1.

Общностното право определя пределно допустимите стойности на емисиите на прахови частици от моторни превозни средства с дизелов двигател. Нидерландия обаче планира да допуска само превозни средства, които спазват изискванията за по-строги пределно допустими стойности. Тази мярка следва да допринесе за намаляване на обема на праховите частици в околния въздух. В многобройни зони на страната са превишени пределно допустимите стойности на прахови частици в околния въздух, определени от общностното право.

2.

С оглед на това Нидерландия подава до Комисията съгласно член 95, параграф 5 ЕО искане за дерогация от правилата относно пределно допустимите стойности на емисии на прахови частици. Със спорното решение Комисията обаче отхвърля това искане ( 2 ). Първоинстанционният съд отхвърля жалбата, подадена от Нидерландия срещу решението на Комисията ( 3 ).

3.

С настоящата жалба Нидерландия упреква Комисията, че не е взела предвид своевременно представения доклад с нови данни относно замърсяването на въздуха в Нидерландия. Като отхвърля този довод, Първоинстанционният съд не преценил правилно задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа, както и задължението ѝ за мотивиране. Освен това преценката на Първоинстанционния съд за наличието на нейната територия на специфичен проблем по смисъла на член 95, параграф 5 ЕО била опорочена от грешка при прилагане на правото.

4.

В точки 1—9 Първоинстанционният съд излага правната уредба по следния начин:

5.

Междувременно е приет Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства ( 4 ). Нормата за емисии Евро 5 предвижда намаляване на пределно допустима стойност на концентрация на масата на праховите частици (ПЧ) на 5 mg/km. Поради това по принцип новите типове леки превозни средства за превоз на пътници и товари с дизелов мотор трябва да бъдат оборудвани с филтри за прахови частици от септември 2009 г., докато това изискване ще се прилага към вече одобрените типове нови превозни средства от януари 2011 г.

6.

Освен това на 21 май 2008 г. е приета Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа ( 5 ). Директивата заменя по-конкретно Директива 96/62 и Директива 1999/30. Член 22, параграфи 1 и 2 от новата директива освобождава държавите членки временно от прилагането на тези пределно допустими стойности, ако са изпълнени определени условия. По отношение на ПЧ10 освобождаването се прилага в продължение на три години след влизането в сила, т.е. до 2011 г.

7.

На 2 ноември 2005 г. Нидерландия отправя до Комисията искане за одобрение на изисквания към емисиите на прахови частици, причинени от някои моторни превозни средства с дизелов двигател, които са по-строги в сравнение с предвидените от общностното право. В точка 6 от Решение 2006/372/ЕО Комисията излага представените за одобрение мерки по следния начин:

„Кралство Нидерландия е уведомило Комисията за проекта на постановление, имащо за цел да предвиди пределно допустима стойност на емисиите от 5 mg/km за праховите частици от товарни превозни средства с максимално разрешена маса до 1305 kg (превозни средства от категория N1, клас I) и от леки автомобили (превозни средства от категория М1 ) по смисъла на определенията, съдържащи се в член 1.1, буква h) и в член 1.1, буква at) от Voertuigreglement. Тази пределна стойност следва да се прилага към всички моторни превозни средства с дизелов двигател, които ще бъдат регистрирани за първи път след 31 декември 2006 г. В резултат на това оборудването на тези превозни средства с филтър за прахови частици е неизбежно.“ [неофициален превод]

8.

По-нататъшното развитие на процедурата е обобщено в точки 21—26 от обжалваното съдебно решение:

9.

На 12 юли 2006 г. Нидерландия подава жалба срещу спорното Решение 2006/372 пред Първоинстанционния съд.

10.

Видно от точка 33 от обжалваното съдебно решение, нидерландското правителство изтъква, че решението противоречи на основните правила на член 95 ЕО и на задължението за мотивиране по член 253 ЕО, на първо място с това, че изключва наличието на специфичен за Нидерландия проблем, възникнал след приемането на Директива 98/69, по-конкретно без да проучи съответните данни, предоставени от заинтересованата държава членка, и на второ място, тъй като счита, че проектът на постановление, за който е отправено уведомление, не е съразмерен на преследваните от Кралство Нидерландия цели.

11.

С Решение от 27 юни 2007 г. Първоинстанционният съд се произнася по жалбата по реда на бързото производство. При това той разглежда само първото правно основание, отнасящо се по-конкретно до вземането предвид на представените от Нидерландия данни и доказването на специфичен за Нидерландия проблем. По отношение на тези два пункта той отхвърля доводите на нидерландското правителство.

12.

Нидерландия подава настоящата жалба срещу това съдебно решение. Нидерландското правителство оспорва двете части от съображенията, изложени в резултат на първоинстанционното производство и иска от Съда:

13.

Комисията иска от Съда:

14.

Всяка страна представя писмено становище. Не се провежда съдебно заседание.

15.

Нидерландия и Комисията спорят по въпроса дали определянето в Нидерландия на пределно допустими стойности на емисиите на прахови частици, причинени от моторни превозни средства, които са по-строги от предвидените в Директива 98/69, е съвместимо с общностното право.

16.

Нидерландия може да въведе национална правна уредба, с която да въведе дерогация от прилагането на Директива 98/69, само след като е одобрена от Комисията. Това следва от член 95, параграфи 5 и 6 ЕО, тъй като впоследствие нидерландското правителство би въвело дерогация от прилагането на акт, приет на основание член 100а от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 95 ЕО).

17.

Съгласно член 95, параграф 5 ЕО заинтересованата държава членка трябва да уведоми Комисията за основанията за приемането на разглежданите национални разпоредби ( 6 ). Следователно държавата членка е задължена да обоснове наличието на тези основания ( 7 ).

18.

На първо място държавата членка трябва да докаже, че въвеждането на национални разпоредби, които установяват дерогация от прилагането на мярка за хармонизиране, се основава на нови научни доказателства, свързани със защитата на околната или работната среда. Освен това тя трябва да докаже, че въвеждането им се основава на проблем, специфичен за нея, възникнал след приемането на мярката за хармонизиране ( 8 ).

19.

След представянето на тези доказателства Комисията установява, в съответствие с член 95, параграф 6 ЕО, дали предвидените национални мерки представляват или не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки и дали препятстват или не препятстват функционирането на вътрешния пазар.

20.

Настоящото производство по обжалване се отнася изключително до прилагането на член 95, параграф 5 ЕО. В това отношение Комисията установява, че макар и Нидерландия да е представила нови научни доказателства ( 9 ), все пак не съществува проблем, специфичен за Нидерландия. Първоинстанционният съд отхвърля възраженията в това отношение, повдигнати от Нидерландия, и потвърждава посочената констатация.

21.

С настоящата жалба нидерландското правителство упреква Първоинстанционния съд, от една страна, че неправилно е приел, че Комисията е взела предвид представения ѝ доклад (по този въпрос в буква А), и от друга страна, оспорва извода на Първоинстанционния съд, че преценката на Комисията за наличието на проблем, специфичен за Нидерландия, е достатъчно изчерпателна (по този въпрос в буква Б).

22.

Поради факта, че с двете правни основания се изтъкват грешки при прилагане на правото в мотивите на обжалваното съдебно решение, след това ще разгледам въпроса дали диспозитивът не изглежда обоснован по други правни съображения (по този въпрос в точка В). В тази хипотеза жалбата би трябвало също да се отхвърли ( 10 ).

23.

Това правно основание е изведено от обстоятелството, че за разлика от действителното положение в спорното решение Комисията констатира, че все още не бил представен докладът за оценка на качеството на въздуха в Нидерландия за 2004 г.

24.

По силата на член 11, точка 1, буква а), подточка i) от Директива 96/62 всяка година държавите членки са длъжни да представят на Комисията доклад за оценка на качеството на въздуха, включващ зоните и агломерациите, в които нивата на един или повече замърсители превишават съответните пределно допустими стойности (плюс допустимото отклонение).

25.

В точка 41 от спорното решение Комисията посочва, че Нидерландия все още не е представила данни за 2004 г. При все това е безспорно, че тази констатация е погрешна. В точка 22 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отбелязва, че Комисията е получила този доклад на 8 февруари 2006 г., а на го е регистрирала. Спорното решение е прието едва три месеца по-късно.

26.

Следва да се прави разграничение по-специално между този доклад за оценка на качеството на въздуха за 2004 г. и два други доклада.

27.

От една страна, през март 2006 г. Нидерландия представя доклад на Нидерландската агенция за оценка на околната среда ( 11 ), така наречения „доклад на MNP“. В точка 41 от спорното решение, основавайки се на този доклад, Комисията отбелязва, че установените нива на концентрация на прахови частици са по-ниски с 10—15 % от първоначално очакваното. В допълнение, според същия доклад, броят на зоните, в които пределно допустимите стойности ще бъдат превишени, ще се намали наполовина през 2010 г. в сравнение с 2005 г. и през 2015 г. в сравнение с 2010 г.

28.

От друга страна, Комисията възлага на консултантски консорциум, координиран от Нидерландската организация за приложни научни изследвания ( 12 ), да разгледа искането на Нидерландия. Резултатите от проучването са изложени в така наречения „доклад на TNO“ от 27 март 2006 г. Комисията основава спорното решение главно върху този доклад.

29.

От доклада на TNO е видно, че поне експертите на Комисията са били запознати с актуалните данни за качеството на околния въздух в Нидерландия през 2004 г. Така в точка 44 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд цитира този доклад по следния начин:

„Представените от Кралство Нидерландия предварителни данни за случаите на превишаване през 2004 г. показват картина, различна от тази през 2003 г. Във всички зони е установено превишаване на ПЧ10 на най-малко една от пределно допустимите стойности плюс допустимото отклонение.“

30.

С това правно основание нидерландското правителство упреква Първоинстанционния съд в допускането на грешка при прилагане на правото при преценка спазването на задължението за полагане на дължимата грижа и задължението за мотивиране на Комисията.

31.

Комисията счита този довод за недопустим. На първо място Комисията твърди, че Нидерландия не е имала правото да се позовава на твърдения във връзка с доклада за оценка за 2004 г., при положение че го е представила едва със значително закъснение. Освен това с първото правно основание Нидерландия оспорвала само фактически констатации на Първоинстанционния съд.

32.

Първото възражение на Комисията срещу допустимостта на това правно основание трябва да се отхвърли, тъй като поне в настоящия случай то е напълно неоснователно. Въпросът дали Комисията е длъжна да вземе предвид довод, представен със закъснение от държава членка в административна процедура, е по принцип въпрос, свързан с основателността на жалбата.

33.

Само при изключителни обстоятелства забраната за злоупотреба с право може да бъде пречка за допустимостта на жалба или на някои правни основания на жалбата. За целта държавата членка би трябвало например да създаде у Комисията оправдани правни очаквания, че тя няма да представя никаква друга информация или най-малкото че в никакъв случай няма да оспорва вземането предвид на определени документи. Комисията не изтъква никакво доказателство, което позволява да се допусне, че са налице подобни изключителни обстоятелства, и по-специално оправдани правни очаквания, нито нещо потвърждава наличието на такива обстоятелства.

34.

Освен това, в най-добрия случай това възражение би могло да е насочено срещу допустимостта на жалбата в първоинстанционното производство, но не и срещу допустимостта на обжалването. При все това Комисията не твърди, че в това отношение Първоинстанционният съд неоснователно е допуснал жалбата на Нидерландия.

35.

В замяна на това второто възражение, повдигнато от Комисията срещу допустимостта на това правно основание, се основава на призната максима във връзка с правото на обжалване: в съответствие с член 225 ЕО и член 58 от Статута на Съда обжалването се ограничава само до правни въпроси. Следователно единствено Първоинстанционният съд е компетентен да установява и да преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване ( 13 ).

36.

Правното основание на нидерландското правителство не се отнася обаче, противно на това, което счита Комисията, до фактическите констатации на Първоинстанционния съд. Те не са предмет на спора. Всъщност се поставя въпросът дали Първоинстанционният съд е имал основание да направи извод от посочените факти, че не е налице неизпълнение от страна на Комисията нито на задължението ѝ за полагане на дължимата грижа, нито на задължението ѝ за мотивиране. Това е правен въпрос. Следователно и това възражение на Комисията трябва да се отхвърли.

37.

Следователно първото правно основание е допустимо.

38.

Задължението за полагане на дължимата грижа и задължението за мотивиране на Комисията следва да се разгледат в контекста на правомощията, упражнени от Комисията в настоящия случай. Предвид факта, че при условията на член 95, параграфи 5 и 6 ЕО се налага Комисията да извършва сложна техническа преценка, трябва да ѝ бъде признато широко право на преценка ( 14 ).

39.

Следва да се напомни, че когато съдебният контрол е ограничен в резултат на широкото право на преценка на Комисията, спазването на гаранциите, предвидени от общностния правен ред в административните процедури, е от основополагащо значение. Между тези гаранции попада по-специално задължението за компетентната институция да разгледа внимателно и безпристрастно всички значими елементи по случая и да мотивира в достатъчна степен своите решения ( 15 ). Следователно контролът на общностния съд трябва да обхваща и въпроса дали доказателствата, на които се основава решението, включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения ( 16 ).

40.

Ето защо на първо място следва да се провери дали докладът за оценка за 2004 г. съдържа всички релевантни данни. В това отношение докладът на TNO установява, че последните данни показват картина, различна от тази според предходните данни. Промяна във връзка с данните е неизменно от значение за преценката на ситуацията в Нидерландия. Следователно тези по-нови данни са били релевантни.

41.

При все това датата, на която са представени тези данни, повдига въпроса дали Комисията е могла основателно да не ги вземе предвид при приемането на решението по искането на Нидерландия.

42.

Съгласно член 11, параграф 1, буква б) от Директива 96/62 Нидерландия е трябвало да изпрати този доклад на Комисията още на 1 октомври 2005 г., т.е. един месец преди искането си на основание член 95, параграф 5 ЕО. Тя обаче го представя с пет месеца закъснение. Предвидените в Директива 96/62 срокове обаче не се отнасят до процедурата, предвидена в член 95, параграф 6 ЕО. Следователно нарушението на тези срокове не е от значение за процедурата по предоставяне на дерогация.

43.

Член 95 ЕО не съдържа изрична разпоредба относно момента, в който следва да бъдат представени документите в подкрепа на искането за дерогация. Макар Съдът да приема, че по правило държавата членка представя своите доводи с искането си ( 17 ), той все пак също допуска представените документи да бъдат допълнени ( 18 ).

44.

Освен това вземането предвид на по-късно представена информация съответства на основни принципи на общностното право в областта на околната среда и на общностното административно право. Съгласно член 174, параграф 3, първо тире ЕО при разработването на своята политика в областта на околната среда Общността отчита наличните научни и технически данни ( 19 ). Вземането предвид на новите данни е в основата на процедурата по член 95, параграфи 5 и 6 ЕО ( 20 ). Съгласно правилата относно административната процедура законосъобразността на даден правен акт трябва да се преценява в зависимост от данните, съществуващи към датата на приемане на решението ( 21 ).

45.

Въз основа на тези изисквания Комисията изрично е взела предвид така наречения „доклад на MNP“, представен й дори по-късно отколкото доклада за оценка на качеството на околния въздух в Нидерландия през 2004 г. В същото време фактът, че докладът на MNP е в подкрепа на позицията на Комисията, говори за третирането на доклада за оценка за 2004 г. в особено неблагоприятна светлина.

46.

При все това, неотчитането на данни, представени по-късно, би могло да бъде оправдано по изключение във всеки конкретен случай с оглед на стриктните срокове, предвидени в процедурата по член 95, параграф 6 ЕО ( 22 ), например когато не би могло да се извърши проверка в тези срокове. В случай, че Комисията отказва да вземе предвид информация, представена по-късно, това решение би следвало обаче да бъде предмет на съдебен контрол. Следователно Комисията е трябвало да изложи мотивите, поради които не е взела предвид доклада за оценка за 2004 г. В случая обаче това не е направено.

47.

При това положение докладът за качеството на въздуха в Нидерландия през 2004 г. е трябвало да бъде взет предвид при приемането на решението по искането за дерогация.

48.

При все това от спорното решение не е видно, че тези данни са били взети предвид. В точка 41 от него Комисията всъщност установява, че докладът не е бил представен.

49.

В замяна на това в точки 43 и 44 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че в доклада на TNO експертите на Комисията са взели предвид тези цифри и че Комисията е основала констатациите си на този доклад. По-нататък Първоинстанционният съд препраща към преценката на представения впоследствие доклад на MNP. Въз основа на този доклад в точка 47 Първоинстанционният съд заключава, че Комисията не може да бъде упрекната, че не е разгледала последните данни, изпратени ѝ от нидерландското правителство преди приемането на решението.

50.

Действително от доклада на TNO следва, че на Комисията е трябвало да бъдат известни цифрите за 2004 г. и че тези цифри са взети предвид в процедурата, а именно посредством доклада на TNO.

51.

При все това не е достатъчно Комисията да отчита релевантната информация по какъвто и да е начин, а тя по-скоро трябва надлежно да взема предвид подобна информация ( 23 ).

52.

Решението на Комисията не позволява да се установи какво значение тя придава на превишаването на пределно допустимите стойности на цялата територия на Нидерландия. Докладът на TNO, на който тя се позовава, наистина съдържа някои разяснения на тази ситуация, но от него не може да се установи дали в това отношение съществува или не проблем, специфичен за Нидерландия.

53.

Единствено Първоинстанционният съд разглежда този въпрос в точки 109 и 110 от обжалваното съдебно решение. Той посочва, че през 2004 г. четири други държави членки са превишили пределно допустимите стойности във всички зони и че качеството на околния въздух в Нидерландия дори се е подобрило като абсолютна стойност в сравнение с предходната година.

54.

Тези констатации на Първоинстанционния съд не могат обаче да доведат до отстраняване на порока на спорното решение. Напротив, още мотивите на даден акт трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол ( 24 ). Следователно липсата на мотиви не може да бъде поправена впоследствие в хода на съдебното производство, и още по-малко от общностните юрисдикции.

55.

Доколкото самият Първоинстанционен съд сравнява Нидерландия с други държави членки, всъщност той превишава своята компетентност и заема мястото на Комисията ( 25 ). Последната е трябвало сама да извърши сравнението в спорното решение или най-малкото да се основе на съответния доклад. Следователно съображенията на Първоинстанционния съд относно сравнението с други държави членки са ирелевантни.

56.

Следователно Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал, че Комисията е взела предвид доклада на Нидерландия за оценка за 2004 г., при положение че Комисията не е отчела надлежно този доклад. При все това едва след разглеждането на второто правно основание на жалбата може окончателно да се прецени дали тази грешка при прилагане на правото води или допринася за отмяна на обжалваното съдебно решение.

57.

Второто правно основание се отнася до въпроса дали съществува проблем, специфичен за Нидерландия. Нидерландия оспорва в две посоки доводите, на които се основава първоинстанционното решение.

58.

От една страна, Първоинстанционният съд отказал да вземе предвид особените причини за превишаването на пределно допустимите стойности в Нидерландия, тъй като Директива 1999/30 не споменавала тези причини. По отношение на тези причини ставало въпрос за влиянието на трансграничните емисии на прахови частици, за гъстотата на населението, движението по пътищата и степента на жилищно застрояване покрай пътищата.

59.

От друга страна, въпреки че Първоинстанционният съд признал, че не е необходимо проблемът да е уникален, на практика той обаче изискал да е налице разлика в сравнение с всички други държави членки, тоест уникален проблем.

60.

Решението на Първоинстанционния съд е формулирано по такъв начин, че двете посоки на аргументация се разгръщат успоредно и образуват основата на решението независимо една от друга. Ето защо Нидерландия трябва основателно да се позове на двете части на това правно основание, за да бъде отменено съдебното решение.

61.

В точки 92 и 115 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отказва да вземе предвид трансграничните емисии на прахови частици, гъстотата на населението, интензивността на движението в многобройни зони на Нидерландия и изграждането на жилищни сгради покрай пътната мрежа. Според него това не са критерии, възприети от Директива 1999/30.

62.

Тъй като Директива 1999/30 определя само пределно допустими стойности, това схващане би могло да означава, че единствено степента на превишаване на пределно допустимите стойности може да бъде подходящ критерий за наличието на специфичен проблем. Първоинстанционният съд обаче не обяснява защо счита за необходимо причините за превишаване на пределно допустимите стойности да бъдат посочени в Директива 1999/30.

63.

Нидерландия отхвърля това схващане на Първоинстанционния съд. Комисията не оспорва жалбата в това отношение, но подчертава алтернативната обосновка в обжалваното съдебно решение, основаваща се на недостатъчни различия в сравнение с други държави членки. Освен това Комисията препраща към разпоредбата на член 8, параграф 6 от Директива 96/62, съгласно която държавите членки се консултират помежду си, когато в една държава членка е налице превишаване на пределно допустимите стойности в резултат на емисии, възникнали в друга държава членка. Нидерландия обаче не е започнала подобни консултации.

64.

Директива 92/62 е от решаващо значение за преценката на съображенията на Първоинстанционния съд по отношение на критериите, които не са предвидени в Директива 1999/30. Всъщност Директива 1999/30 не може да се прилага изолирано, а само във връзка с Директива 96/62. Така например приемането на Директива 1999/30 е предвидено в член 4 и приложение I към Директива 92/62. В допълнение мерките, които държавите членки следва да предприемат по-специално, но не само в случай на превишаване на пределно допустими стойности по отношение на качеството на околния въздух, произтичат не от Директива 1999/30, а от Директива 92/62.

65.

Двете директиви не дават основание да се счита, че имат за цел да регламентират кои причини за замърсяването на въздуха могат да породят специфичен проблем. Всъщност те са относително общо формулирани, за да бъдат в състояние да изгладят различията между различните държави членки. Поради това те уреждат единствено мониторинга върху качеството на въздуха, целта, която следва да се постигне, а именно пределно допустимите стойности и разработването на програми за постигането на тази цел, без да изискват определени мерки за намаляване на емисиите. Освен това съгласно четвърто съображение от Директива 1999/30, по-специално пределно допустимите стойности за замърсяването на околния въздух представляват минимални изисквания, които се прилагат общо във всички държави членки. Допустими са и по-строги правила ( 26 ).

66.

В допълнение, от съвместното разглеждане на Директива 1999/30 и на Директива 96/62 е видно, че отхвърлените от Пъровинстанционния съд критерии със сигурност са от значение за преценката на качеството на околния въздух.

67.

Член 8 и приложение IV към Директива 96/62 определят по-специално информацията, която в случай на превишаване на пределно допустимите стойности държавите членки трябва да събират и да съобщават на Комисията. Съгласно точка 5 от посоченото приложение е необходимо да се установи произходът на замърсяването, и по-специално най-важните източници на емисии и замърсяване от други региони. Предвиденият в точка 6 анализ на ситуацията следва да съдържа подробности за факторите, довели до превишаването, и във връзка с това изрично да посочва транспорта, включително трансграничния транспорт, и възникването.

68.

В този контекст член 8, параграф 6 от Директива 92/62 подчертава, противно на точка 92 от обжалваното съдебно решение, че както изтъква Нидерландия, трансграничните емисии на прахови частици със сигурност представляват критерий за оценката на качеството на въздуха, който е от значение за общностното право.

69.

Противно на приетото от Първоинстанционния съд в точка 115 от обжалваното съдебно решение, интензивността на движението не може да се пренебрегва. Независимо, че не се изтъква по същия начин като трансграничното замърсяване, тя все пак е също причина, която следва да се има предвид в рамките на член 8 от Директива 96/62.

70.

Най-накрая, съгласно първо тире от приложение II към Директива 96/62, степента на експозиция на населението е фактор, който трябва да се вземе предвид при определянето на общностните пределно допустими стойности. Следователно този фактор също е подходящ критерий за претегляне тежестта на превишаването на пределно допустими стойности в някои държави членки. Предвид факта, че гъстотата на населението, интензивността на движението в многобройни зони на Нидерландия и изграждането на жилищни сгради покрай пътната мрежа са от значение за експозицията на населението, точка 115 от обжалваното съдебно решение също страда от грешка при прилагане на правото, доколкото Първоинстанционният съд отхвърля посочените фактори като невъзприети от Директива 1999/30.

71.

Следователно, позовавайки се на Директива 1999/30, в точки 92 и 115 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд неоснователно отказва да вземе предвид трансграничното замърсяване, гъстотата на населението, интензивността на движението в многобройни зони на Нидерландия и изграждането на жилищни сгради покрай пътната мрежа.

72.

Поради това е необходимо да се разгледа втората поредица съображения на Първоинстанционния съд, отнасяща се до липсата на проблем, специфичен за Нидерландия.

73.

В точка 63 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд констатира, от една страна, че „всеки проблем, който се вписва в рамки, като цяло сходни във всички държави членки, […] и следователно не е специфичен по смисъла на член 95, параграф 5 ЕО, [и] в резултат на това се поддава на решения, хармонизирани на общностно равнище“.

74.

В точка 65 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд също така подкрепя довода на нидерландското правителство, „че за да бъде един проблем специфичен за държава членка по смисъла на съответната разпоредба, не е необходимо той да произтича от опасност за околната среда, съществуваща на територията само на тази държава“.

75.

При все това с жалбата Нидерландия упреква Първоинстанционния съд, че — в противоречие с горепосочените доводи — в точки 53 и 106 от обжалваното съдебно решение е изискал да съществуват различия спрямо другите държави членки, за да приеме наличието на специфичен проблем. Според тази държава членка Първоинстанционният съд е отхвърлил отделни доводи в подкрепа на наличието на специфичен проблем, по съображение че в другите държави членки ситуацията била подобна.

76.

В точка 53 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема в това отношение, че одобрението на мярката на Нидерландия изисква наблюдаваните на нидерландска територия случаи на превишаване на пределно допустимите стойности „значително [да се] отличава[т] от тези в другите държави членки“. Съгласно точка 106 от обжалваното съдебно решение въпросната държава членка трябва да установи, че е изправена пред особени проблеми, „които я отличават от другите държави членки“. Следователно в тези точки Първоинстанционният съд изисква да е налице разлика спрямо всички други държави членки.

77.

Точки 63 и 65 от обжалваното съдебно решение, от една страна, и точки 53 и 106 от него, от друга страна, следователно си противоречат. При все това, въпреки това противоречие е ясно, че Първоинстанционният съд основава обжалваното съдебно решение единствено на изложеното в последните две точки съображение, че Нидерландия не е доказала наличието на разлика спрямо всички други държави членки. Всъщност Първоинстанционният съд не разглежда въпроса дали броят на държавите членки, изправени пред подобни проблеми, е твърде голям, за да признае наличието на проблем, специфичен за Нидерландия. Той само се ограничава да спомене като пример държави членки, засегнати по подобен начин.

78.

Този извод на Първоинстанционния съд обаче е опорочен от грешка при прилагане на правото. Съгласно Решение по дело Land Oberösterreich, посочено по-горе, специфичният проблем по смисъла на член 95, параграф 5 ЕО не се свежда до „единствени по рода си проблеми“ ( 27 ). Напротив, в случая по дело Oberösterreich Първоинстанционният съд и Комисията правилно са тълкували „специфичен“ в смисъл на „необичаен“ ( 28 ).

79.

При това положение обжалваното съдебно решение не може да се основава на констатациите на Първоинстанционния съд по отношение на сравняването на държавите членки.

80.

Макар и да е вярно, че обжалваното съдебно решение съдържа грешки при прилагане на правото, ако диспозитивът на това решение изглежда обоснован по други правни съображения, жалбата следва също да се отхвърли ( 29 ). Ето защо следва да се разгледа дали Комисията е имала основание да констатира, че не съществува проблем, специфичен за Нидерландия по смисъла на посоченото по-горе Решение по дело Land Oberösterreich, т.е. проблем, който не е необичаен, а има общ характер.

81.

Проблемът на Нидерландия е, че делът на ПЧ10 в околния въздух превишава пределно допустимите стойности, определени в Директива 96/62 във връзка с Директива 1999/30.

82.

При разглеждането на въпроса дали този проблем е специфичен, Първоинстанционният съд и Комисията прилагат съществуващата съдебна практика, сравнявайки ситуацията в различните държави членки. В настоящия случай обаче телеологичен конфликт между самите общностноправни разпоредби подкрепя тезата за наличието на специфичен проблем (по този въпрос по-долу в точка 1). Поради това обосноваването на наличието на специфичен проблем ще бъде разгледано само при условията на евентуалност чрез сравнение с други държави членки (по този въпрос по-долу в точка 2).

83.

В настоящия случай проблемът, който Нидерландия иска да разреши чрез дерогация от Директива 98/69, се обяснява с изискванията на други разпоредби на общностното право: околният въздух в Нидерландия не достига качеството, предвидено в Директива 96/62 във връзка с Директива 1999/30.

84.

Това действително може и да не е необичайно и да се отнася и за други държави членки. Все пак разпоредбите на общностното право относно качеството на околния въздух описват желаното състояние на околния въздух навсякъде в Общността. Следователно нарушението на тези стандарти за качество не може да се счита за „обичайно“ в юридически смисъл, тъй като спазването на общностното право, а не неговото нарушение е основното нормативно правило. Следователно нарушението на стандартите следва да се разглежда като специфично по смисъла на член 95, параграф 5 ЕО.

85.

В случай че Първоинстанционният съд не споделя или не възприема моето становище поради факта, че страните все още не са изразили отношение по него, по-нататък ще анализирам дали съществува проблем, специфичен за Нидерландия, въз основа на сравнението с други държави членки.

86.

Що се отнася до критериите за съдебен контрол, както бе посочено, на Комисията трябва да се признае широко право на преценка, доколкото съпоставката с положението в различни държави членки налага да се извърши сложна техническа преценка. В замяна на това тя трябва да разгледа внимателно и безпристрастно всички значими елементи по случая и да мотивира в достатъчна степен своите решения. Следователно контролът на общностния съд трябва да обхваща и въпроса дали доказателствата, на които се основава решението, включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения ( 30 ).

87.

Освен това следва да се напомни, че тежестта на доказване наличието на специфичен проблем пада върху държавата членка, подаваща искането, в случая Нидерландия ( 31 ). Следователно Комисията не трябва да доказва, че не съществува специфичен проблем. При положение обаче, че не признава наличието на специфичен проблем, тя трябва подробно да обясни защо отхвърля релевантните доводи, изтъкнати от държавата членка.

88.

Както вече бе установено, за разлика от на обжалваното съдебно решение, в случая следва да бъдат взети предвид по-специално трансграничното замърсяване, гъстотата на населението, интензивността на движението в многобройни зони на Нидерландия и изграждането на жилищни сгради покрай пътната мрежа, както и докладът за оценка на качеството на въздуха през 2004 г.

89.

В точки 41—43 от спорното решение Комисията изтъква по същество два довода: на първо място, тя твърди, че като цяло замърсяването на въздуха с фини прахови частици в Нидерландия не е по-високо в сравнение със седем други държави членки. На второ място, наличието на проблем, свързан с Директива 98/69, не изглеждало сигурно, тъй като особеното замърсяване на въздуха с фини прахови частици в Нидерландия не се дължало на емисии, причинени от регистрираните там превозни средства.

90.

По принцип първият довод наистина би могъл да е убедителен, ако — противно на застъпеното тук становище — се приеме, че предвид обстоятелствата на конкретния случай превишаването на общностните пределно допустими стойности все още не обосновава наличие на специфичен проблем. В настоящия случай обаче този довод не може да бъде приет предвид обстоятелството, че Комисията не е разгледала въпроса за замърсяването на въздуха с фини прахови частици, както то произтича от доклада за оценка на Нидерландия за 2004 г.

91.

Вторият довод, изтъкнат от Комисията, а именно липсата на специфичен проблем по отношение на моторните превозни средства с дизелов двигател, може да обори част от доводите на Нидерландия, изтъкнати в искането за дерогация. Както вече не се оспорва и от Нидерландия, там са регистрирани по-малко на брой моторни превозни средства с дизелов двигател, отколкото в повечето други държави членки.

92.

Това все пак не означава, че там няма проблеми, специфични за Нидерландия, що се отнася до други посочени по-горе точки. Въпросът дали тези евентуални проблеми оправдават мерки по отношение на моторни превозни средства с дизелов двигател, е ирелевантен за преценката на специфичността на проблема. Вместо това този въпрос би следвало да се разгледа в рамките на последващата проверка съгласно член 95, параграф 6 ЕО.

93.

Що се отнася до други релевантни доводи, изтъкнати от Нидерландия, в точка 40 от спорното решение Комисията признава, че значителна част от фините прахови частици, замърсяващи въздуха в Нидерландия, се дължи на трансгранично пренасяне. Тя обаче подчертава, че тази част не е по-голяма, отколкото в другите държави от Бенелюкс.

94.

Според мен този довод обаче е неубедителен, тъй като не е необходимо специфичният проблем да е от изключително естество. Фактът, че страните от Бенелюкс особено страдат от трансграничното замърсяване на въздуха с прахови частици поради централното им разположение и малкия им размер, е техен собствен проблем, който със сигурност може да бъде признат за специфичен.

95.

Пак в точка 40 от спорното решение Комисията потвърждава значителното косвено влияние на пристанището в Ротердам върху замърсяването на въздуха с фини прахови частици, без обаче да обясни защо това не представлява специфичен проблем.

96.

В точки 34—36 от спорното решение Комисията също споменава гъстотата на населението, интензивността на движението в многобройни зони на Нидерландия и изграждането на жилищни сгради покрай пътната мрежа. Макар тя да не се произнася по въпроса дали това може да обоснове наличието на специфичен проблем, поне съществуват изявления в този смисъл в доклада на експертите на Комисията, на който е направено позоваване. Според този доклад ситуацията в Нидерландия е сравнима в това отношение с други страни от Бенелюкс, централната част от Обединеното кралство и Западна Германия.

97.

При все това тези констатации не са достатъчни, тъй като липсва становище по въпроса дали тази част от Общността, която е със сравнително ограничен географски размер, все пак не е достатъчно необичайна, за да бъде засегната от специфичен проблем.

98.

Следователно Комисията не е преценила релевантни характерни черти на Нидерландия или е направила това в недостатъчна степен, когато е отказала да признае наличието на проблем, специфичен за Нидерландия. Нейните констатации относно липсата на проблем, специфичен за Нидерландия, следователно не могат да бъдат основание за приемането на спорното решение.

99.

Следователно обжалваното съдебно решение не може да бъде запазено в сила въз основа на други мотиви. В конкретния случай самото нарушение на Директива 96/62 във връзка с Директива 1999/30 поражда проблем, специфичен за Нидерландия. Извършеният при условията на евентуалност преглед на сравнението на държавите членки обаче също води до този извод, тъй като Комисията не е преценила в достатъчна степен релевантните доводи, изтъкнати от Нидерландия.

100.

Съгласно член 61, параграф 1, второ изречение от статута си, в случай на отмяна на обжалваното съдебно решение Съдът може сам да постанови окончателно решение по спора, когато фазата на производството позволява това. В противен случай Съдът връща делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.

101.

Извършеното досега разглеждане все още не позволява произнасянето на съдебно решение по жалбата, подадена от Нидерландия за отмяна на спорното решение на Комисията. Решението не почива само на отказа да се признае наличието на проблем, специфичен за Нидерландия. Комисията се основава и на втори мотив, също така оспорван от Нидерландия: несъвместимост на мярката на Нидерландия с член 95, параграф 6 ЕО.

102.

Първоинстанционният съд не е направил констатации по този въпрос, като същият не е бил предмет и на производството пред Съда. Следователно възниква сериозно съмнение дали фазата на производството позволява постановяването на решение.

103.

Би могло единствено да се постави въпросът дали спорното решение трябва да се отмени дори само поради това, че при проверката по смисъла на член 95, параграф 6 ЕО Комисията също е пропуснала да вземе предвид доклада за оценката на качеството на въздуха в Нидерландия през 2004 г. Решение по този въпрос би изисквало обаче да бъдат изслушани страните в производството. Предвид факта, че досега това не е станало в производството пред Съда, той не може да се произнесе по делото като цяло.

104.

Следователно делото трябва да се върне на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.

105.

При връщане на делото на Първоинстанционния съд Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски съгласно член 122 от Процедурния правилник, тъй като този въпрос се разрешава в окончателното решение.

106.

Поради това предлагам на Съда да обяви, че: