|
4.7.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 153/10 |
Решение на Съда (трети състав) от 7 май 2009 г. (преюдициално запитване от Raad van State, Нидерландия) — College van burgemeester en wethouders van Rotterdam/M.E.E. Rijkeboer
(Дело C-553/07) (1)
(Защита на физическите лица относно обработката на лични данни - Директива 95/46/ЕО - Защита на личния живот - Изтриване на данни - Право на достъп до данни и до информация относно получатели на данни - Срок за упражняване на правото на достъп)
2009/C 153/19
Език на производството: нидерландски
Запитваща юрисдикция
Raad van State
Страни в главното производство
Жалбоподател: College van burgemeester en wethouders van Rotterdam
Ответник: M.E.E. Rijkeboer
Предмет
Преюдициално запитване — Raad van State (Нидерландия) — Тълкуване на член 6, параграф 1, буква д) и член 12, буква а) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) — Национално законодателство, което ограничава правото на достъп до данни, обработвани през годината преди подаване на искането за достъп — Принцип на пропорционалност
Диспозитив
|
1) |
Член 12, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни налага на държавите-членки да предвидят право на достъп до информацията относно получателите или категориите получатели на данни, както и относно съдържанието на разкритата информация не само за настоящия момент, но и за минал момент. Държавите-членки следва да определят срок за съхраняване на тази информация, както и свързан с нея достъп, които да установяват точно равновесие между, от една страна, интереса на съответното физическо лице да защити личния си живот, по-специално чрез предвидените в Директивата възможности за намеса и способи за защита, и от друга страна, тежестта, която задължението за съхраняване на тази информация представлява за администратора. |
|
2) |
Правна уредба, която ограничава съхраняването на информацията относно получателите или категориите получатели на данни и относно съдържанието на предаваните данни до период от една година и съответно ограничава достъпа до тази информация, след като основните данни се съхраняват много по-дълго време, не установява точно равновесие между разглежданите интерес и задължение, освен ако не се докаже, че по-дълго съхраняване на тази информация би представлявало прекомерен товар за администратора. Националната юрисдикция следва да извърши необходимите проверки. |