1

На 7 февруари 2001 г. жалбоподателят, Oakley, Inc., подава заявка за марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и, дизайни модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от относно марката на Общността, съответно изменен (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146).

2

Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „O STORE“.

3

Услугите, за които се иска регистрацията, попадат в клас 35 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Услуги за продажба на дребно и на едро, включително услуги за продажба на дребно по интернет; продажба на едро и дребно на очила, слънчеви очила, оптични стоки и аксесоари, облекло, шапки и други принадлежности за глава, обувки, часовници, хронометри, бижута, ваденки, плакати, чанти за спорт, раници и портфейли“.

4

Тази заявка е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 77/01 от 3 септември 2001 г.

5

На 11 февруари 2002 г. жалбоподателят получава регистрация на марката на Общността „O STORE“ под номер 2074599.

6

На 14 октомври 2002 г. встъпилата страна, Venticinque Ltd, подава искане за обявяване на недействителност по отношение на всички услуги, защитени чрез регистрацията на марката на Общността, съгласно член 52, параграф 1, буква a) и съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Искането се основава на съществуването на вероятност от объркване между марката на Общността и по-ранната словна марка „THE O STORE“, която е била регистрирана на във Франция под номер 3073591 за следните стоки, включени в класове 18 и 25 от Ницската класификация:

7

С Решение от 18 юни 2004 г. отделът по заличаването уважава искането за обявяване на недействителност, що се отнася, от една страна, до услугите за „продажба на дребно и на едро на облекло, шапки и други принадлежности за глава, обувки, чанти за спорт, раници и портфейли“, поради това че макар естеството, предназначението и употребата на тези услуги да се различават от естеството, предназначението и употребата на стоките, обхванати от по-ранната национална марка, е възможно те да споделят едни и същи канали на дистрибуция, и от друга страна, до „услугите за продажба на дребно и на едро, включително услуги[те] за продажба на дребно по интернет“, поради това че тъй като описанието на тези услуги е общо, то включвало продажбата на всякакви видове стоки, сред които обхванатите от по-ранната марка. За сметка на това отделът по заличаването отхвърля искането за обявяване на недействителност, що се отнася до услугите за „продажба на дребно и на едро на очила, слънчеви очила, оптични стоки и аксесоари, часовници, хронометри, бижута, ваденки, плакати“, тъй като счита, че услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно с тези стоки, не споделят едни и същи канали на дистрибуция като тези на кожените стоки и на облеклата, обхванати от по-ранната марка.

8

На 5 и на 6 август 2004 г. жалбоподателят и встъпилата страна съответно обжалват решението на отдела по заличаването.

9

С решение от 17 януари 2006 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) първи апелативен състав потвърждава решението на отдела по заличаването и следователно отхвърля двете жалби.

10

Апелативният състав отбелязва, че:

11

Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

12

СХВП моли Първоинстанционния съд:

13

Встъпилата страна моли Първоинстанционния съд:

14

В хода на съдебното заседание СХВП заявява, че се отказва от твърдението за недопустимост, което е повдигнала в писмения си отговор на искането на жалбоподателя, целящо също отмяна на обжалваното решение, поради това че апелативният състав е потвърдил решението на отдела по заличаването, с което се отхвърля искането за обявяване на недействителност на марката на Общността „O STORE“ за услугите за „продажба на дребно и на едро на очила, слънчеви очила, оптични стоки и аксесоари, часовници, хронометри, бижута, ваденки, плакати“, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание.

15

Жалбоподателят посочва едно — единствено правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94. Встъпилата страна предявява искане на основание член 134, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

16

На първо място, жалбоподателят твърди, че не съществува никаква прилика между разглежданите стоки и услуги, като по този начин апелативният състав погрешно е заключил, че съществува подобна прилика. Първо, апелативният състав бил тълкувал погрешно естеството на услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно. След това той приложил неправилно Решение на Съда от 29 септември 1998 г. по дело Canon (C-39/97, Recueil, стр. I-5507). Накрая, той погрешно отхвърлил неговите доводи относно необходимостта да се отхвърли сходството на стоките и услугите, за да се избегне прекалено широка защита на марките, обхващаща услугите, предоставяни по принцип в рамките на търговията на дребно.

17

Първо, що се отнася до естеството на услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, жалбоподателят установява, че апелативният състав приема това за обикновена продажба на стоки, като по този начин той приравнява услугите и стоките, продавани на дребно. Това противоречало на Решение на Съда от 7 юли 2005 г. по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte (C-418/02, Recueil, стр. I-5873). Жалбоподателят обаче отбелязва, от една страна, че от десетина години все повече се приема идеята, според която услугата, включена в търговията на дребно, е отделна услуга, и от друга страна, че услугите, предоставени в рамките на търговията на дребно, могат да представляват отделни услуги от обикновената сделка за продажба на една стока.

18

Второ, жалбоподателят твърди, че апелативният състав е приложил неправилно критериите за прилика на въпросните стоки и услуги. Така, апелативният състав бил отбелязал погрешно в точка 20 от обжалваното решение съществуването на близка прилика от гледна точка на естеството на разглежданите стоки и услуги, поради това че двете имали един и същ предмет, а именно предлагане на стока на крайните потребители, тъй като стоките и услугите имали различно естество, като първите имали веществен характер, а вторите не. Що се отнася до техните съответни съставни елементи, начини на функциониране и физически характеристики, разглежданите услуги и стоки били абсолютно различни, като не съществувало никаква прилика.

19

По същия начин, предназначението на разглежданите стоки и услуги било различно. Всъщност предназначението на стоките, обхванати от марката „THE O STORE“, било описано като защита срещу атмосферните промени и като модни артикули, докато предназначението на услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, обхванати от марката „O STORE“, се състояло в оказване на помощ на потребителите при пълно удобство да гледат, избират и купуват стоки. Констатацията на апелативния състав в точка 19 от обжалваното решение, според която „предназначението на продажбата на дребно и предназначението на стоки, които се продават на дребно, е твърде подобно, а именно: предлагане на стока на крайните потребители“, била погрешна и не разграничавала отделните категории „услуги, предоставяни в рамките на търговията на дребно“, и „стоката сама по себе си“.

20

Жалбоподателят уточнява, че използването определя начина на употреба, който позволява на стоката да изпълни своята цел, и можел по принцип да се изведе от начина на функциониране на стоките или от функцията, изпълнявана от стоките или от услугите на пазара, т.е тяхното предназначение. Той отбелязва, че стоките, обхванати от по-ранната марка, имат за основна функция да служат като защита срещу атмосферните промени и като модни артикули, докато противоположно на тях, услугите, предоставени в рамките на търговията на дребно, удовлетворяват нуждата на потребителите да бъдат съветвани, що се отнася до различните артикули, и да бъдат в състояние да изберат и да закупят различни стоки. Ето защо апелативният състав неправилно установил в точка 21 от обжалваното решение, че потребителите не използвали по различен начин услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, и стоките.

21

Що се отнася до конкурентния характер на стоките и на услугите, жалбоподателят изтъква, че последните се конкурират, когато се разглеждат от потребителите като взаимозаменяеми, което не е така в настоящия случай. Що се отнася до това дали те се допълват взаимно, жалбоподателят счита, че случаят е такъв, когато едните са абсолютно необходими или важни за използването на другите, а не са само спомагателни или вторични, което било така в настоящия случай.

22

От това жалбоподателят прави извода, че разглежданите стоки и услуги са различни по тяхното естество, предназначение и употреба. По-нататък, между тях не съществувало никакво отношение на допълване или на конкуриране. Единственото сходство се състояло във факта, че стоките били продавани и услугите били предлагани в едни и същи точки на продажаба.

23

Само този факт обаче не можел да осигури сходство на тези стоки и услуги по смисъла на критериите, посочени в Решение по дело Canon, точка 16 по-горе, като Съдът не споменава „подобни дистрибуторски канали“ като критерий за преценка на приликата между стоките и/или услугите. Според жалбоподателя, тъй като повечето стоки се продават в големи магазини, потребителите не придават по-голямо значение на точката на продажба, когато се интересуват от общия произход на стоките. По-нататък, що се отнася до седмото съображение от Регламент № 40/94, както и до съдебната практика, жалбоподателят отбелязва, че тънката граница, която разделя сходните от различните стоки и услуги, трябва да се проследи, като се извърши преценка на тяхната прилика, което не се свежда до група абстрактни и изкуствени критерии; търговската гледна точка била от първостепенно значение. Така потребителите нямало да разглеждат стоките и услугите като сходни, поради това че те се продават на едно и също място: стоките и услугите били сходни само ако потребителите можели, ако се предположи, че се използват идентични знаци, да допуснат, че те произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Те обаче знаели, че не предприятията в сектора на търговията на дребно, като Marks & Spencer или Galeries Lafayette, са тези, които произвеждат разпространяваните от тях стоки. Следователно макар определени стоки да се предлагат на същото място като някои свързани с търговията на дребно престации, крайните потребители знаели, че те са съществено различни, що се отнася до тяхното естество, и че те не произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия.

24

Трето, жалбоподателят счита, че апелативният състав погрешно е отхвърлил неговите доводи, според които е необходимо да се отхвърли наличието на прилика между разглежданите стоки, обхванати от по-ранната марка, и услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, за да се избегне прекалено широка защита на марките за услуги, попадащи по принцип в търговията на дребно. В противен случай притежателят на марка, регистрирана за услуги, предоставяни в рамките на търговия на дребно, можел да претендира за защита по отношение на всички стоки, които могат да се продават на дребно. Този риск, свързан с прекалено широката защита, не бил отхвърлен, както обаче изискват критериите, определени от Съда в Решение по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, точка 17 по-горе, в което било посочено, че били необходими уточнения относно стоките или видовете стоки, до които се отнасят услугите. Всъщност още било възможно да се получи регистрация на марка, обхващаща услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, отнасяща се до всички стоки, попадащи в класове 1—34.

25

На второ място, жалбоподателят упреква апелативния състав в това, че не е отчел по-малко отличителния характер на по-ранната марка. Елементът „store“ бил известен на всички европейски потребители, включително френските, поради което той бил само описателен. Елементите „the“ и „o“ имали минимален, дори несъществуващ отличителен характер. От тук следвало, че по-ранната словна марка „THE O STORE“ трябвало да се разглежда като слабо отличителна марка, още повече че встъпилата страна не била доказала, че тази марка била добре позната на френския пазар.

26

На трето място, що се отнася до сравнението на знаците, жалбоподателят напомня съдебната практика, според която сравнението от визуална, фонетична или концептуална гледна точка трябва да се основава върху цялостното впечатление, създадено от марките, като по-специално се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че макар разглежданите марки да имат определени прилики, апелативният състав е пренебрегнал разликите в техните отличителни елементи. Предвид чисто описателния характер на елемента „store“ обаче, съответните потребители щели да го пренебрегнат за цялостните си впечатления, като по този начин елементите, които трябвало да се сравняват, били „the o“ и „o“. Визуално съществувала значителна разлика между тези елементи (брой на буквите и произношение). Дори да се предположи, че потребителите няма да пренебрегнат напълно елемента „store“ за цялостното си впечатление, създадено от марките, определителният член „the“ характеризирал в достатъчна степен по-ранната марка и я отличавал от оспорваната марка. Така, съществували чувствителни разлики между двете марки поради наличието на определителния член „the“, който липсвал в марката на Общността, и на по-малкия, дори несъществуващ отличителен характер на другите елементи на по-ранната марка, а именно буквата „o“ и думата „store“.

27

На четвърто място, след като напомня съдебната практика в областта на вероятността от объркване, жалбоподателят уточнява, че в конкретния спор са противопоставени услугите, предоставени в рамките на търговията на дребно, и стоките. Впрочем, следвало да се избягва прекалено широка защита на марките, когато те се отнасят до услуги, предоставени в рамките на търговията на дребно. Обратно, необходимо било последните да се защитят срещу неоснователните претенции на притежателите на марки, регистрирани за определени стоки, в конкретния случай стоки, попадащи в класове 18 и 25. Според жалбоподателя Съдът изрично постановява в Решение по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, точка 17 по-горе, че при преценката за вероятността от объркване трябва да се вземат предвид специфичните характеристики на марките, обхващащи услугите във връзка с търговията на дребно, които изискват ограничително тълкуване на понятието за вероятност от объркване.

28

Жалбоподателят завършва, като напомня, че от съобщение № 3/01 на председателя на СХВП следва, че „[в]eроятността от объркване е по-малко вероятна от една страна между услугите, предоставени в рамките на търговията на дребно, и определени стоки от друга страна, освен в някои много особени случаи, по-специално когато въпросните марки са идентични или почти идентични и са добре познати на пазара“.

29

СХВП моли Първоинстанционния съд да отхвърли единственото правно основание и уточнява, като препраща към точки 19 и 23 от обжалваното решение, че във всеки случай, тъй като услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, са свързани със стоките или зависят от тях, то са свързани и съответните им естество, предназначение и употреба, ако не обективно, то поне в субективното възприятие на потребителите.

30

Встъпилата страна също иска от Първоинстанционния съд да отхвърли споменатото правно основание.

31

Член 52 от Регламент № 40/94 предвижда по-специално:

„1.   Марката на Общността се обявява за недействителна на основание на искане, подадено до службата, или въз основа на насрещен иск в производство за нарушение:

[…]“

32

Съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка, „когато поради своята идентичност или прилика с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена; вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка“.

33

Освен това по силата на член 8, параграф 2, буква a), подточки i) и ii) от Регламент № 40/94, изразът „по-ранни марки“ означава марки на Общността, както и марките, регистрирани в една държава членка, чиято дата на подаване на заявката е по-ранна от тази на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността.

34

Според постоянната съдебна практика вероятност от объркване представлява вероятността съответните потребители да решат, че разглежданите стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или евентуално от икономически свързани предприятия (Решение на Съда по дело Canon, точка 16 по-горе, точка 29 и Решение на Съда от 20 септември 2007 г. по дело Nestlé/СХВП, C-193/06 P, непубликувано в Сборника, точка 32, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Oberhauser/СХВП — Petit Liberto (Fifties), T-104/01, Recueil, стр. II-4359, точка 25 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Mülhens/СХВП — Minoronzoni (TOSCA BLU), T-150/04, Сборника, стр. II-2353, точка 25).

35

По-нататък, според постоянната съдебна практика вероятността от объркване в съзнанието на хората следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай (Решение на Съда от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C-251/95, Recueil, стр. I-6191, точка 22, Решение на Съда по дело Nestlé/СХВП, точка 34 по-горе, точка 33, Решение на Съда по дело Fifties, точка 34 по-горе, точка 26 и Решение на Съда по дело TOSCA BLU, точка 34 по-горе, точка 26).

36

Тази обща преценка предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, и по-специално приликата на марките и на обозначените стоки или услуги. Поради това ниска степен на прилика между обозначените стоки или услуги може да се компенсира с висока степен на сходство между марките и обратно (Решение на Съда по дело Canon, точка 16 по-горе, точка 17, Решение на Съда от 22 юни 2000 г. по дело Marca Mode, C-425/98, Recueil, стр. I-4861, точка 40, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Matratzen Concord/СХВП — Hukla Germany (MATRATZEN), T-6/01, Recueil, стp. II-4335, точка 25, потвърдено въз основа на жалба с Определение на Съда от по дело Matratzen Concord/СХВП, C-3/03 P, Recueil, стр. I-3657). Взаимозависимостта между тези фактори намира израз в седмо съображение от Регламент № 40/94, според което следва да се даде тълкуване на понятието за прилика във връзка с вероятността от объркване, чиято оценка зависи от многобройни фактори, и по-специално от признаването на марката на пазара, от асоциацията, която може да бъде направена с използвания или регистриран знак, от степента на прилика между марката и знака и между обозначените стоки или услуги (вж. Решение на Първоинстанционния съд от по дело BMI Bertollo/СХВП — Diesel (DIESELIT), T-186/02, Recueil, стр. II-1887, точка 36 и цитираната съдебна практика).

37

Освен това общата преценка по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на конфликтните знаци трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Всъщност от текста на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, съгласно който „[…] съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората […]“, следва, че възприятието на марките от страна на средния потребител на разглежданата стока или услуга има определяща роля по отношение на цялостната преценка на вероятността от объркване. Средният потребител обаче нормално възприема една марка като цяло и не се впуска в преглед на различните ѝ детайли (вж. в този смисъл Решение по дело SABEL, точка 35 по-горе, точка 23, Решение Nestlé/СХВП, точка 34 по-горе, точка 34, Решение по дело DIESELIT, точка 36 по-горе, точка 38).

38

С оглед на целите на цялостната преценка на вероятността от объркване средният потребител на съответните стоки се счита за нормално информиран и умерено внимателен и съобразителен. Освен това следва да се отчита фактът, че на средния потребител рядко се удава възможността да пристъпи към пряко сравнение на различните марки, а трябва да се довери на несъвършения образ, останал в съзнанието му. Следва да се вземе предвид и фактът, че нивото на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги (Решение на Съда от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C-342/97, Recueil, стр. I-3819, точка 26, Решение по дело Fifties, точка 34 по-горе, точка 28 и Решение по дело DIESELIT, точка 36 по-горе, точка 38).

39

Тъй като в случая по-ранната марка, на която се основава искането за обявяване на недействителност на марката на Общността, е национална марка, регистрирана във Франция, то преценката трябва да бъде ограничена до френската територия.

40

Съответните потребители, предвид естеството на разглежданите стоки и услуги, се характеризират като среден потребител, който се счита за нормално информиран и умерено внимателен и съобразителен, както установява апелативният състав в точка 18 от обжалваното решение.

41

Преценката на апелативния състав на вероятността от объркване между конфликтните знаци следва да се разгледа в светлината на гореизложените съображения.

42

Според постоянната съдебна практика, за да се прецени приликата между стоките и услугите, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тях. Тези фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер (Решение на Съда по дело Canon, точка 16 по-горе, точка 23, Решение на Съда от 11 май 2006 г. по дело Sunrider/СХВП, C-416/04 P, Recueil, стр. I-4237, точка 85; вж. Решение на Първоинстанционния съд от по дело Mystery Drinks/СХВП — Karlsberg Brauerei (MYSTERY), T-99/01, Recueil, стр. II-43, точка 39 и цитираната съдебна практика, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Eurodrive Services and Distribution/СХВП — Gómez Frías (euroMASTER), T-31/04, непубликувано в Recueil, точка 31).

43

Що се отнася в частност до регистрането на марка, която обхваща услуги, предоставяни в рамките на търговия на дребно, Съдът постановява в точка 34 от Решение по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, точка 17 по-горе, че целта на търговията на дребно е продажбата на стоки на потребителите — търговия, която съдържа освен юридическия акт на продажба и всякакви дейности на оператора по насърчаване на сключването на подобен акт, и че тези дейности се състоят по-специално в подбора на асортимент от стоки за продажба и в предлагането на различни престации, които целят да накарат потребителите да сключат споменатия акт с въпросния търговец, а не с конкурент. Съдът уточнява в точка 35 от споменатото решение, че никакво императивно съображение, изведено от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) или от общите принципи на общностното право, не препятства тези престации да попадат в понятието за „услуги“ по смисъла на директивата и следователно не препятства правото на търговеца да получи защита на марката си чрез регистрацията ѝ като указание за произход на услугите, които предоставя.

44

Съдът уточнява освен това в Решение по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, точка 17 по-горе (точки 49 и 50), че за целите на регистрацията на марка, която обхваща услуги, предоставяни в рамките на търговия на дребно, не е необходимо да се обозначава конкретно услугата или услугите, за които е заявена регистрацията. За сметка на това от заявителя трябва да се изиска да уточни стоките или видовете стоки, за които се отнасят тези услуги.

45

На първо място, що се отнася до преценката за сходството между услугите за „продажба на дребно и на едро на облекло, шапки и други принадлежности за глава, обувки, многофунционални чанти за спорт, раници и портфейли“, обхванати от оспорваната марка на Общността, от една страна, и стоките, обхванати от по-ранната марка, а именно: „облекло, шапки и други принадлежности за глава, обувки, раници, многофунционални чанти за спорт, портфейли“, от друга страна, апелативният състав приема в точки 18—23 от обжалваното решение, че съществува голямо сходство между споменатите стоки и услуги поради тяхното естество, предназначение и употреба, техните канали на дистрибуция и тяхната допълняемост.

46

Що се отнася първо до факторите, съставляващи естеството, предназначението и употребата на разглежданите стоки и услуги, не би могло да се приеме, че споменатите услуги и стоки са подобни.

47

Всъщност както впрочем отбелязва отделът по заличаването в точки 21 и 22 от решението от 18 юни 2004 г., естеството на разглежданите стоки и услуги е различно поради заменяемостта на първите и незаменяемостта на вторите. Тяхното предназначение също е различно, тъй като една услуга, предоставена в рамките на търговията на дребно, надхвърля това, което се цели с една стока, и засяга дейността на оператора по насърчаване на сключването на акт за продажба на споменатата стока. Така например дрехата е предназначена по-специално да бъде облечена от лицето, което я е закупило, докато услугата, свързана с продажбата на облекло, е предназначена наред с останалото да предложи съдействие на споменатото лице, което е заинтересувано от покупката на дреха. Същото се отнася за тяхната употреба, тъй като употребата на дреха се състои в това тя да бъде носена, докато употребата на услуга, свързана с продажбата на облекло, се състои по-специално в придобиването на информация относно облеклото, за да се предприеме неговото закупуване.

48

Второ, що се отнася до каналите на дистрибуция на разглежданите услуги и стоки, точно както отбелязва апелативният състав в точка 22 от обжалваното решение, услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, могат да се предлагат на същите места, където се продават разглежданите стоки, което също се признава от жалбоподателя. Констатацията на апелативния състав, според която услугите, свързани с продажбата на дребно, рядко се предлагат на места, различни от тези, където се продават стоки на дребно, и потребителите не трябва да отиват на различни места, за да получат свързана с продажбата на дребно услуга и стоката, която закупуват, следователно трябва да бъде потвърдена.

49

Обратното на твърдяното от жалбоподателя, фактът, че услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, могат да бъдат намерени в същите точки на продажба като стоките, е подходящ критерий за целите на преценката на сходството между разглежданите услуги и стоки. В това отношение следва да се отбележи, че Съдът постановява в точка 23 от Решение по дело Canon, точка 16 по-горе, че за да се прецени приликата между стоките и услугите, следва да се вземат предвид всички релевантни фактори, които характеризират връзката между тях. Съдът уточнява, че тези фактори включват по-специално тяхното естество, предназначение и употреба, както и техния конкурентен или допълващ характер, така че Съдът изобщо не счита, че тези фактори са единствените, които могат да бъдат взети предвид, като изброяването им е само примерно. От тук Първоинстанционният съд следователно заключава, че могат да се вземат предвид също и други релевантни фактори за характеризиране на връзката между разглежданите стоки или услуги, например каналите на дистрибуция на разглежданите стоки (Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T-443/05, Сборник, стр. II-2579, точка 37; вж. също в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от по дело Sergio Rossi/СХВП — Sissi Rossi (SISSI ROSSI), T-169/03, Recueil, стр. II-685, точка 65, потвърдено въз основа на жалба с Решение на Съда от по дело Rossi/СХВП, C-214/05 P, Сборник, стр. I-7057 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Saint-Gobain Pam/СХВП — Propamsa (PAM PLUVIAL), T-364/05, Сборник, стр. II-757, точка 95).

50

Освен това обратно на твърдението на жалбоподателя, което впрочем останало недоказано, според което тъй като повечето разглеждани стоки били продавани в големи магазини, потребителите не придавали по-голямо значение на точката на продажба, когато се интересуват от общия произход на стоките, трябва да се посочи, както изтъква СХВП, че производителите на разглежданите стоки по принцип разполагат със свои собствени точки на продажба на стоките си или прибягват до дистрибуторски споразумения, въз основа на които доставчикът на свързани с търговията на дребно услуги има право да използва същата марка като поставената върху продаваните стоки.

51

Следователно не е извършена грешка, когато в точка 22 от обжалваното решение при сравнението на стоките и услугите, обхванати от конфликтните марки, е взето предвид обстоятелството, че тези стоки и услуги се продават като общо правило в едни и същи точки на продажба (вж. в този смисъл Решение по дело SISSI ROSSI, точка 49 по-горе, точка 68 и Решение по дело PiraÑAM diseño original Juan Bolaños, точка 49 по-горе, точка 37).

52

Трето, що се отнася до допълняемостта на разглежданите стоки и услуги, установена от апелативния състав в точка 23 от обжалваното решение, следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика, допълващи се стоки са тези стоки, между които съществува тясна връзка, в смисъл че едната е необходима или важна за използването на другата дотолкова, че потребителите може да помислят, че отговорността за тези стоки се носи от едно и също предприятие (вж. в този смисъл Решение по дело SISSI ROSSI точка 49 по-горе, точка 60, Решение по дело PAM PLUVIAL, точка 49 по-горе, точка 94 и Решение по дело PiraÑAM diseño original Juan Bolaños, точка 49 по-горе, точка 48).

53

В това отношение следва да се отбележи, че стоките, обхванати от по-ранната марка, а именно: облекло, шапки и други принадлежности за глава, обувки, многофунционални чанти за спорт, раници и портфейли, са идентични на тези, за които се отнасят услугите на жалбоподателя.

54

Следователно трябва да се посочи, че в случая, от една страна, съотношението между услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, и стоките, обхванати от по-ранната марка, се характеризира с тясна връзка, в смисъл че стоките са абсолютно необходими или най-малкото важни за осъществяването на посочените услуги, тъй като последните се предоставят именно заради продажбата на споменатите стоки. Както Съдът постановява в точка 34 от Решение по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, точка 17 по-горе, целта на търговията на дребно е продажбата на стоки на потребителите, като освен това Съдът отбелязва, че тази търговия включва освен юридическия акт на продажбата и каквато и да е дейност, извършвана от оператора, с оглед поощряване сключването на подобен акт. Подобни услуги, които следователно се предоставят с цел продажбата на някои определени стоки, се обезсмисляли ако последните липсвали.

55

От друга страна, връзката между обхванатите от по-ранната марка стоки и услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно със стоки, идентични на обхванатите от по-ранната марка, също се характеризира с това, че споменатите услуги придобиват важна роля от гледна точка на съответните потребители, когато те закупуват стоките, предложени за продажба.

56

Оттук следва, че поради това че услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, които имат за предмет, както в случая, стоки, идентични на обхванатите от по-ранната марка, са тясно свързани с посочените стоки, съществуващата връзка между тези услуги и тези стоки се характеризира с допълняемост в смисъла, посочен в точки 54 и 55 по-горе. Тези услуги следователно не следвало да се разглеждат, както твърди жалбоподателят, като спомагателни или вторични по отношение на разглежданите стоки.

57

Така, въпреки неточната констатация, направена от апелативния състав, според която разглежданите услуги и стоки имали едни и същи естество, предназначение и употреба, споменатите услуги и стоки безспорно имат прилики поради факта, че са допълващи се и че първите по принцип се предлагат на същите места, където вторите се предлагат за продажба.

58

От изложеното дотук следва, че разглежданите стоки и услуги съдържат определена степен на прилика, като по този начин констатацията, съдържаща се в точка 24 от обжалваното решение, според която подобна прилика съществува, трябва да бъде потвърдена.

59

На второ място, що се отнася до сравнението на „услугите за продажба на дребно и на едро, включително услуги[те] за продажба на дребно по интернет“ с разглежданите стоки, следва да се напомни, че Съдът приема в точка 50 от Решение по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, точка 17 по-горе, че е трябвало да се изиска от заявителя на марка на Общността да уточни стоките или видовете стоки, за които се отнасят тези услуги.

60

В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателят изобщо не е уточнил, както апелативният състав правилно посочва в точка 32 от обжалваното решение, стоките или видовете стоки, за които се отнасят „услугите за продажба на дребно и на едро, включително услуги[те] за продажба на дребно по интернет“.

61

Следователно трябва да се посочи, че „услугите за продажба на дребно и на едро, включително услуги[те] за продажба на дребно по интернет“ поради твърде общия текст могат да включват каквито и да са стоки, включително обхванатите от по-ранната марка. Поради това следва да се приеме, че „услугите за продажба на дребно и на едро, включително услуги[те] за продажба на дребно по интернет“ имат прилики с разглежданите стоки.

62

От изложеното дотук следва, че апелативният състав правилно е приел, че услугите за „продажба на дребно и на едро на облекло, шапки и други принадлежности за глава, обувки, чанти за спорт, раници и портфейли“, както и „услугите за продажба на дребно и на едро, включително услуги[те] за продажба на дребно по интернет“, са подобни на стоките, обхванати от по-ранната марка.

63

Както вече бе посочено в точка 37 по-горе, общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалното, фонетичното или концептуалното сходство на разглежданите марки, трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи (Решение на Съда по дело SABEL, точка 35 по-горе, точка 23, Решение на Съда от 13 септември 2007 г. по дело Il Ponte Finanziaria/СХВП, C-234/06 P, Сборник, стр. I-7333, точка 33, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Phillips-Van Heusen/СХВП — Pash Textilvertrieb und Einzelhandel (BASS), T-292/01, Recueil, стр. II-4335, точка 47 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Mundipharma/СХВП — Altana Pharma (RESPICUR), T-256/04, Сборник, стр. II-449, точка 52).

64

Като общо правило две марки са подобни, когато от гледна точка на съответните потребители са най-малко частично идентични по отношение на съответно един или повече аспекти (Решение на Първоинстанционния съд MATRATZEN, точка 36 по-горе, точка 30 и Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. по дело Koipe/СХВП — Aceites del Sur (La Española), T-363/04, Сборника, стр. II-3355, точка 98).

65

В това отношение знаците, които следва да се сравнят, са следните:

66

Що се отнася до визуалното сравнение, следва да се посочи, че апелативният състав правилно е приел в точка 25 от обжалваното решение, че конфликтните знаци са твърде подобни, поради това че и двата съдържат названието „O STORE“, като единствената разлика е липсата в единия от двата знака на определителния член „the“. Всъщност знакът „O STORE“ е включен изцяло в по-ранната национална марка „THE O STORE“.

67

Следователно оспорваната марка на Общността има големи визуални прилики с по-ранната национална марка.

68

Що се отнася до фонетичното сравнение на разглежданите знаци, общото между тях е знакът „O STORE“. Макар че по-ранната национална марка съдържа и неутралния определителен член „the“, произношението на тези два знака на практика е идентично и без съмнение не позволява да се приеме, че съществува фонетична разлика между тях.

69

Конфликтните знаци следователно са подобни и от фонетична гледна точка.

70

Що се отнася до концептуалното сравнение, трябва да се посочи, че тези два знака се свързват с понятието за магазин на английски език и че между тях не би могло да се направи никакво разграничение.

71

Следователно апелативният състав правилно е приел, че конфликтните знаци са твърде подобни, щом като те съдържат идентичния елемент „o store“, като единствената разлика се състои в липсата в оспорваната марка на Общността на определителния член „the“.

72

Както бе посочено в точки 42—62 по-горе, разглежданите услуги са подобни на стоките, обхванати от по-ранната марка. По-нататък, цялостното впечатление, създадено от конфликтните знаци, може да създаде, предвид тяхната голяма прилика, вероятност от объркване в съзнанието на потребителите.

73

В това отношение Съдът напомня в точка 48 от Решение по дело Praktiker Bau- und Heimwerkermärkte, точка 17 по-горе, че според съдебната практика вероятността от объркване следва да се оценява в цялост, като се отчитат всички фактори, релевантни за конкретния случай, и уточнява, че в рамките на тази обща преценка е възможно при нужда да се вземат предвид особеностите на понятието „услуги, предоставяни в рамките на търговията на дребно“, свързани с неговото широко приложно поле, като надлежно се вземат предвид законните интереси на всички заинтересовани страни.

74

Впрочем в конкретния случай не може да се изключи, че разглежданите стоки се продават в едни и същи точки на продажба като тези, в които се предлагат услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, което би могло да се случи по-специално ако стоките с марката „THE O STORE“ се продават посредством услугите „O STORE“, обхванати от оспорваната марка на Общността, създавайки така вероятност от объркване в съзнанието на потребителите.

75

Дори ако се предположи, че в случая стоките с по-ранната марка „THE O STORE“ не се продават посредством услугите „O STORE“, обхванати от оспорваната марка на Общността, трябва да се посочи, че съответните потребители, когато срещнат услуги, предоставяни в рамките на търговията на дребно, по-специално на облекло или обувки, носещи марката „O STORE“, биха могли да допуснат, че тези услуги се предлагат от същото предприятие като това, което продава същите стоки с марката „THE O STORE“, или от икономически свързано с него предприятие. В това отношение е необходимо да се напомни, че в рамките на общата преценка на вероятността от объркване трябва да се вземат предвид „обикновените“ начини за търговия със стоките и услугите, обхванати от конфликтните марки, т.е. тези, които обикновено се очакват за категорията стоки или услуги, обхванати от разглежданите марки (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 12 януари 2006 г. по дело Devinlec/СХВП — TIME ART (QUANTUM), T-147/03, Recueil, стр. II-11, точка 103, потвърдено въз основа на жалба с Решение на Съда от по дело T.I.M.E. ART/Devinlec и СХВП, C-171/06 P, непубликувано в Сборника).

76

Вземането предвид на обективните условия за търговията с обхванатите от конфликтните марки стоки и услуги е напълно обосновано. Всъщност следва да се напомни, че извършената от отделите на СХВП преценка на вероятността от объркване е прогнозна преценка. Тъй като определените начини за търговия с обозначените с марките стоки и услуги могат да се променят във времето и според волята на притежателите на тези марки, прогнозният анализ на вероятността от объркване между двете марки, който преследва цел от общ интерес, а именно тази, съответните потребители да не могат да поемат риска от това да бъдат въведени в заблуждение по отношение на търговския произход на разглежданите стоки, не би могъл да зависи от търговските намерения на титулярите на марките, осъществени или не и субективни по естеството си (Решение по дело (QUANTUM), точка 75 по-горе, точка 104 и Решение по дело T.I.M.E. ART/Devinlec и СХВП, точка 75 по-горе, точка 59).

77

Що се отнася, на последно място, до довода на жалбоподателя, според който вероятността от объркване трябвало да бъде изключена поради минималния, дори несъществуващ отличителен характер на елементите „the“ и „o“ на по-ранната марка „THE O STORE“, още повече че встъпилата страна не доказала, че тази марка била добре позната на френския пазар, следва да се отбележи, както правилно посочва СХВП, че макар взети поотделно тези елементи да се различават слабо, това не променя факта, че съчетанието им, като два от тях произхождат от английския език, е обикновено отличително за френските потребители, що се отнася до обхванатите стоки. Щом като по-ранната марка е обикновено отличителна, доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли като необоснован от фактическа страна.

78

От изложеното дотук следва, че апелативният състав правилно приема, че съществува вероятност от объркване и потвърждава обявяването на недействителност на марката на Общността „O STORE“ за услугите за „продажба на дребно и на едро на облекло, шапки и други принадлежности за глава, обувки, чанти за спорт, раници и портфейли“ и „услугите за продажба на дребно и на едро, включително услуги[те] за продажба на дребно по интернет“.

79

При тези условия единственото изтъкнато от жалбоподателя правно средство в подкрепа на неговите искания следва да се отхвърли.

80

Встъпилата страна иска изменение на обжалваното решение, доколкото апелативният състав приема в него, че не съществува никаква прилика, от една страна, между облеклото и артикулите с марката „THE O STORE“, и от друга страна, услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно, свързани с оптика, и други стоки, продавани с марката „O STORE“. Всъщност следвало да се извърши конкретен анализ на приликата между разглежданите стоки и услуги съгласно Решение по дело Canon, точка 16 по-горе. Впрочем очилата, бижутата и часовниците можели да приличат на дрехите или да ги допълват. Всъщност предприятията от модния сектор поставяли тяхната марка не само на дрехите, но и на чантите, очилата и часовниците; това се отнасяло за всички предприятия от сектора на модата. Следователно съществувало сходство между сектора на очиларството и този на облеклото.

81

С искането до Първоинстанционния съд за изменение на обжалваното решение, доколкото апелативният състав потвърдил решението на отдела по заличаването, с което последният отхвърлил искането за обявяване на недействителност на марката на Общността, що се отнася до услугите за „продажба на едро и на дребно на очила, слънчеви очила, оптични стоки и аксесоари, часовници, хронометри, бижута, ваденки, плакати“, встъпилата страна използва възможността, предоставена ѝ от член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, да предяви в писмения си отговор искания за изменение на обжалваното решение по въпрос, който не е повдигнат в жалбата (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 21 февруари 2006 г. по дело Royal County of Berkshire Polo Club/СХВП — Polo/Lauren (ROYAL COUNTY OF BERKSHIRE POLO CLUB), T-214/04, Recueil, стр. II-239, точка 50).

82

В този случай другите страни могат съгласно член 135, параграф 3 от Процедурния правилник в двумесечен срок от съобщаване на писмения отговор да представят писмено становище, което се ограничава само до отговор на исканията, представени за първи път в писмения отговор на встъпилата страна (вж. в този смисъл Решение по дело ROYAL COUNTY OF BERKSHIRE POLO CLUB, точка 81 по-горе, точка 51). Нито жалбоподателят, нито СХВП използват тази възможност, като последната обаче вече е изразила становище по този пункт в своя писмен отговор за потвърждаване на обжалваното решение в неговата цялост. За сметка на това в съдебното заседание жалбоподателят и СХВП изразяват становище по искането на встъпилата страна и приканват Първоинстанционния съд да отхвърли това искане като неоснователно.

83

Апелативният състав приема в точка 26 от обжалваното решение, че вероятността от объркване е по-малка за „продажба на дребно и на едро на очила, слънчеви очила, оптични стоки и аксесоари, часовници, хронометри, бижута, ваденки, плакати“. Всъщност тъй като продажбата не задоволявала едни и същи нужди, защото естеството на продажбата на дребно на тези стоки и на облеклото и стоките от кожа било различно, не съществувала допълняемост и каналите на дистрибуция били различни (точки 28—30 от обжалваното решение).

84

Този извод трябва да бъде потвърден.

85

Всъщност независимо от факта, както е посочено в точки 63—70 по-горе, че знаците са твърде подобни, не съществува никакво сходство по-специално между услугите, предоставяни в рамките на търговията на дребно на очила, от една страна, и на облекло и стоки от кожа, от друга страна. По-ранната марка не обхваща пряко или косвено стоки, сходни на „слънчеви очила, оптични стоки и аксесоари, часовници, хронометри, бижута, ваденки и плакати“.

86

Доводът на встъпилата страна, съгласно който очилата, бижутата и часовниците можели да приличат на дрехите или да ги допълват, не може да бъде приет, доколкото, както правилно отбелязва СХВП, връзката между стоките е прекалено косвена, за да може да се приеме за определяща. Всъщност следва да се напомни, че търсенето на определена естетична хармония в облеклото представлява обща черта на целия сектор на модата и облеклото, и е прекалено общ фактор за да може сам по себе си да обоснове това, че всички разглеждани стоки се допълват и поради това са сходни (Решение по дело SISSI ROSSI, точка 49 по-горе, точка 62).

87

Така, стоките, за които се отнасят разглежданите услуги, предоставяни в рамките на търговията на дребно, и стоките, обхванати от по-ранната марка, посочени в точка 85 по-горе, не могат да бъдат разглеждани като подобни, що се отнася до критериите, посочени от Съда в Решение по дело Canon, точка 16 по-горе. В това отношение трябва да се посочи, че съвет по отношение на очилата не може да се разглежда като допълващ облеклото. По-нататък, тъй като каналите на дистрибуция на разглежданите услуги, предоставяни в рамките на търговията на дребно, и на разглежданите стоки са различни, потребителите освен това не се надяват, както правилно отбелязва СХВП, че един производител на облекло и на стоки от кожа управлява пряко или косвено точки на продажба на очила, слънчеви или оптични очила, което не съответства на основната му дейност.

88

Следователно искането на встъпилата страна, основано на член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, трябва да бъде отхвърлено.

89

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, следва да бъде осъден да заплати разноските, направени от СХВП, в съответствие с искането на същата. Встъпилата страна не представя искане жалбоподателят да бъде осъден да плати съдебните разноски и следва да понесе направените от нея разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми състав)

реши: