Дело T-384/06

IBP Ltd и International Building Products France SA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Продължителност на участието в нарушението — Глоби — Отегчаващи обстоятелства“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, които могат да се разглеждат като представляващи едно-единствено нарушение

(член 81, параграф 1 ЕО)

2.      Конкуренция — Картели — Доказване

(член 81, параграф 1 ЕО)

3.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Доказване на нарушението и на неговата продължителност в тежест на Комисията

(член 81, параграф 1 ЕО)

4.      Конкуренция — Картели — Споразумения между предприятия — Доказване

(член 81, параграф 1 ЕО)

5.      Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Понятие — Координация и сътрудничество, несъвместими със задължението на всяко предприятие да определя независимо своето пазарно поведение

(член 81, параграф 1 ЕО)

6.      Конкуренция — Картели — Забрана — Нарушения — Споразумения и съгласувани практики, които могат да се разглеждат като представляващи едно-единствено нарушение — Понятие

(член 81, параграф 1 ЕО)

7.      Конкуренция — Глоби — Условия за налагането на глоби от Комисията — Нарушение, извършено умишлено или поради небрежност — Възпрепятстване или предоставяне на неточна или подвеждаща информация в отговор на отправено от Комисията искане за информация

(член 23, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

8.      Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Задължение за отговор — Липса

(член 18, параграф 1 и член 23, параграф 1, буква а) от Регламент № 1/2003 на Съвета)

9.      Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Финансово състояние на съответното предприятие

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 5, буква б) от Известие 98/C 9/03 на Комисията)

10.    Конкуренция –– Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Намаляване на размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие — Условия

(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; раздел Г от Известие 96/C 207/04 на Комисията)

1.      Нарушението на член 81, параграф 1 ЕО може да бъде резултат не само от изолирано действие, а и от поредица действия или пък от едно продължавано поведение. Когато различните действия се вписват в общ план поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на общия пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост. Освен това предприятието може да носи отговорност за общ картел, дори ако се установи, че пряко е участвало само в един или няколко от конститутивните елементи на този картел, стига да е знаело или да не е могло да не знае, от една страна, че тайните споразумения, в които участва, се вписват в общ план, и от друга страна, че този общ план обхваща всички конститутивни елементи на картела. Освен това, предприятие, което е участвало в едно-единствено усложнено нарушение със собствените си действия, за да допринесе за извършването на нарушението като цяло, също може да носи отговорност за действията на други предприятия в рамките на същото нарушение за целия период на участието си в това нарушение. Такъв е случаят, когато се установи, че съответното предприятие е знаело за неправомерните действия на другите участници или че е могло да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск.

(вж. точки 55 и 56)

2.      Що се отнася до доказването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, Комисията трябва да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено. Ако съдът на Съюза има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не би могъл да направи извод, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още таи съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба. Не е задължително обаче всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване.

Освен това е обичайно дейностите, в които се състоят антиконкурентните споразумения, да бъдат осъществявани нелегално, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между стопанските субекти, като протоколи от срещи, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.

(вж. точки 57—59)

3.      Продължителността на нарушението е конститутивен елемент на понятието за нарушение съгласно член 81, параграф 1 ЕО, като тежестта на доказването ѝ пада върху Комисията.

(вж. точка 60)

4.      Изявленията, направени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, имат важна роля. Тези изявления от името на предприятията имат съществена доказателствена стойност, тъй като водят до значителни юридически и икономически рискове. Все пак, без да бъде подкрепено от други доказателства, направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението.

(вж. точка 69)

5.      Не се изисква обменът на информация да е взаимен, за да се приеме, че е нарушен принципът на самостоятелно поведение на пазара. Разгласяването на чувствителна информация премахва несигурността относно бъдещото поведение на конкурента и по този начин пряко или непряко влияе върху стратегията на получателя на информацията.

(вж. точка 71)

6.      Що се отнася до действията, насочени към редовното поддържане, в продължение на години, на многостранни и двустранни контакти между конкуриращи се производители, като целта на тези контакти е била да се установят незаконни практики, чрез които изкуствено да се организира функционирането на пазара на фитингите от мед, по-конкретно в областта на цените, обстоятелството, че някои характеристики или интензитетът на тези практики са се променили след извършените от Комисията проверки, е без значение при преценката дали картелът е продължил да съществува, след като целта на антиконкурентните практики е останала същата, а именно съгласуване на цените на фитингите. В това отношение е възможно след проверките от страна на Комисията картелът вече да няма така ясно изразена структура и дейността му да е с различен интензитет. Все пак фактът, че в различни периоди дейността на картела може да е с различен интензитет, не означава, че той е престанал да съществува.

(вж. точки 73 и 76)

7.      Фактът, че Регламент № 1/2003 оправомощава Комисията да наложи глоба в максимален размер от 1 % от оборота на предприятието поради възпрепятстване или предоставяне на неточна или подвеждаща информация в отговор на искане за информация, като отделно нарушение, не поставя под съмнение възможността ѝ да отчете това обстоятелство като отегчаващо. Същевременно следва да се уточни, че възприемането на едната от двете квалификации изключва възможността да се възприеме едновременно и другата, що се отнася до едно и също поведение.

(вж. точка 109)

8.      Макар предприятията да имат право да решат дали да отговорят на отправените им по реда на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 искания, от член 23, параграф 1, буква а) от посочения регламент следва, че когато предприятията са се съгласили да отговорят, те са длъжни да предоставят точна информация.

В това отношение следва да се приеме, че предвид общата система на Регламент № 1/2003 задължението за предоставяне на точна информация се прилага и когато става въпрос за отговор на изложението на възраженията. Без съмнение е вярно, че не съществува задължение да се даде отговор на изложението на възраженията. Освен това упражняването на правото на защита включва и правото да се оспори доказателствената стойност на документите, на които се основава Комисията. Все пак, ако предприятието предостави друга информация, например под формата на свидетелски показания, за да установи, че посочените от Комисията в изложението на възраженията доказателства са неистински, тази информация трябва да бъде точна.

(вж. точка 111)

9.      Когато определя размера на глобата, която налага на дадено предприятие за нарушаване на правилата за конкуренция, Комисията не е длъжна да отчита лошото финансово състояние на това предприятие, тъй като признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия.

Точка 5, буква б) от Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 ЕОВС не поставя под съмнение този принцип. Всъщност платежоспособността е релевантна само в специфичен социален контекст, а именно когато последствията от заплащането на глобата по-специално могат да доведат до увеличаване на безработицата или до влошаване в икономическите сектори, които се намират във възходяща или низходяща позиция спрямо въпросното предприятие.

(вж. точки 120 и 121)

10.    Намаляването на размера на глобата поради съдействие в хода на административното производство е оправдано единствено ако поведението на разглежданото предприятие е позволило на Комисията по-лесно да установи съществуването на нарушение и при необходимост да го прекрати. Намаляването на размера на глобата на основание на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. може да бъде оправдано само когато предоставените сведения, и по-общо поведението на засегнатото предприятие, в това отношение могат да се считат за доказващи истинско съдействие от негова страна.

(вж. точка 123)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (oсми състав)

24 март 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Сектор на фитингите от мед и медни сплави — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Продължителност на участието в нарушението — Глоби — Отегчаващи обстоятелства“

По дело T‑384/06

IBP Ltd, установено в Типтън (Обединеното кралство),

International Building Products France SA, установено в Сартрувил (Франция),

за които се явяват г‑н M. Clough, QC, и г‑н A. Aldred, solicitor,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н F. Castillo de la Torre и г‑н V. Bottka, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение C(2006) 4180 на Комисията от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги), а при условията на евентуалност — искане за намаляване на глобата, наложена на жалбоподателите с посоченото решение,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: г‑жа M. E. Martins Ribeiro, председател, г‑н N. Wahl (докладчик) и г‑н A. Dittrich, съдии,

секретар: г‑жа T. Weiler, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 4 февруари 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        С Решение С(2006) 4180 от 20 септември 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/F-1/38.121 — Фитинги) (обобщение в ОВ L 283, 2007 г., стр. 63, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности установява, че няколко предприятия са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като в различни периоди между 31 декември 1988 г. и 1 април 2004 г. са участвали в едно-единствено, усложнено и продължено нарушение на общностните правила на конкуренция чрез редица обхващащи територията на ЕИП антиконкурентни споразумения и съгласувани практики на пазара на фитингите от мед и медни сплави. Нарушението се състои в определяне на цени, в договаряне на ценови списъци, на отстъпки и намаления и на механизми за въвеждане на увеличения на цените, в разпределяне на националните пазари и клиентите и в обмен на друга търговска информация, както и в участие на редовни срещи и в поддържането на други контакти с оглед улесняването на нарушението.

2        Жалбоподателите, IBP Ltd и International Building Products France SA (наричано по-нататък „IBP Франция“), са сред адресатите на обжалваното решение.

3        IBP Франция е изцяло притежавано от IBP дъщерно дружество. Последното е учредено през 2001 г. от Oystertec plc, за да придобие на 23 ноември 2001 г. от Delta plc активите на предишното холдингово дружество IBP (наричано също „IBP Ltd“, а впоследствие „Aldway Nine Ltd“) и акциите на неговите дъщерни дружества, сред които IBP Франция. На 1 юни 2005 г. Oystertec променя наименованието си на Advanced Fluid Connections plc (наричано по-нататък „AFC“). На 24 март 2006 г. последното е обявено в ликвидация. На 25 март 2006 г. ликвидаторите продават всички активи на AFC на Celestial Wing Ltd, сред които са тези на жалбоподателите и на International Building Products GmbH (наричано по-нататък „IBP Германия“). Към онзи момент Celestial Wing е дъщерно дружество, изцяло притежавано от Endless LLP, фонд за капиталови инвестиции. На 15 септември 2006 г. Celestial Wing става Pearl Fittings Ltd (съображение 35 от обжалваното решение). С две определения от 2 март 2007 г. съдия Richards от High Court of Justice (England & Wales) (Върховен съд, Англия и Уелс, Обединеното кралство) образува производство по несъстоятелност срещу жалбоподателите и назначава двама синдици за срока на производството.

4        На 9 януари 2001 г. Mueller Industries Inc., също производител на медни фитинги, уведомява Комисията за съществуването на картел в сектора на фитингите и в други свързани промишлени отрасли на пазара на медните тръби и за желанието си да сътрудничи в съответствие с Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 1996 г.“) (съображение 114 от обжалваното решение).

5        На 22 и 23 март 2001 г. в рамките на разследване във връзка с медните тръби и фитинги Комисията извършва, на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), внезапни проверки в помещенията на редица дружества (съображение 119 от обжалваното решение).

6        В резултат на тези първи проверки през април 2001 г. Комисията разделя разследването във връзка с медните тръби на три отделни производства, а именно производство по дело COMP/E-1/38.069 (Медни водопроводни тръби), производство по дело COMP/F-1/38.121 (Фитинги) и производство по дело COMP/E-1/38.240 (Тръби за промишлени цели) (съображение 120 от обжалваното решение).

7        На 24 и 25 април 2001 г. Комисията извършва други внезапни проверки в помещенията на Delta plc, дружество, оглавяващо международна инженерингова група, чийто инженерингов отдел обхваща няколко производители на фитинги. Предмет на тези проверки са единствено фитингите (съображение 121 от обжалваното решение).

8        От февруари/март 2002 г. нататък Комисията отправя до заинтересованите лица редица искания за предоставяне на информация в приложение на член 11 от Регламент № 17, а след това на член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображение 122 от обжалваното решение).

9        През септември 2003 г. IMI plc прави искане спрямо него да бъде приложено Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Впоследствие подобни искания правят групата Delta (март 2004 г.) и FRA.BO SpA (юли 2004 г.). Последното искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер е направено през май 2005 г. от AFC (съображения 115—118 от обжалваното решение).

10      На 22 септември 2005 г. в рамките на дело COMP/F-1/38.121 (Фитинги) Комисията образува производство за установяване на нарушение и изготвя изложение на възраженията, което е изпратено на жалбоподателите (съображения 123 и 124 от обжалваното решение).

11      На 20 септември 2006 г. Комисията приема обжалваното решение.

12      В член 1 от обжалваното решение Комисията установява, че жалбоподателите са нарушили разпоредбите на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП, в случая на IBP в периода между 23 ноември 2001 г. и 1 април 2004 г. и в случая на IBP Франция в периода между 4 април 1998 г. и 23 ноември 2001 г. (в рамките на предприятието Delta) и в периода между 23 ноември 2001 г. и 1 април 2004 г. (в рамките на предприятието AFC).

13      За това нарушение Комисията налага на AFC глоба в размер на 18,08 милиона евро, от които 11,26 милиона евро следва да бъдат платени от IBP при условията на солидарност (член 2, буква в), подточка i) от обжалваното решение) и 5,63 милиона евро от IBP Франция (член 2, буква в), подточка ii) от обжалваното решение). За същото нарушение Комисията налага на Delta глоба в размер на 28,31 милиона евро, от които 5,63 милиона евро следва да бъдат платени от IBP Франция при условията на солидарност (член 2, буква г), подточка iii) от обжалваното решение).

14      За да определи размера на глобата на всяко от предприятията, в обжалваното решение Комисията прилага метода, посочен в Насоките относно метода за определяне размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (OВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“).

15      Що се отнася, на първо място, до определянето на началния размер на глобата според тежестта на нарушението, Комисията окачествява нарушението като особено сериозно поради неговото естество и географски обхват (съображение 755 от обжалваното решение).

16      Приемайки по-нататък, че съществува значителна разлика между съответните предприятия, Комисията прилага разграничително третиране, като в това отношение се основава на тяхната относителна тежест на въпросния пазар, определена в зависимост от пазарните им дялове. На тази основа тя разпределя съответните предприятия в шест категории (съображение 758 от обжалваното решение).

17      Предприятието Delta е поставено във втората категория, по отношение на която началният размер на глобата е определен на 46 милиона евро, докато AFC е поставено в третата категория, по отношение на която началният размер на глобата е определен на 36 милиона евро (съображение 765 от обжалваното решение)

18      Поради продължителността на участието в нарушението на жалбоподателите, първата част от сумата на началния размер на глобата, наложена на IBP Франция (като участник в нарушението в рамките на предприятието Delta), нараства с 35 %, а втората част — с 20 % (като участник в нарушението в рамките на предприятието AFC). Началният размер на наложената на IBP глоба нараства с 20 %.

19      Накрая, участието в нарушението след проверките на Комисията е отчетено като отегчаващо обстоятелство, основание за увеличаване на основния размер на наложената на всички предприятия на Delta и AFC глоба с 60 % (съображение 785 от обжалваното решение). Освен това основният размер на AFC е увеличен с 50 % поради обстоятелството, че това предприятие е предоставило на Комисията невярна информация (съображение 790 от обжалваното решение).

20      Що се отнася до IBP, таванът от 10 %, посочен в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, или 11,26 милиона евро, е изчислен въз основа на общия световен оборот на това дружество. Що се отнася до IBP Франция, този таван от 10 % е приложен към двете части от размера на глобата, за чието заплащане предприятието отговаря солидарно с двете си последователни дружества майки. Доколкото тези две части надвишават тавана от 10 %, IBP Франция отговаря солидарно за заплащането на половината от глобата, съответстваща на тавана от 10 % за всяко едно от двете му последователни дружества майки.

21      Глобата на AFC и неговите дъщерни дружества не е намалена на основание разпоредбите на раздел Г, параграф 2, първо и второ тире от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. (съображения 861—865 от обжалваното решение).

 Производство и искания на страните

22      Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 13 декември 2006 г.

23      С определение от 28 март 2007 г. председателят на Общия съд отхвърля молбата за допускане на обезпечение, с която жалбоподателите искат спиране на изпълнението на член 2, букви в) и г) от обжалваното решение.

24      Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (осми състав) решава да открие устната фаза на производството.

25      С писмо, получено в секретариата на Общия съд на 20 януари 2010 г., жалбоподателите уведомяват Общия съд, че поради критичното си финансово положение не са в състояние да упълномощят представител за съдебното заседание. Впоследствие, преценявайки, че е необходимо да се проведе съдебно заседание, за да може Комисията да отговори на някои въпроси, които не се изясняват от преписката и не могат да бъдат разрешени само въз основа на писмените изявления, в проведеното на 4 февруари 2010 г. съдебно заседание Общият съд изслушва устното становище на Комисията и отговорите ѝ на поставените от него въпроси.

26      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение по отношение на тях за периода между 23 ноември 2001 г. и 1 април 2004 г.,

–        да отмени наложената им глоба или да я намали до подходящ според него размер,

–        да извърши необходимите процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства, за да прецени възраженията им срещу представените от Комисията и FRA.BO доказателства по повод срещите на Fédération française des négociants en appareils sanitaires, chauffage, climatisation et canalisations [Френска федерация на търговците в областта на санитарните, отоплителните, климатичните и канализационните инсталации] (FNAS) и телефонните разговори на г‑жа B. (FRA.BO), и в частност да допусне разпит на съответните свидетели, включително г‑жа I. и г‑жа B., г‑н T., г‑н H., г‑н R. и г‑н D., както и всеки друг свидетел, който Общият счита за уместно да изслуша,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

27      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдените разноски, включително тези по обезпечителното производство.

 От правна страна

28      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат две правни основания, изведени съответно от нарушение на член 81 ЕО и от грешка при изчисляването на глобата.

 По искането за извършване на процесуално-организационни действия или за събиране на доказателства

29      Следва да се припомни, че съгласно член 68, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник Общият съд може, след като изслуша страните, да разпореди служебно или по тяхно искане някои факти да бъдат установени със свидетели. Съгласно член 68, параграф 1, трета алинея в искането на страната за разпит на свидетел се посочва точно относно какви факти и поради какви причини трябва да бъде разпитан свидетелят.

30      Що се отнася до преценката на Общия съд на направени от страна по спора искания за извършване на процесуално-организационни действия или за събиране на доказателства, е необходимо да се напомни, че единствено Общият съд преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела (вж. Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Sniace//Комисия, C‑260/05 P, Recueil, стр. I‑10005, точка 77 и цитираната съдебна практика)

31      Поради това Съдът се е произнесъл, че дори формулираното в жалбата искане за изслушване на свидетели да посочва точно фактите, по които следва да се изслуша(т) свидетелят или свидетелите, и съображенията, обосноваващи изслушването им, задължение на Общия съд е да прецени относимостта на искането към предмета на спора и към необходимостта от изслушване на посочените свидетели (Решение на Съда от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стр. I‑8417, точка 70, Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 68 и Определение на Съда от 15 септември 2005 г. по дело Marlines/Комисия, C‑112/04 P, непубликувано в Recueil, точка 38).

32      Освен съображенията, изложени в жалбата във връзка с третото искане, жалбоподателите не излагат други съображения в тази насока. Ето защо това искане следва да се отхвърли.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 81 ЕО

 Доводи на страните

33      Жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила член 81 ЕО, тъй като констатациите ѝ съдържали явни грешки в преценката, що се отнася до съществуването на едно-единствено продължено нарушение. Освен това те твърдят, че Комисията не е мотивирала в достатъчна степен решението си и е нарушила правото им да бъдат изслушани.

34      Жалбоподателите оспорват извода на Комисията, що се отнася до трите определящи събития, въз основа на които тя констатира съществуването на едно-единствено продължено нарушение. Става въпрос за тяхното участие в срещи на FNAS в периода между юни 2003 г. и април 2004 г., за състоялата се на 18 март 2004 г. в Есен (Германия) среща с някои конкуренти и за няколко телефонни разговора между двама представители на FRA.BO и IBP Banninger Italia Srl в периода между 2001 г. и април 2004 г.

35      Що се отнася до срещите на FNAS, жалбоподателите подчертават на първо място, че в изложението на възраженията не се приема, че участвайки в тези срещи, жалбоподателите са извършили нарушение. Освен това FNAS била адресат на изложението на възраженията, въпреки че не била призната за виновна в извършването на нарушение на член 81 ЕО.

36      Жалбоподателите твърдят, че Комисията се основава на протоколите от срещите на FNAS, които с едно-единствено изключение не били одобрени от участниците. Последните само подписали списък на присъстващите.

37      Жалбоподателите поддържат, че срещите на FNAS нямали антиконкурентна цел. В подкрепа на това твърдение те се позовават на изявлението на г‑жа I., както и на официална покана за срещата на FNAS на 25 юни 2003 г., чийто дневен ред се отнасял до технически въпрос, а именно опаковката, избрана от клиентите — членове на FNAS. Те допълват, че г‑жа I. е подписала изявлението на Oystertec относно политиката му във връзка с антиконкурентните практики. Освен това срещите на FNAS не били тайни, тъй като клиентите можели да присъстват.

38      Жалбоподателите изтъкват, че IBP Франция се стремяло да се разграничи от опитите на Comap SA за обсъждане на цените. В това отношение те се позовават на изявлението на г‑жа I., която потвърждава, че винаги е действала така, че на срещите на FNAS да се избегнат или пресекат всякакви обсъждания на бъдещи цени или обмен на поверителна информация.

39      Жалбоподателите поддържат, че макар на срещата на 3 ноември 2003 г. един от прекупвачите да е споменал за увеличаването на цените на IBP Франция, считано от 1 януари 2004 г., клиентите били уведомени още на 28 октомври 2003 г. и че следователно информацията вече не била поверителна на пазара. Освен това според жалбоподателите било малко вероятно, предвид съществуващото между участниците недоверие, на срещата на 20 януари 2004 г. да е постигнато съгласие.

40      Жалбоподателите твърдят, че във всички случаи увеличаването на цените през 2004 г. не е свързано със срещите на FNAS. Увеличаването на цените, обявено от IBP Франция в писмото му от 28 октомври 2003 г., било наложено на жалбоподателите от Oystertec. Съществували и други приемливи обяснения за увеличаването на цените, извършено от Comap и Raccord Orléanais SAS през 2004 г., и по-конкретно увеличаването на цените на суровините.

41      Според жалбоподателите от това следва, че срещите на FNAS не са част от предходното едно-единствено продължено нарушение, тъй като тяхната цел е законна и напълно различна от тази на т.нар. „Super EFMA“ срещи, организирани преди или след срещите на European Fittings Manufacturers Association (EFMA, Европейско сдружение на производителите на фитинги).

42      Накрая жалбоподателите изтъкват, че Комисията допуснала явна грешка в преценката, като приела, че географският обхват на срещите на FNAS е общоевропейски. Те поддържат, че той се свежда само до Франция и че единственото, което се споменава в това отношение, са опаковките, използвани на други национални пазари. Според тях става въпрос за правомерни обсъждания относно изискванията на други пазари.

43      Що се отнася до срещата в Есен на 18 март 2004 г. между IBP Германия, R. Woeste & Co. Yorkshire GmbH и Comap, жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно преценила фактите. В това отношение те изтъкват, че г‑н H. от IBP Германия само отговорил на въпроси относно цените на дружеството му и че изобщо не бил обсъждан конкретен процент или точна начална дата за прилагане на увеличените цени. Освен това според жалбоподателите тази информация вече била обществено достъпна и следователно неповерителна.

44      Жалбоподателите поддържат също така, че срещата в Есен била удобен повод за обсъждане, но не нарочно организирана за тази цел. Според тях липсват доказателства, че целта им е същата като преди проверките. Следователно при липсата на „общ план“ Комисията неправилно приела, че тази среща е част от предходното едно-единствено продължено нарушение.

45      Освен това жалбоподателите поддържат, че твърдението за нарушение, свързано със срещата в Есен, не се съдържа в изложението на възраженията. В обжалваното решение също не се посочва, че в това отношение е налице нарушение на член 81 ЕО от страна на IBP Германия или IBP Франция.

46      Жалбоподателите твърдят, що се отнася до проведените от тях телефонни разговори с някои от конкурентите, че видно от обжалваното решение Комисията разполага само с доказателства, и по-конкретно телефонни разпечатки, относно периода между 10 април 2002 г. и 17 юли 2003 г. Ето защо Комисията допуснала явна грешка в преценката, като приела, че тези доказателства подкрепят констатациите ѝ по отношение на периода от март 2001 г. до април 2004 г.

47      За да оборят тезата на Комисията, жалбоподателите твърдят, на първо място, че много по-често инициативата за контакт с г‑н R. (IBP Banninger Italia) била на г‑жа B. (FRA.BO), а не обратното. Противно на поддържаното от Комисията, общата продължителност на тези телефонни разговори била едва около час.

48      На следващо място жалбоподателите изтъкват, че съществува и друго приемливо обяснение за тези телефонни разговори, а именно че макар последната фактура, издадена от IBP Banninger Italia на FRA.BO, да е от септември 2002 г., последното продължава контактите си с IBP Banninger Italia, за да купува от него стоки.

49      Жалбоподателите допълват, че увеличаването на цените на IBP Banninger Italia не е настъпило в периода, за който се отнасят тези телефонни разпечатки. Освен това последните доказвали, че действително са проведени разговори, но не и какво е съдържанието им. FRA.BO изложило само твърдения, без да ги подкрепи с документи и без да предостави подробни сведения.

50      На последно място, жалбоподателите посочват, че както в случая на IMI и Aalberts Industries NV, продължителността на участието им в нарушението трябвало да бъде ограничена най-много до периода на срещите на FNAS.

51      Жалбоподателите считат, че Комисията неправилно е установила наличието на едно-единствено продължено нарушение. Те подчертават, на първо място, липсата на „общ план“ или на „еднаква цел“. Според тях Комисията не е открила никакви статистически данни със същата стойност като тези относно периода преди 2001 г., които да доказват съществуването на система за контрол. Освен това те изтъкват, че въвеждането в Oystertec на програма за привеждане в съответствие с конкурентното право „прекъснало веригата“, изключвайки по този начин констатацията за едно-единствено продължено нарушение.

52      Що се отнася до процесуалните нарушения, жалбоподателите твърдят на първо място, че Комисията не е изложила никакви разумни съображения за това, че се е основала на оскъдните и непотвърдени доказателства на FRA.BO, нито е обяснила защо ги е използвала срещу жалбоподателите, а не срещу Aalberts Industries.

53      На второ място, жалбоподателите твърдят, че в административното производство било нарушено правото им да бъдат изслушани. Това се дължало на факта, че що се отнася до тях, в решението си Комисията се основала на срещите на FNAS, макар да не направила това в изложението на възраженията, както впрочем не се основала на тези срещи и по отношение на AFC, доколкото се позовала на тях само по отношение на FNAS. Комисията се основала и на поведението на г‑н R., въпреки че IBP Banninger Italia не било адресат на изложението на възраженията и никога не било изслушвано и че Комисията не заявила, че твърденията на г‑жа B. представляват нарушение на член 81 ЕО.

54      Комисията счита, че правното основание следва да бъде отхвърлено.

 Съображения на Общия съд

55      Като начало следва да се припомни, че едно нарушение на член 81, параграф 1 ЕО може да бъде резултат не само от изолирано действие, а и от поредица действия или пък от едно продължавано поведение. Когато различните действия се вписват в „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията на общия пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 258).

56      Освен това предприятието може да носи отговорност за общ картел дори ако се установи, че пряко е участвало само в един или няколко от конститутивните елементи на този картел, стига да е знаело или да не е могло да не знае, от една страна, че тайните споразумения, в които участва, се вписват в общ план и от друга страна, че този общ план обхваща всички конститутивни елементи на картела. Освен това, предприятие, което е участвало в едно-единствено усложнено нарушение със собствените си действия, за да допринесе за извършването на нарушението като цяло, също може да носи отговорност за действията на други предприятия в рамките на същото нарушение за целия период на участието си в това нарушение. Такъв е случаят, когато се установи, че съответното предприятие е знаело за неправомерните действия на другите участници или че е могло да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (Решение на Съда от 8 юли 1999 г. по дело Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Recueil, стр. I‑4125, точка 203).

57      Що се отнася до доказването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, следва да се припомни, че Комисията трябва да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че твърдяното нарушение е извършено (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 март 1984 г. по дело CRAM и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, Recueil, стр. 1679, точка 20). Ако съдът има съмнения, те трябва да бъдат в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не би могъл да направи извод, че Комисията надлежно е установила съществуването на разглежданото нарушение, ако все още таи съмнение по този въпрос, особено в производство по обжалване на решение за налагане на глоба (Решение на Общия съд 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T‑38/02, Recueil, стр. II‑4407, точка 215).

58      Постоянна съдебна практика е също така, че не е задължително всяко от приведените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване (вж. Решение на Общия съд от 8 юли 2004 г. по дело JFE Engineering и др./Комисия, T‑67/00, T‑68/00, T‑71/00 и T‑78/00, Recueil, стр. II‑2501, точка 180, и цитираната съдебна практика).

59      Освен това е обичайно дейностите, в които се състоят антиконкурентните споразумения, да бъдат осъществявани нелегално, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично осъществяването на незаконни контакти между стопанските субекти, като протоколи от срещи, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определен брой съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липсата на друго смислено обяснение, доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 55 по-горе, точки 55—57 и Решение от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 51).

60      Комисията трябва да докаже и продължителността на нарушението, тъй като същата е конститутивен елемент на понятието за нарушение съгласно член 81, параграф 1 ЕО. В това отношение посочените по-горе принципи са приложими (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия, C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точки 94—96).

61      Накрая, съгласно постоянната съдебна практика при липсата на изрично разграничаване Комисията може да приеме, че нарушението не е прекратено (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 март 2009 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, C‑510/06 P, Сборник, стр. I‑1843, точка 119 и сл. и цитираната съдебна практика).

62      В случая следва да се отбележи, че IBP Франция не оспорва, че е участвало в картела преди проверките, извършени от Комисията през март 2001 г.

63      Следва също така да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват, че действията, в които Комисията ги упреква, а именно участието им в срещите на FNAS, контактите им с FRA.BO, както и контактите, установени по време на изложението в Есен, са извършени. За сметка на това те оспорват твърдението, че тези действия са антиконкурентни и че се вписват в рамките на установеното за периода преди март 2001 г. едно-единствено, усложнено и продължено нарушение.

64      Поради това следва да се прецени дали действията, установени след извършените от Комисията през март 2001 г. проверки, трябва да бъдат окачествени като антиконкурентни контакти и дали въз основа на тях може да се направи извод, че става въпрос за продължаването на едно и също нарушение.

65      Що се отнася, на първо място, до участието на жалбоподателите в срещите на FNAS, от протоколите от тези срещи се вижда, че по време на срещите на комитета по логистика на FNAS са били обсъждани въпроси, свързани с цените, като например маржовете при продажбите и увеличаването на цените на фитингите.

66      Всъщност следва да се отбележи, че в протокола от 25 юни 2003 г. се споменава приета от конкурентите резолюция, съгласно която „целта е поне да се осигури стабилизиране на цените“. Видно от протокола от 15 октомври 2003 г., Aquatis Франция, IBP и Comap са предоставили на другите производители информация за разпределянето на техните продажби по някои категории стоки и за маржовете им. На срещата от 3 ноември 2003 г. е обменена информация за бъдещото увеличаване на цените. Освен това от протокола от 20 януари 2004 г. е видно, че след като са обменили някои становища, г‑н L. (Comap) е предложил „производителите да уведомят клиентите си за евентуалното увеличаване на цените с 6 % поради увеличаването на цените на суровините, за да се види реакцията на пазара и успоредно с това да се оптимизира себестойността на опаковките“. Съгласно този протокол „[т]ова увеличаване на цените на суровините трябва да се отрази на цялата гама“ и „[е]диничната цена на новите опаковки следователно трябва да се увеличи с 5,3 % или 5,4 %“. Накрая, в резултат на тази среща, на 16 февруари 2004 г. е проведена телефонна конференция, на която всеки производител е изказал мнението си за предвижданото увеличаване на цените.

67      Макар обсъжданията с доставчиците във връзка с искането им за адаптиране на опаковките да са без значение от гледна точка на конкурентното право и подобно искане да води до допълнителни производствени разходи, съгласуването на процента, който ще бъде поет от доставчиците, или на частта от разходите, която ще бъде поета от производителите, само по себе си се отразява върху пазара. Това е въпрос, който предприятието трябва да реши самостоятелно. Същото важи и за маржовете при продажбите и за увеличаването на цените на фитингите.

68      Що се отнася, на второ място, до двустранните контакти, от изявлението на FRA.BO, направено във връзка с искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и от няколко документа, които това дружество е представило в административното производство, е видно, че конкурентите са продължили да обменят чувствителна информация след проверките на Комисията. В този контекст следва да се посочи, че съдържанието на телефонните разговори се доказва с няколко ръкописни записки, направени по време на разговори между представител на Comap и представител на FRA.BO (съображения 508—510 от обжалваното решение), и записка относно разговор между представителя на Aalberts Industries и този на FRA.BO (съображение 511 от обжалваното решение). Следва да се отбележи обаче, че подобни доказателства не са налице, що се отнася до жалбоподателите. Без съмнение телефонните разпечатки на FRA.BO показват, че действително между негов представител и този на жалбоподателите е имало контакти, но не дават никакви сведения за въпросите, обсъждани по време на тези разговори. Поради това следва да се приеме, че що се отнася до жалбоподателите, Комисията се е основала само на изявлението на FRA.BO.

69      В това отношение следва да се отбележи, че изявленията, направени във връзка с исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, имат важна роля. Тези изявления от името на предприятията имат съществена доказателствена стойност, тъй като водят до значителни юридически и икономически рискове (вж. в този смисъл Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 58 по-горе, точки 205 и 211 и Решение по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, точка 59 по-горе, точка 103). Все пак, без да бъде подкрепено от други доказателства, направеното от обвинено в участие в картел предприятие изявление, за което някои от останалите обвинени предприятия твърдят, че е невярно, не може да се счита за достатъчно доказателство, че последните са извършили нарушението (вж. Решение по дело JFE Engineering и др./Комисия, точка 58 по-горе, точка 219 и цитираната съдебна практика). Макар от обжалваното решение да следва, че посочените телефонни разговори не могат да бъдат обяснени с кръстосани доставки, с изключение на тази през юли 2002 г. (съображение 788 от обжалваното решение), и че Комисията разполага с доказателства, че FRA.BO е поддържало антиконкурентни контакти с други конкуренти, трябва да се приеме, че при липсата на други данни твърдението, че контактите между FRA.BO и жалбоподателите имат антиконкурентен характер, не е надлежно доказано. Освен това в обжалваното решение не се споменават и двустранни антиконкурентни контакти между жалбоподателите и други конкуренти.

70      Що се отнася, на трето място, до срещата между г‑н H. (IBP Германия) и представителя на Comap по време на изложението, състояло се на 18 март 2004 г. в Есен, от изявлението на г‑н H. е видно, че същият е отговорил на въпрос, свързан с цените, и че IBP е било предвидило увеличение на цените в края на март 2004 г. След като жалбоподателите не са доказали, че тази информация вече е била общодостъпна, и доколкото официалното писмо на IBP относно това увеличение е било изпратено едва на 30 март 2004 г., се налага изводът, че става въпрос за контакт, без значение изолиран или не, който е свързан с тарифната политика на германския пазар.

71      Доводът, че този обмен няма антиконкурентен характер поради липсата на взаимност, е неотносим. Съдебната практика не изисква обменът на информация да е взаимен, за да се приеме, че е нарушен принципът на самостоятелно поведение на пазара. В това отношение от съдебната практика следва, че разгласяването на чувствителна информация премахва несигурността относно бъдещото поведение на конкурента и пряко или непряко влияе върху стратегията на получателя на информацията (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 ноември 2006 г. по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, Recueil, стр. I‑11125, точка 51 и цитираната съдебна практика).

72      Следователно на този етап се налага изводът, че повечето от извършените след проверките на Комисията през март 2001 г. действия, а именно контактите в рамките на срещите на FNAS и срещата по време на изложението в Есен, са имали антиконкурентен характер.

73      Що се отнася до това дали става въпрос за продължаване на констатираното преди март 2001 г. нарушение, следва да се отбележи, че последното се е изразявало в редовното поддържане, в продължение на години, на многостранни и двустранни контакти между конкуриращи се производители, като целта на тези контакти е била да се установят незаконни практики, чрез които изкуствено да се организира функционирането на пазара на фитингите, по-конкретно в областта на цените.

74      Посочените контакти са били установени по време на срещи, организирани в рамките на съсловни сдружения, и по-конкретно в рамките на EFMA (по време на т.нар. „Super EFMA“ срещи), на търговски изложения, на срещи ad hoc и в рамките на двустранен обмен на становища. По правило инициативите за обсъждане на евентуални увеличения на цените често са били поемани на европейско равнище, а резултатът е бил изпълняван на национално, като производителите са прилагали предвидения в отделната страна механизъм за съгласуване на цените и местните договорки, които допълвали установените на европейско равнище.

75      Действията, за които се твърди, че са извършени след март 2001 г., също се изразяват в установяването на контакти в рамките на съсловни сдружения (срещи на FNAS), двустранни контакти между конкурентите по повод параметрите на конкуренцията, като например цените, ценовите увеличения и прилаганите спрямо клиентите търговски условия, както и контакти по време на търговски изложения (изложението в Есен).

76      След като целта на антиконкурентните практики е останала същата, а именно съгласуване на цените, обстоятелството, че някои характеристики или интензитетът на тези практики са се променили, е без значение при преценката дали разглежданият картел е продължил да съществува. В това отношение следва да се отбележи, че е възможно след проверките от страна на Комисията картелът вече да няма така ясно изразена структура и дейността му да е с различен интензитет. Все пак фактът, че в различни периоди дейността на картела може да е с различен интензитет, не означава, че той е престанал да съществува.

77      В това отношение следва да се приеме, че макар след проверките през март 2001 г. броят на участниците в картела е намалял от девет на четири, основните участници в картела преди тези проверки (а именно Comap, IBP и бившите дъщерни дружества на IMI) са продължили, видно от обжалваното решение, участието си и след проверките на Комисията. Освен това някои от лицата, които са участвали в картела преди март 2001 г., са продължили участието си и след тази дата.

78      Що се отнася до географския обхват на нарушението, макар срещите на FNAS да са се отнасяли само до френския пазар, изглежда, че след март 2001 г. други национални пазари като германския, гръцкия и италианския също са били визирани в рамките на антиконкурентните контакти между конкурентите. Макар да са участвали в картела само във връзка с германския и френския пазар, жалбоподателите не са могли да не знаят, че обхватът на картела е по-голям и следователно че други национални пазари също са били визирани от техните конкуренти.

79      Доколкото поведението на всеки от участниците, включително жалбоподателите, е било насочено към една и съща антиконкурентна цел, а именно ограничаване на конкуренцията на пазара на фитингите чрез съгласуване на цените и на ценовите увеличения и чрез обмен на чувствителна информация, Комисията правилно е приела, че става въпрос за продължаването на предходно нарушение.

80      Накрая, останалите доводи, изложени от жалбоподателите във връзка с това правно основание, а именно изведените от обстоятелството, че протоколите от срещите не са одобрени, че самата FNAS не е адресат на обжалваното решение или още че се е прилагала програмата за борба с антиконкурентните практики, не поставят под съмнение този извод.

81      Що се отнася, първо, до довода, че протоколите от срещите на FNAS не са били одобрени, той е неотносим. Всъщност е безспорно, че жалбоподателите са представлявани на тези срещи. Поради това, доколкото посочените протоколи са им били предоставени, жалбоподателите са имали възможност, било писмено, било по време на следващата среща, да ги поправят или да посочат точките, с които не са съгласни.

82      Що се отнася, второ, до довода, че самата FNAS не е адресат на обжалваното решение, той също е без значение. В това отношение следва да се отбележи, че видно от съображение 606 от обжалваното решение, Комисията е приела, че „макар да са налице данни, от които да се установява, че производителите са сключили споразумение, което според [AFC] са приложили, липсват каквито и да било данни, че FNAS е приела активно да изпълнява възложената ѝ от производителите задача или че е улеснила прилагането на споразумението“. Ето защо в съображение 607 от обжалваното решение Комисията правилно е приела, че FNAS не е участвала в разглежданото споразумение и поради това не би следвало да е сред адресатите на обжалваното решение.

83      Що се отнася, трето, до довода, изведен от обстоятелството, че програмата за борба с антиконкурентните практики се е прилагала, следва да се отбележи, че фактът, че жалбоподателите са приели „compliance programme“, не поставя под съмнение участието им в антиконкурентните срещи. Освен това се налага изводът, че липсват документи, въз основа на които да се приеме, че те са се разграничили публично от картела.

84      Накрая, що се отнася, четвърто, до тезата, че в изложението на възраженията жалбоподателите не били упрекнати в нарушение по повод срещите на FNAS и че следователно правото им на изслушване било нарушено, следва да се приеме, че с искането си за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер самите жалбоподатели са представили протоколите от срещите на FNAS и че впоследствие в изложението на възраженията Комисията е посочила, че според нея антиконкурентните контакти, включително установените по време на срещите на FNAS, са били част от едно-единствено продължено нарушение.

85      Предвид всички изложени по-горе съображения първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

 По второто правно основание, изведено от грешка при изчисляването на глобата

 Доводи на страните

86      На първо място жалбоподателите твърдят, че размерът на наложената на IBP Франция глоба надвишава 10 % от нейния оборот, който през 2005 г. е едва 4 896 000 EUR. Следователно максималният размер на глобата на IBP Франция трябвало да бъде 489 600 EUR.

87      Освен това жалбоподателите поддържат, че за едни и същи действия на IBP Франция е наложена два пъти глоба в размер на 5,63 милиона евро — първия път за периода, през който е било част от Delta, а втория път за периода, през който е било част от AFC.

88      Що се отнася до прилагането на Насоките от 1998 г., жалбоподателите излагат редица доводи срещу подхода на Комисията. На първо място, те поддържат, че нарушението трябвало да бъде квалифицирано като „незначително“, а не като „особено сериозно“. В подкрепа на тази теза жалбоподателите се позовават на промяната в политиката на Oystertec, на обстоятелството, че са доказали, че са се разграничили от картела, и на факта, че Комисията никога не е твърдяла, че са участвали в „особено тежко“ нарушение.

89      На второ място, жалбоподателите твърдят, че доказаната продължителност на участието им в нарушението е само седем месеца, докато според изчисленията на Комисията те са участвали в нарушението две години и четири месеца. Освен това те считат, че са третирани неравно спрямо Aalberts Industries, по отношение на което не е било прието, че е участвало в нарушението за периода от 2001 г. до юни 2003 г., и то въпреки че Комисията не разполагала с никакви други доказателства по отношение на това дружество освен използваните срещу жалбоподателите.

90      На трето място, жалбоподателите изтъкват, че като съобразила размера на глобите с пазарните дялове на съответните предприятия, Комисията не отчела факта, че AFC е „по-незначителен оператор“. Те възразяват и срещу увеличаването на основния размер на глобата им с 60 %, поради това че не са прекратили нарушението след проверките на Комисията, като посочват, че AFC ги е придобило едва на 23 ноември 2001 г., тоест осем месеца след посочените проверки.

91      На четвърто място, що се отнася до увеличението, приложено поради това, че AFC е предоставило невярна информация, жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като е приложила подобно увеличение от 50 %. Всъщност, макар г‑н R. да допуснал грешка, Комисията не доказала, че тази грешка е умишлена. Освен това Регламент № 1/2003 не оправомощавал Комисията да наложи глоба в размер, достигащ до 1 % от оборота на предприятието, което в отговор на искане за предоставяне на информация е предоставило неточна или подвеждаща информация.

92      Освен това жалбоподателите оспорват достоверността на изявленията на FRA.BO. В това отношение те считат, че представените от последното доказателства не се потвърждават от други доказателства и че FRA.BO има интерес да прехвърли вината върху своите конкуренти, за да може наложената му глоба да бъде намалена.

93      На пето място, жалбоподателите упрекват Комисията, че в обжалваното решение се позовава само на „съответния продукт“, като напълно пренебрегва действителния обхват на пазара, който включвал и продукти като пластмасовите фитинги.

94      На шесто място, жалбоподателите поддържат, че ако бяха обвинени в нарушение, квалифицирано като „особено сериозно“, са щели да изложат редица доводи във връзка с финансовите затруднения на AFC. Според тях Комисията нарушила правата им и поради това че не се постарала да установи дали дъщерните дружества на AFC имат финансова възможност да заплатят наложената глоба.

95      Накрая, жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е приложила Известието относно сътрудничеството от 1996 г. Те посочват в частност, че имали оправдани правни очаквания, че глобата им ще бъде намалена, тъй като Комисията е приела тяхното искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Следователно, ако е имала резерви във връзка с това тяхно искане, трябвало е да ги изложи.

96      Противно на становището на Комисията, жалбоподателите поддържат, че тяхното съдействие, и по-конкретно представените доказателства за срещите на FNAS и за срещата на изложението в Есен, е допринесло за установяването на фактите. Освен това жалбоподателите предоставили информация, потвърждаваща съдържащата се в искането на FRA.BO за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

97      Освен това жалбоподателите изтъкват, че Комисията придала твърде голямо значение на късната според нея дата, на която е направено искането за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Те поддържат, че след като установили евентуалните антиконкурентни дейности, са взели незабавно мерки за представяне на това искане.

98      Що се отнася до евентуалното оспорване на приетите за установени факти, жалбоподателите посочват, че от искането им за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер ясно личи, че не оспорват фактите, отнасящи се до FNAS и състоялата се по време на изложението в Есен среща. Те единствено възразяват срещу начина, по който Комисията тълкува тези факти, за да докаже съществуването на едно-единствено продължено нарушение. Що се отнася до телефонните разговори, жалбоподателите твърдят, че не могат нищо да признаят, тъй като тези твърдения не са подкрепени с доказателства.

99      От това жалбоподателите правят извод, че наложената им глоба е трябвало да бъде намалена на основание на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. поне с толкова процента, с колкото е намалена тази на Delta, а именно с 20 %, и дори с близо 50 %, за да бъде отчетен техният принос при събирането на доказателства.

100    Комисията счита, че настоящото правно основание следва да се отхвърли.

 Съображения на Общия съд

101    Що се отнася до твърдението за надвишаване на посочения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 % от общия оборот, следва да се припомни, че когато адресатът на решение, с което Комисия му налага глоба, е водещ в група, представляваща един-единствен икономически субект, оборотът, който следва да бъде взет предвид при прилагането на този таван е оборотът на цялата група. При приемането на обжалваното решение IBP Франция е изцяло притежавано от IBP дъщерно дружество, като двете дружества са образували един-единствен икономически субект. Поради това Комисията правилно се е основала на общия оборот на IBP, за да определи посочения таван.

102    Оплакването, че глобата в размер на 5,63 милиона евро е наложена два пъти на IBP Франция за едни и същи действия — първия път за периода, през който е било част от Delta, а втория път за периода, през който е било част от AFC, трябва да бъде отхвърлено. Всъщност единствената глоба, наложена на IBP Франция след прилагането на тавана от 10 %, определен въз основа на оборота на IBP, е била разделена на две отделни части поради солидарната му отговорност, от една страна, с неговото бивше дружество майка и от друга страна, с настоящото му дружество майка.

103    Във връзка с оплакването, изведено от неправилното прилагане на Насоките от 1998 г., що се отнася най-напред до тежестта на нарушението, първо, трябва да се припомни, че доводът на жалбоподателите, че настъпилите след 2001 г. обстоятелства нямат отношение към предходното нарушение, вече бе отхвърлен. Ето защо доводът, че установените след 2001 г. действия не биха могли да бъдат квалифицирани като особено сериозно нарушение, е ирелевантен. Всъщност по своето естество хоризонталните споразумения относно цените са особено сериозни нарушения. Второ, характерно за понятието „едно-единствено, усложнено и продължено“ е, че квалификацията „особено сериозно“ важи за всички конститутивни елементи на това нарушение и за цялата му продължителност. Обстоятелството, че някои периоди на нарушението се характеризират с различен интензитет, не поставя под съмнение тази констатация. Трето, квалификацията „особено сериозно“ важи по отношение на всички участници в нарушението. Едва при преценката на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства може да бъде взета предвид степента на личното участие на съответното предприятие. Накрая, в изложението на възраженията вече бе посочено, че Комисията счита нарушението за особено сериозно. Следователно жалбоподателите нямат основание да твърдят, че тази квалификация се отнася единствено до IBP Франция.

104    Що се отнася, на следващо място, до довода, изведен от твърдяното неравно третиране на жалбоподателите спрямо Aalberts Industries, що се отнася до продължителността на участието им в нарушението, той също не може да бъде приет. Всъщност, след като преценява доказателствата в тяхната цялост, Комисията заключава, че не разполага с достатъчно доказателства, за да приеме, че Aalberts Industries е участвало в нарушението през периода непосредствено след проверките. Освен това IMI, праводателят на Aalberts Industries, прекратява участието си веднага след проверките. Това обаче не е така в случая с Delta и жалбоподателите, които не са се разграничили публично от разглеждания картел. Освен това, дори при преценката на доказателствата Комисия да е нарушила принципа за равно третиране, прилагането на този принцип трябва да се съчетава с принципа на законност, съгласно който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго.

105    Що се отнася, на трето място, до довода, свързан с увеличаването на основния размер на глобата с 60 %, поради това че жалбоподателите са продължили да участват в картела след извършените от Комисията проверки, следва да се припомни, че жалбоподателите само изтъкват, че подобно увеличение е „ирационално“, доколкото изкупуването от AFC е осъществено едва на 23 ноември 2001 г. и новото ръководство незабавно се е разграничило от картела чрез въвеждането на процедури за съответствие. Поради това, първо, следва да се приеме, че жалбоподателите не оспорват правото на Комисията да отчете като отегчаващо обстоятелството, че дадено предприятие е продължило да участва в нарушението след започналото по този повод разследване. Второ, както вече бе констатирано по-горе, независимо от приетата програма за привеждане в съответствие с общностното право, жалбоподателите са продължили участието си в картела и след март 2001 г. Поради това изложеният от жалбоподателите довод не може да бъде приет.

106    Що се отнася, на четвърто място, до увеличаването на основния размер на глобата с 50 %, поради това че AFC предоставило невярна информация, видно от съображение 789 от обжалваното решение, Комисията е приела, че представената информация я е въвела в заблуждение, обстоятелство, което според нея трябва да се окачестви като отегчаващо.

107    В това отношение следва да се припомни, че посочената информация се съдържа в изявление, приложено към отговора на AFC на изложението на възраженията, в която г‑н R. (IBP Banninger Italia) посочва, че в разглеждания период не е имал разговори с FRA.BO. След като са му представени някои издадени на FRA.BO фактури за телефон, той все пак променя отговора си, от една страна, като посочва, че не си спомня за тези разговори, и от друга страна, като изтъква, че тези разговори са били без каквито и да било последици от гледна точка на конкурентното право.

108    Следва да се отбележи, че глоба — независимо дали става въпрос за такава по член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003 или по член 23, параграф 2 от посочения регламент — може да бъде наложена само ако съответното действие е извършено „умишлено или поради небрежност“. Освен това отегчаващите обстоятелства дават възможност да се вземе предвид относителната тежест на участието в нарушението на съответното предприятие, като увеличението на размера на глобата поради наличието на отегчаващо обстоятелство трябва да бъде пропорционално на тежестта на укоримото поведение.

109    Освен това фактът, че Регламент № 1/2003 оправомощава Комисията да наложи глоба в максимален размер от 1 % от оборота на предприятието поради възпрепятстване или предоставяне на неточна или подвеждаща информация в отговор на искане за информация, като отделно нарушение, не поставя под съмнение възможността ѝ да отчете това обстоятелство като отегчаващо (вж. в този смисъл Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C‑308/04 P, Recueil, стр. I‑5977, точка 64). Същевременно следва да се уточни, че възприемането на едната от двете квалификации изключва възможността да се възприеме едновременно и другата, що се отнася до едно и също поведение.

110    Освен това, доколкото жалбоподателите изтъкват, че принципът на пропорционалност е нарушен, поради това че в член 23, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 са посочени различни тавани, Общият съд не може да подкрепи техните съображения. Всъщност двете разпоредби се отнасят до различни нарушения.

111    При всички положения член 23, параграф 1 от Регламент № 1/2003 не е приложим в случая, тъй като не става въпрос за искане или въпрос, формулиран в приложение на член 18 или член 20 от този регламент, а за отговор на изложенията на възраженията, направен в контекста на упражняване на правото на защита. Макар предприятията да имат право да решат дали да отговорят на отправените им по реда на член 18, параграф 1 от Регламент № 1/2003 искания, от член 23, параграф 1, буква а) от посочения регламент следва, че когато предприятията са се съгласили да отговорят, те са длъжни да предоставят точна информация. В това отношение следва да се приеме, че предвид общата система на Регламент № 1/2003 задължението за предоставяне на точна информация се прилага и когато става въпрос за отговор на изложението на възраженията. Без съмнение е вярно, че не съществува задължение да се даде отговор на изложението на възраженията. Освен това упражняването на правото на защита включва и правото да се оспори доказателствената стойност на документите, на които се основава Комисията. Все пак, ако предприятието предостави друга информация, например под формата на свидетелски показания, за да установи, че посочените от Комисията в изложението на възраженията доказателства са неистински, тази информация трябва да бъде точна.

112    В случая Комисията приема като отегчаващо обстоятелство предоставянето на невярна информация. Всъщност Комисията упреква AFC, че е отрекло, от една страна, провеждането на телефонни разговори и от друга страна, обстоятелството, че тези разговори са имали (както тя твърди) антиконкурентен характер. Както обаче самата Комисия признава в съдебното заседание, без този последен елемент, посочените телефонни разговори нямаше да имат значение за настоящото производство и следователно да бъдат отегчаващо обстоятелство.

113    Що се отнася до първия елемент, следва да се отбележи, че в първото си изявление от 29 ноември 2005 г. г‑н R. отрича, както бе посочено в точка 107 по-горе, провеждането на тези разговори. В това отношение той заявява, че „разбира, че г‑жа [B.] твърди, че е разговаряла с [него] по телефона в периода 2001—2005 г., и по-вероятно в периода от 2001 г. до април 2004 г.“, но че това „не е вярно“. В поправеното си изявление от 17 март 2006 г., след представянето на телефонните разпечатки, той посочва, че не си спомня за тези разговори. Той проверява тези телефонни разговори чрез разпечатките от своя мобилен телефон за периода между септември 2002 г. и декември 2003 г., които потвърждават, че не е набирал телефонните номера на г‑жа B.

114    В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателите са тези, които трябва да проверят достоверността на дадено изявление, преди да го приложат към отговора си на изложението на възраженията, или поне въпросните телефонни разпечатки, както впрочем е направено във връзка с поправеното изявление на г‑н R. В този смисъл би могло да става въпрос за небрежно поведение. Обстоятелството, че впоследствие жалбоподателите са взели вътрешни мерки, не променя нищо в това отношение.

115    Що се отнася до втория елемент обаче, следва да се приеме, че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на изявлението на FRA.BO, че с г‑н R. (IBP Banninger Italia) са провеждани редовни телефонни разговори с антиконкурентен характер (вж. също точка 69 по-горе). Всъщност, видно от отговора на FRA.BO на изложението на възраженията, г‑жа P. и г‑жа B. посочват, че не си спомнят съдържанието на всеки телефонен разговор. От този отговор се вижда, че те само са посочили, че като цяло били проведени много телефонни разговори, включително такива, при които с конкурентите са били обсъждани цените и условията, прилагани в отношенията с клиентите. В изявлението си г‑жа B. само отбелязва, че си спомня да е разговаряла с г‑н R.

116    Следователно макар провеждането на посочените телефонни разговори да е доказано, не е установено, че те имат антиконкурентен характер. Поради това Комисията неправилно е приела, че предоставянето на въпросната информация представлява отегчаващо обстоятелство.

117    От изложените по-горе съображения следва, че независимо от въпроса дали процентът на увеличение е бил съразмерен предвид конкретните обстоятелства, Комисията неправилно е увеличила основния размер на глобата с 50 %. Що се отнася до отражението върху размера на глобата, следва да се приеме, че същевременно размерът на наложената на жалбоподателите глоба остава непроменен поради прилагането на посочения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 %.

118    Що се отнася, на пето място, до довода, че Комисията не определила разглеждания пазар и само се позовала на „съответния продукт“, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика пазарът, до който се отнася решение на Комисията за установяване на нарушение на член 81 ЕО, се определя от споразуменията и дейностите на картела (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, непубликувано в Recueil, точка 90). Съгласно съображение 634 от обжалваното решение обаче проведеното от Комисията разследване показва, че в различни моменти в периода на действие на картела всички фитинги по вид и размер, включително пресфитингите, са били предмет на обсъждания с антиконкурентен характер. Освен това, дори да се предположи, че пластмасовите фитинги са част от пазара на фитинги, както изтъкват жалбоподателите, от преписката по делото не е видно, че те са били предмет на антиконкурентни мерки.

119    Що се отнася, на шесто място, до финансовите затруднения на AFC и доколкото жалбоподателите упрекват Комисията, че не е взела предвид възможностите им да платят глобата, този довод не може да се приеме.

120    Първо, при определянето на размера на глобата Комисията не е длъжна да отчита лошото финансово състояние на дадено предприятие, тъй като признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия (вж. в този смисъл Решение на Съда от 8 ноември 1983 г. по дело IAZ International Belgium и др./Комисия, 96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, Recueil, стр. 3369, точки 54 и 55 и Решение на Съда по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 31 по-горе, точка 327).

121    Второ, фактът, че платежоспособността е изрично посочена в точка 5, буква б) от Насоките от 1998 г., не поставя под съмнение тази съдебна практика. Всъщност тази способност е релевантна само в „специфичен социален контекст“, а именно когато последствията от заплащането на глобата по-специално могат да доведат до увеличаване на безработицата или до влошаване в икономическите сектори, които се намират във възходяща или низходяща позиция спрямо въпросното предприятие (Решение по дело SGL Carbon/Комисия, точка 109 по-горе, точка 106).

122    Жалбоподателите обаче не са представили никакви доказателства в подкрепа на съществуването на подобен контекст. Освен това като адресати на изложението на възраженията, което съдържа квалификация на нарушението, в административното производство те не са поискали от Комисията да вземе предвид невъзможността им да платят глобата.

123    Що се отнася, накрая, до доводите, изведени от неправилното прилагане на Известието относно сътрудничеството от 1996 г., доколкото Комисия е отказала да намали, на основание разпоредбите на раздел Г, параграф 2, първо и второ тире от посоченото известие, размера на наложената им глоба, те също следва да бъдат отхвърлени. В това отношение от съдебната практика се вижда, че намаляването на размера на глобата поради съдействие в хода на административното производство е оправдано единствено ако поведението на разглежданото предприятие е позволило на Комисията по-лесно да установи съществуването на нарушение и при необходимост да го прекрати (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101, точка 36). Също видно от съдебната практика, намаляването на основание на Известието относно сътрудничеството от 1996 г. може да бъде оправдано само когато предоставените сведения, и по-общо поведението на засегнатото предприятие, в това отношение могат да се считат за доказващи истинско съдействие от негова страна (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 31 по-горе, точки 388—403, и в частност точка 395). Видно от преписката по делото обаче, сътрудничеството от страна на жалбоподателите е било много ограничено.

124    В това отношение, първо, следва да се отбележи, че от името на групата AFC е направило искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на един много напреднал етап от производството и след искането на FRA.BO, което вече е било представило преки доказателства за нарушението. Без съмнение предоставената от AFC информация е помогнала на Комисията да установи съществуването на нарушението за периода между юни 2003 г. и април 2004 г., тъй като е потвърдила тази на FRA.BO. AFC обаче е признало само ограничен брой факти за периода след проверките на Комисията и оспорва участието на IBP в нарушението през този период.

125    Второ, макар AFC да е източник на информацията за срещата, състояла се на изложението в Есен, жалбоподателите омаловажават значението на това събитие. Същото важи и за срещите, проведени в рамките на FNAS.

126    Накрая, в този контекст жалбоподателите не могат да твърдят, че са имали оправдани правни очаквания относно резултата от искането им за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. В раздел Д, параграф 2 от Известието относно сътрудничеството от 1996 г. действително се уточнява, че едва при приемането на решението си Комисията преценява дали са изпълнени посочените в раздели Б, В или Г от това известие условия.

127    С оглед на всички изложени по-горе съображения второто правно основание трябва да бъде отхвърлено, а оттам и жалбата в нейната цялост, без да е необходимо да се уважи направеното от жалбоподателите искане за извършване на процесуално-организационни действия или за събиране на доказателства.

 По съдебните разноски

128    Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства. С оглед на конкретните обстоятелства (вж. точка 117 по-горе) Общият съд счита за правилно жалбоподателите да понесат направените от тях съдебни разноски, както и 80 % от тези на Комисията, а последната да понесе 20 % от направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      IBP Ltd и International Building Products France SA понасят направените от тях съдебни разноски и 80 % от тези на Европейската комисия. Те понасят и съдебните разноски, направени от тях и Комисията в обезпечителното производство.

3)      Комисията понася 20 % от направените от нея съдебни разноски.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 март 2011 година.

Подписи

* Език на производството: английски.