Решение на Съда (шести състав) от 22 декември 2008 г. (преюдициално запитване от Landesgericht für Strafsachen Wien — Австрия) — Наказателно производство срещу Vladimir Turansky

(Дело C-491/07) (1)

(Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген - Член 54 - Принцип „ne bis in idem“ - Приложно поле - Понятието „окончателно осъждане“ - Решение, с което полицейски орган разпорежда спиране на наказателното преследване - Решение, което не прекратява наказателното производство и няма действие ne bis in idem според националното право)

(2009/C 44/32)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Landesgericht für Strafsachen Wien

Страна в главното производство

Vladimir Turansky

Предмет

Преюдициално запитване — Landesgericht für Strafsachen Wien — Тълкуване на член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (ОВ L 239, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183) — Тълкуване на принципа „ne bis in idem“ — Приложно поле — Решение, с което полицейски орган преустановява окончателно наказателното преследване.

Диспозитив

Утвърденият в член 54 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Schengen (Люксембург), на 19 юни 1990 г. не следва да се прилага по отношение на решение, с което орган на договаряща държава, след разглеждане по същество на случая, с който е сезиран, разпорежда спирането на наказателното преследване на етап, предхождащ повдигането на обвинение срещу уличено в извършване на престъпление лице, когато според националното право на тази държава посоченото решение за спиране не преустановява наказателното производство и поради това не представлява пречка за нови наказателни преследвания в тази държава за същото деяние.

(1)  ОВ C 22, 26.1.2008 г.