Съединени дела T-50/06 RENV, T-56/06 RENV, T-60/06 RENV, T-62/06 RENV и T-69/06 RENV
Ирландия и др.
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Директива 92/81/ЕИО — Акцизи върху минералните масла — Минерални масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид — Освобождаване от акциз — Съвместимост на освобождаването от акциз с решение за разрешение на Съвета, прието по силата на член 8, параграф 4 от Директива 92/81 — Презумпция за законосъобразност на актовете на Съюза — Правна сигурност — Добра администрация“
Резюме на решението
Право на Съюза — Принципи — Правна сигурност — Условия и граници — Необходимост да се избегне непоследователността при прилагане на различните разпоредби на правото на Съюза
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка за наличие на евентуално нарушение на конкуренцията — Отграничаване на правилата за хармонизация на данъчните законодателства от правилата в областта на държавните помощи
(членове 87—89 ЕО и член 93 ЕО; член 8, параграф 4 от Директива 92/81 на Съвета)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимства, за което отговорност носи държавата — Освобождаване от акциз, за което Съветът е дал разрешение по предложение на Комисията в съответствие с Директива 92/81 — Предимство, за което отговорност носи Съюзът — Изключване
(член 87, параграф 1 ЕО; член 8, параграф 4 от Директива 92/81 на Съвета)
Принципът на правна сигурност цели да се осигури предвидимост на правните положения и отношения, свързани с правото на Съюза. За тази цел най-важно е институциите на Съюза да зачитат неизменяемостта на приетите от тях и засягащи правното и материално положение на субектите на правото актове, така че тези актове да не могат да се променят, без да се зачитат правилата за компетентност и процедурните правила. Все пак, ако правният субект, чието материално и правно положение се засяга от разглеждания акт, не е спазил определените в акта условия, той не може успешно да се позовава на нарушение на принципа на правна сигурност. Зачитането на принципа на правната сигурност изисква също така институциите на Съюза по принцип да избягват непоследователността, която би могла да настъпи при прилагане на различните разпоредби от правото на Съюза и най-вече в хипотезата, когато тези разпоредби са ориентирани към една и съща цел, каквато е ненарушената конкуренция в общия пазар.
(вж. точка 62)
Правилата за хармонизация на националните данъчни законодателства — по-специално на правилата, свързани с акцизите и формулирани в член 93 ЕО и в Директива 92/81 за хармонизиране на структурата на акциза върху минералните масла — и правилата в областта на държавните помощи, предвидени в членове 87—89 ЕО, са насочени към една и съща цел, а именно насърчаване на доброто функциониране на вътрешния пазар, като се борят по-конкретно срещу нарушаването на конкуренцията. Като се има предвид тяхната обща цел, взаимосвързаното прилагане на тези различни правила налага да се приеме, че понятието за нарушаване на конкуренцията има еднакъв обхват и смисъл в областта на хармонизацията на националните данъчни законодателства и в областта на държавните помощи. Освен това формулираните в член 93 ЕО и в Директива 92/81 правила за хармонизация на националните данъчни законодателства, и по-специално на тези за акцизите, изрично възлагат на институциите на Съюза, а именно на Комисията, която предлага, и на Съвета, който решава, отговорността да се прецени дали е налице евентуално нарушение на конкуренцията, за да разрешат или да не разрешат на дадена държава членка да приложи или да продължи да прилага освобождаване от хармонизирания акциз, на основание член 8, параграф 4 от Директива 92/81, или е налице евентуална нелоялна конкуренция или нарушение във функционирането на вътрешния пазар, оправдаващо преразглеждане на вече издадено въз основа на този член разрешение в съответствие с член 8, параграф 5 от Директива 92/81. В случай на отрицателна преценка в това отношение Комисията може да предложи на Съвета да не разрешава поисканото освобождаване от акциз или евентуално да отмени или измени вече издаденото разрешение за освобождаване от акциз. В случай че преценката на Съвета в това отношение е различна, Комисията може да прибегне до правомощията си по член 230 ЕО, като подаде до съда на Съюза жалба за отмяна на решението на Съвета, с което се разрешава дадено освобождаване от акциз или се продължава вече издадено разрешение за освобождаване от акциз, за да се осъществи контрол върху обективното отсъствие на всякакво нарушаване на конкуренцията, всякаква нелоялна конкуренция или всякакво нарушение във функционирането на вътрешния пазар, до които това освобождаване е довело. Докато е в сила издаденото от Съвета разрешение обаче Комисията не може да реши, че предоставените от държавите членки освобождавания представляват мерки, за които тя трябва да бъде уведомена на основание на контрола върху държавните помощи, защото след като е издал разрешение, Съветът е изключил всякаква възможност за наличие на нарушение на конкуренцията, а при липса на такова нарушение не може да е налице забранена от Договора помощ.
(вж. точки 72 и 84—110)
За да могат дадени преимущества да бъдат квалифицирани като помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, те трябва по-специално да се дължат на самостоятелно и едностранно решение на съответните държави членки.
Не е такъв случаят на освобождаванията от акцизи, които някои държави членки са предоставили, като са се основали на решения на Съвета за издаване на разрешения по предложение на Комисията в съответствие с Директива 92/81 за хармонизиране на структурата на акциза върху минералните масла и са спазили всички условия, предвидени в тези решения. Отговорността за тези преимущества трябва да се вмени на Съюза, който посредством една от своите институции е разрешил на съответните държави членки да прилагат освобождаванията именно при отчитане на обстоятелството, че тези освобождавания не водят до нарушаване на конкуренцията.
Оттук следва, че докато решенията за разрешение на Съвета са в сила и не са нито изменени от Съвета, нито отменени от съда на Съюза, Комисията не може при самото упражняване на почти изключителните си правомощия, произтичащи от членове 87 ЕО и 88 ЕО, да квалифицира посочените освобождавания от акциз като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Освен това, доколкото установените в член 88 ЕО процесуални задължения произтичат от квалификацията на разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, Комисията няма основание да упреква съответните държави членки, че не са я уведомили за спорните освобождавания от акциз, които те прилагат въз основа на решенията за разрешение на Съвета и при спазване на формулираните от тези решения условия.
(вж. точки 74, 98 и 99)
Съединени дела T-50/06 RENV, T-56/06 RENV, T-60/06 RENV, T-62/06 RENV и T-69/06 RENV
Ирландия и др.
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Директива 92/81/ЕИО — Акцизи върху минералните масла — Минерални масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триоксид — Освобождаване от акциз — Съвместимост на освобождаването от акциз с решение за разрешение на Съвета, прието по силата на член 8, параграф 4 от Директива 92/81 — Презумпция за законосъобразност на актовете на Съюза — Правна сигурност — Добра администрация“
Резюме на решението
Право на Съюза — Принципи — Правна сигурност — Условия и граници — Необходимост да се избегне непоследователността при прилагане на различните разпоредби на правото на Съюза
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Преценка за наличие на евентуално нарушение на конкуренцията — Отграничаване на правилата за хармонизация на данъчните законодателства от правилата в областта на държавните помощи
(членове 87—89 ЕО и член 93 ЕО; член 8, параграф 4 от Директива 92/81 на Съвета)
Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Предоставяне на предимства, за което отговорност носи държавата — Освобождаване от акциз, за което Съветът е дал разрешение по предложение на Комисията в съответствие с Директива 92/81 — Предимство, за което отговорност носи Съюзът — Изключване
(член 87, параграф 1 ЕО; член 8, параграф 4 от Директива 92/81 на Съвета)
Принципът на правна сигурност цели да се осигури предвидимост на правните положения и отношения, свързани с правото на Съюза. За тази цел най-важно е институциите на Съюза да зачитат неизменяемостта на приетите от тях и засягащи правното и материално положение на субектите на правото актове, така че тези актове да не могат да се променят, без да се зачитат правилата за компетентност и процедурните правила. Все пак, ако правният субект, чието материално и правно положение се засяга от разглеждания акт, не е спазил определените в акта условия, той не може успешно да се позовава на нарушение на принципа на правна сигурност. Зачитането на принципа на правната сигурност изисква също така институциите на Съюза по принцип да избягват непоследователността, която би могла да настъпи при прилагане на различните разпоредби от правото на Съюза и най-вече в хипотезата, когато тези разпоредби са ориентирани към една и съща цел, каквато е ненарушената конкуренция в общия пазар.
(вж. точка 62)
Правилата за хармонизация на националните данъчни законодателства — по-специално на правилата, свързани с акцизите и формулирани в член 93 ЕО и в Директива 92/81 за хармонизиране на структурата на акциза върху минералните масла — и правилата в областта на държавните помощи, предвидени в членове 87—89 ЕО, са насочени към една и съща цел, а именно насърчаване на доброто функциониране на вътрешния пазар, като се борят по-конкретно срещу нарушаването на конкуренцията. Като се има предвид тяхната обща цел, взаимосвързаното прилагане на тези различни правила налага да се приеме, че понятието за нарушаване на конкуренцията има еднакъв обхват и смисъл в областта на хармонизацията на националните данъчни законодателства и в областта на държавните помощи. Освен това формулираните в член 93 ЕО и в Директива 92/81 правила за хармонизация на националните данъчни законодателства, и по-специално на тези за акцизите, изрично възлагат на институциите на Съюза, а именно на Комисията, която предлага, и на Съвета, който решава, отговорността да се прецени дали е налице евентуално нарушение на конкуренцията, за да разрешат или да не разрешат на дадена държава членка да приложи или да продължи да прилага освобождаване от хармонизирания акциз, на основание член 8, параграф 4 от Директива 92/81, или е налице евентуална нелоялна конкуренция или нарушение във функционирането на вътрешния пазар, оправдаващо преразглеждане на вече издадено въз основа на този член разрешение в съответствие с член 8, параграф 5 от Директива 92/81. В случай на отрицателна преценка в това отношение Комисията може да предложи на Съвета да не разрешава поисканото освобождаване от акциз или евентуално да отмени или измени вече издаденото разрешение за освобождаване от акциз. В случай че преценката на Съвета в това отношение е различна, Комисията може да прибегне до правомощията си по член 230 ЕО, като подаде до съда на Съюза жалба за отмяна на решението на Съвета, с което се разрешава дадено освобождаване от акциз или се продължава вече издадено разрешение за освобождаване от акциз, за да се осъществи контрол върху обективното отсъствие на всякакво нарушаване на конкуренцията, всякаква нелоялна конкуренция или всякакво нарушение във функционирането на вътрешния пазар, до които това освобождаване е довело. Докато е в сила издаденото от Съвета разрешение обаче Комисията не може да реши, че предоставените от държавите членки освобождавания представляват мерки, за които тя трябва да бъде уведомена на основание на контрола върху държавните помощи, защото след като е издал разрешение, Съветът е изключил всякаква възможност за наличие на нарушение на конкуренцията, а при липса на такова нарушение не може да е налице забранена от Договора помощ.
(вж. точки 72 и 84—110)
За да могат дадени преимущества да бъдат квалифицирани като помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, те трябва по-специално да се дължат на самостоятелно и едностранно решение на съответните държави членки.
Не е такъв случаят на освобождаванията от акцизи, които някои държави членки са предоставили, като са се основали на решения на Съвета за издаване на разрешения по предложение на Комисията в съответствие с Директива 92/81 за хармонизиране на структурата на акциза върху минералните масла и са спазили всички условия, предвидени в тези решения. Отговорността за тези преимущества трябва да се вмени на Съюза, който посредством една от своите институции е разрешил на съответните държави членки да прилагат освобождаванията именно при отчитане на обстоятелството, че тези освобождавания не водят до нарушаване на конкуренцията.
Оттук следва, че докато решенията за разрешение на Съвета са в сила и не са нито изменени от Съвета, нито отменени от съда на Съюза, Комисията не може при самото упражняване на почти изключителните си правомощия, произтичащи от членове 87 ЕО и 88 ЕО, да квалифицира посочените освобождавания от акциз като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Освен това, доколкото установените в член 88 ЕО процесуални задължения произтичат от квалификацията на разглежданите мерки като държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, Комисията няма основание да упреква съответните държави членки, че не са я уведомили за спорните освобождавания от акциз, които те прилагат въз основа на решенията за разрешение на Съвета и при спазване на формулираните от тези решения условия.
(вж. точки 74, 98 и 99)