|
5.7.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 171/8 |
Решение на Съда (трети състав) от 22 май 2008 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Ampliscientifica Srl, Amplifin SpA/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Agenzia delle Entrate
(Дело C-162/07) (1)
(Шеста директива ДДС - Данъчнозадължени лица - Член 4, параграф 4, втора алинея - Дружества майки и дъщерни дружества - Прилагане от държава-членка на режим на облагане като едно данъчнозадължено лице - Условия - Последици)
(2008/C 171/14)
Език на производството: италиански
Препращаща юрисдикция
Corte suprema di cassazione
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Ampliscientifica Srl, Amplifin SpA
Ответници: Ministero dell'Economia e delle Finanze, Agenzia delle Entrate
Предмет
Преюдициално запитване — Corte suprema di cassazione — Тълкуване на член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — „Лица, които, макар и да са юридически самостоятелни, са тясно свързани помежду си чрез финансови, икономически и организационни връзки“ — Достатъчно ясно понятие, позволяващо на държавите-членки да прилагат предвидения ДДС режим? — Понятие за връзка — Национална разпоредба, подчиняваща съществуването на връзка на условието за минимален срок с цел избягване на злоупотребата с право
Диспозитив
|
1) |
Член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа е правна норма, чието прилагане от държава-членка предполага предварителна консултация от страна на последната с консултативния комитет по данъка върху добавената стойност и приемане на национална уредба, която позволява лицата, и по-специално дружествата, които са установени на нейна територия и са юридически самостоятелни, но между тях съществуват тесни финансови, икономически и организационни връзки, вече да се считат не за отделни данъчнозадължени лица по ДДС, а за едно данъчнозадължено лице, единствен притежател на индивидуален идентификационен номер за посочения данък и следователно единствено оправомощено да подава декларации за данъка върху добавената стойност. Националният съд следва да проверява дали национална уредба като разглежданата в главното производство изпълнява тези критерии, като следва да се уточни, че при липсата на предварителна консултация с консултативния комитет по данъка върху добавената стойност национална уредба, която отговаря на посочените критерии, би представлявала транспониране, извършено в нарушение на процесуалното изискване, установено в член 4, параграф 4, втора алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО. |
|
2) |
Принципът на данъчен неутралитет допуска национална уредба, която се свежда до различно третиране на данъчнозадължените лица, които искат да изберат механизъм за опростено деклариране и плащане на данъка върху добавената стойност, според това дали образуванието или дружеството майка притежава повече от 50 % от акциите или дяловете на контролираните лица, най-късно от началото на календарната година, предхождаща тази на декларирането, или напротив — изпълнява тези условия едва след тази дата. Националният съд следва да провери дали национална уредба като разглежданата в главното производство предвижда такъв механизъм. Освен това подобна уредба нe противоречи нито на принципа за забрана на злоупотребата с право, нито на принципа на пропорционалност. |