Дело C-43/07

D. M. M. A. Arens-Sikken

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Свободно движение на капитали — Членове 73б и 73г от Договора за ЕО (понастоящем съответно членове 56 ЕО и 58 ЕО) — Национална правна уредба, свързана с данъка върху наследството и данъка при прехвърлянето, която не предвижда при изчисляването на тези данъци да се приспадат задълженията, свързани с превишаване на полученото при делба чрез завещание от възходящ, когато лицето, чието наследство е открито, не е пребивавало към момента на смъртта си в държавата-членка, в която е разположен недвижимият имот, който е предмет на наследяване — Ограничаване — Обосноваване — Липса — Липса на двустранна спогодба за избягване на двойно данъчно облагане — Последици върху ограничаването на свободното движение на капитали от по-малка по размер компенсация с цел избягване на двойното данъчно облагане в държавата-членка по пребиваване на посоченото лице“

Заключение на генералния адвокат г-н J. Mazák, представено на 13 март 2008 г.   I - 6890

Решение на Съда (трети състав) от 11 септември 2008 г.   I - 6912

Резюме на решението

Свободно движение на капитали — Ограничения — Данък върху наследството

(членове 73б и 73г от Договора за ЕО (понастоящем членове 56 ЕО и 58 ЕО)

Членове 73б и 73г от Договора за ЕО (понастоящем съответно членове 56 ЕО и 58 ЕО) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба относно изчисляването на дължимите данък върху наследството и данък при прехвърляне за недвижим имот, разположен в държава-членка, която при изчисляването на посочените данъци не предвижда приспадането на задълженията, свързани с превишаване на полученото вследствие на делба чрез завещание от възходящ, когато лицето, чието наследство е открито, не е било местно лице в тази държава, а в друга държава-членка, докато това приспадане е предвидено, когато това лице към същия момент е било местно лице в държавата, в която е разположен недвижимият имот, предмет на наследяване, доколкото такава правна уредба прилага прогресивна ставка на облагане и поради това неотчитането на посочените задължения в съчетание с прогресивната ставка би могло да доведе до по-голяма данъчна тежест за наследниците, които не могат да се позовават на такова приспадане.

Всъщност ограничението при свободното движение на капитали произтича от обстоятелството, че такава правна уредба, съчетана с прилагането на прогресивна ставка на облагане, води до различно третиране при разделянето на данъчната тежест между различните наследници на лице, което към момента на смъртта си е било местно, и тези на лице, което към същия момент е било чуждестранно в съответната държава-членка.

Това различно третиране не би могло да се обоснове с мотива, че се отнася до положения, които не са обективно сходни. Щом национална правна уредба поставя наследниците на лице, което към момента на смъртта си има статут на местно, и тези на лице, което към същия момент има статут на чуждестранно, на една и съща плоскост за целите на облагането на придобит по наследство и разположен в съответната държава-членка недвижим имот, тя не може, без да създава дискриминация, да третира тези наследници различно в рамките на същото това облагане, що се отнася до приспадането на разходите, които тежат върху този недвижим имот. Като третира по един и същ начин — с изключение на приспадането на задълженията — наследствата на тези две категории лица за целите на данъка върху наследството, националният законодател всъщност признава, че с оглед на реда и условията на това облагане между тях не съществува никакво различие в обективното положение, което може да обоснове разлика в третирането.

Посочената преценка не се засяга от обстоятелството, че правната уредба на държавата-членка, в която лицето, чието наследство е открито, е пребивавало към момента на смъртта си, едностранно предвижда възможност за предоставяне на данъчен кредит във връзка с дължимия данък върху наследството в друга държава-членка за недвижимите имоти, разположени в тази друга държава. Държавата-членка, в която е разположен недвижимият имот, не би могла за обосноваване на произтичащо от нейната правна уредба ограничение върху свободното движение на капитали да се позовава на съществуването на независима от нейната воля възможност за предоставяне от друга държава-членка — като държавата-членка, в която е пребивавало към момента на смъртта си лицето, чието наследство е открито — на данъчен кредит, който би могъл изцяло или отчасти да компенсира претърпяната от наследниците на починалото лице загуба поради неотчитането при изчисляването на данъка при прехвърляне от държавата-членка, в която е разположен посоченият недвижим имот, на задълженията, свързани с превишаване на полученото вследствие на делба чрез завещание от възходящ.

(вж. точки 46, 54, 57, 60, 65 и 67; точки 1 и 2 от диспозитива)