Дело T-270/06

Lego Juris A/S

срещу

Служба за хармонизация във вътрешнияпазар (марки и дизайни) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявка за триизмерна марка на Общността — Червено блокче „Lego“ — Абсолютно основание за отказ — Знак, който се състои изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат — Член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 40/94 — Представени доказателства“

Решение на Първоинстанционния съд (oсми състав) от 12 ноември 2008 г.   II ‐ 3120

Резюме на решението

1. Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред общностния съд — Законосъобразност на решението на апелативен състав

   (член 63 от Регламент № 40/94 на Съвета)

2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Знаци, които се състоят изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат

   (член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 на Съвета)

3. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Знаци, които се състоят изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат

   (член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 на Съвета)

1.  Целта на жалбата до Първоинстанционния съд е да се осъществи контрол за законосъобразност върху решенията на апелативните състави на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) по смисъла на член 63 от Регламент № 40/94 относно марката на Общността. При това положение задачата на Първоинстанционния съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за първи път пред него. Всъщност допускането на тези доказателства е в противоречие с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, според който с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред апелативния състав.

   Нито за страните, нито за Първоинстанционния съд обаче съществува пречка при тълкуването на общностното право да се позовават на общностната, националната или международната съдебна практика. Подобна възможност за препращане към решения на национални юрисдикции не се споменава в припомнената по-горе съдебна практика, тъй като не се твърди, че апелативният състав не е взел предвид факти от определено решение на национална юрисдикция, а че е нарушил разпоредба на Регламент № 40/94 и се позовава на съдебната практика в подкрепа на това правно основание.

   (вж. точки 22 и 24)

2.  По смисъла на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността „[се] отказва […] регистрацията на […] знаците, които се състоят главно от […] формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат“.

   Думата „главно“, която се съдържа в посочения член, трябва да се разбира в светлината на израза „съществени характеристики, изпълняващи техническа функция“, използван в точки 79, 80 и 83 от Решение от 18 юни 2002 г. по дело Philips (C-299/99). Всъщност от този израз следва, че прибавянето на несъществени характеристики, които нямат техническа функция, не дава възможност формата да избегне приложението на това абсолютно основание за отказ, ако всички съществени характеристики на тази форма отговарят на подобна функция.

   Формулировката „необходима за получаването на технически резултат“, която се съдържа в посочения член, не означава, че това абсолютно основание за отказ се прилага само когато разглежданата форма е единствената, която позволява получаването на посочения резултат. Следователно за да се приложи това абсолютно основание за отказ, е достатъчно съществените характеристики на формата да обединяват техническите характеристики, които в техническо отношение са в състояние да породят и са достатъчни за получаването на предвидения технически резултат дори да може резултатът да бъде постигнат чрез други форми, използващи същото или друго техническо решение.

   (вж. точки 36, 38, 39 и 43)

3.  Определянето на съществените характеристики, които отговарят на техническата функция на една форма, се извършва в рамките на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността с ясната цел да се позволи разглеждането на функционалността на разглежданата форма. Възприятието на целевия потребител обаче не е релевантно за анализа на функционалността на съществените характеристики на формата. Всъщност целевият потребител може да не разполага с техническите познания, които са необходими за преценка на съществените характеристики на дадена форма, поради което е възможно определени характеристики да са съществени от негова гледна точка, а да не бъдат такива при анализ на функционалността, както и обратното. При това положение следва да се приеме, че съществените характеристики на формата трябва да бъдат обективно определени за целите на прилагане на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 въз основа на нейното графично представяне и евентуалните описания, представени по време на заявяване на марката.

   В рамките на анализа на функционалността на така определените съществени характеристики нищо не изключва възможността Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) да взима предвид всеки релевантен доказателствен елемент.

   (вж. точки 70, 78)