1. 

Настоящата жалба се отнася до правилата, приложими при нотификация на решение на апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (СХВП) ( 2 ) за отхвърляне на заявка за регистрация на марка на Общността, които са предвидени в Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията ( 3 ).

2. 

Съгласно правило 61, параграф 2 от Регламент № 2868/95 нотификациите, които се извършват от Службата, могат да приемат различни форми, чиито подробни правила и условия за прилагане са определени в правила 62—66 от същия регламент.

3. 

Съгласно правило 62, параграф 1 от този регламент, посветено на нотификацията по пощата, решение на апелативен състав за отхвърляне на заявка за регистрация на марка на Общността трябва да се нотифицира на жалбоподателя с препоръчано писмо с обратна разписка.

4. 

Това правило 62 съдържа също в параграф 3 от него презумпцията, според която препоръчано писмо се счита за доставено на адресата на десетия ден след изпращането му по пощата, освен ако писмото не е достигнало до адресата или е достигнало до него на по-късна дата.

5. 

Освен това според правило 68 от Регламент № 2868/95, ако не са спазени разпоредби относно нотификацията на даден акт, който е достигнал до своя адресат, то актът се счита за нотифициран на датата на получаване.

6. 

Двата главни въпроса, които се поставят по настоящото дело, са, от една страна, дали доставянето на решение на Службата с експресна куриерска пратка може да бъде приравнено на нотификация с препоръчано писмо с обратна разписка по смисъла на правило 62, параграф 1 от Регламент № 2868/95 и от друга страна, дали презумпцията, посочена в параграф 3 от това правило, се прилага и когато е установено, че адресатът на тази експресна куриерска пратка я е получил в рамките на десет дни след изпращането от Службата.

7. 

В определението, постановено на 14 декември 2006 г. по дело K-Swiss/СХВП (Успоредни ивици върху обувка) ( 4 ), Първоинстанционният съд на Европейските общности преценява на първо място, че доставянето на решение на апелативен състав на Службата с експресна куриерска пратка не е сред начините на нотификация, посочени в правило 61, параграф 2 от Регламент № 2868/95, и следователно е нередовно. По-нататък той решава, че по силата на правило 68 от Регламент № 2868/95 срокът за обжалване започва да тече от момента на доставянето с експресна куриерска пратка, след като жалбоподателят е признал изрично, че е получил по този начин спорното решение.

8. 

От това Първоинстанционният съд заключава, че по настоящото дело определеният срок от два месеца и десет дни за оспорване на такова решение е изтекъл на 9 януари 2006 г. и че жалбата, подадена от жалбоподателя на , следва да бъде отхвърлена като недопустима.

9. 

В настоящото заключение ще посоча основанията, поради които при настоящата редакция на разпоредбите на Регламент № 2868/95 относно нотификацията на актовете на Службата доставянето на решение с експресна куриерска пратка според мен трябва да бъде приравнено на нотификация с препоръчано писмо с обратна разписка. От това ще заключа, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на правило 61, параграф 2, на правило 62, параграф 1, както и на правило 68 от този регламент, и че жалбата е напълно основателна.

10. 

Също така ще изложа причините, поради които според мен предвидената в правило 62, параграф 3 от Регламент № 2868/95 презумпция се прилага дори и при доказване получаването на акта от адресата в срок от десет дни след изпращането му. От това ще заключа, че жалбата за отмяна, подадена до Първоинстанционния съд, е допустима и че обжалваното определение следва да бъде отменено.

11. 

При условията на евентуалност ще изтъкна, че правило 68 от Регламент № 2868/95, което се отнася до нередностите при връчването на нотификация, не може да доведе до намаляване на срока за обжалване, който би бил приложим, ако нотификацията беше извършена редовно. От това ще заключа, че дори ако доставянето на решението с експресна куриерска пратка не може да бъде приравнено на нотификация с препоръчано писмо с обратна разписка и следователно трябва да се разглежда като нередовна нотификация, обжалваното определение също би било опорочено от грешка при прилагане на правото, що се отнася до обхвата на това правило 68.

12.

Съгласно член 63, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета ( 5 ) жалбата срещу решение на апелативен състав на Службата трябва да се подава до Първоинстанционния съд в срок от два месеца, считано от датата на нотифициране на това решение. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд процесуалните срокове се считат удължени еднократно със срок от десет дни поради отдалеченост.

13.

По силата на правило 61, параграф 1 от Регламент № 2868/95 „[п]о производствата пред Службата, нотификации, които се подават от Службата, се извършват под формата на предаване на оригиналния документ, негово незаверено копие или компютърна разпечатка в съответствие с правило 55 или по отношение на документи, произхождащи от самите страни, дубликати или незаверени копия“.

14.

Параграф 2 от същото правило е формулирано, както следва:

„Нотификации се връчват:

15.

Съгласно правило 61, параграф 3 от Регламент № 2868/95, когато адресатът е посочил факс номер или подробни координати за връзка с него чрез други технически средства, Службата има избор между всяко от тези средства за нотифициране и изпращане на нотификация по пощата.

16.

Правило 62 от този регламент относно нотификацията по пощата е формулирано както следва:

[…]

17.

Правило 68 от посочения регламент е посветено на нередностите при връчването на нотификации. То гласи:

„Когато даден документ е достигнал до своя получател, ако Службата не може да докаже, че документът е бил надлежно връчен [другаде в текста „нотифициран“] или ако не са спазени разпоредби относно връчването [другаде в текста „нотификацията“] му, документът се счита за връчен на датата, определена от Службата като дата на получаване.“

18.

Необходимо е също така да се посочи правило 70 от Регламент № 2868/95 относно изчисляването на сроковете, чийто параграф 2 е формулиран така:

„Изчисляването започва в деня, следващ деня, в който е настъпило съответното събитие, което може да е процедурно действие или изтичане на друг срок. Когато процедурното действие е нотификация, събитието, което се взема под внимание, е получаването на нотифицирания документ, освен ако не е предвидено друго.“

19.

На 24 юли 2002 г. жалбоподателят иска от Службата да регистрира като марка на Общността фигуративен знак, представляващ пет успоредни ивици, разположени върху страничната част на изображението на обувка, за означаването на стоки, спадащи към клас 25 по смисъла на Ницската спогодба ( 6 ) и съответстващи на мъжки, женски и детски обувки.

20.

Това искане е отхвърлено с решение от 19 октомври 2004 г., поради това че разглежданият знак не притежава отличителен характер за съответните стоки. Жалбата, подадена от жалбоподателя срещу това решение, също е отхвърлена с решение от на първи апелативен състав на Службата ( 7 ).

21.

С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 16 януари 2006 г., жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и осъждане на Службата да заплати съдебните разноски.

22.

С отделна молба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 3 април 2006 г., Службата прави възражение за недопустимост на тази жалба съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на тази юрисдикция. Тя също иска жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

23.

Службата твърди, че обжалваното решение е доставено на 28 октомври 2005 г. с експресна куриерска пратка, изпратена по дружеството DHL (наричана по-нататък „пратката DHL“). От това тя заключава, че настоящата жалба, внесена в секретариата на Първоинстанционния съд на , е подадена след изтичането на срока от два месеца, считано от нотификацията на обжалваното решение, удължен еднократно със срок от десет дни поради отдалеченост.

24.

В становището си по това възражение за недопустимост, внесено на 31 май 2006 г., жалбоподателят моли Първоинстанционния съд да обяви жалбата му за допустима.

25.

Жалбоподателят признава, че е получил обжалваното решение с пратка DHL на 28 октомври 2005 г. Той твърди обаче, че тази дата на доставяне не следва да се разглежда като дата на законната нотификация на посоченото решение. В това отношение той изтъква, че доставянето на обжалваното решение с пратка DHL не спада към никой от начините на нотификация, предвидени в правило 61, параграф 2 от Регламент № 2868/95, дори не спада и към нотификацията по пощата, посочена в буква а). От това той заключава, че посоченото доставяне не може да се разглежда като нотификация по смисъла на същото това правило и на член 63, параграф 5 от Регламент № 40/94, който предвижда, че жалбата се подава до Първоинстанционния съд в срок от два месеца, считано от датата на нотифициране на решението на апелативния състав.

26.

При условията на евентуалност жалбоподателят изтъква, че следва да се приложат по аналогия разпоредбите относно нотификацията по пощата. Той твърди, че при тази хипотеза е налице необорима презумпция за извършена нотификация на десетия ден след изпращането, а именно в настоящото дело, на 5 ноември 2005 г. При тези обстоятелства срокът за предприемане на процесуални действия би изтекъл едва на , така че неговата жалба била допустима.

27.

В обжалваното определение Първоинстанционният съд посочва следните мотиви:

28.

На 11 март 2007 г. жалбоподателят подава в секретариата жалба срещу обжалваното определение.

29.

Службата представя своя писмен отговор на 31 май 2007 г.

30.

Съдът преценява, че е необходимо съдебно заседание, на което страните да бъдат приканени да уточнят позициите си относно смисъла на правило 62 от Регламент № 2868/95, и по-специално на параграф 3 от това правило, както и по въпроса дали правило 68 от Регламент № 2868/95 относно нередностите при връчването на нотификации може да доведе до по-неблагоприятно решение за жалбоподателя, отколкото прилагането на правилата за нотификация, предвидени в посоченото правило 62.

31.

Жалбоподателят иска от Съда да отмени обжалваното определение и да осъди Службата да заплати съдебните разноски.

32.

Службата иска да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се осъди жалбоподателят да заплати съдебните разноски.

33.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва само едно правно основание, изведено от нарушението на правила 61, 62 и 68 от Регламент № 2868/95.

34.

Той посочва, че обичайният начин на нотификация на решенията на апелативните състави е изпращането с пратка DHL и че Службата е приравнила това изпращане на нотификация по пощата. Това приравняване било обосновано от функционалната и институционалната близост между DHL и германската поща, тъй като DHL е дъщерно дружество, притежавано изцяло от Deutsche Post AG, и доставянето на документ от DHL води до подписване от адресата на разписка с дата деня на доставяне.

35.

Да се приеме, че доставянето с пратка DHL е нередовен начин на нотификация, предполагало, че Службата съзнателно е възприела практика, водеща до нередности при връчването на нотификации по смисъла на правило 68 от Регламент № 2868/95. Това противоречало на задължението на Службата да действа законосъобразно, тъй като тя не можела да лиши адресата на едно от своите решения от правната сигурност при изчисляването на срока за обжалване или от ползването на посочената в правило 62, параграф 3 от същия регламент презумпция.

36.

Така жалбоподателят изтъква, че нотификацията на обжалваното решение с пратка DHL следва да се разглежда като извършена по пощата по смисъла на правило 61, параграф 2, буква а) от Регламент № 2868/95 под форма, сравнима с тази на препоръчано писмо с обратна разписка, и ако е необходимо, с тази на нотификация с обикновена поща.

37.

Следователно датата на изпращане на обжалваното решение била тази, която е посочена в придружаващото писмо на секретариата на апелативните състави, а именно 26 октомври 2005 г. Съгласно посочената в правило 62, параграф 3 от същия регламент презумпция нотификацията се считала за извършена на десетия ден след тази дата на изпращане, или на , така че жалбата, подадена в секретариата на , била допустима.

38.

Подобно на жалбоподателя, Службата поддържа на първо място, че нотификацията на решение на апелативен състав с експресна куриерска пратка може да бъде приравнена на нотификация по пощата и че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че по настоящото дело следва да се приложат разпоредбите на правило 68 от Регламент № 2868/95.

39.

В това отношение тя изтъква, че съгласно съдебната практика дадено решение е надлежно нотифицирано, ако е съобщено на своя адресат и той е имал възможност да се запознае с него ( 8 ).

40.

Службата също така посочва, че експресната куриерска пратка може да бъде приравнена на пощенска пратка, като се има предвид сходството в начините на функциониране на тези две услуги. По този въпрос тя се позовава на член 2 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ), според който по смисъла на тази директива „пощенски[те] услуги“ се определят като услуги, които се състоят в събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки.

41.

Службата потвърждава, че по-голямата част от решенията на нейните апелативни състави се нотифицират с експресни куриерски пратки.

42.

На второ място и противно на твърдяното от жалбоподателя, Службата изтъква, че установената с правило 62, параграф 3 от Регламент № 2868/95 презумпция не се прилага, когато съществува доказателство за доставянето на решението на адресата.

43.

Според Службата прилагането на тази презумпция в подобен случай водело до неравното третиране на адресат с местоживеене в Аликанте, който щял да получи нотифицирания документ на следващия ден след изпращането му, и адресат с местожителство в Кипър, който щял да го получи едва пет или шест дни по-късно.

44.

След като адресатът е получил въпросното решение и е имал възможност да се запознае с него преди десетия ден след деня на изпращане, не било разумно началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване, да се отложи за този десети ден.

45.

Подобно на жалбоподателя и на Службата съм на мнение, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че нотификацията с експресна куриерска пратка е нередовна. Ще посоча освен това последиците, които следва да се изведат от тази грешка при прилагане на правото.

46.

На първо място, ще установя, че доставянето на решение на Службата с експресна куриерска пратка спада към понятието „нотификация по пощата“ по смисъла на правило 61, параграф 2, буква а) и правило 62 от Регламент № 2868/95. След това ще изложа основанията, поради които такова доставяне следва да се приравнява на нотификация с препоръчано писмо с обратна разписка по смисъла на правило 62 от Регламент № 2868/95.

47.

Без съмнение, както Първоинстанционният съд установява в обжалваното определение, доставянето с експресна куриерска пратка не е изрично посочено сред начините на нотификация, изброени в правило 61, параграф 2 от Регламент № 2868/95, нито в правило 62 от този регламент относно нотификацията по пощата. Независимо от това според мен то трябва да се разглежда като нотификация по пощата поради следните основания.

48.

Понятието „нотификация по пощата“, посочено в споменатите по-горе правила, според мен не може да бъде обект на стриктно или формалистично тълкуване.

49.

Всъщност установявам, че в това правило 61, параграф 2 от Регламент № 2868/95 Комисията на Европейските общности е посочила всички възможни или допустими начини на изпращане като изпращането по пощата, връчването на адресата в помещенията на Службата, подаването в пощенска кутия в Службата, връчването по факс и чрез други технически средства за изпращане, и накрая, публикуването.

50.

Според мен това изброяване показва, че Комисията е искала да даде на Службата възможност да използва най-широк набор от начини на изпращане. Този анализ се потвърждава от текста на правило 61, параграф 2, буква г) от този регламент, което предвижда възможността за извършване на нотификацията по факс, както и чрез „други технически средства“. Тази част от изречението доказва ясно, че Комисията не е искала да ограничи начините на изпращане до специални технически средства, а да остави възможност на Службата да използва всички съществуващи инструменти, както и тези, които ще бъдат въведени след приемането на Регламент № 2868/95.

51.

От това заключавам, че понятието „нотификация по пощата“, посочено в правило 61, параграф 2, буква а) и в правило 62 от Регламент № 2868/95, не следва да се разбира в ограничителен смисъл като посочващо изключително услугите, доставяни от националните оператори, които преди отварянето на пазара в пощенския сектор притежаваха монопол в този сектор на дейност ( 10 ).

52.

Според мен като посочва изпращането по пощата измежду средствата за нотификация, които Службата може да използва, Комисията иска да означи самия начин на изпращане, тоест съобщаването на съответния акт с адресирано писмо, което се събира от доставчик на услуги, пренася се и се доставя на адресата.

53.

Както изтъкват страните по делото, дружество за експресни куриерски услуги предлага услуга, напълно сравнима с тази на обществен или частен оператор, който съгласно Директива 97/67 понастоящем осигурява изцяло или частично универсалната пощенска услуга в дадена държава-членка. То събира писмото, съдържащо решението на Службата, което трябва да се нотифицира, пренася го до адресата и му го доставя.

54.

Накрая, съобщаването на решение на Службата с експресна куриерска пратка действително може да изпълни целта, преследвана от правилата относно нотификацията в Регламент № 2868/95.

55.

Според съдебната практика нотификацията на даден акт има за цел да позволи на адресата да се запознае с него и ако е необходимо, да упражни правото си на обжалване ( 11 ). Нотификацията на решение чрез дружество за експресни куриерски услуги действително може да изпълни тази цел, тъй като се изразява в предаването на това решение в писмен вид на неговия адресат от служител на това дружество. Ще посоча още като доказателство факта, че понякога и Съдът използва този начин на изпращане, за да нотифицира в рамките на бързо производство акт за преюдициално запитване на страните, посочени в член 23 от Статута, както и писмените становища на тези страни.

56.

Ето защо според мен такова доставяне следва да се разглежда като нотификация по пощата по смисъла на правило 61, параграф 2 и правило 62 от Регламент № 2868/95.

57.

Нотификацията с препоръчано писмо с обратна разписка има за цел не само да съобщи съответния акт на неговия адресат, за да може той да се запознае с него. Тя също така има за цел да позволи да се определи със сигурност датата на това съобщаване, за да започне да тече срокът за обжалване на този акт. Накрая, тя позволява на подателя в случай на оспорване да разполага с доказателство за доставянето на писмото на неговия адресат под формата на обратната разписка, носеща подписа на адресата или на упълномощеното от него лице, чиято самоличност по принцип е била проверена от служителя, извършил доставянето.

58.

Доставянето на решение с експресна куриерска пратка без никакво съмнение позволява да се узнае с точност датата на това доставяне на адресата. Както посочват страните, при доставянето на писмо от дружество за експресни куриерски услуги се подписва разписка от адресата или от лицето, упълномощено от него да получи такъв документ. След това датата на доставяне се вписва в документа за проследяване на пратката, съхраняван в секретариата на апелативния състав, постановил съответното решение.

59.

Освен това не смятам, че дружество за експресни куриерски услуги предоставя по-малко гаранции по отношение на точността на тази дата от оператора, на когото е възложено в дадена държава-членка да осигурява изцяло или частично универсалната обществена услуга, към която съгласно член 3, параграф 4 от Директива 97/67 спадат услугите относно препоръчаните пратки.

60.

Всъщност тази универсална услуга може да бъде възложена и на частни оператори, както се посочва в дефиницията на понятието „доставчик на универсална услуга“, съдържаща се в член 2, точка 13 от Директива 97/67. Освен това както следва от съображение 18 от същата директива, основната разлика между експресната куриерска пратка и универсалната пощенска услуга в действителност се състои в добавената стойност, предоставена от експресните куриерски услуги на клиентите и която може да бъде определена, като се разгледа допълнителната цена, която клиентите са готови да платят за тези услуги.

61.

С други думи, общностният законодател е решил главно поради съображения, свързани с разходите, че услугите относно препоръчаните пратки трябва да са част от тези, предоставяни в рамките на универсалната услуга.

62.

Всъщност единствената разлика, която според мен съществува в рамките на настоящото дело между доставяне с експресна куриерска пратка и нотификация с препоръчано писмо с обратна разписка, е свързана с обстоятелството, че дружеството за експресни куриерски услуги не изпраща систематично на подателя подписаната от адресата на акта разписка. Следователно Службата не разполага предварително с това доказателство за доставянето, което може да бъде противопоставено на адресата в случай на оспорване.

63.

Независимо от това според мен тази разлика не е определяща в рамките на предвидените в Регламент № 2868/95 правила за нотификация.

64.

Всъщност от настоящата редакция на правило 61 и на следващите правила от този регламент не става ясно със сигурност, че нотификацията на решение на Службата, от която започва да тече срок за обжалване, трябва да се извършва изключително по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. С други думи, тези правила могат да бъдат разбирани в смисъл, че ако Службата реши да нотифицира такова решение по пощата, тя трябва да го направи с препоръчано писмо с обратна разписка. Не изглежда изключено обаче тя да може да използва и някой от другите начини на нотификация, посочени в правило 61, параграф 2 от споменатия регламент.

65.

Наистина, правило 66, параграф 1 от Регламент № 2868/95 може да бъде тълкувано и в обратен смисъл. Съгласно това правило „[а]ко адресът на адресата не може да бъде установен или ако след поне един опит, нотификацията в съответствие с правило 62 се е оказала невъзможна, нотификацията се извършва чрез публично известие [другаде в текста: „публикуване“]“. Следователно тази разпоредба би могла да се разбира в смисъл, че решение с определен срок за обжалване следва да се нотифицира по пощата, следователно с препоръчано писмо с обратна разписка, а в случай на невъзможност — чрез публикуване.

66.

Такова тълкуване обаче на системата за нотификация, предвидена в Регламент № 2868/95, противоречи на правило 61, параграф 3 от същия, съгласно което, нека припомня, когато адресатът е посочил факс номер или подробни координати за връзка с него чрез други технически средства, Службата има избор между всяко от тези средства за нотифициране и изпращане на нотификация по пощата.

67.

Първоинстанционният съд от своя страна заема ясна позиция по този въпрос в Решение по дело Success Marketing/СХВП — Chipita (PAN & CO), посочено по-горе, като решава, че Службата не е задължена да нотифицира решенията с определен срок за обжалване изключително по пощата, тъй като подобно тълкуване на правило 62, параграф 1 от Регламент № 2868/95 би лишило от полезно действие останалите начини на нотификация, изброени в правило 61, параграф 2 от същия регламент ( 12 ). От това той заключава, че такива решения могат да бъдат правомерно нотифицирани по факс ( 13 ).

68.

Според мен при настоящата редакция на разпоредбите на Регламент № 2868/95 относно нотификацията следва да се възприеме това тълкуване. Следователно Службата може да нотифицира решение с определен срок за обжалване по пощата съгласно правило 62 от този регламент или на ръка съгласно правило 63 от същия регламент, или още чрез подаване в пощенска кутия в помещенията на Службата, или най-накрая по факс, както и чрез други технически средства. При невъзможност да се използва някой от тези начини на нотификация Службата следва да нотифицира чрез публикуване.

69.

Следователно във връзка с разглеждания по настоящото дело въпрос следва да се вземе предвид фактът, че когато Службата извършва нотификация по факс, тя също така не разполага с документ, който в случай на оспорване на получаването на нотификацията може да се противопостави на адресата, и който да има еквивалентна на обратната разписка доказателствена сила. Ето защо да се смята, че съобщаването с експресна куриерска пратка не може да бъде приравнено на нотификация с препоръчано писмо с обратна разписка, когато такова съобщаване за разлика от обикновения факс по принцип води до подписване на разписка, която в случай на необходимост може да се изпрати на Службата, би противоречало на системата за нотификация, предвидена в Регламент № 2868/95.

70.

С оглед на изложеното смятам, че обжалваното определение, според което нотификацията с експресна куриерска пратка не е сред предвидените в правило 61, параграф 2 от Регламент № 2868/95 начини на нотификация и е нередовна по смисъла на правило 68 от същия регламент, е опорочено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на тези правила, както и на правило 62, параграф 1 от посочения регламент.

71.

Службата счита, че грешката при прилагане на правото, допусната в обжалваното определение, не трябва да води до неговата отмяна. Според Службата жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя, е недопустима, тъй като посочената в правило 62, параграф 3 от Регламент № 2868/95 презумпция не се прилагала, когато е доказано, че доставянето на адресата е станало в рамките на десет дни след изпращането на акта с експресна куриерска пратка.

72.

Тъй като обжалваното решение е доставено на жалбоподателя на 28 октомври 2005 г., то жалбата за отмяна, внесена в секретариата на Първоинстанционния съд на , била просрочена, тъй като е подадена след изтичането на срока от два месеца, считано от това доставяне, удължен еднократно със срок от десет дни поради отдалеченост.

73.

Не споделям този анализ. Също като жалбоподателя съм на мнение, че посочената в правило 62, параграф 3 от Регламент № 2868/95 презумпция се прилага дори когато е представено доказателство за доставяне в срока от десет дни след изпращането. Моята позиция се основава на следните съображения.

74.

Според постоянната съдебна практика сроковете за обжалване отговарят на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне дискриминацията или произволното третиране при правораздаването ( 14 ). Следователно е важно тези срокове да бъдат посочени по ясен и точен начин, за да може адресатът на дадено решение да знае точно от кога и в какъв срок може в случай на необходимост да обжалва това решение.

75.

Ще припомня, че правило 62, параграф 3 от Регламент № 2868/95 е формулирано, както следва:

„Когато нотификацията се извършва с препоръчано писмо, независимо дали със или без обратна разписка, документът се счита за доставен на получателя на десетия ден след изпращането му по пощата, освен ако писмото не е достигнало до получателя или е достигнало до него на по-късна дата. […]“

76.

Така тази разпоредба изрично предвижда, че единствените два случая, в които съответната презумпция не се прилага, са неполучаването на писмото от адресата или получаването му повече от десет дни след изпращането му по пощата ( 15 ). С оглед на текста на посочената разпоредба тази презумпция следователно се прилага дори и когато адресатът е получил писмото в рамките на десет дни след изпращането му ( 16 ).

77.

Противно на позицията, възприета от Първоинстанционния съд в обжалваното определение, не смятам, че правило 70 от Регламент № 2868/95 може да противоречи на този анализ. Всъщност това правило, според което, когато процедурното действие е нотификация, събитието, което се взема под внимание, е получаването на нотифицирания документ, изрично предвижда, че се прилага, „освен ако не е предвидено друго“. Именно правило 62, параграф 3 от Регламент № 2868/95 предвижда друго ( 17 ).

78.

Наистина, прилагането на презумпцията, предвидена в последната разпоредба, в случай на получаване на писмото в рамките на десет дни от изпращането му може да изглежда нелогично с оглед на целта на метода нотификация с препоръчано писмо с обратна разписка, която по принцип е да се определи със сигурност датата на запознаване със спорното решение и следователно началният момент, от който започва да тече срокът за обжалване. От тази гледна точка презумпцията за получаване на десетия ден след изпращането би трябвало да се прилага само когато датата на това получаване не може да бъде установена с точност, било защото адресатът е отказал да получи препоръчаното писмо, което му е било изпратено, или защото пощенската служба не е върнала обратната разписка на подателя.

79.

Освен това както подчертава Службата, прилагането на презумпцията в случай на получаване на писмото в рамките на десет дни след изпращането създава неравно третиране на адресатите, пребиваващи близо до Службата, които могат да получат писмото още на следващия ден след изпращането му, и адресатите, които се намират в по-отдалечени държави-членки и за които срокът за пренасяне на писмото може да бъде по-дълъг. Следователно благодарение на посочената презумпция първите ще разполагат с по-дълъг срок, за да решат дали да подадат жалба за отмяна и да я подготвят.

80.

Тази нелогичност обаче и засягането на равенството между адресатите по мое мнение не могат да обосноват възприемането на тълкуване на правило 62, параграф 3 от Регламент № 2868/95, което да противоречи на ясния и точен текст на тази разпоредба. Според мен в областта на сроковете за обжалване е уместно да се даде предимство на правната сигурност и на правото на адресатите на дадено решение да могат да знаят точно с какъв срок разполагат.

81.

Освен това ще отбележа, че писмото на Службата, приложено към копието от обжалваното решение в експресната куриерска пратка, доставена на жалбоподателя на 28 октомври 2005 г., не съдържа никакво указание относно срока, в който това решение може да бъде обжалвано, нито относно началния момент, от който започва да тече този срок ( 18 ).

82.

Ако Службата иска посочената в правило 62, параграф 3 от Регламент № 2868/95 презумпция да не се прилага, когато е доказано, че доставянето е извършено в рамките на десет дни след изпращането по пощата, то тя трябва да поиска от Комисията да измени съдържанието на текста в този смисъл. Както видяхме, Регламент № 2868/95 вече е изменян два пъти, през 2004 г. и през 2005 г.

83.

Поради това съм на мнение, че нотификацията на обжалваното решение следва да се определи като извършена на десетия ден след датата на изпращане с експресна куриерска пратка, а именно на 5 ноември 2005 г. От това следва, че срокът от два месеца и десет дни, даден на жалбоподателя за подаване на жалба срещу това решение, е изтекъл на Тъй като този ден е бил неделя, срокът изтича в понеделник, , съгласно член 101, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Следователно подадената на този ден жалба за отмяна на обжалваното решение следва да бъде обявена за допустима.

84.

Следователно предлагам на Съда да отмени обжалваното определение, да върне делото пред Първоинстанционния съд, за да се произнесе по жалбата за отмяна на обжалваното решение, и да не се произнася по съдебните разноски ( 19 ).

85.

При условията на евентуалност, дори да се предположи, че доставянето на решение на Службата с експресна куриерска пратка следва да се разглежда като несъответстващо на Регламент № 2868/95, според мен правило 68 от същия регламент не позволява на Първоинстанционния съд да обяви жалбата за отмяна за недопустима, поради това че е подадена извън срока.

86.

Доколкото тълкуването на това правило, довело до такова разрешение в обжалваното определение, засяга пряко продължителността на срока за обжалване, с който разполага жалбоподателят, и доколкото според съдебната практика разпоредбите, които определят сроковете за подаване на жалби, са свързани с обществения ред ( 20 ), то Съдът следва служебно да провери дали тези срокове са спазени ( 21 ).

87.

Както вече заявих по-рано, от правило 62, параграф 3 от Регламент № 2868/95 следва, че когато нотификацията на решение на апелативен състав на Службата, за отхвърляне на заявка за регистрация на марка на Общността, се извършва с препоръчано писмо с обратна разписка, тази нотификация се счита за извършена на десетия ден след изпращането по пощата или в деня на доставянето, ако той е след десетдневния срок.

88.

Следователно ако обжалваното решение беше нотифицирано на жалбоподателя на 28 октомври 2005 г. с препоръчано писмо с обратна разписка, то подадената от него жалба на щеше да бъде допустима.

89.

Наистина, както следва от посочените по-горе бележки и от Решение по дело Success Marketing/СХВП — Chipita (PAN & CO), посочено по-горе, Службата е можела да използва някой от другите начини на нотификация, посочени в правило 61, параграф 2 от Регламент № 2868/95, и в такъв случай спорната презумпция нямаше да бъде приложима. Ако обаче Службата беше използвала някой от тези други начини на нотификация, жалбоподателят щеше да може да определи с точност началния момент, от който започва да тече приложимият срок за обжалване ( 22 ). Случаят не би бил такъв, ако Съдът прецени, че доставянето с експресна куриерска пратка е нередовно и не спада към нито един от начините на нотификация, посочени в правило 61, параграф 2 от Регламент № 2868/95.

90.

Всъщност при това положение е било необходимо жалбоподателят да е убеден в тази нередовност и в приложимостта на правило 68 от Регламент № 2868/95. Аз обаче не смятам, че на това дружество може да бъде наложено задължението да знае, че обичайно използваната практика на нотификация от Службата е нередовна.

91.

Поради това смятам, че нарушаването от Службата на приложимата в областта на нотификациите правна уредба не може да доведе до лишаване на жалбоподателя от възможността да се ползва от най-благоприятния срок за обжалване, от който е можел да се ползва, ако тази правна уредба беше спазена.

92.

Всъщност според вече цитираната съдебна практика сроковете за предявяване на жалби не зависят от свободната преценка на страните или на съда, а обвързват като императивни разпоредби, свързани с обществения ред. Следователно Службата не може чрез нередовна практика да се отклони от сроковете за обжалване, произтичащи от разпоредбите на Регламент № 2868/95 относно нотификацията на нейните решения.

93.

Доколкото правило 68 от Регламент № 2868/95 би трябвало да доведе до обявяване на жалбата на жалбоподателя за недопустима, според мен това правило е незаконосъобразно и не следва да бъде приложено. Това предполага, че ако доставянето на обжалваното решение с експресна куриерска пратка трябва да се разглежда от Съда като несъответстващо на изискванията на Регламент № 2868/95, то това доставяне следва да се счита за лишено от действие. Така Службата би трябвало да нотифицира обжалваното решение чрез един от начините на нотифициране, предвидени в правило 61, параграф 2 от този регламент.

94.

Според мен това е решението, което изглежда следва да се наложи по настоящото дело, още повече че жалбоподателят е съобщил на Службата факс номера си, така че последната е имала възможност да използва един от начините на нотификация, изрично предвидени в правило 61, параграф 2 от Регламент № 2868/95.

95.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин: