Съединени дела C-501/06 P, C-513/06 P, C-515/06 P и C-519/06 P

GlaxoSmithKline Services Unlimited, по-рано Glaxo Wellcome plc

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Картели — Ограничаване на паралелната търговия с лекарствени продукти — Член 81, параграф 1 ЕО — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Национални правни уредби на цените — Замяна на мотиви — Член 81, параграф 3 ЕО — Принос към развитието на техническия прогрес — Контрол — Тежест на доказване — Мотиви — Правен интерес“

Заключение на генералния адвокат г-жа V. Trstenjak, представено на 30 юни 2009 г.   I ‐ 9297

Решение на Съда (трети състав) от 6 октомври 2009 г.   I ‐ 9374

Резюме на решението

  1. Обжалване — Правен интерес — Условие

  2. Обжалване — Насрещна жалба — Предмет

    (член 116 от Процедурния правилник на Съда)

  3. Обжалване — Насрещна жалба — Правен интерес — Условие

  4. Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Антиконкурентна цел — Достатъчна констатация

    (член 81, параграф 1 ЕО)

  5. Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Критерии за преценка — Намерение на страните по споразумение да ограничат конкуренцията — Критерий, който не е необходим

    (член 81, параграф 1 ЕО)

  6. Конкуренция — Картели — Нарушаване на конкуренцията — Споразумения, които имат за цел да ограничат паралелната търговия

    (член 81 ЕО)

  7. Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Тежест на доказване

    (член 81, параграф 3 ЕО)

  8. Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Комплексна икономическа преценка

    (член 81, параграф 3 ЕО)

  9. Конкуренция — Картели — Забрана — Освобождаване — Условия — Подобряване на производството или разпространението на стоките или допринасяне за техническия или икономическия прогрес

    (член 81, параграф 3 ЕО)

  1.  Наличието на правен интерес на жалбоподателя предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала. Доколкото жалбата е насочена срещу част от мотивите на дадено решение и с нея се иска Съдът да замени мотивите, без да постави под въпрос диспозитива на това решение, тя следва да се обяви за недопустима, тъй като не може да донесе полза на страната, която я е подала, нито може да окаже въздействие върху диспозитива на посоченото съдебно решение.

    (вж. точки 23—26)

  2.  В положение, при което жалбоподателят и ответеникът в първоинстанционното производство подават и двамата жалба срещу едно и също решение на Първоинстанционния съд, от текста на член 116 от Процедурния правилник на Съда по никакъв начин не личи, че ответеникът в първоинстанционното производство не може да подаде кумулативно, от една страна, жалба и от друга страна, насрещна жалба на подадената от жалбоподателя в първоинстанционното производство жалба, и то независимо от обстоятелството, че с това решение са свързани няколко дела и че тези дела са били съединени. Всъщност въпреки съединяването им, делата не губят самостоятелния си характер. Кумулативното подаване на жалба и насрещна жалба не представлява злоупотреба с процесуални възможности.

    Освен това от текста на член 116, параграф 1 от споменатия процедурен правилник по никакъв начин не личи, че ответеникът в първоинстанционното производство, който е подал жалба и насрещна жалба, е лишен от възможността да се позове в рамките на насрещната жалба на правни основания в своя защита, за да отговори на правните основания, посочени в подадената от жалбоподателя в първоинстанционното производство жалба. Обстоятелството, че правните основания за защита се съдържат в частта от писмения отговор, озаглавена „насрещна жалба“, не може да постави под въпрос този извод. Всъщност не може да се отдава значение единствено на формалното заглавие на частта от писмено становище, без да се отчита самото ѝ съдържание.

    (вж. точки 31, 36 и 38)

  3.  Също като при жалбата, при насрещната жалба наличието на правен интерес на жалбоподателя предполага посочената насрещна жалба да може с резултата от воденето ѝ да донесе полза на страната, която я е подала.

    (вж. точка 33)

  4.  Антиконкурентните цел и резултат на дадено споразумение са не кумулативни, а алтернативни условия за преценка дали такова споразумение попада в обхвата на предвидената в член 81, параграф 1 ЕО забрана. Алтернативният характер на това условие, посочен със съюза „или“, води до необходимостта на първо място да се разгледа самата цел на споразумението, като се има предвид икономическият контекст, в който то трябва да се прилага. В случай обаче че анализът на съдържанието на споразумението не разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, тогава следва да се разгледа резултатът от него, а за да бъде забранено — да се изисква едновременно да са налице обстоятелства, установяващи, че всъщност конкуренцията е била в значителна степен или предотвратена, или ограничена, или нарушена. Не е необходимо да се разглеждат резултатите от дадено споразумение, след като е установена неговата антиконкурентна цел.

    (вж. точка 55)

  5.  За да се прецени антиконкурентният характер на дадено споразумение, следва да се разгледат по-конкретно съдържанието на разпоредбите му, целите, които то се стреми да постигне, както и икономическият и правен контекст, в който то се вписва. Освен това макар намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на дадено споразумение, нищо не забранява на Комисията или на общностните юрисдикции да го вземат предвид.

    (вж. точка 58)

  6.  В областта на паралелната търговия по принцип споразуменията, насочени към забрана или ограничаване на посочената търговия, имат за цел да предотвратят конкуренцията. Нито текстът на член 81, параграф 1 ЕО, нито съдебната практика позволяват да се подкрепи позицията, съгласно която, макар да е прието, че споразумението, което цели да ограничи паралелната търговия, по принцип има за цел да ограничи конкуренцията, това е така, доколкото може да се предположи, че споразумението лишава крайните потребители от ползите на ефикасната конкуренция с оглед на доставките или цените. Всъщност, от една страна, по никакъв начин не е видно от член 81, параграф 1 ЕО, че само споразуменията, които лишават потребителите от определени ползи, биха могли да имат антиконкурентна цел. От друга страна, подобно на другите свързани с конкуренцията норми на Договора, член 81 ЕО цели да защити не само интересите на конкурентите или на потребителите, но и структурата на пазара и по този начин самата конкуренция. Ето защо, да се установи наличието на антиконкурентна цел на дадено споразумение не може да зависи от това, крайните потребители да бъдат лишени от ползите на ефикасна конкуренция с оглед на доставките или цените. Следователно съществуването на антиконкурентна цел не може да бъде поставено в зависимост от доказването, че споразумението съдържа неблагоприятни последици за крайните потребители.

    Принципът, според който дадено споразумение, което има за цел ограничаването на паралелната търговия, представлява „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“, се прилага във фармацевтичния сектор.

    (вж. точки 59, 60, 62—64)

  7.  Лицето, което се позовава на член 81, параграф 3 ЕО, трябва да докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени изискванията, за да се ползва освобождаване от забраната на картелите. Следователно тежестта на доказване се носи от предприятието, което иска да се ползва от освобождаване от забраната на картелите. Фактическите обстоятелства обаче, на които се позовава посоченото предприятие, могат да бъдат такива, че да задължат другата страна да даде обяснение или обосновка, при липсата на които може да се заключи, че тежестта на доказване е удовлетворена.

    По-специално разглеждането на дадено споразумение, за да се определи дали то допринася за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес и дали посоченото споразумение води до значителни обективни ползи, трябва да бъде направено с оглед на фактическите доводи и доказателствата, представени в рамките на искането за освобождаване от забраната на картелите съгласно член 81, параграф 3 ЕО. Такова разглеждане може да изисква да се вземат предвид характеристиките и евентуалните особености на засегнатия от споразумението сектор, ако тези характеристики и особености са от решаващо значение за резултата от разглеждането. Подобно взимане предвид не означава, че тежестта на доказване е обърната, а гарантира само, че разглеждането на искането за освобождаване от забраната на картелите ще бъде направено с оглед на фактическите доводи и подходящите доказателства, представени от лицето, подало искането.

    (вж. точки 82, 83, 102 и 103)

  8.  Сезиран с искане за отмяна на решението на Комисията, взето по искане за освобождаване от забраната на картелите съгласно член 81, параграф 3 ЕО, общностният съд извършва ограничен контрол по същество. В рамките на такъв контрол той може по-конкретно да провери дали Комисията е мотивирала достатъчно посоченото решение, що се отнася до фактическите доводи и доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на искането му за освобождаване от забраната на картелите. Когато Комисията не е посочила мотиви относно едно от условията, установени в член 81, параграф 3 ЕО, общностният съд разглежда дали като цяло мотивирането на решението на Комисията относно това условие е достатъчно. Такъв подход е напълно в съответствие с прнципа, че контролът, който общностните юрисдикции упражняват върху комплексните икономически преценки, направени от Комисията, се ограничава по необходимост до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, както и дали фактите са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Общностният съд няма за задача да замести със своята икономическа преценка преценката на издаващия решението, върху чиято законосъобразност трябва да осъществи контрол.

    (вж. точки 84—86, 146—148, 163 и 164)

  9.  За да бъде освободено от забраната на картелите съгласно член 81, параграф 3 ЕО, дадено споразумение трябва да допринася за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес. Този принос се отъждествява не с всички ползи, които участващите в това споразумение предприятия извличат от него относно тяхната дейност, а със значителни обективни ползи, които могат да компенсират неблагоприятните последици, произтичащи от него за конкуренцията.

    Освобождаването от забраната на картелите, предоставено за определен период, може да изисква прогнозен анализ на конкретното проявление на ползите, породени от споразумението, и за да предположи, че споразумението съдържа такива ползи, е достатъчно въз основа на доказателствата, с които разполага, Комисията да достигне до убеждението за вероятността от конкретно проявление на значими обективни ползи.

    Следователно подходът на Комисията може да предполага преценка дали с оглед на фактическите доводи или представените доказателства изглежда по-вероятно или споразумението да позволи получаването на значителни обективни ползи, или това да не е така.

    Освен това съществуването на значителна обективна полза не предполага по необходимост всички допълнителни финансови средства да се инвестират в изследователска и развойна дейност.

    (вж. точки 92—94 и 120)