РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

6 декември 2007 година ( *1 )

„Обжалване — Конкуренция — Решение на Комисията — Глоба — Изпълнение — Регламент (ЕИО) № 2988/74 — Погасителна давност — Увреждащ акт — Недопустимост“

По дело C-516/06 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 11 декември 2006 г.,

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г-н V. Di Bucci и г-н F. Amato, в качеството на представители,

жалбоподател,

като другата страна в производството е

Ferriere Nord SpA, за която се явяват адв. W. Viscardini и адв. G. Donà, avvocati,

жалбоподател в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г-н C. W. A. Timmermans (докладчик), председател на състав, г-н J. Makarczyk, г-н P. Kūris, г-н J.-C. Bonichot и г-жа C. Toader, съдии,

генерален адвокат: г-н J. Mazák,

секретар: г-н R. Grass,

предвид изложеното в хода на писменото производство,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Със своята жалба Комисията на Европейските общности иска от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 27 септември 2006 г. по дело Ferriere Nord/Комисия (T-153/04, Recueil, стр. II-3889, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Първоинстанционният съд отменя решенията на Комисията, съобщени с писмо от 5 февруари 2004 г. и с факс от 13 април 2004 г. (наричани по-нататък „спорните актове“), отнасящи се до неизплатената част от глобата, наложена на Ferriere Nord SpA (наричано по-нататък „Ferriere Nord“) с Решение 89/515/ЕИО на Комисията от 2 август 1989 година относно процедура по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/31.553 — Стоманени електрозаварени мрежи) (ОВ L 260, стр. 1, наричано по-нататък „Решението относно стоманените електрозаварени мрежи“).

Правна уредба

2

В Регламент (ЕИО) № 2988/74 на Съвета от 26 ноември 1974 година относно давността при налагане и изпълнение на санкции в областта на правото на транспорт и на конкуренция на Европейската икономическа общност (ОВ L 319, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 78), и по-специално в член 4 от него, озаглавен „Давност по отношение на изпълнение на санкции“, се предвижда, че:

„1.   Правото на Комисията да изпълни решенията за налагане на глоби, санкции или периодични глоби за нарушения на разпоредбите на правото на транспорт и на правото на конкуренция на Европейската икономическа общност се погасява по давност в петгодишен срок.

2.   Срокът започва да тече от датата, когато решението окончателно влиза в сила.“

3

Член 5 от същия регламент, озаглавен „Прекъсване на давността по отношение на изпълнение на санкции“, предвижда в параграф 1, буква а):

„1.   Давността при изпълнение на наложените санкции се прекъсва:

а)

при уведомяване за решение, променящо първоначалния размер на глобата, на санкцията или на периодичната глоба, или отхвърляне на молба за такива изменения.“

Обстоятелства, предхождащи спора

4

Както е видно от обжалваното съдебно решение, Комисията приема Решението относно стоманените електрозаварени мрежи, с което по-специално установява, че Ferriere Nord е участвало в редица нарушения на общностния пазар на стоманените електрозаварени мрежи и му налага глоба в размер на 320000 ECU.

5

Съгласно член 4 от Решението относно стоманените електрозаварени мрежи Ferriere Nord трябва да заплати наложената му глоба в срок от три месеца, считано от уведомяването му за това решение. В него се посочва също, че от момента на изтичане на този срок върху глобата по право се начисляват лихви съгласно лихвения процент, прилаган от Европейския фонд за валутно сътрудничество при неговите операции в екю към първия работен ден от месеца, през който е прието Решението относно стоманените електрозаварени мрежи, към който се прибавят 3,5 пункта, тоест съгласно лихвен процент в размер на 12,5 %.

6

На 18 октомври 1989 г. Ferriere Nord предявява пред Първоинстанционния съд жалба за отмяна на Решението относно стоманените електрозаварени мрежи.

7

На 26 октомври 1989 г. със съгласието на Комисията и по нареждане на Ferriere Nord е предоставена банкова гаранция, която покрива размера на глобата и лихвите.

8

Жалбата на Ferriere Nord е отхвърлена с Решение на Първоинстанционния съд от 6 април 1995 г. по дело Ferriere Nord/Комисия (T-143/89, Recueil, стр. II-917).

9

Жалбата, подадена срещу това съдебно решение, е отхвърлена с Решение от 17 юли 1997 г. по дело Ferriere Nord/Комисия (C-219/95 P, Recueil, стр. I-4411).

10

С писмо от 28 юли 1997 г. Ferriere Nord иска от Комисията да намали размера на глобата и лихвите, като се позовава на голямото обезценяване на италианската лира в периода между датата на приемането на Решението относно стоманените електрозаварени мрежи и датата на постановяването на Решение от 17 юли 1997 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, посочено по-горе, както и на продължителността на съдебното производство, което е отнело почти осем години. Искането е отхвърлено от Комисията с писмо от 11 септември 1997 г.

11

Ferriere Nord отново отправя същото искане с препоръчано писмо от 2 декември 1997 г. В това писмо то посочва, че от друга страна е изплатило в италиански лири сума, съответстваща на размера на глобата, тоест 320000 ECU, съгласно обменния курс в сила към 1989 г. Тази сума е постъпила по сметката на Комисията на 15 декември 1997 г., като равностойността ѝ в екю е 249918 ECU.

12

Комисията не отговаря на писмото от 2 декември 1997 г.

13

Що се отнася до последващото развитие на събитията, в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява следното:

„14.

С писмо от 5 февруари 2004 г. (наричано по-нататък „писмото от 5 февруари 2004 г.“) Комисията уведомява [Ferriere Nord], че неизплатената към 27 февруари 2004 г. част от дължимата сума се равнява общо на 564402,26 EUR (тоест на размера на глобата — 320000 ECU, от който са извадени изплатените на 15 декември 1997 г.249918 ECU, и към който са прибавени лихвите за периода от 17 ноември 1989 г. до 27 февруари 2004 г.). Комисията приканва [Ferriere Nord] да изпълни задължението си в най-кратък срок и посочва, че след изплащане на сумата, ще даде съгласие за освобождаване на банковата гаранция.

15.

С изпратено в отговор писмо от 25 февруари 2004 г. [Ferriere Nord] посочва на Комисията, че исканията, изложени в писмото от 5 февруари 2004 г., са неоснователни и късно направени. [Ferriere Nord] поддържа по-конкретно, че петгодишната погасителна давност по отношение на изпълнението на санкции, предвидена в член 4 от Регламент № 2988/74, е изтекла на 18 септември 2002 г. и че при тези условия Комисията не може повече да се позовава на задължение от негова страна, нито да иска удовлетворяване от банката гарант.

16.

С факс от 13 април 2004 г. (наричан по-нататък „факсът от 13 април 2004 г.“) Комисията отговаря на [Ferriere Nord], че що се отнася до погасителната давност по член 4 от Регламент № 2988/74, тази разпоредба не се прилага в конкретния случай поради наличието на банкова гаранция, на която може винаги да се направи позоваване и която представлява предварително плащане, така че не е необходимо принудително изпълнение. Комисията признава също така, че не е напомнила на [Ferriere Nord] да изпълни задължението си след постановяването на решението на Съда, с което се потвърждава Решението относно стоманените електрозаварени мрежи, и поради това приема да спре начисляването на лихвите пет месеца след обявяването на посоченото съдебно решение, а именно на 17 декември 1997 г. В резултат на посоченото Комисията иска от [Ferriere Nord] да заплати сума в размер само на 341932,32 EUR вместо поисканата с писмото от 5 февруари 2004 г. сума в размер на 564402,26 EUR. На последно място Комисията посочва, че при липса на плащане до 30 април 2004 г. ще пристъпи към удовлетворяване от банковата гаранция.“

Жалбата пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение

14

С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 23 април 2004 г., Ferriere Nord иска отмяна на спорните актове.

15

В точки 37—53 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд разглежда на първо място въпроса дали към датите на приемане на спорните актове, а именно към 5 февруари и 13 април 2004 г., правото на Комисията да получи изпълнение на Решението относно стоманените електрозаварени мрежи е било погасено по давност по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/74. След като заключава, че то е било погасено, Първоинстанционният съд постановява следното относно допустимостта на жалбата:

„54.

Следва да се припомни, че решение по смисъла на член 249 ЕО е всеки акт, който изменя съществено и окончателно правното положение на своя адресат (Решение на Съда от 31 март 1971 г. по дело Комисия/Съвет, 22/70, Recueil, стр. 263, точки 33—43 и Решение от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2268).

55.

От изложеното във връзка с погасителната давност (точки 37—53 по-горе) следва, че поради погасяването по давност на правото на Комисията да получи изпълнение на Решението относно стоманените електрозаварени мрежи правото ѝ да иска от [Ferriere Nord] да заплати неизплатената част от дължимата сума е погасено и че от 18 септември 2002 г. [Ferriere Nord] може основателно да смята, че е защитено срещу всякакви искания на Комисията във връзка с изпълнението на посоченото решение.

56.

Със [спорните] актове обаче Комисията отправя до [Ferriere Nord] разпореждане за плащане на неизплатената част от дължимата сума и го предупреждава, че ще пристъпи към удовлетворяване от банковата гаранция. Следователно [спорните] актове, за които a priori се предполага, че са законосъобразни, изменят съществено и окончателно правното му положение и поради това представляват решение по смисъла на член 249 ЕО, което по дефиниция не потвърждава предходни актове.

57.

Ето защо възражението за недопустимост следва да се отхвърли като неоснователно.“

16

Що се отнася до съществото на спора, в точка 59 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд постановява, че правното основание, изведено от нарушение на член 4, параграф 1 от Регламент № 2988/74, е основателно. Ето защо той отменя спорните актове.

Искания на страните

17

С жалбата си Комисията иска от Съда:

да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която жалбата за отмяна, подадена от Ferriere Nord срещу спорните актове, е обявена за допустима,

да обяви за недопустима и следователно да отхвърли жалбата за отмяна, подадена от Ferriere Nord срещу спорните актове пред Първоинстанционния съд , и

да осъди Ferriere Nord да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

18

Ferriere Nord иска от Съда:

да отхвърли жалбата като явно неоснователна, и

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

По жалбата

19

В подкрепа на исканията си в производството по обжалване Комисията изтъква едно-единствено правно основание, озаглавено „нарушение на разпоредбите на член 230, първа алинея ЕО във връзка с член 249 ЕО; липса на мотиви или грешка в мотивите; липса на компетентност на Първоинстанционния съд“.

20

Според Комисията, след като в точка 54 от обжалваното съдебно решение посочва какъв е критерият, който трябва да бъде приложен, за да се прецени дали става въпрос за обжалваем акт, Първоинстанционният съд не показва, че този критерий е изпълнен в конкретния случай. За сметка на това, в точка 55 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд припомнил извода, който направил след анализ на въпроса относно погасителната давност. Този анализ обаче бил ирелевантен за преценката на допустимостта на жалбата, тъй като въпросът дали определен акт поражда правни последици не зависи от това дали изложените в него твърдения и изводи са основателни.

21

Комисията поддържа, че разпореждането за плащане само по себе си не поражда правни последици. Следователно тя смята, че Първоинстанционният съд не е изложил мотиви или е изложил явно погрешни мотиви в подкрепа на извода, че срещу спорните актове може да бъде подадена жалба за отмяна. От друга страна, ако се приеме, че са изложени мотиви, те се основавали на неправилно тълкуване на понятието за обжалваем акт по смисъла на разпоредбите на член 230, първа алинея ЕО във връзка с член 249 ЕО.

22

Комисията изтъква също, че Първоинстанционният съд се е произнесъл по спора, въпреки че не е бил компетентен да го разгледа.

23

Комисията твърди, че ако е искала да получи от Ferriere Nord плащане на неизплатената част от дължимата сума въпреки отказа на дружеството, е трябвало да пристъпи към принудително изпълнение, като за тази цел заведе дело пред компетентния национален съд съгласно гражданскопроцесуалните норми, които са в сила на територията на съответната държава, както предвижда член 256, втора алинея ЕО. Съгласно четвъртата алинея от същия член контролът относно правомерността на изпълнителните мерки е от компетентност на националните юрисдикции.

24

Ferriere Nord поддържа, че доколкото изтеклата погасителна давност представлява юридически факт, който е довел до погасяване на съществувалото задължение за плащане на глобата, съдържащата се в писмото от 5 февруари 2004 г. покана за изпълнение има за правна последица „отново да породи“ (или да се опита отново да породи) вече погасено вземане, като това има пряко и самостоятелно отражение върху правното положение на Ferriere Nord.

25

Освен това съдържанието на факса от 13 април 2004 г. било ново и допълващо спрямо това на предишните актове, доколкото с него Комисията съобщила, че е изменила общия размер на сумата, която се претендира от Ferriere Nord, като е намалила размера на лихвите. Според член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 2988/74, по смисъла на който давността при изпълнение на наложените санкции се прекъсва „при уведомяване за решение, променящо първоначалния размер на глобата, на санкцията или на периодичната глоба […]“, намаляването на размера на лихвите се приемало за „решение“.

26

Ferriere Nord твърди още, че ако писмото от 5 февруари 2004 г. не може да бъде обжалвано на основание член 230 ЕО, то това би било празнота в общностния правен ред и нарушение на правото на защита. Действително, в противен случай не би съществувал друг начин тя да се позове на изтеклата погасителна давност.

27

В това отношение следва да се припомни, че актове и решения, които подлежат на обжалване, са само мерките, които пораждат задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение (вж. по-специално Решение от 12 септември 2006 г. по дело Reynolds Tobacco и др./Комисия, C-131/03 P, Recueil, стр. I-7795, точка 54 и цитираната съдебна практика).

28

От точка 56 от обжалваното съдебно решение е видно, че според Първоинстанционния съд правното положение на Ferriere Nord е изменено съществено, поради обстоятелството че със спорните актове Комисията отправя до Ferriere Nord разпореждане за плащане на неизплатената част от дължимата сума и го предупреждава, че ще пристъпи към удовлетворяване от банковата гаранция.

29

При все това, както е видно от установеното от Първоинстанционния съд във връзка със спорните актове в точки 14 и 16 от обжалваното съдебно решение, посочените актове трябва да се приемат за покана за изпълнение на предходно решение, а именно Решението относно стоманените електрозаварени мрежи. В това им качество, независимо от това дали са приети преди или след изтичането на погасителната давност, не може да се счита, че тези актове са породили задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на Ferriere Nord. Всъщност те са просто подготвителни актове по отношение на чисто изпълнителни актове. Впрочем нито предварителните актове, нито изпълнителните актове подлежат на обжалване (вж. в този смисъл Решение от 1 декември 2005 г. по дело Обединено кралство/Комисия, C-46/03, Recueil, стр. I-10167, точка 25 и Решение по дело Reynolds Tobacco и др./Комисия, посочено по-горе, точка 55).

30

Това тълкуване не е в противоречие с употребата на термина „решение“ в член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 2988/74. Действително, дори да се предположи, че решение по смисъла на тази разпоредба във всички случаи представлява обжалваем акт по смисъла на член 230 ЕО, следва да се отбележи, че със спорните актове Комисията не е уведомила Ferriere Nord за „решение, променящо първоначалния размер на глобата, на санкцията или на периодичната глоба“ по смисъла на първата посочена по-горе разпоредба.

31

Впрочем не може да се приеме, че акт, който е необжалваем поради изложените в точка 29 от настоящото решение съображения, ще се превърне в обжалваем акт, само поради обстоятелство, че във факса от 13 април 2004 г. Комисията приема да спре начисляването на лихви пет месеца след постановяването на Решение от 17 юли 1997 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, посочено по-горе. Действително това обстоятелство само по себе си не може да породи по отношение на положение като произтичащото от Решението относно стоманените електрозаварени мрежи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на Ferriere Nord.

32

На последно място, що се отнася до довода, че би съществувала празнота в правото, ако спорните актове не подлежат на обжалване на основание член 230 ЕО, следва да се отбележи, че принудителното изпълнение на решение на Комисията, което предвижда парично задължение за лице като Ferriere Nord, е уредено в член 256 ЕО, който в четвъртата си алинея предвижда разпоредби, гарантиращи ефективна съдебна защита. Освен това не е доказано, че ако Комисията успее да се удовлетвори от банковата гаранция, предоставена по нареждане на Ferriere Nord, последното няма да има възможност да се ползва от ефективна съдебна защита срещу отрицателните последици от подобно удовлетворяване.

33

Във всеки случай, макар условието за пораждане на задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят съществено правното му положение, да трябва да се тълкува с оглед на принципа за ефективна съдебна защита, подобно тълкуване не може да доведе до неприлагане на това условие, без да се превишат правомощията, предоставени от Договора за ЕО на общностните юрисдикции (Решение по дело Reynolds Tobacco и др./Комисия, посочено по-горе, точка 81).

34

От посоченото по-горе следва, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е определил спорните актове като обжалваеми актове по смисъла на член 230 ЕО. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и жалбата за отмяна на спорните актове да бъде обявена за недопустима предвид член 61, първа алинея от Статута на Съда .

По съдебните разноски

35

По смисъла на член 122, първа алинея от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 69, параграф 2 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

36

След като подадената от Комисията жалба и направеното от нея възражение за недопустимост са основателни, следва да се постанови, че Ferriere Nord ще понесе всички съдебни разноски, направени пред Първоинстанционния съд и пред Съда.

 

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

 

1)

Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 27 септември 2006 г. по дело Ferriere Nord/Комисия (T-153/04).

 

2)

Обявява за недопустима жалбата за отмяна, подадена от Ferriere Nord SpA срещу решенията на Комисията на Европейските общности, съобщени с писмо от 5 февруари 2004 г. и с факс от 13 април 2004 г., отнасящи се до неизплатената част от глобата, наложена на Ferriere Nord SpA с Решение 89/515/ЕИО на Комисията от 2 август 1989 година относно процедура по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/31.553 — Стоманени електрозаварени мрежи).

 

3)

Осъжда Ferriere Nord SpA да заплати съдебните разноски, свързани с двете производства.

 

Подписи


( *1 )  Език на производството: италиански.