да изготвят докторска дисертация, а именно договор за стипендия и трудов договор.

9

Двата начина за подпомагане на докторантите се различават главно по следното:

10

Освен това двата вида договори се различават също от гледна точка на данъчните задължения на съдоговорителите и от гледна точка на включването им в системата за социално осигуряване.

11

Така стипендиантите са освободени от заплащането на данък върху дохода и не са включени в системата за социално осигуряване. За сметка на това заемащите длъжност на половин работно време BAT IIa изследователи са длъжни да заплащат посочения данък и трябва да внасят съответстващите на длъжността им социалноосигурителни вноски.

12

През периода от 7 февруари 2000 г. до 31 юли 2003 г. г-н Raccanelli, който е с италианско гражданство, работи към MPI в рамките на изготвянето на докторска дисертация. Той осъществява дейност въз основа на подписано от него писмо на MPI от 7 февруари 2000 г.

13

С това писмо MPI му отпуска месечна стипендия за периода от 7 февруари 2000 г. до 6 февруари 2002 г., за да му позволи да изготви докторска дисертация в Германия и в чужбина на тема „Разработване на болометър-камера за вълни с дължина, по-малка от 300 µm“.

14

Посоченото писмо гласи следното:

„С приемането на стипендията за обучение Вие се задължавате да се посветите изцяло на целта на стипендията. За да упражнявате друга дейност, трябва да получите предварително съгласие от ръководството на института.

Стипендията се изплаща, за да Ви осигури средство за препитание, а не като насрещна престация за осъществената от Вас научна дейност.

С приемането на стипендията Вие не се задължавате да извършвате дейност като заето лице за Max-Planck-Gesellschaft. Поради това стипендията е освободена от данък върху дохода съгласно § 3, точка 44 от Закона за данъка върху доходите [Einkommensteuergesetz] и от данък върху трудовото възнаграждение съгласно § 6, точка 22 от Правилника за прилагане в областта на данъка върху трудовото възнаграждение [Lohnsteuerdurchführungsverordnung], и следователно и от заплащането на вноски за социално осигуряване.“

15

С допълнително споразумение от 29 ноември 2001 г. към неговия „договор за докторантура“ срокът на последния се продължава до 6 август 2002 г., а впоследствие до 6 май 2003 г. На 19 май 2003 г. страните сключват споразумение за периода от 7 май до 31 юли 2003 г., което гласи следното:

Той може да използва другите съоръжения в рамките на правилника на института и на разпоредбите за прилагането му; той се задължава да спазва тези разпоредби.

Престоят му като гост не поражда никакво правоотношение и не му предоставя право на заплащане на възнаграждение.

[?]“.

16

Г-н Raccanelli предявява иск пред Arbeitsgericht Bonn, с който основно иска последният да установи, че през периода от 7 февруари 2000 г. до 31 юли 2003 г. той се е намирал в трудово правоотношение с MPG.

17

Г-н Raccanelli твърди, че през този период е третиран по същия начин, както германските докторанти, които са страни по договор за заемане на длъжност на половин работно време BAT IIa и за които според него са запазени посочените договори, които предполагат по-специално право на включване в системата за социално осигуряване.

18

MPG отхвърля тези твърдения.

19

Без да се произнася по фактическата страна на договорното правоотношение, в което двете страни са се намирали през посочения период, препращащата юрисдикция изхожда от принципа, че степента на лична зависимост на г-н Raccanelli от MPI не може да се счита за достатъчна, за да се приеме, че е налице трудово правоотношение между тях.

20

Посочената юрисдикция иска да установи дали след като MPG е учредено под формата на частноправно сдружение, то е обвързано от принципа на недопускане на дискриминация, както ако ставаше въпрос за публичноправен субект.

21

При тези условия Arbeitsgericht Bonn решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

В писменото си становище MPG твърди, че преюдициалното запитване трябва да се отхвърли като недопустимо.

23

Всъщност според MPG препращащата юрисдикция, от една страна, не е установила фактите по спора между страните в главното производство и от друга страна, не е изложила мотиви относно основанието на поставените въпроси. Така Съдът не разполагал с необходимите сведения, за да може да бъде полезен с отговора си на тези въпроси.

24

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда необходимостта да се даде тълкуване на общностното право, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават (Решение от 17 февруари 2005 г. по дело Viacom Outdoor, C-134/03, Recueil, стр. I-1167, точка 22 и Решение от 14 декември 2006 г. по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, C-217/05, Recueil, стр. I-11987, точка 26).

25

Освен това целта на съдържащата се в актовете за препращане информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но също така да даде възможност на правителствата на държавите-членки и на другите заинтересовани страни да представят становища съгласно член 20 от Статута на Съда (Определение от 2 март 1999 г. по дело Colonia Versicherung и др., C-422/98, Recueil, стр. I-1279, точка 5 и Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Schwibbert, C-20/05, Сборник, стр. I-9447, точка 21).

26

За да се провери дали предоставените от Arbeitsgericht Bonn сведения отговарят на тези изисквания, следва да се вземат предвид естеството и обхватът на поставените въпроси (вж. в този смисъл Решение по дело Confederación Española de Empresarios de Estaciones de Servicio, посочено по-горе, точка 29).

27

В това отношение следва да се заключи, че първият преюдициален въпрос е много общ, тъй като целта му е да се даде тълкуване на общностното понятие за работник, произтичащо от член 39 ЕО и член 7 от Регламент № 1612/68.

28

Въпросите на Arbeitsgericht Bonn, поставени при условията на евентуалност, се отнасят до принципа на недопускане на дискриминация, който е закрепен в член 12 ЕО.

29

При все това, макар да е вярно, че в преюдициалното запитване са налице празноти както що се отнася до представянето на фактите по спора в главното производство, така и що се отнася до мотивите на това запитване, Съдът все пак разполага с достатъчно сведения, позволяващи да се определи обхватът на поставените въпроси и да се тълкуват съответните общностни разпоредби, за да бъде той полезен с отговора си на тези въпроси.

30

Освен това както Комисията на Европейските общности, така в известна степен и MPG смятат, че е възможно да представят становища пред Съда въз основа на предоставените от препращащата юрисдикция данни.

31

При тези обстоятелства следва да се приеме, че преюдициалното запитване е допустимо.

32

С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали изследовател в положение като това на ищеца в главното производство, тоест който изготвя докторска дисертация въз основа на сключен с MPG договор за стипендия, трябва да се счита за работник по смисъла на член 39 ЕО, ако от него се изисква да полага толкова труд, колкото се изисква от изследовател, който изготвя докторска дисертация въз основа на сключен с това сдружение трудов договор BAT/2.

33

В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда понятието „работник“ по смисъла на член 39 ЕО е придобило общностно значение и не трябва да се тълкува ограничително. За „работник“ се счита всяко лице, което извършва реални и ефективни дейности, с изключение на дейностите, които са толкова незначителни, че се явяват странични и допълнителни. Съгласно тази съдебна практика характерно за трудовото правоотношение е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което му се плаща възнаграждение (вж. по-специално Решение от 3 юли 1986 г. по дело Lawrie-Blum, 66/85, Recueil, стр. 2121, точки 16 и 17, Решение от 23 март 2004 г. по дело Collins, C-138/02, Recueil, стр. I-2703, точка 26 и Решение от 7 септември 2004 г. по дело Trojani, C-456/02, Recueil, стр. I-7573, точка 15).

34

Следователно ищецът в главното производство може да има качеството на работник само ако препращащата юрисдикция, която единствено е компетентна да преценява фактите по делото в главното производство, установи в рамките на това производство, че са налице съставните елементи на всяко трудово правоотношение, а именно отношението на подчиненост и заплащането на възнаграждение.

35

Ето защо като се има предвид, че препращащата юрисдикция трябва да провери дали са изпълнени посочените в точка 33 от настоящото решение критерии, извършената от нея проверка трябва да се отнася по-специално до съдържанието на договора за докторантура и на допълнителното споразумение към него, както и до правилата за изпълнение на тези актове.

36

Макар от посоченото по-горе да се налага изводът, че по обективен начин и съгласно посочените в точка 33 от настоящото решение критерии трябва да се определи дали г-н Raccannelli притежава качеството на работник по смисъла на член 39 ЕО, то за сметка на това не може да се изведе никакъв извод във връзка с това качество от сравнение на труда, положен от ищеца в главното производство, и труда, който се полага или следва да се положи от изследовател, изготвящ докторска дисертация въз основа на сключен с MPG трудов договор BAT/2.

37

При тези условия на първия въпрос следва да се отговори, че изследовател в положение като това на ищеца в главното производство, тоест който изготвя докторска дисертация въз основа на сключен с MPG договор за стипендия, трябва да бъде считан за работник по смисъла на член 39 ЕО само ако през определен период от време извършва дейност под ръководството на институт към това сдружение и ако получава възнаграждение като насрещна престация за тази дейност. Препращащата юрисдикция следва да извърши необходимите фактически проверки, за да прецени дали хипотезата в случая, с който е сезирана, е такава.

38

С втория си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали не следва да се заключи, че липсва дискриминация, само когато на ищеца в главното производство поне е предоставено право да избира между трудов договор и стипендия за обучение преди да започне своята докторантура към MPG.

39

В самото начало следва да се подчертае, че въпросът дали без да има качеството на работник по смисъла на член 39 ЕО и на член 7 от Регламент № 1612/68, г-н Raccanelli е имал право поради практика на MPG да избира между договор за стипендия и трудов договор BAT/2 е свързан с националното право и не следва да се разглежда от Съда.

40

При все това от втората част на мотивите на акта за препращане е видно, че с втория си въпрос Arbeitsgericht Bonn по същество иска да се установи дали въпреки обстоятелството, че е учредено под формата на частноправно сдружение, MPG е обвързано от принципа на недопускане на дискриминация, както ако има качество на публичноправен субект, и следователно дали за това сдружение произтича задължението да предостави право на г-н Raccannelli да избира между договор за стипендия и трудов договор.

41

В това отношение трябва да се напомни, от една страна, че съгласно член 39 ЕО свободното движение на работници на територията на Европейската общност предполага премахването на всякаква дискриминация, основана на гражданство, между работниците на държавите-членки по отношение на трудовата заетост, възнаграждението и другите условия на труд (Решение от 6 юни 2000 г. по дело Angonese, C-281/98, Recueil, стр. I-4139, точка 29).

42

От друга страна следва да се отбележи, че принципът на недопускане на дискриминация, закрепен в член 39 ЕО, е формулиран по общ начин и не се отнася специално за държавите-членки или публичноправните субекти.

43

Така Съдът постановява, че забраната за дискриминация, основана на гражданството, се налага не само по отношение на действията на органите на власт, но се разпростира и по отношение на други правни уредби, с които се цели колективно уреждане на труда на заетите лица, както и на предоставянето на услуги (вж. Решение от 12 декември 1974 г. по дело Walrave и Koch, 36/74, Recueil, стр. 1405, точка 17, както и Решение по дело Angonese, посочено по-горе, точка 31).

44

Всъщност Съдът приема, че премахването на пречките пред свободното движение на лица между държавите-членки би било възпрепятствано, ако премахването на въведените от държавата ограничения може да бъде неутрализирано от пречки, произтичащи от упражняването на правната автономия на сдружения или органи, които не са публичноправни (вж. Решение по дело Walrave и Koch, посочено по-горе, точка 18, както и Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C-415/93, Recueil, стр. I-4921, точка 83).

45

Така Съдът заключава, що се отнася до член 39 ЕО, който закрепя основна свобода и представлява специфично приложение на съдържащата се в член 12 ЕО обща забрана за дискриминация, че забраната за дискриминация се налага и по отношение на всички трудови договори, с които се цели колективно уреждане на труда на заетите лица, както и по отношение на договорите между частноправни субекти (вж. Решение от 8 април 1976 г. по дело Defrenne, 43/75, Recueil, стр. 455, точка 39, както и Решение по дело Angonese, посочено по-горе, точки 34 и 35).

46

Ето защо следва да се приеме, че забраната за дискриминация въз основа на гражданството, закрепена в член 39 ЕО, се прилага и за частноправните сдружения като MPG.

47

Що се отнася до въпроса дали за MPG произтича задължението да предостави право на г-н Raccanelli да избира между договор за стипендия и трудов договор, следва да се отговори, че съгласно постоянната практика на Съда дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагането на едно и също правило към различни положения (вж. в този смисъл Решение от 29 април 1999 г. по дело Royal Bank of Scotland, C-311/97, Recueil, стр. I-2651, точка 26). Препращащата юрисдикция следва да установи дали поради прилагането на различни правила към сходни положения при обстоятелства като тези по делото в главното производство потенциалният отказ да се предостави посочения избор води до неравно третиране между местните и чуждестранните докторанти.

48

При тези условия на втория въпрос следва да се отговори, че частноправно сдружение като MPG трябва да спазва принципа на недопускане на дискриминация по отношение на работниците по смисъла на член 39 ЕО. Препращащата юрисдикция следва да установи дали при обстоятелства като тези по делото в главното производство е налице неравно третиране между местните и чуждестранните докторанти.

49

С третия си въпрос препращащата юрисдикция иска да се установи какви са последиците от дискриминация по отношение на чуждестранен докторант, произтичаща от обстоятелството, че последният не е имал възможност да сключи трудов договор с MPG.

50

В това отношение следва да се заключи, че нито член 39 ЕО, нито разпоредбите на Регламент № 1612/68 налагат на държавите-членки или на сдруженията като MPG определена мярка в случай на нарушение на забраната за дискриминация, а им оставят възможност свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта на съответните разпоредби, в зависимост от различните хипотези, които могат да възникнат (вж. в този смисъл Решение от 10 април 1984 г. по дело von Colson и Kamann, 14/83, Recueil, стр. 1891, точка 18, както и Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Paquay, C-460/06, Сборник, стр. I-8511, точка 44).

51

Ето защо, както посочва Комисията в писменото си становище, препращащата юрисдикция би следвало да прецени с оглед на националното законодателство, приложимо в областта на извъндоговорната отговорност, естеството на обезщетението, което ищецът в главното производство би имал право да търси.

52

При тези условия на третия въпрос следва да се отговори, че ако ищецът в главното производство би могъл основателно да се позовава на вреда, причинена в резултат на осъществена спрямо него дискриминация, препращащата юрисдикция би следвало да прецени с оглед на националното законодателство, приложимо в областта на извъндоговорната отговорност, естеството на обезщетението, което той би имал право да търси.

По съдебните разноски

53

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: