РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
12 март 2009 година
Дело F-104/06
Joséphine Arpaillange и др.
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Договорно наети служители — Назначаване — Класиране — Бивши самостоятелни експерти — Диплома — Професионален опит — Възражение за незаконосъобразност“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 AE, с която г‑жа Arpaillange и четирима други договорно наети служители на Комисията искат по-специално отмяна на решенията за класирането, извършено в техните договори за назначаване от оправомощения да ги сключва орган
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Класиране — Служители от функционална група ІV
(член 79, параграф 2 и член 86 от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Равно третиране — Разлика в третирането в областта на предвидените в Правилника гаранции и социалноосигурителни предимства в зависимост от категорията служители — Липса на дискриминация
3. Длъжностни лица — Жалба — Искане за обезщетение, свързано с искане за отмяна — Отхвърляне на искането за отмяна, което води до отхвърляне на искането за обезщетение
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. От член 79, параграф 2 от Условията за работа на другите служители следва, че администрацията разполага с право на преценка, когато определя броя години професионален опит, за да класира договорно наетите служители. Тъй като член 86 от посочените условия предвижда класиране в само три степени на договорно наетите служители по член 3а от функционална група IV, разликата между горната и долната граница на изисквания за всяка от трите степени професионален опит неизбежно е висока. Ето защо на система, която подразделя в три степени договорно наетите служители по член 3а, които попадат във функционална група IV, е присъщо идентично третиране на договорно наети служители, които се намират в различно положение, що се отнася до продължителността на техния професионален опит.
(вж. точки 48, 50 и 52)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 19 март 2003 г., CMA CGM и др./Комисия, T‑213/00, Recueil, стр. II‑913, точки 405—410
2. Тъй като общностният законодател е свободен да създава нови категории служители в съответствие с легитимните нужди на общностната администрация и не могат да бъдат поставяни под въпрос различията в съществуващия статут на различните категории лица, наети на работа от Европейските общности, било като същински длъжностни лица, било в отделните категории служители, за които се прилагат Условията за работа на другите служители — защото определянето на всяка от тези категории отговаря на легитимните нужди на общностната администрация и на естеството на постоянните или временни функции, които тя е длъжна да изпълнява — не би могъл да се счита за дискриминация фактът, че от гледна точка на предвидените в Правилника гаранции и социалноосигурителни предимства определени категории лица, наети на работа в Общността, могат да ползват гаранции или предимства, които не са предоставени на други категории. В частност, договорно наетите служители, предвидени съответно в член 3а и в член 3б от посочените условия, попадат в различни категории персонал, тъй като, по-специално за разлика от първите, вторите могат да сключват договор за назначаване само за определен период, което по-специално предполага различно класиране и следователно различни възнаграждения.
(вж. точки 60, 61, 63 и 97)
Позоваване на:
Съд — 6 октомври 1983 г., Celant и др./Комисия, 118/82—123/82, Recueil, стр. 2995, точка 22
Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Ryan/Сметна палата, T‑121/97, Recueil, стр. II‑3885, точки 98 и 104, 9 юли 2007 г., De Smedt/Комисия, T‑415/06 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑0000 и II‑Б‑1‑0000, точки 54 и 55
Съд на публичната служба — 19 октомври 2006 г., De Smedt/Комисия, F‑59/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑109 и II‑A‑1‑409, точки 71 и 76
3. Исканията за обезщетяване на вреда в жалбите на длъжностните лица трябва да бъдат отхвърлени, доколкото са в тясна връзка с исканията за отмяна, които са били отхвърлени било като недопустими, било като неоснователни.
(вж. точка 137)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 юни 2004 г., Liakoura/Съвет, T‑330/03, Recueil FP, стр. I‑A‑191 и II‑859, точка 69; 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стp. I‑A‑411 и II‑1865, точка 207